Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да се придържа към две идеологии едновременно и в същото време да бъде религиозен човек?

Отговор: Не, не може. Кабала взема връх над религиозната идеология. Кабалистът може да изпълнява всевъзможни религиозни обичаи, вследствие на своето възпитание или култура – като традиции на своя народ. И мисля, че си струва да прави това – не пренебрегвам религията.

Но тя не би трябвало да замени кабала, защото най-важно за човека е да постигне разкриване и сливане с Твореца. А всичко, което пречи, трябва да бъде отстранено от този път.

Пречи не самата религия, а лъжливата представа за нея, че може да замени постигането на Твореца и, че вместо духовно разкриване, е достатъчно да бъдат изпълнявани някакви материални действия – моли се така, както е написано и това е достатъчно.

Но всъщност, изобщо не е така. Казано е, че „всички трябва да познаят Твореца, от малкия до великия” – за нас е необходимо да постигнем сливането с Него. И на думи, всички са съгласни с това, защото така е написано и е невъзможно да се отрече. За всички е ясно, че главното правило на Тора е любовта към ближния, като към самия себе си. Но навсякъде само говорят за това, а не го прилагат в живота.

Никой не знае какво представлява сливането с Твореца, как да се приближи и да стане подобен на Него. Тоест проблемът е в това, че религията е заменила науката кабала след разбиването на Храма, когато народът на Израел паднал от духовното ниво на материалното и на него му останало да изпълнява в памет на предишните духовни действия само физически действия – като традиция.

Сега, трябва да се издигнем обратно на духовното ниво и да добавим към тези традиции на народа постигането на Твореца. А религията един вид спира човека и му казва, че са достатъчни само механичните действия, изпълнявани от религиозните хора.

Но на много места е написано, че само материалните действия не са достатъчни и „Творецът не се вълнува от това, как убиват животното – по кошерен начин или не, а заповедите са дадени, за да се поправят чрез тях творенията”. Тоест действието трябва да бъде допълнено с правилното намерение, а намерението е най-главното. – именно това е човекът. Важни са неговите мисли, желания, а не самото действие, което религиозният човек обикновено изпълнява по навик – възпитан е така още от детството и изобщо не се замисля. И тогава, в това няма абсолютно никакво поправяне.

Затова, ние искаме към традициите, към обичайния начин на живот, към онова, което се нарича религия, която възприемаме като култура на народа, като обичай, да добавим „работата за Твореца”, тоест вътрешната работа на човека, поправящ своите желания, за да стане подобен на Твореца (Адам, човек – означава „подобен”).

Всеки човек – светски или религиозен, трябва да разбере, какво може да добави кабала към неговия живот – тя добавя разкриването на Твореца, на висшата сила, която управлява всички. И когато я видиш, разбереш и почувстваш, тогава ще се научиш как да вървиш напред и да не грешиш – както в този, така и в „бъдещия”, духовен свят, който се разкрива пред теб.

Ние постигаме разкриването на Твореца не заради религиозните действия, а защото се съединяваме с останалите. Но тези действия не се отменят – те са просто като клонка, символизираща духовния корен и човекът може да остане в тази култура. Това е обичай, който не пречи на постигането, но и не му помага. Просто ти напомня, че съществуват духовни действия и затова се е съхранил през годините на изгнание.

Творецът не се вълнува от твоите физически действия – за Него е важно какво намерение влагаш в тях.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е така трудно да намерим думи, за да предадем нашата идея на другите?

Отговор: Ако ние можехме по-добре да усещаме духовните определения, то щяхме да намерим за тях прости думи, способни да достигнат до сърцето на всеки човек.

Ние трябва да развием методиката на поправянето, за да доведем целия свят до сливане с Твореца. За това ни е необходимо духовно усещане. Защото само усещайки нещо, ти започваш да разбираш, в теб се появява способност да изразиш това с думи.

Усещането възниква от дълбочината на желанието, от неговата сила,.устрем, необходимост да го напълним.

Няма умни и глупави, – всичко зависи само от желанието! В нашия свят има хора, които умеят много красиво, поетично да изразяват своите мисли, – в духовното това е невъзможно. Там всичко се определя от дълбочината на усещането, от вътрешната болка.

Нашият проблем е в това, че ни замъглява разумът, ние не се грижим за правилните усещания. А тези усещания зависят от връзката със света, с обществото. Защото ти трябва да намериш думи, за да предадеш обединението между всички! Кабала – това е наука, изразяваща единението на душите.

