Въпрос: Как бихте определили развиващия се човек?

Отговор: Кукла, движеща се с моторче, с реостат под него . Задвижват го и в куклата започва развитие, тя се преобразява, нараства нейното потребление, после  започва все повече да се среми към знание, след това се стреми към осъзнаване на причините за страданията, които не са се повлияли нито от развитието на потреблението, нито на знанията, нито от опита за бягство от страданията – и това е довело куклата до желанието да осъзнае причината за страданията. Всичко  се случва по програма, заложена в самата кукла.

И тя разбира , че страданията са целенасочени и я принуждават да се променя.  Творецът започва да „безпокои” този, когото иска да привлече към себе си.

По този начин Той показва на човека, че е необходима промяна в самия него, че нито с промяна на обкръжаващата среда, нито на начина му на живот, с нищо от това той  не може да избяга от страданията и няма да постигне нищо. Така Творецът го принуждава  да се променя.

[29424]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че извън нас се намира светлината на Безкрайността. Какво значи „извън нас“?

Отговор: „Извън нас“ означава „извън“ точката на нашето желание, вътре в която аз чувствам света, себе си и всички останали.

Нищо не съществува, освен тази точка, тъй като Творецът е сътворил само една точка, а всичко, което усещаме (световете и това, което ги изпълва), е усещане на самата точка.

Съществува само една малка черна точка в бялата светлина на Безкрайността.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 23.11.2010

[29409]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Желанието „Исраел“ в човека („право към Твореца“), се поправя поетапно, стъпаловидно, защото му е нужно да стигне до разбирането и постигането, според неговата вътрешна потребност.

По това, то се различава от видовете желания, които се наричат „народи на света“, и се поправят наведнъж, от един път.

Желанието „Исраел“, изисква от човека да разкрие и постигне духовния свят, да го опознае, да се задълбочи в детайлите, да стане партньор на Твореца, а не просто да се присъедини към системата и да получи оттам цялото благо наготово.

Той иска да се свърже с тази система и да работи с нея, като получава наслаждение от нейното изучаване. Както е казано: „Знай своя Творец и Му служи“.

А има такива желания или хора, които не се стремят да опознаят Твореца, макар и да е написано, че в края на краищата „всички ще Го познаят – от малкия и до великия“. Но това е обикновеното знание на човек, който просто живее в духовния свят.

Както и в нашия свят, не всеки иска да бъде учен-изследовател и да получава наслаждение от това, че разкрива творението и разбира неговите причини и следствия.

Това са двете степени на отдаване: да изследва и да познава Твореца – или просто да се присъедини към източника на доброто.

Затова душите, принадлежащи към Исраел, напредват стъпаловидно, постепенно – и естественно, при това страдат, тъй като цялото постижение се основава на предхождащата го неудовлетворена потребност, която трябва да се увеличава.

А тези, които се отнасят към „народите на света“, към по-малката степен, и идват като че ли „на готово“, също разбира се, трябва да извършат голяма работа, но тя не предполага вътрешно съединяване с Твореца –  като между двама партньори.

Дали ще възникне в човека такова желание, зависи от корена на душата. „Сърцето“, „черният дроб“, „белите дробове“ са все важни органи на тялото и трябва да държат връзка с „мозъка“, който ги управлява.

А всичкото останало „месо“, съставящо 90% от цялото тяло, няма такава непосредствена връзка с мозъка и взаимодейства с тях чрез спомогателни системи.

Това не значи, че едно желание е добро, а друго – лошо, защото в края на поправянето, всички ще бъдат абсолютно равни – става дума само за пътя към него.

Силното желание е длъжно само да си проправи пътя и да открие всички тайни на творението, а по-слабите, всеки според своята степен на развитие, просто се присъединяват към него и го поддържат. Важното е, всеки да поостигне корена на своята душа – това е краят на неговото поправяне.

