Заобикалящата висша светлина изпълва цялата реалност и всичко зависи само от това кой я получава. Нищо никога не се променя; Творецът е създал точка желание в Неговата светлина и няма нищо друго. Цялото развитие се случва в тази точка, която се развива като променя размерите си, защото тя усеща, че получава нещо от някого. Следователно, желание е точно тази точка, която се развива във възприятието на получаващия.

Желанието не се развива само, а се развива чрез усещането, че има Даващ. В първият стадий на развитие (Бина Алеф) творението се усеща като получаващо. В момента, в който усети Даващия, то започва да се променя.

Във вторият стадий (Бина Бет) то желае да бъде подобно на Даващия и започва да мисли как може да постигне това. Така се полага основата за начало на Зеир Анпин, третият стадий (Бина Гимел), където е създадено подобие с Твореца чрез получаване заради отдаване.

И след като е добило усещането за това, какво значи да бъдеш подобен на Твореца, творението преминава в четвъртия стадий (Бина Далет) и желае да постигне състоянието на Даващия. Това е, където творението усеща срам и тук се случва Първото съкращение (Цимцум Алеф). По този начин, с изключение на първоначално създаденото като „съществуване от нищо”, цялото последвало развитие е причинено от усещането за Даващия.

Във висшата светлина няма никакви промени. Мъдреците ни казват, че в света на Безкрайността (Ейн Соф) ще ги има най-малките светлини: нефеш-де-нефеш. В духовното, разчетите се правят не за тегло или обем, а качеството е важно.

Физиците ни казват, че светът е бил създаден от една малко точка. Как? Те не знаят, защото, всъщност всичко се измерва спрямо напълно различен критерий, който ние все още не сме добили – измерва се спрямо важността. Мислим, че важността не е достатъчна, но в действителност, тя е най-значима и ефективна.

Затова, размерът на кли се определя според съзнанието за важността на Даващия. С други думи, светлината зависи от това, доколко аз разширявам съсъда. Светлината е само искра, съсъдът е с размера на зрънце, а аз мога да ги увелича до „размера” на Безкрайността. Това изцяло зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз се присъединявам към групата и с нейна помощ започвам да изграждам в своите представи образа на Твореца. Междувременно, аз не желая да се обединявам с групата, да слушам другарите или да приема тяхното мнение над своя разум. Въпреки всичко, аз постепенно развивам по-ясно, по-подробно разбиране на понятието „група”, в която трябва да се самоанулирам. В резултат на тази противоположност аз постепенно определям мястото на моята свобода на волята.

Баал аСулам обяснява, че свободата на волята се съдържа в избора на група. На дадения етап, общото разбиране на това е: встъпване в група, реализиране на себе си в обединението и всичко ще бъде наред. Но в действителност, всички светове или всички 125 степени на духовен подем към целта се намират имено между мен и групата. Когато се обединя с групата неразделно и  окончателно, аз ще достигна до пълно поправяне, света на Безкрайността, в който ние заедно сме обединени в една точка.

Всички светове са разположени на този път и всички те са твои. Цялата ни работа лежи в обединението един с друг. В наше време цялото човечество стои, както е било, на прага на създаването на пирамида. Ние, душите, които са малко по-близко до започване на тази работа, сме горната част на пирамидата. Останалата по-надолу пирамида е останалият свят. Разликата е в това, че ние поне се опитваме да се обединим, докато останалият свят дори не си и помисля за това. И все пак, светът преживява силни затруднения посредством страдания и глобална криза.

Защо е глобална? Така е защото на хората им се показва, че трябва да се съберат заедно, че това е важно в нашата ера и че нашата цел е обединение. Съгласете се, това е дълъг и труден процес, но въпреки това той е задействан. Това се набива в очите на всеки човек.

От урока по статия от книгата Шамати, 24.09.2010

[21911]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е за празника Сукот: „Излез от постоянното си жилище и заживей във временно жилище”. Вярвате ли, че един нормален човек може да напусне сигурен и комфортен дом и да се премести във времена колиба?

Отговор: Ние ще бъдем заставени да променим нашето егоистично жилище, въпреки желанията ни. Без значение, колко сигурен изглежда вашият дом сега, всеки знае, че той е временен и всички ние ще се преместим на друго, постоянно място.

Кабала приканва човек да „излезе от постоянното си жилище”, което изглежда толкова надеждно, и предварително да се премести във „временно”. Егоизмът ни обрисува нашия свят като постоянен, но изучаването на кабала разкрива различна връзка между световете: светът на отдаване е постоянен, защото човек в действителност се обединява с Твореца и постига вечност и съвършенство в света на Безкрайността.

