Всичко се случва в човека. По духовния път той започва да вижда, че не съществуват никакви сили извън него. Силите на природата, силите на групата – всичко се намира в него, всичко се отнася към него. Тогава групата влиза вътре, силите на другарите се проявяват отвътре и той все по-ясно и по-ясно вижда, че всичко зависи от порядъка на неговите свойства.

Например седмичната глава на Тора („Мишпатим”) ни разказва за съдебните предписания. Тя забранява женитбата при определени обстоятелства, съвокупление с животно, да крадеш, да съдиш несправедливо и т.н. Всичко това се отнася към вътрешното „съдебно разбирателство”: човек трябва да строи правилни отношения със своето „животно”, със своя „крадец”, с „чуждата жена” в себе си. Всичко е вътре.

Изграждайки силите на своята душа, аз продължавам да виждам външния свят, но вече чувствам, че силите на външните обстоятелства се намират в мен самия. Аз стогам до това, усещайки все по-ясно, как се променя моето отношение и как то ми рисува истинската картина.  Започвам да виждам външния свят като копие, проекция на вътрешните си свойства. Аз и само аз, вътре в себе си, променяйки отношението на силите, свойствата и желанията, променям картината на света. И тогава се променя целият му облик.

Аз все по-ясно виждам, че тази картина се формира и очертава единствено от мен. И няма друга картина – аз я възприемам такава.

Човекът работи вътре – със своите желания, намерения, със своето отношение. Именно така кабалистите съветват да се отнасяме към всичко, което е в нас. Човек дели себе си на 613 части-желания и вижда, че вътрешният му свят, както и външният, се променят. Променя се отношението, променя се света.

Всичко сега е вътре в него и човек достига до истинската картина. Всеки път той моли за нови сили на отдаване, за да се добере до истинската форма, доколкото е възможно това.

И в него винаги има само едно средство, за да се качи на следващото стъпало – обкръжението: учителят, книгите и групата. Той строи от тях онова място, от което получава сили за промяната, формата на промяната – и се движи напред.

Така постепенно, благодарение на тази работа, цялото огромно наслаждение по части, „парче по парче” преминава под балдахина на свойството отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа“. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!“. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя“.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание“ – докато не „заридаят те от тази работа“.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес“, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа“.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…

Отговор: Някога се занимавах с музика. Какво виждаш, когато гледаш в нотите? Ти виждаш това, което трябва да възпроизведеш. Там са изобразени знаци: тактове, ноти, паузи, пиано, форте… Всичко това е насочено към този, който трябва да изпълни това.

Аз отварям Тора. В нея е написано: Яаков, Ейсав, Исраел, Шхем, Бенямин, Дина… За какво става дума? Става дума за нотите, които трябва да изсвиря. Тези ноти са моите вътрешни свойства, силите, съществуващи в мен, които се наричат ангели.

Ангелите – това са силите на природата, които ми е дал Творецът, за да мога с тяхна помощ да организирам себе си и да стана равен на Него. Защо трябва да направя това? Защото благодарение на това, аз ставам независим, действително придобивам статуса на Твореца.

Ето защо Тора се нарича и светлина, и инструкция. Аз чета тази инструкция и в съответствие с нея, работя. Яаков, Ейсав, Дина, Шхем, магаре – всичко това са силите на моята душа, а Тора ми разказва, че аз съм длъжен да работя с тях.

Тя ми описва именно тези процеси, които съм длъжен да изпълня, взаимодействието на нейните персонажи – това съотношение на нашите вътрешни свойства, нашите желания.

Когато чета, аз буквално чувствам, как тези свойства се преплитат в мен, преминават всевъзможни изменения, как работя с тях, как съм длъжен да ги съединя и до какво, в крайна сметка, трябва да стигна.

Аз гледам на текста така, както ти гледаш нотите, по които можеш да пееш или да свириш даже сега, без инструмента на своите вътрешни струни. Само така ние трябва да възприемаме Тора и само за това е дадена тя.

От програмата ”Седмична глава”, 18.11.2010

[29343]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)

Хармония между религията и закона за развитието или сляпа съдба

„Сред тези народи няма да намериш ти покой и няма да има отдих за твоите крака”

„И замисленото от вас – няма да се случи онова, което казвате вие: „Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни”

Народът на Исраел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери там покой, подобно на останалите народи, които се смесили с другите и се разтворили в тях без следа.

Не е такъв народът на Исраел. Няма да намери покой сред народите – докато не „пожелаете оттам Твореца”.

Ако си мислим, че това е случайност и съдба, тоест само едно лекарство – отново ще ни изпратят бедствия в такава степен, че да видим, че те не са случайни, а е Висшето управление.

Благодарение на приемането на науката кабала, нашето развитие е протекло по-бързо, от това на другите народи. И затова, на нас е възложено задължението да вървим напред и да поправяме себе си.

Но тъй като не сме продължили да се поправяме, а сме поискали да добавим също и себелюбие, страст към богатството и господство на силата, както е при другите народи, това довело до разрушаването на Първия Храм.

А тъй като науката кабала е забранила всичко това, ние сме я отхвърлили и сме приели нравите на съседите, за да се наслаждаваме на живота.