В духовния свят няма неравенство – това е още нещо, което го различава от материалния свят. Намирайки се в духовния свят, човек действа, воден от своите естествени желания и не може да поиска нещо, което не  е заложено в корена на душата му.

Само в нашия свят, аз мога да завиждам за луксозния автомобил на съседа. В духовното, няма да мога да поискам онова, което иска той, а само заложеното в моите собствени информационни гени – „решимот“.

Мога да получа от него вдъхновение и мотивация, но само, за да поправя себе си, затова там не может да има разделяне на „големи“ и „малки“.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29282]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои разликата между понятията „зивуг” (сливане) и „битуш” (сблъсък)?

Отговор: Зивуг – това е сливането на два духовни обекта, които не са противоположни помежду си  и могат да се съединят съгласно подобието на свойствата, намерението, целта – както двама души се обединяват за партньорство или  брак.

Да допуснем, че двама човека, имат обща духовна цел. Помежду си, те винаги се набират в противоборство и стълкновения, тъй като между тях действа силата на разбиването.

Но те откриват, че не са способни да постигнат тази цел самостоятелно. Ако аз напредвам отделно, пред мен се изправя непреодолима преграда. Ако другият напредва сам – пред него също стои преграда.  

Какво да направим? Тогава, аз отменям своето его, а той – неговото. В степента, в която сме отменили егото си, ние можем да се съединим. В тази степен постигаме целта.

Такова е условието на Твореца, защото целта се постига само във връзката между всички, тъй като самата цел е отдаването. Искаш да я постигнеш? Моля! Отмени своето его и така ще построиш кли/съсъд за същото това отдаване. В тази степен ще се напълниш със светлината на отдаването.

Но това е при условие, че аз отменям своето его, а другият се отказва от неговото. Затова, аз ще нанеса удар (акаа) по моето его, а другият – по своето, и тогава става съединяване между нас (зивуг де-акаа). Ударът е насочен навътре, към моето его, а зивугът е с другите, извън мен.

Сега, може да възникне въпросът: „Но дори след удара по своето его, аз не искам да се съединявам с другия. Защо тогава става зивуга?” Защото, отблъсквайки своето его с удар, аз привличам върху себе си светлината, връщаща към Източника и тя ме подготвя за съединяването, за зивуга.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 10.12.2010

[29359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…

Отговор: Някога се занимавах с музика. Какво виждаш, когато гледаш в нотите? Ти виждаш това, което трябва да възпроизведеш. Там са изобразени знаци: тактове, ноти, паузи, пиано, форте… Всичко това е насочено към този, който трябва да изпълни това.

Аз отварям Тора. В нея е написано: Яаков, Ейсав, Исраел, Шхем, Бенямин, Дина… За какво става дума? Става дума за нотите, които трябва да изсвиря. Тези ноти са моите вътрешни свойства, силите, съществуващи в мен, които се наричат ангели.

Ангелите – това са силите на природата, които ми е дал Творецът, за да мога с тяхна помощ да организирам себе си и да стана равен на Него. Защо трябва да направя това? Защото благодарение на това, аз ставам независим, действително придобивам статуса на Твореца.

Ето защо Тора се нарича и светлина, и инструкция. Аз чета тази инструкция и в съответствие с нея, работя. Яаков, Ейсав, Дина, Шхем, магаре – всичко това са силите на моята душа, а Тора ми разказва, че аз съм длъжен да работя с тях.

Тя ми описва именно тези процеси, които съм длъжен да изпълня, взаимодействието на нейните персонажи – това съотношение на нашите вътрешни свойства, нашите желания.

Когато чета, аз буквално чувствам, как тези свойства се преплитат в мен, преминават всевъзможни изменения, как работя с тях, как съм длъжен да ги съединя и до какво, в крайна сметка, трябва да стигна.

Аз гледам на текста така, както ти гледаш нотите, по които можеш да пееш или да свириш даже сега, без инструмента на своите вътрешни струни. Само така ние трябва да възприемаме Тора и само за това е дадена тя.

