Творецът е създал творение за това, за да го дари с цялото добро – а това означава да ни даде възможност да отдаваме и да обичаме. Това ще означава, че Tой ни напълва с всички наслаждения.

Да насладиш творението – не значи всячески да удовлетворяваш неговите егоистични желания. Но това, че моето желание се изменя от егоистическо на отдаващо, ми открива възможността за отдаване, която става мое наслаждение. И то се нарича да се напълниш с наслажденията на Твореца – светлината, която запълва цялото мироздание.

Нашето отношение към новото творение, на пътя, на който стоим, е подобно на встъпване в някакъв привилегирован клуб, където е разрешен входа само за хора, притежаващи особени, изтъкнати качества, и по специална покана. За да влезеш там, е необходимо да получиш разрешение, пропуск, а затова, трябва по-рано да изучиш системата на отношения, която съществува между неговите членове.

В този „клуб“ има по-важни участници и по-малко важни, намиращи се във всевъзможни отношения един с друг: родствени, приятелски, делови, тоест съединени с всички видове връзки. И ако ти, установил контакт с всеки и включвайки се в тази връзка между всички, правилно се съчетаваш с цялата тази система и знаеш, как да я приведеш в действие, то можеш да извлечеш от нея полза.

Така работи системата на световете – духовната връзка, в която ние влизаме. Необходимо ми е да знам, какви отношения съществуват между всички нейни елементи. Това означава, че трябва да изуча нейния постоянен строеж, който се нарича ВА“К (малко състояние).

И освен това, трябва да зная, как да приведа в действие своята молба (МА“Н), как тя ще реагира на моето влизане  и въздействие с нея. И тогава виждам, как в нея започва движение: как се повдига сфира  Даат към ИШСУ“Т и Аба ве-Има, как оттук излизат Хасадим и Гвурот, предизвиквайки следващ подем и т.н.

Тоест виждам, какво произтича, благодарение на моето влизане, моето присъединяване към тази система, от добавянето към нея на моето желание. Защото без него, системата се намира в своето постоянно, застинало състояние на „очакване“ (катнут). Но добавяйки към нея своето желание, аз я пробуждам, и тя незабавно започва да реагира!

Това трябва да научим в науката кабала по-рано, докато влезем във висшата система. Учението формира в нас особени свойства и ни приближава към влизането във висшата система. Със силата на желанието си да позная системата, пробуждам от нея въздействие върху себе си, и оттам до мен достигат някакви флуиди, потоци енергия, които ме приближават там.

Защото  искам да попадна там! Както е казано: „Аз към моя Любим, и към мен е Неговата страст“ – нарича се месец ЕЛУЛ ( заглавните букви на думите „аз към Любимия, а Любимия към мен), подготовка за влизането във висшата система. А когато накрая влизам тук, това се нарича ново начало – празнуването на Нова година(Рош Ашана).

Из урока по статията от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако желаем да взаимодействаме по между си по същите закони, по които действа висшата система – това и ще бъде практическа кабала. Защото ще поискаме да разкрием помежду ни тези връзки, които съществуват в духовния свят.

Духовният свят – това е постоянна структура, като нежив, невключен двигател, който пускам със своето желание. Веднага, след като моето желание пропадне, двигателят отново угасва. А в зависимост от това, колко внасям в него от своето „гориво“, в каква форма влияя на него – така и ще работи, пробуждам и привеждам в движение цялата тази система. По такъв начин, чрез тази система  напълвам всички.

Подготовката за влизане в системата, което се нарича начало на Новата година, се състои в това, че човек с всички сили се опитва да усети величайшата ценност отдаване. Чрез групата, разпространението той се старае да предизвика върху себе си въздействие отвън, което ще го измени и ще го приближи към отдаване – както е казано: „От любов към хората – към любов към Твореца“.

Благодарение на своето добро отношение към хората и доброто влияние върху тях, тоест опитите да ги приближиш към Твореца и самият да се приближи заедно с тях, той се удостоява от Твореца със светлината, възвръщаща към източника. По такъв начин, встъпва в този особен, привилегирован „клуб“ и започва да се запознава с тях, чрез усещането на преминаващата през него светлина на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да използваме природните си качества за отдаване?

Отговор: Не трябва да мислим за това – то се получава автоматично. Не трябва да работя против природните си свойства и наклонности, а да се стремя някак си да ги изменя и ”поправя”. Защото засега изобщо не знам какво трябва да направя със себе си.

