Цялото развитие става по четирите стадия на АВАЯ, които се получават от комбинацията на двете свойства: желанието за наслаждение и желанието за отдаване, започващи да се свързват едно с друго.

Отначало преобладава желанието за получаване, след това желанието за отдаване, след това те действат заедно, и в крайна сметка се получава последният стадий Малхут, желаещ в своите егоистични желания да властва над всичко.

Затова, когато светлината въздейства на желанието, предизвиква неговото развитие по 4-те степени – до „стадий далет”. Такъв е законът на духовната физика. В резултат става развитие по стъпалата: нежива, растителна, животинска, човешка. И самият човек също се развива по тези 4-ри стадия: неживо, растително, животинско, човешко ниво вътре в човека.

И затова, ние всеки път трябва да влизаме в някакво състояние, да постоим в него, и да усетим неговия недостиг. Ние стоим на някакво стъпало на развитие, докато не разберем неговата недостатъчност и започваме да търсим следващото стъпало. Всичко това става съгласни закона за 4-те стадия на развитие, по който вътре в текущото стъпало винаги е заложена обратната страна на следващото, притегляща ни към себе си.

Затова ние отначало се наслаждаваме на всяко ново достигнато състояние, а след това започваме да усещаме себе си в него като в „изгнание” – то става недобро, недостатъчно. Така в „мъртвото” състояние на нас не ни достига „растителният” живот, на „растителното” стъпало – не ни достига животинското, а на животинското стъпало – не ни достига човешкия живот. А какво не достига на човека? – Творецът!

Така ние преминаваме тези 4-ри етапа, които се наричат 4-те изгнания, и всеки път усещаме себе си в „изгнание”, за да пожелаем да излезем от това състояние. И всеки път, когато вече не сме в състояние да останем в това състояние, защото усещането за недостиг става непоносимо, ние преминаваме в ново състояние – и този преход се нарича „освобождение”.

И така, съществуват 4-ри изгнания и 4-ри освобождения. До днешния ден, в нашата човешка история сме преминали 4 изгнания и 3 освобождения и стоим на прага на 4-тото, последно освобождение.

В нашето днешно състояние ние имаме всичко, освен Твореца – усещането за Него, връзката с Него, за да почувстваме Неговото свойство – отдаване и любов към ближния! Ако на човек не му достига именно това, значи, той е достигнал последния стадий – усещането за недостиг от разкриването на Твореца.

Не съществува по-голям недостиг – това е последният! Вижте, какъв недостиг трябва да достигнем в своите усилия, упражнения, съвместна работа. Човекът трябва да провери – действително ли му липсва именно това? Ако не – той все още не се е доближил до освобождението.

Макар, че е възможно, ако около него има силно обкръжение, за което вече е определено да излезе от изгнанието към освобождение, то те ще го изнесат заедно със себе си – като старец, жена или дете. Преди всичко, излизат мъжете (гварим), тоест тези, които са способни на преодоляване (медгабрим) и изтеглят след себе си всички останали – някак им помагат и ги водят. Главното е останалите да бъдат готови да се присъединят към тях и да не се съпротивляват – искали сте да излезете, но просто сами засега сте били слаби и не сте притежавали достатъчно сили, за да се съедините. Но не сте били против това!

Тоест, на нас ни е необходимо да достигнем състояние, когато ще усещаме недостиг, именно на свойството отдаване и любов, единство, поръчителство – това е състоянието, което се предшества от духовното раждане!

От урока по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Тора (методиката за нашето поправяне), с която ние се занимаваме е необходима, за да се покори нашето зло начало (егоизмът). Тоест (и чрез това) да се достигне сливане с Твореца, така че всички наши действия да бъдат само заради отдаване (както е при Него). Това означава, че в самия човек няма никакви сили да се поправи сам, и (даже просто) да тръгне против своята природа.

Затова по отношение на разума (мислите) и сърцето (желанията), в които човек трябва да се осъвършенства (в посока отдаване и любов към другите), на него му е нужна помощ. И тази помощ идва във вид на Тора (поправящата светлина). Както са казали мъдреците “Аз създадох злото начало, и Аз направих Тора за неговото поправяне“. И когато се занимават с Нея (за да се поправят), Нейната светлина възвръща към източника (Твореца).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е Тора и работата по пътя на Твореца“.

[40890]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако гледам на схемата на висшите светове – къде там е човекът?

Отговор: „Човек” – това е парцуфът Зеир Анпин на света Ацилут.

Ако душата се включи в Малхут на света Ацилут и я заставят да достигне съответствие със Зеир Анпин на света Ацилут, съгласно желанието да се уподоби на Зеир Анпин, който се нарича Творец (Кадош Барух Ху) – то, по това действие за подобие, душата се нарича подобна – доме, Адам – „Човек” (Адам) – означава „подобен” (доме) на Зеир Анпин.

