Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли жените да преминат махсома?

Отговор: В това няма никакво съмнение! В нашата история е имало много жени, които са се намирали в духовния свят.

Нашите пра-майки, пророчиците, са жени, които са били сред нас до последното поколение и се надяваме, че в нашето поколение ще успеем да възобновим това.

Въпрос: Кабалистки ли са били пророчиците?

Отговор: Пророк е онзи, който говори с Твореца, а Творецът може да бъде разкрит с помощта на науката кабала. Ако не си кабалист, не можеш да станеш пророк – невъзможно е да постигнеш нивото на Бащите.

Всички жени, за които четеш в Тора, притежават духовни постижения и усещане за Твореца. Например, Батя, чието име означава „дъщеря на Твореца” (бат йуд-кей). От една страна, тя е дъщеря на Фараона, а от друга – е отгледала Моисей. Откъде са се взели тези праведни жени, които са отгледали такива мъже?

Колкото и да ни се струва, че всичко става благодарение на мъжете, историята се развива с помощтта на жените. В науката кабала ние учим, че връзката между стъпалата, между предишното и следващото състояние се осъществява чрез нуква – чрез малхут на всеки парцуф, на всяко стъпало.

Затова, женската част винаги поражда следващото състояние – връзката се предава от едната женска част към другата чрез мъжката част. Това е противоположно на случващото се в нашия свят.

Въпрос: А как ще преминат махсома жените – като мъжете или по друг начин? Мъжете се съединяват в група, в любовта към другарите, но това не се отнася за жените.

Отговор: Жените получават онова поръчителство, което постигат мъжете, а също и силата на екрана. Тяхното съединяване не може да бъде същото като на мъжете, тъй като всяка от тях действа сама – те имат друга форма на обединяване, чрез мъжете.

Излиза, че мъжката част не може да постигне връзка между стъпалата без женската част, а женската част не може да се съедини без помощта на мъжете. И затова, Творецът се намира именно между мъжката и женската част. По друг начин, ние няма да можем да Го разкрием.

Моисей е извел от Египет 600 хиляди мъже от 20 до 60 г., а всички останали били старци, жени и деца, които били пет пъти повече от мъжете и без които било невъзможно да се напредва. Затова, кабала води към поправяне семейството и именно на жената, тя гарантира добро бъдеще.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24018]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети“ книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението“. Но и този свят съществува в същото това „място“ между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума“, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.

Съществуваме аз и ближният. Между нас има разстояние, което се дели на пет части. В най-отдалеченото състояние, аз усещам „този свят”. Ако напълно се съединявам с ближния, ще достигна сливане с него, ще усетя „света на Безкрайността”.

Моето сближаване с ближния се извършва на 5 степени: повдигам се в света Асия, след това – в Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. 5 свята по 25 степени във всеки, всичко това са 125 степени на нашето сближаване.

До началото на сближаването, намирайки се в „този свят”, аз съм длъжен да разкрия целия свой разрив с ближния (осъзнаването на злото).

Усещането ми за себе си и за света възникват във връзката ми с ближния. Зоар говори само за случващото се между нас: описваните от него нежива, растителна, животинска и човешка природа – това са моите желания на нива неживо, растително, животинско, човешко по отношение на ближния, т.е. на другите души.

Цялата Тора говори само за това, как аз строя връзката между себе си и ближния. И това се нарича методика на поправянето.

Тъй като Тора – това е скритата в текста светлина, която според степента на моето желание за сближаване, мога да извлека от източника.

А веднага щом достигна връзка с ближния, аз откривам за себе си в тази връзка висшия свят, според степента на тази връзка аз се намирам в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 17.09.2010

[#21379]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В началото в Нуква няма желание за получаване на светлина – тя е само една точка относително ЗА (под гърдите на ЗА).

След това, тя започва да расте и да получава светлина, за да построи своите желания (съсъди, кли). Светлината влиза от ЗА в Нуква и тя започва да гради себе си благодарение на връзката с Него.

Това съединение на техните „обратни страни”, е времето на образуване на Нуква, на нейния екран, формата за отдаване, на която я учи ЗА.

Получавайки всичко това, тя вече има желание и сили, чрез които да може да стане подобаваща (подобна) на ЗА, тогава жената – Нуква и ЗА (творението и Твореца), се съединяват лице в лице – и тя получава от него напълване.

Но творението никога не би могло да стане ’’Творец’’ – то е длъжно да стане подобно, равно на Него! Единият не може да стане другия, може да стане само подобен. Но това е достатъчно, в нас няма потребност за повече!

