Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала не добавя страдания на човек, а му разкрива неговото истинско състояние. Това е подобно на човек, който отива на доктор и рентгенът показва проблем, който трябва да се оперира. Очевидно е че пациентът не обвинява доктора, а му благодари за това, че е разкрил заболяването.

В същото време, докторът не само поставя диагноза на заболяването на човека, но и го информира за „всички необходими лекарства, които ще излекуват заболяването”. Това е така, защото всичко съществува в светлината и всичко, което трябва да направи човек, е да си изясни какъв е недостигът или увреждането. Веднага щом човек разбере това, той незабавно получава лекарството и се възстановява малко след това.

С наличните за нас средства трябва да разкрием нашите слаби места по отношение на Твореца (светлината). Имено затова се нуждаем светлината да работи като рентген, показвайки ни какво е неизправно, какво е в несъответствие. Така трябва да изследваме цялото наше тяло.

Ако направим това с помощта на светлината, то ние ще разберем и в същото време ще поправим себе си чрез светлината АБ-САГ (светлината, предназначена да разкрие злото и да го промени в добро). И така ние напредваме с удоволствие и наслада. Ако нямаме рентген, тогава всяка клетка в нашето тяло достига до почти смъртоносно състояние и ние преминаваме през ужасни страдания, докато започнем да разбираме какво е нужно за поправяне и как да го постигнем – а именно вътрешната промяна на отношението ми към света.

Методът на кабала разкрива страданията по-бързо, давайки възможност да се поправят по правилния начин. В ръцете си имаме устройството, което да ни помогне да разкрием проблемите си, които винаги са съществували, но са били скрити от нас, тъй като не е имало надежда за тяхното поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

[22310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сега, Творецът е скрит от нас и затова, аз мога да Го търся само чрез групата, която стои между мен и Него, както е казано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”.

Ако се насоча към тази група и чрез нея си изяснявам всички отговори по отношение на нашето обединение и поръчителство, тогава ще пренеса своите желания в групата и там ще мога да видя накъде са насочени – към отдаване или получаване.

А в замяна, аз получавам от групата усещането за важността на Твореца, и искам или не, това също става важно за мен.

Започвам да мисля, че Творецът е велик и си струва да бъда около Него, че това е най-голямата награда. Тоест те променят моята ценностна система, поставяйки на първо място отдаването и Твореца, а на последно – моето егоистично получаване.

По-нататък започвам да работя, за да увелича величието на отдаването, докато то не нарасне дотолкова, че да се превърне в пълно взаимно поръчителство, когато всички ние ставаме като един.

Когато макар и в малка степен постигнем усещането за този „един човек”, това означава, че сме преминали границата (махсом), отделяща ни от висшия свят.

Тъй като групата става като един, то съгласно закона за съответствието на свойствата, тя започва да усеща в себе си онова свойство, което определя цялото мироздание – Твореца.

Аз нямам никаква друга възможност по друг начин, извън групата да намеря определенията за духовното – какво е светлината, тъмнината, нощта, денят.

Защото идвам напълно объркан от своя живот и не разбирам какво е важно в него и какво – не. Нямам представа за сметка на какво е възможно напредването, какво искам от този живот и какво иска Творецът от мен.

Нямам никаква конкретна посока, а се разпилявам на всички страни и дори не разбирам накъде се хвърлям във всеки момент.

И само групата ни помага да намерим една главна посока, а не ученето, което може да ни обърка – може да ми се стори, че получавайки знание, аз напредвам духовно, и че усвоявайки материала – ще вляза в духовното.

Колкото по-добре човек осъзнае, че движението към Твореца е вътре в групата, която му е дадена засега вместо Твореца, като модел на духовния свят, толкова по-бързо ще напредне.

От урок по статия на Рабаш, 01.09.2010

[#22308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Отнася ли се жената на един човек към тези „ближни” или „приятели”, които той трябва да „обича, както себе си”?

Отговор: Нашият живот в този свят е устроен така, че и в семейството трябва да се свържем заради духовната цел. Това е следствие на най-високия и най-яркия духовен корен, който се отнася към всеки човек в този свят.

В резултат на разбиването, нашите души са се отделили и са станали противоположни една на друга. Това се отнася не само за „човек – Творец” или за „група – Творец”, но и за „мъж – жена”. Ние достигнахме до стадия на разбиване на семейството и съпружеските двойки трябва също да реализират принципа „обичай ближния, както себе си”.

