Въпрос: Целта на сътворението в основни линии ми е ясна. Не разбирам защо това е било необходимо на Твореца? Защо съм Му нужен аз? Защо е направил това?

Отговор: Той е направил това по две основни причини. Първо: защото неговата природа е – Добър и Творящ добро, тоест да даде безкрайно напълване над времето, движението, пространството и всичките ограничения.

А втората причина е в това напълването да бъде на същото ниво, както при Твореца, и в това да се наслаждаваме на същия статут, който има Той, и да бъдем същите като Него. Но до това положение сме длъжни да достигнем сами, като получим независимост и уголемим своето „аз” до Неговото ниво.

Ние все още не разбираме как може да се израсне до този статус, но ще стигнем до такова положение да бъдем равни на Твореца във всичко.

Силата на доброто, силата на любовта, която е Творецът, Го задължава да сътвори творението и да го доведе до съвършенство. Но, всъщност, ние вече се намираме в това съвършено състояние, Той изначално ни е създал такива.

Той не ни е създал в този презрян вид, в който се намираме в момента, и сега все едно трябва да се съградим отново. Не, нужно е само да разкрием истинското си положение. А относно Твореца ние, както и преди, се намираме в съвършено състояние.

Но ако не успеем да постигнем този статут самостоятелно, няма да можем да усетим света на безкрайността и състоянието на безкрайност. Ние и сега можем да го почувстваме, но тъй като нашите келим не са развити, вместо това усещаме нашия свят.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32938]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 16, „Не трябва да извършваш благословия над празна маса”: Човек трябва да предостави празни съсъди, за да ги напълни Творецът с висше изобилие. Това се нарича „благословия”.

Духовният път се разделя на няколко етапа, преминавайки които ние се учим правилно да съставяме, да събираме всички части на реалността. С какви желания трябва да се запасяваме всеки път, за да се обръщаме с различни молби: за намиране на средства, за проявяване на свойства, за разкриване на единство?

Тъй като в същността си всичко се оказва вече подготвено за нас и само чака нашето желание. Откритията, които правим по пътя, се явяват такива само за нас самите. Наричаме тези етапи постижения, но в действителност всички стъпала вече съществуват и всички състояния, включително и  крайното, са предопределени по-рано.

И затова, издигайки се по стъпалата на стълбата, връщайки се от мрака и откъсването, все по-добре постигайки общата реалност на мирозданието, я разкриваме единствено за себе си. Все повече нови свойства, детайли, връзки, взаимодействия, части – така тя пристъпва пред нас от мрака, от скриването.

Накрая, когато човек види какво е приготвил Творецът за него, той достига до „благословията”. Но това е при условие, че той усеща това, което е получил от новите свойства. От стъпалото на духовното небитие, от неживото, растителното и животинското ниво той се ражда на бял свят и започва да събира себе си, всеки път съставляващ две части: получаващото желание и свойството отдаване, царуващи над тях.

Така човек напредва: тези две състояния – желание и намерение – идват към него свише, а той само ги превръща в свои потребности, за да се разкрият, съединят и напълнят. И всичко това при търсене на стремежа към отдаване във всичко, което се извисява над неговия „животнски”, материален живот.

Обаче не е достатъчно да се желае отдаване – нужно е още и да получаваш заради отдаване. Това състояние се нарича „съвършенната вяра”. А засега човек няма възможност да „извърши благословия”, доколкото той все още не е получил благодеяние от Твореца. На етапите на поправянето съсъдите /келим/ се напълват със светлината хасадим, а след това в тях се облича светлината хохма. И едва тогава човек идва към благословията.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че във всяко поколение има само един истински кабалист?

Отговор: Всички са необходими, защото всеки работи в своята област. Човечеството не е еднородно – за всяка негова част е нужен особен език, докато хората не напреднат и не станат способни да чуят истината.

Затова, не си струва да мислим за това кой е кабалист. Трябва да се стремим да разкриваме истината и да се приближаваме към нея. А ако днес или утре изведнъж се появи някой наистина велик, тогава ще го последваме.

Едва ли, в поколението може да има повече от един истински кабалист, защото главата е една. А останалите, които са редом или под него, са десетки, стотици, хиляди – съгласно пирамидата. Надявам се, че ако не в това поколение, то в следващото ще видим нещо подобно на Санедрин – много кабалисти, притежаващи високо ниво на постижение, които заедно водят човечеството по пътя към Твореца.

Въпрос: Има ли връзка между 36-те праведника и кабалистите?

Отговор: Не. „36 праведника” е понятие. Става дума за намиращите се в този свят особени души, чрез които идва изобилието в този свят, за да поддържа съществуването на тази реалност. Това е особена система, а не отделни хора.

Въпрос: Може ли жената да бъде кабалист?

Отговор: Разбира се. Имали сме пророчици – нашите пра-майки, след тях пророчиците, а после народът – до разрушаването на Втория Храм, са притежавали висшето постижение. В това отношение няма разлика между мъжът и жената. И днес познавам наши ученички, които работят самоотвержено в продължение на много години и напредват. Тяхното възприятие и желание е многократно по-голямо от това на много мъже. Несъмнено, те могат да постигнат не по-ниско ниво, от мъжете.

