Най-важното нещо, което всички и всеки един трябва да се опита да направи, използвайки всички изкуствени способи (т.е. против своето желание), е да предизвика „потребността” да бъде включен в групата. Всеки един от нас трябва да убеди себе си, че групата или нейната вътрешна част е в напълно поправено състояние и това е „мястото”, където се разкрива Творецът.

Това място е вече готово и чака твоето включване. До степента, в която включиш себе си, ти ще разкриеш в това място висшия свят.

Всеки човек, който се включи в него, ще получи всичко: духовния свят, вечността, съвършенството и висшата сила. Всичко това е там, вътре в него! Това „място” е състоянието на крайното поправяне, Гмар Тикун, и всички другари съществуват там като най-великите хора на поколението, над всичко. Но за да ми бъде по-лесно да се включа в това място, аз моля всеки един да ми повлияе – това се нарича обкръжение.

С други думи има обкръжение, има и място. Обкръжението трябва да ме тласне, за да попадна вътре в поправеното място. Освен това, обкръжението може по всяко време да ме мами, но това не е важно. В крайна сметка самите те още не са вътре, а са някъде по пътя. И аз мамя себе си в „ло лишма“, сякаш се стремя към отдаване и любов.

Но обкръжението постоянно ме кара да вярвам, че това е необходимо, сякаш то „работи върху мен”, и изведнъж аз придобивам силата да изпълня това действие и да вляза в самото „място”. 

Това място е вече приготвено напред във времето. Ние вече сме в него, в третото, окончателно поправено състояние. Затова всичко, от което се нуждаем, е:

1. Всеки човек трябва да търси начини да убеди себе си да бъде вътре в групата, в „мястото”, където ще разкрие висшата сила, Твореца, цялата истинска реалност.

2. Всеки трябва да „играе” един за друг поправеното общество, което въодушевява всички и ги тласка да се включат в него, отменяйки себе си пред него.

От урока по статия на „Прислужница, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф“ до 2-ро, „бхина бет“ – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: По какъв признак мога да разбера, че съм успял да пробудя другарите в групата? Може би те ще усетят повече радост?

Отговор: Просто така да се радват могат само малките деца. А възрастният човек не се радва без причина, – той може да изпитва радост само от това, че е изпълнил задачата си, да постигне целта, сливането с Твореца.

Ако отвориш книгата „Псалмите“ на цар Давид, ще видиш, че той не престава да се обръща към Твореца: или плаче и Го моли за помощ, или Го благославя. Това са две противоположни състояния и човек е длъжен да се намира и в двете.

От една страна той крещи и плаче, умолявайки Твореца, а от друга страна се радва, че има в себе си нуждата да се обръща към Твореца, изисква от Него, Той да му даде такава възможност.

Неговото тяло, неговото его страдат, но душата му усеща радостта от това, че благодарение на тези състояния тя се удостоява с духовното възвишаване и връзката с Твореца.

Затова книгата „Псалми“ – това е най-святата книга, защото и в лошите и в добрите състояния цар Давид усеща сливането с Твореца.

А как е възможно сливане в лошите състояния? Нали ако е сливане то човек би трябвало да изпитва радост! Тогава за какво ще плаче? – защото говори за своето непоправено желание, а сливането с Твореца става в неговото намерение.

И ето това е, което ние все още не сме способни да разберем и съответно да се държим според него. При нас всичко е както при малките деца: някаква неприятност, и – вече сме в пълно униние, или обратното: така се радваме на доброто, че забравяме за всичко. Не можем да се намираме едновременно в тези две състояния и това е лошото.

Това означава, че човек е неспособен да се владее, сам със себе си не успява да се свърже и да разбере какво става в самия него: от една страна преживява неприятните състояния, а от друга усеща постоянната връзка с Твореца, от която и той получава тези неприятности, объркване, проблеми.

Но в групата, където съществува връзка между другарите такова нещо не може да има, защото един се намира в подем, друг в падение, трети – спи, и т.н., и човекът възприема всички тези състояния заедно, включва ги в себе си всичките.

Тук няма силни и слаби. На всеки спрямо собствените му свойства свише му пращат проблеми, капани и трудности.

Такива състояния на всекиго се случват, – въпроса е само в какво темпо те се сменят едно с друго.

Дадена ни е възможност “да излетим“ 1000 пъти по-бързо, отколкото сега. Което значи, че ние ще успеем да постигнем духовното не след хиляди години, а още сега!