А ако ние не се стремим да се съединим помежду си, то не можем нищо да изразим с думи. Ние вземаме написаното в книгите и го превръщаме в лозунги, в готови стереотипи, които са неразбираеми даже за нас самите.

Затова, всичко зависи от степента на връзка с обществото, с групата. А ако я има тази връзка, ако възникне ново чувствително кли/желание, нека даже още да не е способно много неща да възприеме, – но това вече дава възможност да говорим на лек език, близък и понятен за хората.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От „същинското от истинското”, от Висшата сила, една, единствена и особена, освен която няма нищо друго, е било сътворено „същинското от нищото”.

И това творение се нарича „желание за наслаждение”. Свойството на Висшата сила е отдаване, и затова тя е създала желание да получава наслаждение, противоположно на себе си, за да може то да съществува извън нея.

Втората сила, получаващото желание, иска да получи именно свойството отдаване, което първата сила иска да му даде, с което иска да го напълни. По такъв начин, получаващото и даващото желание съответстват едно на друго и са противоположни помежду си. Оттук и започва науката кабала – изследването на истинската, всеобхватната реалност.

След това получаващото желание се развива под влиянието на даващото желание, и двете тези сили въздействат една на друга, както плюс и минус. Бидейки вторично по отношение на даващото желание, получаващото желание се склонява пред него и го получава, приема го в себе си. Първичната сила, сътворила го, му въздейства, властва над него – и с това получаващото желание се изменя, преминава всевъзможни метаморфози.

Първичните изменения по този път се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина”, или с името АВАЯ. То представлява шаблон, чрез който даващото желание действа в получаващото.

След четирите етапа на това въздействие, получаващото желание осъзнава кое е то, какво е, къде се намира относително даващото желание, и започва да се усеща творение, пребиваващо извън даващото желание, извън Твореца. Тогава получаващото желание само определя процеса, който то иска да осъществи. А то иска да осъществи уподобяване по свойства, за да стане абсолютно подобно, равно на даващото желание, което го е породило.

Всичко, което има в получаващото желание, разбира се, е дошло в него от даващото желание. Даващото желание го е породило, включило се е в него, дало му е всички негови сили и свойства. Само по себе си, всичко, което има в творението, в получаващото желание, е дошло от даващото желание. Защото повече то няма откъде да получава каквото и да е. Откъде още може да се прояви в него внезапно нещо ново?

И все пак, усещайки себе си творение, то е способно да извърши собствено действие. За това е нужно да се намира между двете противоположни природни сили: между своето получаващо желание и даващото желание на Твореца. Ако творението успее да застане по средата между тях, тогава то ще бъде свободно в своя избор: към какво иска да се отнесе?

А поради това намерението на Твореца при създаване на получаващото желание не е било в това, че то просто да иска да се наслаждава, не в това, че то да осъзнае себе си и това, кой го е породил, а в това, че то да се окаже по средата между двете сили. Нека да се окаже не в своята природа и не в природата на Твореца, а в неутрална, нулева природа, в равновесна безпристрастност между двете сили, по средата между плюса и минуса, между двата полюса на магнита, „окачено във въздуха” между небето и земята.

В такова състояние решението действително ще зависи от него самото.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Статия „Мир в света”: „Така че, и в нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни в света, и в същата степен човекът със сигурност е зависим от целия свят, подобно на колелото в машината.”

Казано е красиво и образно, но не ни достига чувство за ближния, за да може всеки от нас да стигне до такова сътрудничество. Не разбирам, как трябва да се въртя по отношение на всеки човек в света и какво означава „да бъда колело в машина”.

Възможно ли е да почувствам всеки човек така, както е в семейството? Защото там, ако някой макар и малко промени своето поведение, вижда как другият ще реагира на това – ще бъде ли в негова полза или във вреда, как ще се отнесе към това, какви чувства ще предизвика в него? Нима трябва по същия начин да преценявам в главата или в сърцето си цялото човечество?

Затова идва науката кабала и обяснява, че това е възможно, но не и в нашите келим. Само онази сила, която ни е сътворила и слиза върху всички нас като интегрална, може да ни промени и доведе до интегрална връзка помежду ни.

Но ние трябва да привлечем въздействието и върху нас, защото това не може да се случи от само себе си. Само тя може да измени нашата егоистична природа (когато се съобразявам само със своите интереси и не чувствам ближния) в друга, в която изведнъж ще почувствам, че съм свързан с всички и се намирам в една мрежа с тях – в един механизъм, съставен от зъбчати колела, където всеки знае как да се върти, какво предизвиква с всички свои действия и как всички останали му въздействат. И тогава, изхождайки от това, той изпитва общо усещане за целия механизъм.