Цялата ни работа е в това да се включим в правилното обкръжение, просто със затворени очи, и да му дадем възможност да влияе върху нас колкото може по-силно. Разбира се, моята задача отначало е да проверя и да изясня дали именно това обкръжение ми е необходимо. Но когато вече съм проверил и съм влязъл в него, по-нататък искам само едно – то да ми влияе повече.

А по какъв начин силите, получавани от обкръжението, ще повлияят на природните ми свойства и наклонности – не мога да знам. Не предполагам какво ще се получи от това съчетание и връзка. Моят единствен избор и проверка е само в това дали обкръжението, което ми влияе, отговаря на разбирането и усещането ми за максимално възвишено и изключително, духовно, устремено към отдаване, към разкриване на Твореца общество.

Но как именно то работи върху мен и моите свойства и как едното влияе на другото сега не мога да знам. Това ще го узная после, когато започна да разкривам духовните степени и разбера как, в крайна сметка, работи това. И то не на степента, на която се намирам в момента, а само повдигайки се на по-високата и поглеждайки от нея към ниското, на вчерашния ми аз – тогава ще мога да видя това и малко да го разбера.

Цялата духовна работа идва от вярата над знанието, в получаването на силата на отдаване над силата на получаване и докато в мен не се построи тази система, няма да имам възможност със своите инструменти на възприятие да постигна и да разбера какво се случва. Само повдигайки се на степен и то не на една.

Това въобще не се явява наша задача. Докато човек се намира в отдаване заради отдаването, у него няма възможност за постигане предназначението на природните му свойства и влияние на обкръжението. Само когато започне да се свързва с всички останали души и да получава заради отдаване, тогава, благодарение на тази връзка, той започва да изучава самия себе си.

Никога няма да узная нищо за самия себе си, докато не започна да отдавам на другите, и тогава относно тях, по моето отношение към тях ще разбера самия себе си. Те ще станат такава система на отброяване, относно която ще мога да измеря. Защото винаги са ми необходими две точки, за да направя измерване. А ако съм само аз, тогава спрямо кого мога да измеря?

Затова само при условие, че установявам правилна връзка с останалите и ги изучавам, също така изучавам самия себе си!

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Една заповед”: В Тора има две части: първата касае отношенията на човека с Твореца, а втората – отношенията на човека с другите хора. И аз ви призовавам винаги да работите над отношенията с другите хора. По този начин ще се усъвършенствате и в това, което касае отношенията на човека с Твореца.

Нашето историческо развитие е преминало под диктовката на Природата, на Твореца, на решимот, заложени в нас от програмата. Развивали сме се инстинктивно, посредством различни импулси, които са се зараждали вътре в нас. Днес този етап приключва.

Това се случва живота на всеки, а в наши дни и в целия свят, като се проявява във вид на глобална и интегрална криза. Не знаем как да управляваме делата си, цялото човечество внезапно открива, че нещата са излезли от контрол. По света се случват неразбираеми процеси, изтръгващи ни юздите от ръцете.

По-рано можехме всякак да се справим със ситуацията, а днес не. Постепенно се изяснява, че сме се отучили да се понасяме един друг: един говори нещо на друг, а той не го разбира. Вече не можем да се разберем ясно за нищо, макар да виждаме, че без общото съгласие, макар и минимално, просто няма да оцелеем.

Развитието под диктовката на Природата, когато всичко беше ясно от само себе си, когато правехме каквото си наумим, подчинявайки се на призивите, които избухваха отвътре, приключи. Точка. Решимот се появяват в нас по-рано, но не знаем какво да правим с тях и не можем да разгледаме външната система, в която се намираме. Светът е объркан.

Ето защо в наше време се разкрива методиката, обясняваща как да пригодим живота си в новите условия, как да бъдем самите себе си. Обаче още не усещаме колко ни е необходимо това учение, наречено ”Тора”.

По-рано ни е развивала вътрешната сила. Тя постоянно е действала в нас и несъзнателно сме се подчинявали на заповедите й. Не притежавайки собствено желание, даже не сме били изпълнители. Буквално сме били като кукли, с които са провеждани разни манипулации.

Но сега тези вътрешни манипулации постепенно се прекратяват. Вътрешната ни програма сякаш е увиснала и не се проявява по-нататък. Какво искат от нас силите на природата? Защо престанаха да ни управляват и развиват?