От програмата ”Седмична глава”, 18.11.2010

[29343]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на Книга Зоар

В бъдеще ще излязат синовете на Израел (всеки човек с желание: Иср – право, ел – към Твореца) от (духовното) изгнание (от егоизма, и поради това и от скриването на Твореца) чрез силата на книгата Зоар (която поправя човек и по този начин му разкрива вечния и съвършен свят).

Книга Зоар, глава „Насо“, п.90.

Избавянето на Израел (от егоизма и от усещанията чрез него само на този свят) и цялото негово величие (в свойството на любов към ближния) зависи само от изучаването на Зоар и вътрешната част на Тора (науката Кабала).

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Известно е, че изучаването на Зоар обладава с могъща сила (поправяне и разкриване на висшият свят), и знай, че благодарение на изучаването на Зоар идва желанието (да се обединиш, да отдаваш, да обичаш – т.е. да се поправя разбиването на душите), и светият език (святост – отдаване, свойството Бина) на Зоар пробужда към духовна работа (поправяне).

Раби Нахман от Бреслав. Сихот аРан. Беседа 108.

[29245]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?

Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.

Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.

Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.

И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.

А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010

[29146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се подготвим за срещата с другарите от световната група – с онези, които идват на конгреса за първи път?

Отговор: Не е нужно да се подготвяте. Ние имаме другари от всички страни по света. Дори, ако не знаете техния език, няма да почувствате различията между тях, защото всички се стремят към Твореца.

Всеки, който има същата духовна искра, се пробужда и стреми към същата цел. Така че, вие се намирате заедно и не чувствате разлика помежду си. Не е необходимо да се страхувате, че ще се срещнете с някакъв непознат. Ще почувствате, че всички са близки за вас хора.

Въпрос: Ако съм начинаещ и не разбирам нищо от тази наука, но искам да дойда на конгреса, струва ли си да го направя? И ако си струва, как да се подготвя?

Отговор: Преди всичко, ако времето позволява, е добре да се прочете материала, който е предоставен за предварителна подготовка. Но вие и без това ще поемете всичко „от въздуха”, който ще дишате…

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 12.10.2010

[23871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо има 12 колена и само 10 сфирот?

Отговор: Понякога, когато се отнасяме към сфирот, ние броим 10 сфирот, а друг път, когато се отнасяме към стадия на разпространение на светлината отгоре надолу, ние казваме, че има 5 сфирот, а когато говорим за Зеир Ампин – броим 6 сфирот. В действителност няма нищо друго освен 5 стадия. Ако прибавяме нещо друго, то е защото искаме да подчертаем, че в Зеир Ампин има не повече от 6 сфирот, и в този случай, вместо 5-те общи сфирот, ние броим 10.

Понякога искаме да подчертаем, че тези 10 сфирот са подредени в 3 линии. В този случай казваме, че всяко свойство, стадий или сфира също имат своя собствена връзка с другите сфирот съгласно лявата, дясната и средната линия. Тогава вместо 10 сфирот, ние говорим за 12 – 4-буквеното име на Твореца АВАЯ (Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут) се умножава по 3-те линии във всяка от тях до сумата 12. Това е просто метод да се подчертае определена характеристика.

Понякога ние говорим за 13, друг път за 7 (Зеир Ампин и Малхут), а друг път за 8 сфирот (Зеир Ампин със своя Малхут и отделения Малхут) и прочее. Но никога не трябва да мислим, че правейки така, ние може да отделим някоя сфирот, някоя част от парцуф. Ние използваме различни изчисления единствено да изразим текущото състояние, в което се намират нашите души – лява линия, дясна линия, три линии, малко (Катнут) или голямо състояние (Гадлут).

Например ние казваме, че в малкото състояние има само Галгалта ве Енайм (ГЕ) без АХАП (Озен, Хотем, Пе), защото просто не е използван, тъй като над него няма сила на екрана. Всички тези названия ни указват само силите, чрез които се задейства едно желание в 10 сфирот.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22524]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→