Това работи между съпрузите по същия начин, както и към другите хора. Когато мъжът и жената се удостоят с такава връзка, тогава между тях ще се възцари Шхина, Творецът. Това означава, че във всички техни действия, от най-материалното до най-духовното, те ще се стремят да останат в едно намерение – да бъдат свързани единствено чрез взаимно отдаване, Твореца.

Всеки човек може да разкрие това – имено затова Творецът е разделил първия човек на две части: Адам и Ева. Тази възможност е вече заложена вътре във всяка съпружеска двойка в този свят. Аз съм уверен, че ние трябва да поправим тази част. В края на краищата, докато не доведем всичките поправяния до техния завършек на най-ниската степен, на нивото на този свят, поправянето не може да съществува и във висшето.

Не е достатъчно да се чувстваме свързани помежду си. Ние трябва да се свържем във всичките наши материални дела в този свят до идеалното им състояние, като в света на Безкрайността. И тези два полюса: нашия свят и света на Безкрайността ще се свържат и всичко ще се върне към съвършеното си състояние. Ние трябва да свържем тези два свята: най-висшия и най-нисшия.

Поради това в семейния живот и в отношението на човек към децата и към възрастните всичко трябва да се случва съобразно с духовните закони. И разбира се, когато жената и мъжът учат заедно кабала и могат да достигнат такова отношение и намерение един към друг, тогава това разкрива възможност за уникална работа, която е възможна само между съпрузите.

От урока по статията „Любов към Творец и творенията”, 28.09.2010

[22129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В природата има общи закони на развитие: раждане, съзряване, максимална ефективност и угасване. По същите тези закони ли се развива групата?

Отговор: Безусловно, ние преминаваме през тези състояния в личното си и групово развитие. И все пак, начинът, по който се развива групата е малко по-различен.

От една страна, тя постоянно се разширява, а от друга страна, преминавайки в духовната фаза, започва да се обединява с Твореца.

Тогава отмира нейната материална част, т.е. намерението заради получаване, а с намерението заради отдаване, групата влиза в Твореца и там, в своя корен, тя съществува вечно.

Разбира се, като резултат, понятието „група” изчезва, защото то бива заместено от понятието „Адам”, единната душа.

Групата (квуца) е все пак нещо ограничено – тя представлява съчетание (кибуц), алианс на душите, обединени в резултат на въздействие.

Когато тя пристъпи към сливането с Твореца, душите съществуват една в друга без да изчезват и единството между тях също не изчезва, като едновременно с това всичко става единно цяло.

От беседата на 24.07.2010

[22194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Първото поправяне на желанието е отдаване заради отдаване. Това означава, че аз съкращавам използването на своето желание, защото е егоистично, като не желая да причинявам зло на другите, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

Но дори в това ограничение за използване на егоистичното желание се съдържа поправяне, тъй като аз не просто спирам да извършвам лоши действия. А ако имам възможност да открадна така, че никой да не разбере, тогава какво ще ме спре?

Трябва не просто да се отделя от всички желания, сякаш ги няма. Поправянето продължава и след това – трябва да почувствам каква вреда ще причиня на ближния, как ще страда той!

Именно усещането на това страдание, не трябва да ми позволи да открадна, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

В мен проникват желанията на ближния. В началото, осъзнаването на злото сякаш ми връзва ръцете, за да не крада, но след това ме освобождават и ми дават всякакви възможности да крада до безкрай всичко, което принадлежи на другите, и дори на Твореца! Всичко ти е позволено и няма да има никакви последствия за теб!

Но аз вече започвам да усещам „страданията на Шхина”, чуждите страдания – как, ако открадна, отнема, убия ще бъде така, сякаш са обрали и убили мен. Чувствам в себе си чуждата болка – като че ли причината е в мен! Сякаш, по отношение на тях аз съм Творецът, създал злото начало. И по този начин възниква връзка между нас.

Аз, като че ли ставам Бина, майката, която чувства всички желания на децата, и цялото зло, което им причинява, ако не се грижи за тях. И също така осъзнава какво добро може да им даде, ако се погрижи за тях.

А след това ни се разкрива вторият етап на поправянето: как можем да отдаваме на ближния. Тук вече, човекът става предавателен канал между света и Твореца.

Чувства, че само той може да им предаде напълването. И престъплението не е в това, че ще открадне от тях, а че не напълва техните желания. Ето това вече се нарича любов към ближния, като към самия себе си.