Тоест човек – това е желанието за наслаждение, на което се е удало да се издигне в Малхут на света Ацилут и да я приведе в сливане със Зеир Анпин. Защото сливането (зивуг) – това е мярка за подобие по свойства. В степента, доколкото ти се е удало да приведеш Малхут към такова сливане – ти се наричаш човек.

В зависимост от подобието на Твореца ти преминаваш стадия на подобие, на своето духовно развитие „човек”  – стадия на развитие на зародиша (ибур), или вече си се родил и си станал новороден (еника), или си дораснал до състоянието на „дете” (катнут), или на възрастен (гадлут).

Доколкото ти си съединил Малхут със З”А, съгласно силата на своето желание, доколкото си искал да се уподобиш на З”А (на Твореца, „Кадош Барух Ху”), реализирайки своето желание „отдолу нагоре” – в тази степен ти се наричаш човек.

А ако не – то ти се отнасяш към животинското ниво на своето развитие. Защото ако не се обръщаме с такава молба нагоре (не издигаме МА”Н), то сме напълно управлявани свише. Само този, който започне да изменя себе си от получаване на отдаване, включвайки се в системата от връзки на Малхут със З”А, се нарича човек.

Всичко се определя от моето желание да стана отдаващ, човек, Адам – подобен на Твореца! Това означава, че съм готов да приема върху себе си цялото „бреме на властта на небесата” (Малхут), тоест да изпълнявам всички закони на връзката между Малхут и З”А – само и само тя да се е осъществила. С това аз напълно поправям своята душа.

И с това, вече не съм подчинен, както животното, а имам свободата на избора, за да избера, че искам да изпълнявам закона за отдаването: „да обичаш ближния като самия себе си”. Това означава, че аз се съединявам с другите без всякакви прегради – Творецът се намира между нас и ни съединява.

Аз трябва да достигна състоянието, когато другият става за мен по-важен от самия мен. Както сега, аз мисля само за себе си и пренебрегвам останалите и ако това засяга моите лични интереси, то няма да се спра пред нищо – така трябва да заобичам ближния.

Това се нарича „както самия себе си”. Ако достигам любовта към ближния, то сам вече не съществувам. Аз не мога да мисля наполовина за него и наполовина за себе си – за себе си аз вече забравям. Това е законът на интегралната система.

Ако се включа в цялата тази система – само тогава нейната положителна реакция се възвръща към мен, Това се нарича безкористно отношение, без всякакви оглеждания за самия себе си. За себе си аз не мисля – за мен съществува и ме е грижа само това, което се намира извън мен. И само при това условие, то ще се върне обратно към мен.

От урока по статия на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 15.04.2011

[40751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Кадиш?

Отговор: Кадиш – това е освещаване. Кадош – свят(свещен). Свят – означава особен (специален), отделен, както се произнася при сватбения обряд: „Сега  ти си мекудешет на мен“– „Сега ти си посветена (избрана от целия свят) на мен „.

Има се предвид посвещаването на човека на Твореца. Когато човек достига следващото стъпало на поправяне на своята душа, на него той усеща най-голямото разкриване на Твореца, най-голямото напълване със светлина на своята душа. И това негово състояние предизвиква в него благодарност към Твореца – Кадиш:

Да се възвиси и освети Неговото велико име.

В света, сътворен от Неговата воля.

Да установи Своята царска власт

И да израстне спасението.

Да приближи идването на своя Машиах (Месия)

В живота и в дните ваши

Докато е жив Домът на Израел,

Скоро, в най-близко време, и да кажем: амен!

Да бъде велико името Му, благословеното вечно во веки веков!

И да бъде благословявано, възхвалявано, прославяно, възвеличавано, произнасяно, почитано, величано, възпявано името на светия [Творец], благословен Той, превише във всички благословения и песнопения, възхваления и утешения, произнасяни в света,

– и да кажем: амен!

Кабала обяснява, че Творецът се разкрива чрез напълването от Него на поправените души. Усещайки това състояние, човек, усеща в своето отношение към Твореца – Кадиш, защото самият той е станал свят като Твореца.

Святост означава свойството отдаване и любов. Който не е достигнал това свойство, произнася празни думи.

[40842]

Filed under: Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво привлича мъжа към конкретната жена? В това привличане има ли духовен корен?

Отговор: Ако разглеждаме този въпрос на ниво духовен свят, то тук, в нашия свят, хората изпитват влечение на физиологично, животинско ниво.

Нивото “човек“ в нас е – стъпалото, на което ние трябва да се обединим за да разкрием Твореца, така че да прозрем новото ниво на съществуване. Затова, аз избирам за себе си съответстващ ми не по външните признаци (на нивото на физиологичното тяло “душа“ не съществува), а този, който ще успее да ми бъде максимално полезен за постигането на целта.