Освен това, тъй като всички напредваме към разкриването на Твореца, безусловно ще стигнем до това, че и мъжете, и жените ще Го разкрият. Нима жената не е част на творението? Нейната духовна работа е малко по-различна от тази на мъжа, но „различна” не означава, че „не е духовна”.

Въпрос: Как да обясним на детето кой е кабалист?

Отговор: Кабалистът е човек, който получава разкриване на Твореца, съгласно закона за подобие на свойствата. Той е поправил себе си така, че в нещо е станал подобен на Твореца. Затова, в него има частица свише, която се нарича душа – част от Твореца. В тази част, той чувства духовния свят, по-висшето измерение, вечния живот и се отъждествява с него.

Затова, когато животът на неговото физическо тяло свърши, той не възприема това като загуба. Продължава да живее, както и сега чувства духовния живот. Нарича се кабалист, защото е получил висшия живот.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[32859]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовността на жената - Няма коментари→

Кабала ни разказва за това, как да изменим своя живот и да се издигнем на друго ниво на съществуване. Не просто да открием нова форма на живот на друга планета, а да разкрием още един свят! Нашият свят ще се разтвори като завеса и зад него ще видим друг свят.

Ние не сме знаели, че картината, която виждаме – това е само екран, върху който различни източници на светлината проектират обемно изображение. И изведнъж невидимият шев по средата на екрана започва да се разтваря и ние ще видим силите, които формират за нас тази картина и я привеждат в действие.

Когато хората за първи път видели на кино приближаващия се влак, те се изплашили и станали от своите места, те не вярвали, че това е възможно. Така и ние не разбираме, че живеем вътре във филма. Днес са много популярни лазерните представления, когато във въздуха рисуват картина с помощта на лазерен лъч. Лазерът – това е светлина.

Светлината ни показва картина, в която виждаме себе си и всички останали и тя ни се струва съвършено реална, а как иначе? Ние осезаваме и чувстваме своето съществуване, защото сме създадени от този въображаем материал.

Затова картината на нашия свят е много относителна, тя не съществува и науката Кабала ни довежда до осъзнаване на това. Природата – Елоким постепенно ни учи, че ние не можем да контролираме тази картина. Творецът, като че ли ни говори:

„Филмът, в който те поставих, става все по-лош и по-лош. Защо? За да те задължи да разкриеш силите, стоящи зад филма и да управляваш с тях самостоятелно. Вземи от мен управлението на този филм и го показвай сам!” Като започнем да участваме в демонстрациите на този филм, ние ще започнем да разбираме, да чувстваме и да постигаме Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.74: „Един човек вървял след тях, подкарвайки магаретата“ – т.е. насочвал техните магарета.

„Казал раби Аба: „Да отворим портите на Тора, тъй като дойде нейният час и времето за поправяне на нашия път““. „Водач“ означава, „онзи, който убожда“.

И това име е заимствано за „водача на магаретата“, тъй като неговото действие се състои в подкарването на магаретата чрез убождане с върха на пръчката, за да се движат по-бързо.““

Всяко творение трябва да бъде доведено до сливане с Твореца. И всичко, извършващо се в реалността, включително и въртенето на всеки атом, се движи само към тази цел. Няма в света други действия – било то със съгласието на нисшите, или без тяхно съгласие.

И към тази цел ни води особена сила свише, наречена „водач на магарета“. Ако станем подобни на мъдреците, за които разказва «Зоар», тогава ще тръгнем заедно с «водача» и той ще ни помага по пътя  .

Ако ли не, самият „водач“ ще боде нашите „магарета“, нашето желание за наслаждение с острата си пръчка. Това всъщност ще са всички страдания, на които ще бъде подложен светът, ако не желае да върви към целта осъзнато и с разбиране.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32402]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо казват, че Творецът е скрит, когато Неговите действия се проявяват на всяко място в мирозданието?

Отговор: Разкриването на Твореца означава, че чувствам висшата сила, нейната причина, цялата мрежа от действащи сили, чувствам как действа тя, както и следствията от нейното въздействие. Постигам цялата съвкупност на творението в безкрайно измерение.

Въпросът е в това, доколко я постигам. Мога да бъда без очила или с очила за четене, или пък – с очила за далечно виждане. Всичко зависи от нивото на моето възприятие.

Постигането на духовния свят се състои в това, че реалността става прозрачна за мен и през нея виждам системата от сили, работеща в целия свят. Разбирам причините, поради които силите, стоящи зад всеки от нас въздействат и движат света, а също така – защо реагираме по такъв начин.

Мога да наблюдавам целия този процес в различни отрязъци: във времето, в движението, в съответствие с мястото, в преражданията на душите, от началото на сътворението и до неговия край. Човек разкрива  всичко това с тази разлика, че в началото вижда картината много неясно, а след това – все по-ясно, докато всичко напълно се изясни.

