Въпрос: Какво можем да научим от Фараона?

Отговор: Можем да се научим от Фараона на лоялност към Твореца. Той изпълнява задачите си вярно и усърдно. Той е истински роб на Твореца, като никой друг.

Всъщност, става въпрос за механичната сила, скрита в природата. Всеки път и на всяка степен, във всяка молекула и атом, във всяка комбинация и връзка, тя изчислява как да завладее всичко което е възможно да се притежава. Това е уникална вътрешна програма която работи във всяка частица на творението, във всяка система, и всяка комбинация.

Ето това е „Фараонът“ – нещо тотално, всеобхватно, присъстващо във всяко желание, във цялата създадена реалност. Не оставя нито една частица от създаденото само за секунда. На фона на звезди и галактики, в нашия свят и всички други, има тази универсална, неделима програма. И това е на което трябва да научим от Фараона: на устойчивост, на безкомпромисен подход към нашите отговорности.

Също така, вместо старата програма, ние трябва да се погрижим и да инсталираме нова. При това, този ъпгрейд се инсталира над Фараона: Ние го използваме и в никакъв случай не го премахваме поради безполезност. Духовното ъпгрейдване винаги се инсталира върху вече съществуваща помощна програма. Ние работим върху Фараона, върху нашето желание за получаване, заменяме нашето егоистично намерение с алтруистично, докато желанието на Фараона си остава същото.

Имаме намерението и желанието да получаваме, което е предварително определена активна система; това е което съществува. И тогава ние превключваме тези намерения за отдаване, като същевременно запазваме желанието за получаване. По този начин ние навлизаме в духовната реалност, тази която ще бъде. 

Долу е Фараона, горе – Твореца, и те се противопоставят. А преходът се извършва с помощта на Светлината.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човечеството се разделя на тези, които чувстват, че им е необходимо да достигнат целта в живота – и тези, които не чувстват това.

Тези, които не чувстват стремеж към духовното, се разделят на две групи:

1) хора, животът на които изобщо не е свързан с духовното – и така живее почти целия свят,

2) хора, свързани с духовното, но лъжливо – тоест, мислещи, че с помощта на материални действия може да се достигне духовно възнаграждение в някакъв „бъдещ” свят.

Такъв подход се нарича религиозен – човек не се чувства „в изгнание” от духовния свят. Той мисли: какво може да бъде това изгнание, след като аз се намирам на материалната земя на Израел, изпълнявам всички физически заповеди и разчитам да получа награда за това – какво още е нужно? И затова такъв човек повече не се нуждае от нищо.

Но има хора, желаещи да достигнат истинската цел, сливането с Твореца – и такива работят с намерение. И дотогава, докато те не достигнат тази цел – считат себе си, за намиращи се в изгнание и затова, мечтаят да излязат от него.

И колкото повече усилия влагат за достигането на тази цел, свойството отдаване и любов към ближния – толкова по-ясно усещат, че никой не може да им помогне, няма в нашата природа такива сили, които биха могли да направят това.

Така те продължават и продължават да воюват против това изгнание, против силата, която ги удържа в робство – против Фараона, властта, противоположна на Твореца. Докато не положат толкова усилия, че да им стане съвършено очевидно, че никога няма да им се удаде да се измъкнат със собствени сили, а единственият, който може да им помогне е Творецът.

Тези две истини, постигани в изгнание, им помагат да пробудят силата за освобождаване – разкриването на Твореца, благодарение, на което те излизат от егоистичната природа и придобиват природата за отдаване.

Такива хора, които преживяват изгнанието – очакват също и освобождаване. А всички останали, които не чувстват нито изгнанието, нито потребността от освобождаване, така си и остават в своето състояние. Тяхната роля е само в това да смущават тези, които усещат своето изгнание, и по всички начини да им пречат в работата.

Такива хора се наричат „многочислена сбирщина” (ерев рав), която задържа в изгнание желаещите да си пробият път към отдаването.

Истинската молитва може да се роди само в този, в който има истинско желание, което започва от точката в сърцето. А нея или я има, или я няма – тук вече нищо не може да се направи. Но ако в човека има точка в сърцето, стремеж към духовното, и той я развива за сметка на правилното обкръжение, то чрез своя стремеж към единството и съединението, той усеща себе си „в изгнание”, и ако правилно продължава да работи, то излиза от това изгнание, благодарение на истинска молитва, придобиване на истинското желание.