Ние не знаем какво ще се случи после, след окончателното ни изправяне (Гмар Тикун). Сега е невъзможно да си представим това.

Възможно е тогава да ни се открият някакви съвършено нови възможности, както сега, ако на човек от нашия свят изведнъж започне да се разкрива духовния, то тогава всичкия този наш свят му се струва като песъчинка в сравнение с разкриващата се пред него духовна вселена.

Толкова огромен му се струва духовния свят по своите впечатления, усещания, напълнения, постижения. Първото чувство е като, че човек се е родил наново и всичко, случило се до тогава с него сякаш не е било, сякаш е нищо.

Сравнявайки двете, това е като частица, по-малка и от капчица семе, спрямо голям, възрастен човек. Всъщност тя принадлежи към същия този материален свят и вече съдържа в себе си всичката информация за бъдещия човек, но й трябва само да се развие.

Тук се заражда нещо съвсем ново. Духовният свят означава едно съвършено ново възприемане на реалността: вместо егоистично, то е от себе си навън.

А е възможно след края на изправянето да следва пробив в още едно измерение, което ние сега изобщо не можем и да подозираме.

Ние дори не си представяме духовния свят, въпреки че притежаваме всевъзможни способи за неговото възприятие – Тора, религията, разказите на кабалистите.

А това, което ще се случи след края на изправянето ни е неизвестно – кабалистите не намекват и дума за това.

Разказват ни единствено за пътя на поправянето. Но никой не говори за това, което ще се случи след като аз стана подобен на Твореца.

Зоар ясно ограничава нашето изследване само до материал и форма, облечена в материя. А за абстрактните форми и за същността не трябва да питаме, защото нямаме инструментите нужни за тяхното изследване, за да получим отговор.

От урока по „Учение за десетте сфирот“, 14.09.2010

[#21132]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как в период на „Покаяние” (Слихот) между Нова Година, Рош аШана и Съдния Ден, Йом Кипур, да усетим себе си завършени грешници? Защото „завършеният грешник” навярно ще дойде на „покаяние” (Слихот).

Но да се почувстваме така е възможно само, ако дойде светлината и ни покаже, че сме завършени грешници. Защото и сега сме грешници, но не виждаме това, тъй като светлината не е достатъчна.

Тоест, за да станем грешници, не ни е нужно да извършим лоши действия, ние и сега сме в тях. На нас не ни достига само да осъзнаем своето зло.

Какво ли само не правим в своя егоизъм: крадем, убиваме, злословим, но не забелязваме, че това е грях. И това действително не е този грях, за който говори Тора и има предвид Твореца.

Да се подготвим за покаяние, това означава да се постараем да се обединим, чрез съединение притегляме светлината, възвръщаща към източника и тогава ще разкрием своя грях, нежеланието за обединение.

Грехът е само в отделяне от съединението. Защото човек е готов на всичко, даже да умре, само да не се съедини с другите!

И когато той разбере, че няма нищо по-важно и че той не желае това, значи е готов за покаяние.

Не ни достига само осъзнаване на злото, за да извикаме и помолим силата за съединение, силата на доброто и поправянето.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.193: За останалите грешници в света не е казано: „Било нечестиво в очите на Твореца…”.

Тук е казано: „Бил Ер първородният на Йехуда, нечестив; и било нечестиво в очите на Твореца това, което той правел”, понеже е казано: „изливал семето на земята”.

Стълбата на духовните степени, по която започваме да се издигаме от нашият свят до света на Безкрайността ,се състои от 125 степени (състояния), които се делят на още много частни състояния. Всяко състояние  се състои от съсъд и светлина в него.

Затова, изхождайки от написаното в Тора, ако аз се намирам на степен „Ер”, то извършвам действие, което се нарича „изливане семето на земята”. А ако се намирам на степен „Яков”, то съгласно тази степен формирам три линии.

Затова, четейки текста, е необходимо да се разбере, че в дадено състояние човек се намира в образа, наричан Моше или Аарон, Авраам или Фараон, Билам или Балак, и изпълнява присъщите всекиму действия.

Става дума за вътрешни състояния на човека, които е длъжен да премине и да получи впечатление от своето „зло начало” и светлината, възвръщаща към източника.

Цялата съвкупност на тези образи, формата, която те придобиват, впоследствие се събира в общ образ подобен на Твореца.

Всички грешници и праведници се съединяват в него със своите празноти (съсъди) от състояние на грешници и с всички поправяния и напълвания с отдаване от състоянието на праведници. И така човек се издига във вечността.

От урока по книгата  Зоар, 05.09.2010

[#20703]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→