И тогава, вече променяш своето отношение към случващото се, разбирайки, че за твоите проблеми са виновни не съседите или някой друг. Става ти ясно, че в цялото мироздание работи само един закон – общият закон на природата, наречен Творец.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32866]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Говорейки за отношението на Твореца към нас, използваме нашия лексикон: „съжалява”, „сърди се” и т.н. Разбира се, всичко това съществува само по отношение на нас.

Не се удостояваме с никакви изменения от Твореца. Но в зависимост от това, как самите ние се променяме спрямо безусловния, неизменния, непрекъснато действащ закон „Добър и Творящ добро”, се удостояваме с ответната реакция.

Бих могъл предварително да знам каква ще бъде тази реакция, ако бях запознат с всички съставни, намиращи се в моето желание, вътре в цялата система и нейните условия. Разбира се, това е проблемът – да знаем всичко. Но що се отнася до нас, Творецът не се променя. Силата, напълваща цялата природа и поддържаща съществуването на цялото творение, винаги се отнася към нас като Добра и Творяща добро, с абсолютна любов, и от Нейна страна, в това отношение няма никакви изменения.

Самите ние предизвикваме всички ответни реакции, съгласно това, доколко се променяме спрямо този закон, доколко вече трябва да бъдем развити и подобни на него, и доколко сме неспособни или способни да го направим. Това зависи също и от нашето общо влияние – от влиянието на всеки човек върху всички, както и на всички върху всеки. Именно него разкриваме сега в нашия глобален свят.

Казваме обаче, че Творецът се отнася към нас добре или зле, понякога така, понякога по друг начин, че има добри и лоши времена, празници и т. н.

Няма нищо такова. Всичко се определя от това, как постига човекът. Ако не съм работил, то за мен няма да настъпи състоянието на поправяне, защото не съм постигнал това стъпало.

Но защо, при всички случаи времената се сменят, ако не се променям? Защото съм свързан с всички останали системи, с другите души и всички трябва да напредват. Затова решимот (информационните гени) се разкриват през цялото време. Ако ги реализираме правилно, тогава усещаме доброто,  ако не – те се реализират по пътя на страданието и усещаме злото. Но се пробуждат решимот, а светлината, въздействаща върху тях, е постоянна.

И светлината, която наричаме „светлина, връщаща към източника”, „обкръжаваща светлина” – също не се променя. Намираме се в същата неизменна система. Но аз се стремя към светлината и тя ми въздейства в зависимост от силата на моя стремеж. А ако не се стремя – тя не действа. Няма нищо, което да се променя извън моето желание. И само спрямо това желание, усещам проявяването на измененията.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32709]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.

Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко, която се нарича ”Самия” Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг. Сега ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя/Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни напълни!

От урок по статията ”Характер на науката кабала”, 13.01.2011

[32736]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Съществува триъгълник, в основата на който се намираме ние, всички 7 милиарда. Колкото по-близки ставаме, толкова повече се разкрива Творецът. И всичко зависи от това съответстваме ли Му или не.

Ние можем да го отблъскваме – с факта, че отблъскваме всички останали. В степента, в която отблъсквам другите хора, аз отблъсквам Твореца и Го усещам като зло, страдание. В степента, в която пожелая да се сближа с другите, за да бъдем всички заедно – аз започвам да усещам идващото от Него добро.

Аз не мога да повлияя директно на самия Творец! Защото Той се крие от мен и аз не мога да достигна до Него, да Го хвана, да го доведа при себе си и да го заставя. Всичко, което мога, е да действам в моята област, долу в ниското. И ако ние долу действаме заедно, то в тази степен влияем и на Него. В това се състои и кабала: да работим между себе си, да се сближим един с друг и в степента на нашия успех да се приближим към Твореца.

Творецът – това е постоянна сила на доброто, която не се променя, както е казано: „Аз името Си АВАЯ не съм променял”. Това е силата на природата, която има неизменно желание и мисъл. Това е все едно постоянната област на паметта в компютъра (ROM), която ние не можем да променим. Тя е присъединена към нас и автоматично ни влияе в степента, в която ние влияем на останалите.

Всички ние влияем един на друг – а съответно на това висшата сила влияе на нас, абсолютно не изменяйки самата себе си.

Може също да се каже, че Той вече се намира между нас, а ние, приближавайки се и съединявайки се един с друг, Го заставяме да се разкрие, т.е. приближаваме Го към себе си. А отдалечавайки се един от друг, ние Го отблъскваме и не Му позволяваме да се разкрие.

Колкото по-близка ни става тази сила, толкова по-добре се чувстваме, защото това е силата на доброто. Колкото по-силно се отблъскваме един друг, в същата степен отблъскваме Твореца и толкова по-ужасно се чувстваме – защото сме отблъснали източника на доброто и благото. Това е много прост механизъм.

От урока по статията „Характерът на науката кабала“, 13.01.2011

[32732]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→