Освен това, той става притежател на общия разум и общото усещане на всички. Тоест започва да чувства цялото човечество, неговите сили, мощ, мъдрост – всичко, което е във всички, чувства като свое. Освен това той започва да идентифицира онази сила, която е призовал за изменение на своята природа по пътя на включването и усещането на тази мрежа. Именно това се нарича разкриване на Твореца от творението. Същата тази сила, която ни е създала и съхранява егоистичната мрежа, след това ни задължава да я призовем, за да я променим и по този начин да я опознаем.

Всички промени, през които ни предстои да преминем, искането до което трябва да стигнем са необходими, за да се разкрие висшата сила – Творецът, и да Го усетим в мрежата на връзката помежду ни. Така че, в това има много добър, особен подем, през който трябва сега да преминем и да стигнем до новия интегрален свят – да бъдем свързани заедно и да разкрием вътре в нас висшата сила. Само така ще стигнем до осъзнаването, усещането, възприемането и разкриването на новата реалност без граници.

От лекция в  аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35743]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Най-важно е да намерим къде, сред всички наши свойства, сред всичко, случващо се с нас в мислите и действията, има някаква свобода сами да помислим или поискаме нещо. Тоест дадено ли ни е някакво, макар и малко, пространство за свободна мисъл, желание и действие?

Защото, с всеки изминал ден, все по-нагледно разкриваме доколко всичко зависи от гените, хормоните, информацията, вече заложена вътре в човека. И ако преди сто години сме мислили, че човекът е свободен в своя живот и всичко зависи от него, то днес разбираме, че неговото поведение се определя от това при какви родители се е родил, какви наследствени свойства е получил.

Той не е избирал времето, в което да се роди, нито в какво семейство, с какви качества, какво възпитание ще получи. Още от детството са му внушавали определено отношение към живота и към самия себе си – през първите 15 години, напълно са го формирали като личност.

Човек излиза в живота без да има нищо от самия себе си – той притежава само полученото по рождение, от възпитанието, както и онова, което е получил след това от обкръжението, в което попада, достигайки двайсет години и превръщайки се във възрастен. Обкръжението ще определя цялото му поведение и вземаните от него решения, и иска или не, ще му се наложи да следва същата ценностна система, която е приета в обществото.

Дори ако пожелае да тръгне срещу обществото, пак ще зависи напълно от него – защото всичко, което го касае бива определяно от обкръжението, и в самия него няма нищо самостоятелно. Откъде могат да се появят в него някакви свободни мисли или желания – от някаква далечна звезда?

При всички случаи те нямаше да бъдат свободни. Свободно би могло да бъде само едно действие – създаването на творението „от нищото” (еш ми-аин). Само Творецът е способен на такова свободно действие, за да създаде нещо, което няма никаква предистория, което е абсолютно ново.

А ако в сегашното ми състояние се включват всевъзможни предварителни условия и сили, които са го породили, тогава всичко, което се получава от тях е вече очевиден резултат, спрямо който нямам никаква свобода. Аз живея по зададена програма, която преминава през мен, не оставяйки ми никакъв избор – действам като машина или марионетка, която управляват чрез връвчици и дърпат на всички страни.

Ние сме следствие от всички тези чужди, вътрешни, външни въздействия и различни сили, които се съединяват в нас и ни управляват. Дори ако ни се струва, че човекът може да направи нещо сам – това също не е свободно действие, а онова, което тези сили са му позволили.

Но все пак, съществува възможност да бъде намерена свободата на волята. Ако човекът се развива с помощта на науката кабала, привлича към себе си допълнителна сила, противоположна на днешната му природа. И тогава, между тези две, противостоящи една на друга сили, той намира точката на своя свободен избор.

От едната страна стои силата на неговата природа и на целия този свят, с всичко, което е в него, от другата страна е силата на светлината, дошла свише. А между тях, по средата, в него има неутрална точка, където може да каже своята дума. Може да постигне състояние, в което тези две сили ще се уравновесят – и тогава ще получи свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35704]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на подготовката, след като все още не съм постигнал разкриване, мога да преценя, че с всеки изминал ден все повече ценя отдаването?

Отговор: Можеш да го прецениш по своето вътрешно усещане, по мислите си, по целите, по оценката на обкръжението, по това доколко цениш и се вслушваш в другарите, доколко чувстваш, че през цялото време са ти необходими – като инфузия.