Именно върху себе си, човекът трябва са усети двата стадия на поправяне: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб” и „Възлюби ближния като себе си”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 28.09.2010

[22132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасям към жена си, за да можем да усетим между нас Твореца?

Отговор: Старайте се всичките отношения между вас да бъдат само, за да можете да разкриете между вас Твореца. Това гарантира абсолютен мир вкъщи, и е полезно за всеки, дори според чисто егоистични интереси.

Това е едно много ефективно средство, което ориентира човека правилно относно целия му живот. Защото групата и другарите засега за него са като изкуствено образувани, цялото човечество се усеща още по-далече, а вселената – въобще далеко. Жената е най-близкото, както е казано: „Жената на човека е като тялото му”.

Но от друга страна, ти изведнъж разкриваш, че имаш партньор във всичко! Благодарение на Твореца ти започваш да усещаш, че срещу всяко едно твое движение, има нейно движение.

Каквото и движение да произхожда: в ума, в сърцето или физически – във всичко произтича синхронно движение, все едно че Творецът, разкривайки се, слепва две отделни половинки във всичките им детайли и форми.

Трябва само да се опитаме да разкрием между нас Твореца – силата, която ни съединява, и която искаме да постигнем, като следствие от нашия съвместен живот. Защото иначе целият този живот ще бъде просто едно животинско съществуване.

Ние двамата искаме да разкрием между нас силата на съединението – третата съставна, допълваща ни дотолкова, че да станем като един!

Когато Той ни съедини в едно, ние ще Го включим в себе си, и ще бъдем едно цяло, именно затова, защото Той се намира вътре в нас и ни изпълва.

Това се нарича: „Мъж и жена и Творецът между тях”. Той присъства във всичко, което съществува между тях. А освен това няма нищо, защото желанието на всеки един е насочено към другия. Това е точно както отношенията на Зеир Анпин и Малхут: той целият е насочен към нея, а тя – към него.

Творецът е отделил всички частни сфирот на Малхут и е направил от тях Хава (Ева), затова на целия ръст на духовния парцуф съществува точно съответствие между З”А и Малхут, на едно ниво един срещу друг във вечно, непрекъсващо се сливане.

Няма в единия такива свойства, които да ги няма в другия. Но да се залепят един с друг е възможно само чрез светлината АБ-САГ, която идва и ги съединява, поправяйки единия на по-голямо отдаване, а другия –  на по-голямо получаване.

И за да се съединят, те заедно се издигат в Бина, която се нарича Елоким, Творец, и Той им дава сила за съединяване и след това ги изпълва.

И те изпълват не един другиго, а техните общи желания, и от това се ражда „детето”, като следствие от съединението, следващия духовен парцуф, новото състояние.

Затова е казано: „Бащата (Аба) дава бялото, майката (Има) дава червеното, а Творецът – дава душата”. Той се намира между тях и изпълвайки ги, дава на душата новата степен.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 28.09.2010

[22122]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят, хората се обичат и ненавиждат помежду си, подаряват си подаръци или се убиват един друг. А какво се случва в света на душите?

Отговор: Душите имат само една задача – съединяване до пълното сливане. Както отделните капки се сливат в една – невъзможно е да бъдат отделени, а се получава нова същност – взаимното отдаване.

Материалният свят – тази част от разбитото желание се поправя само в най-последното поправяне. А засега в него се разкрива любовта.

Там, където управлява любовта, всеки загубва усещането за себе си и се включва безгранично в другите, напълно се слива с тях. Но предишната ненавист съхранява своите „отрицателни” свойства.

Подобно на парадокса в квантовата физика, когато една частица може да бъде на две места едновременно. И това не е така, защото тя се премества от едно място на друго с безкрайна скорост – не, тя в един и същи момент се намира на две места, бидейки една! Но как е възможно това?!

В крайна сметка, ние ще открием, че навсякъде в цялото мироздание има всичко на всичко една частица, намираща се на всички места едновременно. Защото ако сме признали, че няма скорост и една частица може да бъде на две места, то по същия начин, тя може да бъде на безкраен брой места.

И освен това, тя няма форма, защото формата на частицата зависи от това къде сме я открили. И излиза, че няма нищо друго, освен една точка, създадена от Твореца „от нищото” („еш ми аин”), а всичко останало е нейна производна!

Затова, колкото по-близо се приближаваме до духовното, толкова по-ясно ще разкриваме, че няма друга възможност да говорим за него, освен с езика на кабалистичните книги.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[21983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→