От урока по писмо на Рабаш, 03.12.2010

[29121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът преднамерено заплита своето управление над нас така, че не можем разберем, къде е началото и къде – краят. Като че ли Той изобщо не съществува!

Но ако сега, Той ми се разкрие, то моето „Аз“ няма да съществува. Нали всичко извършва и на 100% управлява Той?

Трудно ни е да разберем факта, че в духовното измерение ние, такива егоистични, каквито сме сега – не съществуваме! Моята личност започва да се проявява само тогава, когато започна да Му се противопоставям. Моята духовна реалност започва от Фараона, от когото трябва да взема цялата негова мощ. Това означава да се противопоставя на Твореца. А иначе, как ще порасна?

Впоследствие, въз основа на противопоставянето, аз ще придобия формата на Твореца, но това става в съответствии с онова, което аз самият съм планирал – след като съм проверил, изяснил и решил, че именно това ми е необходимо и си струва да направя.

За тази цел, трябва да включа в себе си двете противоположности: тъмнината и светлината заедно. Иначе, няма да стана самостоятелен. Ето защо, Творецът малко по малко ни пробужда, като ни изпраща всякакви проблеми, за да съумеем  правилно да се насочим.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29018]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Музика, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос:  Защо между духовните обекти има такава голяма разлика, че ниският винаги е много по-зле от горния?

Отговор: Ниският парцуф не е просто по-малък от горния – той е по-зле от него абсолютно във всичко, обратен е на него, защото в духовната стълба всички стъпала са противоположни едно на друго.

Висшият не е просто мъничко по-умен, повече разбиращ и чувстващ. Както в четирите стадия на пряката светлина: първият стадий (бхина алеф) е абсолютно противоположен на втория (бхине бет) – и относно желанията/ келим, и относно световете.

И точно така, третият стадий (бхина гимел) е обратен на бхина бет. Няма такива последователни стъпала, които малко да се различават едно от друго – те са винаги във всичко противоположни.

Ние не чувстваме това в нашия материален свят – нашето егоистично желание просто расте и расте, ставайки все по-умно – и за нас всичко тук е разбираемо.

Но в духовното висшият е обратен на предишното ниво до такава степен, че те не са способни да се разберат един друг. Това се отнася дори за съседни стъпала, като вече не говоря за тези, между които има междина.

Затова когато четем текст, написан от кабалист, единственото, което може да се направи – това е да молим за своето поправяне (да издигнем МА”Н). И моето обяснение също е предназначено само за да ви насочи към това.

Всички изучавани от нас премъдрости ни помагат само в това да сформират апел към Твореца, поради това, че да се издигнеш от стъпало на стъпало може само при условие, че висшата светлина ще ни преобърне ”от главата – на крака” или ”от краката – на глава” – всеки път, извършвайки пълно преобръщане.

Така става издигането по духовните стъпала, както при зародиша, който преди раждането преобръща главата надолу – и тогава той може да излезе.

А когато се ражда/ излиза, той отново преобръща главата нагоре – вече на следващата степен. Но междината между степените преодолява именно с това, че се преобръща с главата надолу.

Не трябва да получи следваща степен, ако напълно не се е освободил от предишната.

”Главата надолу” – това означава опустошаване от цялата светлина в момента на раждането.

Не е възможно да получи светлината Руах, ако не се освободил от цялата светлина Нефеш, защото те са противоположни една на друга.

От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво да се окуражавам в учението, ако не усещам Твореца, а Шхина лежи в прахта…?

Отговор: Трябва да издигнем Шхина от прахта – именно за това и пишат кабалистите …

Да допуснем, че се усеща огромна физическа умора, човек се чувства без сили, не може да се съсредоточи на урока. Но това действително ли е физическа умора или душевна?

И това е много просто да се изясни. Отиди в групата, която цялата гори от вдъхновение, бъди сред другарите: поседете заедно, попейте, направете обща трапеза – а след това се погледни, заспал ли си там или не.

Ако не си заспал, следователно, причината не е във физическата умора, а само във външното въздействие.

Няма физическа умора –  всичко това са  духовни сили! Рабаш дава пример: човек не може да стане за урок, защото е много изморен, но ако го разбудят посред нощ и му кажат, че в дома му има пожар – той веднага ще скочи, а няма да отговори: почакайте, аз спя, върнете се сутринта.

Тоест, всичко се определя от важността, която ние влагаме в това.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 06.12.2010

[28963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→