Ние, като малки деца, сме привързани към сегашното ни жилище: страхуваме се да се изнесем от него, оставяйки любимата си играчка. Дори като възрастни имаме проблем да се откажем от настоящата ни представа и да погледнем различно на света. Разликата между постоянното и временното жилище е, че аз се опитвам с помощта на ново обкръжение да се отделя от предишното си обкръжение, моето „постоянно жилище”.

В предишното ми обкръжение аз съм бил под напрежение от медията, мнението на сътрудниците и съседите; аз съм бил задължен да бъда и мисля като всички останали. Аз съм бил зависим от множество фактори, определящи моето „постоянно жилище”. Аз съм бил задължен на всички и съм се въртял като всички останали. Всички разбират това и го одобряват.

И тогава постоянното жилище ми заприличва на концентрационен лагер и аз не мога да избягам! Аз започвам да виждам себе си отстрани и как този постоянен живот е всъщност временен и че скоро ще приключи. Под новото въздействие на книгите и мнението на групата, аз постепенно излизам от това „мишо състезание”, наречено живот и виждам „постоянното жилище” (състояние) във висшата светлина, в нейния абсолютен покой, в този свят и в бъдещия, сега.

От урока по писмата на Баал аСулам, 22.09.2010

[21766]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли отчаянието да изгаси искрата на духовното ми желание?

Отговор: Разбира се. Защото вече съм се отчаял от този свят и не усещам повече в себе си свързаните с него желания.

В това време, в мен свети някаква „искра”, пробуждане свише, което ме води при учителя и групата.

Между моето отчаяние и искрата възниква напрежение, вектор, сила на желание, произлязло от техните различия. Накъде е обърнато аз точно не знам, но то вече е подсъзнателно ориентирано към отдаване.

Това кли вече е устремено нагоре, подобно на дипол (съвкупност от два противоположни заряда)

За да използвам правилно своето желание, аз помествам егото в „магнитното” поле, т.е. в групата. Тогава нейните сили направляват моят дипол, привеждат го в движение към целта, свойството отдаване и любов.

В обкръжението/групата се намират мощни полюси: голямо разочарование в този свят и важността на отдаване. Според връзката ми с тяхното поле, общото желание, въздейства на мен и ме увлича към целта.

Частиците (диполи, заряди, частни желания) сами по себе си са безсилни. За да ги усилим и раздвижим ние правим ускорители.

Също и моята искра, желание, група (общото желание) се разпалва в голям огън. Принципа е прост: аз влизам в общност и ускорявам, и облекчавам, за сметка на общото желание своят път към целта.

Когато вляза в групата мен ме учат как да се разтворя в нейното поле/общото желание към отдаване и любов. И аз не получавам просто желание от обкръжението.

Защото се намирам не в обичайно егоистично общество, а в обкръжение на кабалисти, които искат да разкрият в своето общо желание/поле, Твореца.

Аз се сближавам не само с групата, но и със скритата в нашето общо желание Висша Отдаваща Сила. И затова в отговор на моите усилия да се обединя, аз получавам от обкръжението силата на Твореца – светлината, възвръщаща към Него, към източника.

Обкръжението, построено от човекът се отзовава на неговите усилия с обкръжаваща светлина (ОМ).

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21668]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала говори единствено за желанията. За светлината няма какво особено да се каже. Тя е статична и съществува в пълен покой. Тя само отдава и има само това единствено свойство на отдаване. Ако желаете да получите от нея, тогава действията ви трябва да са подобни на нейните. Светлината не се изменя; изменя се вашето желание, което я предизвиква да ви въздейства.

Това е подобни на един източник на енергия. Аз мога да се приближа до него или се отдръпна от него, да подходя от едната или от другата страна. Това е като със слънцето – ние можем да се изгорим от него или да го използваме в наша полза. И както слънцето, светлината е напълно постоянна. Вие може да ѝ се молите или да ѝ крещите, но тя не ще се измени.

Всички изменения се случват единствено вътре във вас, без значение дали крещите или благодарите. В зависимост от вашите изменения, вие получавате различни резултати от нейното влияние. Светлината не се изменя. Вие разкривате постоянно, неподвижно поле. До степента на вашите вътрешни изменения, вие разбирате как да усещате различните ѝ състояния. И все пак, вие сте тези, които усещат различията, докато светлината не се изменя.

Светлината е като слънцето, което никога на спира да свети. Вие може да използвате енергията му както желаете: да затопляте, да охлаждате и прочее. Самата енергия няма форма и вие сте тези, които ѝ дават форма.