От урок по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: „Всеки представител на Исраел станал поръчител за това, никой от народа да не изпитва нужда от нищо.

Това всеобщо поръчителство освободило всеки от каквито и да е грижи за своите нужди и позволило в пълен обем да бъде изпълнена заповедта за любовта към ближния като към себе си, отдавайки всичко, което има, на всеки нуждаещ се.

Защото човек повече няма да се грижи за потребностите на своето тяло, тъй като знае и е уверен, че шестстотин хиляди предано обичащи се намират до него и са в готовност да се погрижат за него.” 

Става дума за явление, което е дълбоко скрито, и в същото време съдържа много актуални за нашето време моменти.

Преди всичко как може това да съществува: нима обединявайки се с другите, ще мога да бъда сигурен, че отсега нататък нищо няма да ми липсва? От какво следва това?

По-нататък, ако погледнем на ситуацията от историческа гледна точка, тя изглежда още по-странна. Три милиона човека отиват в пустинята. Това съвсем не е шега – те нямат опит с живота в пустинята – не са номади, а пришълци от Египет, които са живели добър,  охолен живот, много развит по това време. Животът им е бил уреден във всяко отношение и изведнъж – в пустинята.

Как да организират системата за снабдяване? Как да опазят всички от глада и жаждата? Жените с кърмачета, старците – как да ги обезпечат?

Работата е в това, че при излизането от егоизма се разкрива нова сила, нова реалност, наречена „поръчителство”. Това е общото кли, духовният съсъд, духовното измерение, в което няма да изпитваш никакви лишения, а ще има онова, което се нарича „манна небесна”, включително и вода, и храна. Поръчителството ще обезпечи всички твои ежедневни потребности.

По какъв начин?

Става дума за условия, позволяващи да се стигне до равновесие, да се придобие хармония с Природата. Връзката с Природата ще постави човека в такова положение, когато изобилието на Твореца ще премине към него.

Условието на поръчителството се състои в това, че човекът се съгласява да получи „хляб от небесата”. С други думи, той предава себе си на отдаването, за да получи само необходимото, ако се нуждае от нещо. А ако не се нуждае, тогава не – защото отдаването си е отдаване.

Това условие е задължително. Тъй като излизането от Египет е същността на вътрешното съкращаване, издигането над егоистичното желание. А какво трябва да се направи по-нататък? По-нататък може да се работи само в обединение. След скока се изисква единство – сплотяване на намеренията, мислите, целите, за да станат всички те едно цяло. Именно тук поръчителството влиза в сила.

По нашите сили е само да го поискаме, да го пожелаем – но то се осъществява свише. За това е казано: „Ще направим и ще чуем”. Поръчителството се реализира посредством силата на висшата светлина. Ако сме съгласни, тази сила идва и въдворява сред нас обединението. 

При това, всичко се случва над егоистичното желание, когато човекът иска да престане да се грижи за себе си.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията“, 21.04.2011

[41122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., “Да отидем при Фараона – 1“: Истинската молба започва тогава, когато човек вижда, че сам не може да помогне на себе си. Тогава, той знае съвършено точно, че няма друго средство освен молбата за помощ към Твореца.

Но това е при условие, че човек е положил големи усилия за обединение, ако е желал да сплоти групата, така че тя да го зареди с потребността от отдаване и любов, но  е почувствал, че не може, не способен е и не е готов на това, ако не се е сдобил с успех в правилното обединение. Творецът преднамерено изкарва човек от равновесие всеки път, проявявайки се във изображението на Фараон. Защото всъщност , те са едно и също. Относно това е казано: “Няма никой освен Него“. В света властва и действа само една Сила, една воля.

На края човек разбира, че друг изход няма – той е задължен да се предаде и закрещи, да помоли, да изиска от Твореца, Той да измени неговата природа. Човек започва да разпознава, че Творецът и Фараонът – идват от една Сила, която ги движи.

И в него няма нищо повече, освен тази точка на разбиране. Тя се намира извън Твореца и извън Фараона – извън цялата природа. Малка искра, решимо, капка духовно семе, духовен ген, тази основа, благодарение на която човек погледажда и вижда, че над всичко добро и над всичко лошо еднакво властва Творецът.

Играта е вече решена, и затова изход няма – човекът трябва сега да поиска – Творецът да промени всичко. И се обръща с искане към Висшата сила.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако бихме видели тази игра на Твореца, то бихме разбрали, че в нашия живот нищо не става, което не би довело към единствената цел – необходимостта да се обърнем към Твореца. А силата, която постепенно, крачка след крачка ни развива  и заставя да се обърнем към Твореца се нарича „Фараон”, верният роб на Твореца.