И същия такъв избор ние правим и по отношение на другарите, групата и книгите. На всяка крачка аз винаги избирам най-полезното средство.

И ако трябва да си представим как да се оженим съгласно духовния свят, то от всички възможности аз избирам онази жена, с помощта на която, по най-спокойния и ефективен начин  ще достигна целта!

Подразбира се, че всички предпочитания при избора на партньор, съотнасящи се към този свят – губят своята важност. Този избор човек прави сам за себе си. Надявам се, че в нашето обкръжение ние ще видим такива двойки.

От лекция в аудитория „Кабала за народа“, 08.03.2011

[40827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Мъжът и жената - Няма коментари→

Работейки в група, започваме да разбираме, че никой не може да ни даде истината. Никой не е намерил отчетлива, ясна, стабилна основа – всички блуждаят в полето, без да знаят къде е истината. Но ако започнем да се обединяваме помежду си, ще видим истината, пътя, правилната основа.

Другарите си задават въпроси: „Как да живея? Къде е духовното? Къде е Творецът? Не се знае. Какво да правя? Как да намеря истината в живота, когато целият свят блуждае и греши?”

Тук кабалистите ни обясняват: Творецът се е скрил преднамерено, а в настоящия момент не разбирате нищо от написаното в кабалистичните книги.

Само едно нещо можете да схванете и изпълните – обединението. Започнете да се обединявате един с друг тук и сега, станете вътрешно сплотени. Вашето единство е вече по-високо, истинско духовно стъпало, позволяващо ви да продължите по пътя. И ако това единство нараства, значи се движите правилно.

Излиза, че от една страна в нашия свят не знаем и не виждаме нищо, а от друга – можем да се обединяваме съгласно простото условие – като един човек с едно сърце, когато всички са равни. И в това единство намираме духовното. Като през малко и тясно отверстие преминаваме в духовното измерение. Именно този отвор е входът.

Достатъчно е да изпълним това условие сред тъмнината на нашия свят – и в своето единство ще разкрием всичко макар предварително нищо да не знаем. Необходимо е само обединението ни да бъде взаимно и равно между всички.

Всеки трябва постоянно да проверява себе си – прекланя ли глава пред другите, за да бъдат всички равни – като един човек, с едно сърце. Тогава от това единство ще се проявят различни явления, сили, действия, за които дори не сме си помисляли.

Затова, човек няма защо да негодува от своя живот, от неведението и неразбирането. Не трябва с гняв да питаме Твореца: „Колко дълго още ще чакам? Нима е възможно да ми изпратиш толкова страдания?” Той е дал всичко. Обединете се – и в своето единство ще намерите всички закони, всички детайли, всички етапи, които се намират пред вас, цялата методика за поправяне. 

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40801]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви са главните признаци, че човек се е приближил до излизането от Египет?

Отговор: Признакът за това, че е близо до излизането от Египет, е голямото желание да се съедини с другите, тъй като разбира, че само в това е неговото спасение. И същевременно човек вижда, че не е способен да го направи, защото вътре в него няма никакви искри на отдаването.

А освен това чувства, че съществува висшата сила „няма никой, освен Него”, която създава в него и първото впечатление, и второто – готов e да се издигне с нея нагоре, над своето състояние, за да постигне съединението.

„Излизане от Египет” се нарича моето съединяване с останалите. Това означава, че бягам от своята неприязън към останалите, от своето зло – към доброто, към свободата. Това е свобода от ангела на смъртта, от разединението, което възприемам като смърт. И постигам съединение с останалите, което за мен се нарича живот.

Когато се включа в мрежата, в която всички са свързани заедно, това вече се нарича да вляза в „новата земя”, в новото желание, където властва Творецът, силата на отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.04.2011

[40708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни “слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После, те ще достигнат до съответствие, а засега избирай това, което повече от всичко ти подхожда за устремлението към единството. И ако ти правиш критичен анализ, то да е само с условие, че не се отдръпваш от единството и, че това не те сбива от пътя.

Объркването е добро, когато позволява да усилим нашето обединение. Първата работа е да разбереш единството, дори и малко – а после започни да повишаваш неговата мощ, отново и отново преодолявайки “неяснотите“. И никога не губи курса към целта.

Това е и нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприятие на реалността, единството Исраел, Тора и Творец. Той въздига молба за поправяне, и всичко в неговите очи постепенно се свежда до едно. А  това, което все още не се вписва в общата картина, става мястото за прилагане на усилията.

Най-важното е – да уловиш единството и да не го пускаш, а само да  добавяш към него още и още. И така за никакви падения след конгрес не може да става и дума. Падението, ти, всеки път разкриваш сам. Отделяйки се от единството и, присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия и провирайки се през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и се готвиш за поредната атака.

От урока по статията от брошури към „Песах“, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→