И силите на народа се разделили – някои последвали егоистичните царе и сановници, а други  – кабалистите. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.

А по време на Втория Храм, това разединяване станало още по-забележимо заради егоистичните ученици, които се разбунтували срещу задълженията на алтруистичното намерение лишма, тъй като не искали да излязат от егоизма.

И те създали съобщество – секта на садукеите, на богатите и знатни хора, утоляващи своите силни желания.

Те воювали с прушим (излезлите от егоизма), навлекли Римското царство на Исраел и не пожелали да сключат мир с окупаторите, както ги съветвали кабалистите. В резултат, Храмът бил разрушен, а народът на Исраел изпратен в изгнание.

Разликата между светските идеали и религиозните

Светският идеал произтича от човешката природа – извисява себе си, подобно на човешката природа.

Духовният идеал произтича от Твореца – извисява себе си над човешката природа.

Основа на светския идеал е признанието. Човекът действа, за да се прослави в очите на хората, дори ако те не знаят за него.

Духовният идеал е той да се прослави в очите на Твореца и затова човекът се извисява над човешката природа.

В изгнанието, докато съхраняваме намерението лишма, в нас остават сили. Но егоистите надделели и ние сме загубили целта на живота, променяйки я на егоистични цели.

Вместо да отдават икономическите излишъци за благото на обществото, те ги прахосвали за прелестите на живота.

Науката кабала, законът за естественото развитие и сляпата съдба вървят ръка за ръка. И затова, причината за всички наши несгоди в изгнанието се явява злоупотребата – ние сме злоупотребили с Тора. Ако бяхме съхранили духовната цел (обединение и лишма), с нас не би се случило нищо лошо.

Съгласуваността и единството между науката кабала и сляпата съдба и извършване на човешкия разчет.

Като следствие, ние сме длъжни да кажем на своите беди: „Достатъчно!”, и да направим човешки разчет също и на нашата земя – нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя в качеството си на народ, докато не приемем работата с намерение лишма, а не заради себе си.

Ако не приведем себе си в ред, тогава ще бъдем принудени да направим много повече кръгообороти от другите народи. Защото природата на развитите е такава, че всеки, който разбира – не скланя глава и не познава компромиси, а държи на своето.

Това е психологичен закон, който виждаме в народа.

Макар да предполагат, че противоположната страна ще разбере опасността и ще приеме тяхното мнение, природата на развитите е такава, че няма да отстъпят един на друг заради опасността и няма да се откажат от реализирането на своите стремежи.

Затова, докато не извисим своята духовна цел над материалния живот, няма да имаме и материално възраждане.

Защото ние сме носители на идеята. В нас не могат да съществуват духовното и материалното. И макар да сме затънали в материята, няма да се откажем от идеята. И затова ни е необходима духовна цел.

[25856]

Filed under: Баал Сулам - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът винаги се намира в съединението между нас, как е възможно да се обединяваме и заедно с това да забравим за Твореца, да загубим пътя?

Отговор: Какви форми на обединение можем да създадем и при това да изгубим пътя? Каквито си искате! Нима руснаците не правиха това? Правиха го.

Нима фашистите не правиха това („фасио” на италиански значи „обединявам”, „свързвам в едно”)? Правиха го! Кибуците, Спарта, армиите, вегетарианците, фундаменталистите – съществуват всевъзможни форми на обединение.

Затова обединението трябва да бъде добре изяснено, проанализирано и изпълнено – не от нас, а от висшата светлина.

Преди всичко трябва да се съблюдава принципа „Аз съм първият…”, „краят на действието е в изначалния замисъл”. Аз трябва да се движа в посоката към Твореца, а не просто по човешки да се стремя да постигна отдаване и любов между нас.

В нас трябва да господства не силата на егоизма, а силата, която стои по-високо от егоизма, затова и цялото напредване се извършва чрез вяра над знанието, над ненавистта, а не вътре и с помощта на ненавистта.

Ние се ненавиждаме един друг, но съществува друг, когото ненавиждаме още повече. Затова се обединяваме и общата ненавист ни съединява един с друг, за да възненавидим още по-силно този, трети, и да го унищожим.

Съществуват немалко възможности да сгрешим. Ето защо трябва да използваме Тора – инструкцията, която винаги довежда светлината до теб, и светлината те изправя, а не ти сам.

Нито в разума, нито в чувствата, нито в едно действие по пътя на изправянето, ти никога не използваш това, което е в теб, само светлината, възвръщаща към източника. Ти нищо не можеш да прибавиш към това, освен опитите да отмениш себе си.

Ако анулираш себе си, ти даваш възможност на светлината да работи над теб и да създава от теб правилната бъдеща форма. В противен случай светлината ще направи от теб неправилна форма, за да можеш, чрез страданията, да разкриеш правилната методика, която не си разбрал по-рано.

Светлината действа постоянно. Въпросът е в това дали са противоположни един на друг светлината и желанията, или не са – а това определяш ти.

Това е и решаващата точка, точката на свободен избор, и единствено групата може да ти помогне правилно да се подложиш на светлината. А светлината свети постоянно и ти постоянно си длъжен да се проверяваш в групата.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→