Той хитро ни лъже, бие и организира трудностите в живота, поставя препятствията на пътя – всичко това е работа на Фараона.

Цялото ни напредване зависи от това, как приемаме ударите на Фараона, разочарованията и предоставящите ни се възможности. В никакъв случай не трябва да смятаме това за случайно, а трябва да виждаме във всичко „управляващата ръка” на Твореца и да мислим как да отреагираме на нея. С помощта на изясняването на тези ситуации, ние и напредваме.

А изясняването става само за сметка на нашето съединяване – тогава ние имаме правилна гледна точка, позволяваща ни да разберем какво иска Творецът. В крайна сметка, Той ще поиска от нас да се обединим, „като един човек с едно сърце”. И ако ние от тази гледна точка разглеждаме всичко, което става с нас, то бързо и правилно ще можем да разкрием какво иска от нас висшата сила.

Това е много просто само, ако човек не се отклонява от правилната точка на наблюдение за тези процеси, които стават с него.

Всички удари и преживявания ни водят към придобиване на свойството отдаване. Защото ние идваме заради нашата гордост и егоизъм, докато всички тези удари и преминати изменения не сформират в нас правилно отношение и позволят да разберем къде се намираме относно силата на отдаване.

Но само като се променим, в същия момент разбираме, че всичко това е било направено от любов. Творецът не е искал да показва своята власт и да ни застави да склоним, Той не ни е ревнувал за любовта ни към Фараона и предаността. Само Неговата огромна любов по отношение на нас, Го е заставила постепенно да ни учи. И Той, а не ние, е страдал повече от всичко, което се случва с нас. Точно, както родителите, които са принудени да правят инжекции на болното дете и да му дават горчиви лекарства.

От страната на Твореца никога не е имало и не може да има лошо отношение към нас, а само една абсолютна любов.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.04.2011

[41100]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо”, п. 169: „… Нима в Песах вече светят мохин де-гадлут (светлината хохма), макар Исраел (устремилите се към разкриването на Твореца), още да не са направили „прия” (поправяне на своето егоистично желание?

Тъй като тук става дума за пробуждане отдолу (от човека), а в нощта на Песах, светенето мохин (светлината хохма) било предизвикано само с пробуждането свише (от Твореца).” 

До излизането от Египет ти си длъжен да използваш всички свои сили, доколкото е възможно. Но нямаш никакви шансове да стигнеш до самото излизане и да го осъществиш, тъй като това е вече висше стъпало. Тук трябва да дойде светлината Хохма, която ще направи за теб това преминаване (на иврит Песах – от думата „пасах”, да престъпя, да прескоча), ще осъществи този скок. И затова той става само чрез пробуждане свише.

Подготовката е възложена на теб, а реализацията – на Твореца. И същото се случва със състоянието, наречено „събота”. Защото то не настъпва според календара. От една страна то е предизвикано от пробуждане свише. От друга страна е казано: „Който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в събота?”. Тоест ако не си извършил поправяне през всичките шест дни на седмицата, няма да стигнеш до седмия – съботата.

И винаги е така. Трябва да изпълниш на своето стъпало всичко, което зависи от теб и ти е възложено да направиш, а после свише идва светлината – и те издига на следващото стъпало.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.04.2011

[41029]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съобщение: „Колайдер „Теватрон“ (САЩ) е дал признаци за съществуването на нова елементарна частица. Това е нова частица, не бозон на Хиггс.

Откритието може да отвори пътя към разбиране на непознатата досега фундаментална сила. Известни са ни четири сили: електромагнетизъм, гравитация, силно и слабо ядрени взаимодействия. Това може да бъде пета сила. Ще се наложи всички учебници по физика да се напишат наново „.

Реплика: На учените остана да открият не самата висша единна сила, Твореца – нея те не могат да открият, защото, според закона на подобие, тя не може да се прояви в нашия свят: тя е свойството отдаване, а нашият свят и ние сме свойството получаване. И поради нашата взаимна противоположност, ние не можем да я усетим.

Но, ние, в нашия свят, бихме могли да открием необходимостта от нейното присъствие. А по-нататък вече ще разберем, че кабала ни обяснява по какъв начин ние трябва да се изменим, така че да можем да усетим тази сила, т.е. да изпълним условието за подобие на свойствата.

 [41035]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→