Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ми помогне това, да си представям, че всичко идва от една добра сила, от Твореца, ако в живота ми се налага да се съпротивлявам на всеки проблем поотделно и да се справям с него?

Отговор: Ако се бориш с всеки проблем поотделно, никога няма да подредиш своя живот!

Ще се опитваш да се справиш с чуждите сили – с началника си в службата, с жена си, със съседите, с приятелите и враговете, с целия свят, и ще пропилееш целия си живот, за да видиш, че нищо не се получава.

И разбира се, всеки го очаква такова разочарование – и то какво! Защото, ние се поставяме в ситуация на зависимост от хиляди причини и от хората, които действат просто така, като роботи! Това са части на нашата собствена душа, но тъй като не ги присъединяваме правилно към себе си, ни се струва, че те притежават собствени сили.

В мига, в който започнеш да ги присъединяваш към себе си и да ги обичаш „като самия себе си”, ще откриеш, че те наистина са „като теб самия” и ти принадлежат. А освен тях, има само една сила, която действа и подрежда всичко това. А сами по себе си, те не съществуват и не действат независимо.

Сега, ти преживяваш различни проблеми и не можеш да заспиш. И всичко това, защото не можеш да си представиш себе си като бебе в ръцете на Твореца. Почувствай, как Той те държи в ръцете си, а ти няма за какво да се безпокоиш.

Единственото, заради което си струва да се тревожиш е: „Кога наистина ще се чувствам по този начин, ще разкрия Твореца, ще почувствам Неговата любов към мен, тоест ще направя себе си подобен на Него и ще мога да възприема всичко това?”.

Когато в теб се появи свойството любов и отдаване, тогава ще почувстваш колко те обича Той. А ако ти самият не умееш да обичаш, тогава как ще почувстваш Неговата любов? Ако ненавиждаш всичко, което те заобикаля, тогава ще чувстваш само ненавист от всички, и няма да спреш да страдаш!

Ако можеше да се отнасяш към всичко с любов, тогава би почувствал само любовта, която изпълва целия свят. Всичко зависи само от твоите свойства/желания/келим.

И затова, от една страна е необходимо да запазиш пълно спокойствие, защото всичко е в ръцете на Твореца и „няма никой, освен Него” – „добрият и творящият добро”. Но от друга страна, „никой няма да ми помогне, освен аз на себе си” в това практически да постигна усещането, че „няма никой, освен Него”.

Защото, за да се почувствам по този начин, трябва да поправя свойствата си, и тогава ще мога да възприема онова, което действително се случва в реалността. Заобикаля ме цялата светлина на Безкрайността, само че аз не я усещам! Само за това си струва да се тревожа – за своите свойства/келим, за да усетя тази Безкрайност.

За какво друго мога да се вълнувам? Всичко останало е само илюзия, която виждам в моите развалени свойства, недостатъци. И аз страдам, заради илюзорни проблеми, които ми се представят по този начин от моите развалени органи за възприемане – плаша се от сянката, като малко дете.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика човек, притежаващ желанието „Исраел“, напълва другите?

Отговор: Всичко се осъществява вътре в желанието. Според степента на поправяне на човека, той започва да усеща желанията на другите хора, да присъединява към себе си цялото желание на общата душа – и тогава го напълва. Разбира се, той не ходи между хората и не пита, кого с какво да напълни.

Същото е, като да влезе в група – това значи, да почувства желанието на групата, във връзката между нас, която се намира там вътре, дори ако ние не го чувстваме. Но аз искам да участвам в това свързване осъзнато, с пълно усещане, открито!

Виждам, че ние сме разделени, но кабалистите пишат, че между нас има връзка – и аз искам явно да я открия, да се включа в нея с цялото си сърце и ум!

И когато се включа в група, започвам да работя по този начин и тогава ми се разкрива този слой – забелязвам, че така работи целият свят! Изведнъж виждам, че всички хора  са работници на Твореца и аз се намирам в Шхина. Но единственото, което трябва да направя, е да им помогна те самите също да го осъзнат. Тъй като Творецът иска, това да се разкрие на всички!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В последно време често слушаме за различни бедствия и природни катаклизми: за наводнения и снежни бури в Европа, за пожари в Русия, за урагани в САЩ и за други безчинства на природата.

Сега и ние почувствахме това върху себе си, а специалистите в тази област прогнозират, че света го чакат трудни времена, защото започналото глобално затопляне на климата носи със себе си големи проблеми.

Защо това е така? Защото ние съществуваме в природата, а гематриите на думите „природа” и „Творец” са еднакви.

Баал Сулам в статията си „Светът” обяснява, че трябва да се отнасяме към Твореца като към закон на природата и да не считаме, че Той може да се промени, ако Го помолим за това. Мъдреците кабалисти искат да изкоренят в нас тази илюзия, за да спрем да вярваме в това, че съществува изменение от страна на Твореца.

Защото Той изначално е добър и Творящ добро и неизменен и Неговото отношение към нас е неизменно. Именно чрез Него към нас снизхожда добрата светлина, която отслабва, преминавайки през световете/ скритията, а ние я получаваме в своите усещания.

Но когато получаваме тази светлина, Той преминава през нашата природа, обратна Нему, напълно насочена към получаване.

И цялото това добро, низхождащо към нас, след това се превръща в зло в съответствие с това колко аз съм Му противоположен по свойства, защото Той е отдаване и любов, а аз съм получаване и ненавист.

Ето защо в съответствие с тази разлика аз усещам неговото добро влияние като зло в най-различни проявления.