Така е и с Твореца: „Добрият и Творящ добро на лоши и добри”, на всеки, който желае. Той прави ли добро също и на лошите? Да, Той прави. Но, тъй като свойствата са обратни (противоположни) на тези на Твореца, тогава до степента на тяхната противоположност с Него, те получават удари вместо добро. Това им помага да осъзнаят злото на егоизма и постепенно ги изменя. 

Но има по-добър вариант: да получим инструкции за правилното използване на светлината. Съобразно това, кабала ни позволява да изменим себе си под влияние на светлината, бързи и лесно.

От урока по статията „600 части на душата“, 20.09.2010

[21662] 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Има несъответствие: от една страна е казано, че „Няма никой друг освен Него”, тоест всичко изхожда от Твореца. Но тогава как да се отнасям към човек, който ми причинява гадости?

Отговор: Казано е: „Творецът твори добро чрез достойните хора и наказва посредством лошите” – затова тези, които вършат лоши постъпки, трябва да се наказват не заради това, което са направили, а за това, че са заслужили Творецът да вкарва посредством тях в нашия свят зло. Излиза, че наказанието не е наказание, а поправяне както на човека, така и на света.

Въпрос: Защо казахте на един журналист, че не сте професор, и някак си сте равнодушен към изказванията за Вас, та нали това се отразява на разпространението на кабала?

Отговор: А когато обиждат, това е много полезно. Това е профилактика против гордостта. Така и е казано: „Когото Творецът обича, него го притиска”. И праща против него обвинители и унижаващи го, за да му помогне да се справи с гордостта и егоизма.

Освен това, както в действията против клипот „Маим ахроним”, „Сеир ле азазел” и т.н. – има задължение, остатъците да се хвърлят на кучетата…

Истинското разпространение само ще спечели.

[21843]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.

Формулировките, стилът, цитатите отделят съвременния човек от вътрешното съдържание. Необходимо е да се преодолява това препятствие и да се извлича същността на текста.

Всъщност, потапяйки се в статията, усещайки, как тя се реализира в духовното пространство, човек се съгласява с такова подаване на текста.

Той наистина нарича Твореца „Цар”, макар това явление да не съществува в действителността, защото ние живеем в демократични държави с идеали за свобода и равенство.

Оказвайки се в духовната реалност, човек се запознава със стълбата на духовните степени и усеща силната връзка между тях.

У него няма друга дума, с която да характеризира Твореца, освен думата „Цар”. Той по естествен начин се съгласява с определенията, които кабалистите са дали на различни явления от духовния свят .

И все пак, наш дълг е да приближим кабала към съвременността и затова трябва да превеждаме материалите за начинаещи на съвременен език.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: По какво се отличава осъзнаването на злото от поправянето на злото?

Отговор: Желанието е създадено (от светлината) и не може само да се промени. Извън светлината, желанието е „0” – то не съществува! Напълно зависимо е от създалото го въздействие върху него – от светлината.

В творението няма нищо повече, освен светлина и създаденото от нея желание. В зависимост от въздействието на светлината върху желанието, то може да бъде от ”напълно егоистично” до „напълно алтруистично”.

Всичко зависи от това, доколко интензивно му въздейства светлината. Когато говорим за желанието, ние трябва да кажем какво е то – че изцяло се определя от светлината.

То е подобно на късче желязо, над което се намира магнит и цялото поведение на това парче желязо зависи от поведението на магнита.

И винаги, и вечно, ние напълно зависим от светлината, от нейното въздействие върху нас. А ако то бъде прекратено, ние ще изчезнем!

Напълването на желанието със светлина, извиква в нас наслаждение.

Опустошаването на желанието, предизвиква страдание в нас.

Почти пълното отдалечаване на светлината от нас (от желанието), предизвиква в нас прекъсване усещането на светлината като източник на нашето съществуване (скриване на Твореца).

Приближаването на светлината от нейното скриване, извиква в нас усещане за осъзнаване на злото, на нашия егоизъм срещу нейните свойства отдаване и любов, дори ако още не усещаме нея самата.

Още по-голямото приближаване на светлината, се усеща вече като осъзнаване на егоизма като неприемливо свойство. В такова състояние Творецът (светлината) се явява гарант за това, че човекът повече няма да използва своя егоизъм. Но ако светлината се отдалечи, то несъмнено човекът отново ще падне в своя природен егоизъм.

Науката Кабала ни обяснява, как можем да управляваме влиянието на светлината върху нас и по този начин, бързо и леко да постигнем съвършенството, вместо да се движим към него чрез осъзнаване на злото, изпитвайки го върху себе си.

При всички случаи, ние вечно ще зависим от светлината. И това е прекрасно, защото тя със сигурност ще ни доведе до съвършенството.

[21842]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→