Тези сили искат отсега осъзнато да участваме в развитието си. Ето до какъв етап се добрахме.

Но откъде да знаем как правилно да участваме в развитието си? Без това знание не се ориентираме в новата реалност и затова ще получаваме удари от нея. Трябва да добавим това, което по-рано ни осигуряваше Природата.

Затова и се разкрива кабалистичната методика, показваща ни пътя. Тя обяснява как трябва да действаме, за да изпълним сами законите на Природата, които са ни развивали по-рано. Импулс за това може да добием чрез обединението с другите. Ето защо трябва да търсим единството, за да намерим тези желания и призиви към поправяне, които самите ние трябва да въведем в програмата.

Така буквално хвърляме дърва в печката, осигуряваме гориво за двигателя на развитието си и напредваме. Това гориво може да бъде както положително, така и отрицателно. Така че в печката, редом с жарта от горящите дърва, е необходим кислород и охлаждащ въздухоотвод. Ето, че са ни необходими и двете страни на медала: от една страна, ненапълнените ни желания, отчаянието и мрака, а от друга страна – светлината, обединението и потребността от взаимност.

Трябва да разкрием всичко това, за да създадем ингредиент, необходим за развитието ни. Ако го добавим, силата на развитието променя състоянията в нас и еволюцията ни продължава. Обаче ако не намерим желание, цел, разочарования, правилен стремеж, то ”колелото на състоянието” не се връща.

По-рано, докато участието ни не е било необходимо, решимот са го въртели автоматично – следствие от разбитите души, на неживо, растително и животинско ниво. Но днес участието ни е станало необходимо условие. Към разбитите решимот трябва да добавяме желанието си, за да се реализират правилно.

Тази реализация се състои от две части: построяване на съсъдите – желанията и техните напълвания. Построяването на желанията, както пише Баал а-Сулам, се отнася към отношенията на човека с другите хора, а напълването се отнася към отношенията на човека с Твореца. С това ние с вас трябва да се занимаваме. Разбира се, преди всичко трябва да се погрижим за съсъдите, а после вече за тяхното напълване.

И затова е казано, че любовта към творенията насочва към любов към Твореца. На преден план трябва да се погрижим за правилното обединение между нас, тогава в него гарантирано ще се прояви съвместното ни свойство отдаване, а в него се разкрива Висшата сила, която се нарича ”Творец”.

От урока по статията ”Една заповед”, 23.09.2011

[55501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Имам  неприятното предчуствие, че дори и след сто години няма да разбера текста на книгата Зоар. Какво да направя?

Отговор: Така, както по-рано човек е искал “ да отхапе“ за себе си целия този свят, сега той иска да получи всичко духовно. Само по себе си желанието  е прекрасно. Но веднага, след като само възникне такава мисъл, човек трябва  да разбере, че тук има две противоположности: аз постъпвам в духовното, когато съм едно цяло с всички.

Как мога, със своето огромно желание за наслаждение, до такава степен да искам духовното и едновременно да бъда едно цяло с всички? Това е нереално! Само ако получа от обкръжението втора сила, противоположна на моето желание да получа духовното, независимо от останалите: „Каква работа имам с тях? Кои са те? Дали изобщо съществуват? Само аз имам отношение с Твореца! А вие всички можете да изчезнете..“ Такъв е човекът. И всеки, който е над своя приятел, притежава по-голям егоизъм.

Как заедно с това  достигам преданост на душата, когато постъпвам с всички и желая само да отдавам – до такава степен, че за мен нищо няма да има от това, и аз дори не узнавам, че отдавам, защото да знаеш за своето отдаване е вече  награда? Тази способност трябва да получа от обкръжението.

От една страна, в мен има жестока, необуздана сила – желание да се наслаждавам, и колкото повече – толкова по-добре, просто горя от желание да достигна духовното. От друга страна, чрез групата на мен трябва да ми въздейства светлината с противоположни свойства. Това се нарича „авиют/ дебелина на желанието отдолу и екран над него отгоре“ – и тогава в мен ще има съсъд/кли за разкриване на духовното.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2011

[55884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните наслаждения?

Отговор: Не е нужно да се мисли за нищо друго, освен, да обърнеш главата си и да се включиш в правилното обкръжение. В края на краищата, ние затова сме предназначени, за това сме се родили и съществуваме в този свят. И това особено се отнася за нашето време!