Всички мои желания са толкова егоистични по природа, че за тяхното удовлетворение аз съм готов да използвам целия свят.

А доколкото аз го използвам само за самонаслаждение, то от поколение в поколение, година след година, ставайки все по-чувствителен, по-развит и зависим, аз ще страдам все повече и повече.

В настоящето столетие човечеството е дошло до състояние, когато не знае накъде да върви занапред и как да излезе от задънената улица, в която само се е вкарало. И понеже живеем в глобален свят, то сме зависими един от друг във всичко, а нашето его ни огражда и отделя.

И когато свише към нас снизхожда изобилие от добро, то не е предназначено за някого конкретно, а за общото интегрално его, така че ние подготвяме още по-големи удари за себе си.

И въпреки че се стараем да го избегнем, но, както пише Баал Сулам, природата или Творецът все едно ще победят и ще ни задължат да приемем и осъществим закона за равновесие с Него.

Науката кабала ни обяснява този закон много просто. Тя казва, че Творецът въздейства върху нас, а между Него и нас съществува система от светове/ филтри, целта на които е да пропускат светлината на Твореца избирателно.

Законът, съгласно който тази система работи от Твореца към нас и от нас към Твореца, се нарича закон за подобие на свойствата или закон на равновесието.

Излиза, че в степента, в която получаваме въздействие от Твореца, в същата степен ние сме длъжни да Му съответстваме и да Му отдаваме, за да се съблюдава това равновесие.

И понеже Творецът непрекъснато засилва своето влияние върху нас, то и ние трябва все повече и повече да се поправяме. Именно с тази цел нашето его все повече расте по определена формула и съгласно тази формула се осъществява влияние от страна на Твореца.

Но ако обърнем егото си в отдаване, то ще дойдем до съответствие с Него и тогава равновесието ще се съблюдава.

И колкото и да ни въздейства Той, ние ще възприемаме това правилно. Той на мен, а аз на Него.

Тоест изменението на нашата природа, егоистичните желания, на отдаване и любов, грижа и внимание към другите – това е и решението на проблемите.

По този начин ще дойдем до общото равновесие: природата ще се успокои и човечеството ще започне да се чувства другояче.

Освен това ние ще разкрием висшето измерение, висшия свят, и ще открием, че цялата система от филтри/ светове съществува в нас, а ние се намираме в съответствие с Твореца, в подобие на свойствата и в сливане с Него.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[29612]

Filed under: Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Народи на света“ се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията “ Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако възможността за поправяне зависи направо от количеството поквара, то как се отнасяте към сайта WikiLeaks, публикуващ различна скандална, секретна информация за дейността на правителства и крупни чиновници? Това носи ли поправяне или вреда?

Отговор: Мисля, че това спомага поправянето. Когато истината се разкрива – това винаги е хубаво. Колкото повече хората знаят един за друг – толкова по-добре. А срамът, който ни заставя да се крием, като защитаваме своята гордост, само разделя хората.

Затова шпионинът прави добро, като прониква в другия човек през неговия срам, като разкрива какво е вътре в него. А той ще направи същото с мен. Ако ние не можем да бъдем открити един с друг – то ще се отворим в крайна сметка така… Това много помага да се разберем един друг.

А когато започваме по-добре да се разбираме един друг, дори чрез неблаговидни постъпки – ние толкова повече получаваме възможността да се свързваме един с друг. Ако двама лицемерят и се държат на разстояние, то те никога не могат да се съединят.

Затова всяко действие, водещо към разкриване, може да се приветства. И аз мисля, че благодарение на разобличаването на тези ”секрети”, на хората се е разкрил фактът, че властта над света се намира в ръцете на хора, които разбират и знаят за него не повече от всеки среден жител.

Разкрива се, че ”кралят – той е гол”, точно както в приказката! И на кого още ни остава да се надяваме – само на Твореца. Това заставя човек да се замисли как да се спасим от всички тези проблеми: в екологията, където е неразбираемо какво се прави с климата, във финансите, където всичко е подкупено и изпокрадено.

Всеки, намирайки се на своето ниво и позиция, мисли само за себе си: как да използва целия свят в своя полза. Сега ще се разкрива цялото това лицемерие – и това е забележително! Това е разкриването на действителната природа. В резултат – светът много ще се измени и ще стане по-открит.

Връзките, които усилено са се опитвали да скрият – изведнъж се разкриват и виждаме, че светът е изцяло свързан. Той изведнъж намира много ”човечно лице” и всички ще видят, че тези висши политици са също хора. Всяка мръсотия излиза навън и това е много полезно.

Именно така става поправянето – отначало е нужно да се изясни разбиването, а вече след това от него да идват към поправянето. Това е правилният процес. Нима е по-добре, ако би им се удало всичко да се държи в тайна и да се покрива – ние да не разберем никога какво се скрива там вътре.

И в резултат, всичко идва свише, само се облича в нашия свят в някакви си хора, кръгове, правителства. Но самият факт радва много – ако в света се разкрият всички съмнителни неща, на нас би ни било по-лесно да решим: кои сме ние и какво да правим със себе си!

Ето, ако сега биха се разкрили секретните отчети за състоянието на екологията – най-големият проблем, който скриват днес от нас! Наистина няма да ни позволят да узнаем в какво опасно състояние се намираме. Хората биха видели, доколко сме безнадеждни, ако не искаме нещо да изменим в себе си. Ако се разкрият проблемите на природата, пред които ние сме съвършено безсилни и няма къде да се скрием – това ще убеди човека.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29554]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→