Това усещане е много важно. Зависимостта от обкръжението е свобода от собственото ти его! Нужно е да се стремиш през цялото време да зависиш от другарите и колкото може повече да ги чувстваш, за да ти влияят, да те пазят – постоянно да получаваш от тях особено осветяване, силово въздействие. Трябва да се постараеш да почувстваш, че само това те задържа в правилната посока. Ако обкръжението не ми влияе отстрани, тогава загубвам посоката към Твореца.

А след това ще се постарая да съединя всичко на едно място, в едно общо желание: себе си, другарите и Твореца. Трябва да съществуваме не всеки поотделно – аз, те, Творецът, като върховете на триъгълника, а да се съединим в едно желание, на една плоскост.

Ако аз и те се тревожим един за друг, грижим се и отдаваме един на друг, значи освобождаваме помежду си място за разкриване наТвореца. Той се разкрива между нас!

Аз не съм в състояние да се освободя от своя егоизъм и да мисля нещо, което е извън неговите интереси, ако не ми влияе обкръжението. И затова, зависимостта от тях е свобода от егоизма. Ако обществото ми въздейства, чувствам как ме насочва към целта.

Обръщам се към обкръжението (1), обкръжението ми влияе (2) и аз се устремявам към Твореца (3). По друг начин е невъзможно! Защото, в противен случай, моят егоизъм ще ме смъкне надолу. Директно ще почувствам, как ме потапя и дърпа за краката надолу. А обкръжението незабавно ще ми даде сила да се откъсна от него и да се издигна – и тогава ще се съединя с Твореца.

И всеки път, когато почувстваш, че егото започне силно да те привлича – направи още едно кръгче (1-2-3).

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990, статия 14, „Истинската милост”: Трябва да започнеш да работиш в „истинската милост” – т.е. без всякакво възнаграждение, за да служи всичко не за лична изгода, а за благото на Твореца.

Ние се раждаме с желание, което действа по определен начин, – което се нарича, за себе си, за получаване. Всеки от нас чувства, че пред него отвън стои свят, включващ четири нива на развитие: неживо, растително, животинско и човешко. При това самите ние искаме само да се наслаждаваме на целият този външен свят, да изпитваме хубави усещания.

Може да се каже и обратното: на човек ще му бъде добре, ако той използва целия свят по определен начин, а именно – заради себе си. Въобще, тези неща са много относителни, доколкото ние не можем да различим нещо противоположно на тях.

Но след това човек достига до отчаяние от тази тенденция за наслаждение. И тогава в него се пробужда ново желание, нов подход: „Аз трябва да се отнасям по друг начин към цялата реалност. Всичко това е мое, подобно е на мен. Аз не мога да се наслаждавам сам по себе си, затова пък мога – заедно с всички”. Разбира се, този повик изхожда не от човека – просто създаденото от Твореца желание, заедно със своите решимот: „се търкаля” все по нататък, разкривайки по такъв начин усещаното.

Използвайки правилно методиката на поправянето, човек започва да проявява друго отношение към реалността, която е в него. В своите 613 желания той открива, че частта, струваща му се „външна”, в крайна сметка се отнася до него. Доколкото човекът може да измени своето отношение към желанията, да разпознае в тях не „чужденците”, а „близките”, „своите”, дотолкова и той напредва вече в друго възприемане на действителността – глобално, всеобхватно. Оказва се, че „всичкото” – това е той.

И тогава, започвайки да обединява собственото си възприятие в единно желание, нераздробено на отделни части, човек променя картината на своята реалност. Няма нищо „външно”: неживата природа, растенията, животните, хората – всички те се явяват части от неговото желание.

Човекът променя отношението си – с други думи, построява единно желание, и, като следствие, разкрива също „добавка” – единната Сила, напълваща това желание и наречена Творец. Така, благодарение на поправянето на желанията, човекът се удостоява с ново постижение и се слива с Източника. По-нататък…

Това е и „истинската милост”. Работейки над отдаващите желания, поправяйки себе си, своето отношение, своето възприятие на реалността, човек се удостоява с голяма „добавка” – разкриването на Твореца и сливането с Него.

И затова има работа в милостта – поправянето на келим, и има истинска милост – получаване заради отдаването, когато човек разкрива действителността, включваща Този, който я е породил – Твореца. С това, от поправянето на творението ние достигаме до неговата цел.

От урок по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35584]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→