Затова, в нашия живот няма никаква друга цел, действия, разчети, освен да се прикрепим максимално към обкръжението, което може да ме доведе до такова съединение, което се нарича взаимно отдаване или поръчителство.

Ако изведнъж намеря такова обкръжение, ако изведнъж ме въведат в него – това е организирано свише. Както, когато Творецът е помогнал на Аврам да събере хората и да създаде народ. Такъв пример за построяване на обкръжение и общество получаваме от своите учители, от кабалистите, то се строи отгоре, сами не можем нищо да направим. Но когато вече съществува някакво начално състояние, на нас ни е нужно да го укрепим и да вложим в това общество своите сили.

По този критерий  оценяваме и проверяваме себе си. Цялата ни работа е само спрямо обществото – доколко искам да извлека от него силата на отдаване, която ме променя.

Сам човек нищо не може да промени в себе си. Проблемът е, че  се объркваме и се надяваме сами да се изменим. Човек мисли: „Сега проверявам себе си, ще събера всичките си сили и ще се променя!“ Но това е нечиста работа, която се нарича идолопоклонство, защото виждам в себе си такива сили, каквито има и Твореца, и предполагам, че сам мога да направя нещо без Него.

А всъщност, в мен има свобода само в едно – да се прилепя към правилното обкръжение.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2011

[56025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо е най-трудното да се издигнеш на първото стъпало и да влезеш в духовния свят?

Отговор: Раждането, това е най-тежкото и опасно действие. В днешно време вече не чувстваме това  толкова остро, благодарение на развитието на медицината за последните сто години. А дотогава, много жени и новородени са умирали по време на раждането и това е било обичайно явление.

Процесът на раждането е необичайно труден – и в материалния свят, и в духовния. Затова трябва да се отнасяме не така, както в съвременния земен живот, където вече сме свикнали да се надяваме на докторите и цезаровото сечение. Трябва да се разбере, че това е въпрос на живот и смърт, особено за такова сложно същество, каквото е човекът.

И затова духовното ни раждане не е обикновен процес. Защото, колкото е по-съвършено създанието, толкова му е по-трудно да продължи рода си. А духовното раждане означава начало на духовен живот. Това даже не е продължение на земния живот на същото това материално ниво. Ти трябва да се родиш на съвършено ново ниво!

Сега даже не си представяме какво е това – това е раждане на чувство и разум, на ново съзнание, на възприятие, на усещане, на разкриване, което не е било в теб преди! И всичко това изведнъж се ражда, разкрива се в теб, пробива отвътре в такава форма, че ти даже за миг не си очаквал това. И изведнъж откриваш, че то съществува и е възможно, и че то е такова, каквото ти не можеш даже да си представиш. Просто това е чудо! Затова се нарича чудо на излизането от Египет.

А после вече започва процесът на развитие и ръст, а не на такава революция, каквато е раждането.

Кабалистичните източници описват духовното раждане в прекрасното сказание за лопатара, бродещ високо в планините и срещащ змията, която го ухапва на това място, откъдето трябва да излезе новороденото – и това помага на лопатара да го роди. Този разказ описва отсичането на най-жестокото егоистично желание, неподдаващо се на поправяне, на ”каменното сърце” (лев аевен). Иначе е невъзможно да се роди.

В тази точка се съединяват всички крайни, противоположни сили, съществуващи в творението, за да се роди новото създание, включващо двете сили заедно (отдаването и получаването). Това е истинско чудо, създадено от Твореца – защото се ражда човека.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие често се усмихвате на това, че човечеството е захвърлило космическите си програми. Но не се ли проявява в покоряването на космоса нашият разум и желанието да се постигне света и действията на Твореца?

Отговор: Творецът не се намира в космоса, не се крие зад мъглявините, стремежът към него се случва вътре в човека, а не вън от нас, в пространството на мъртвата вселена. По времето, когато бях студент, в ”Литературен вестник” (1967, №15) беше отпечатан диспут на великият физик Макс Борн с академика А. Благонравов ”Фатализъм или предвиждане?”- за необходимостта или ненужността от космическите изследвания и полети.

Макс Борн излезе за нравствено-етическото развитие на човека, т.е. вътре в себе си. Говореше, че е уверен в освобождаването на човечеството от властта на техниката, че човек ще престане да се гордее с всемогъществото си и ще се обърне към действително стойностните неща – към света, към човешката любов, към удовлетвореността от съдбата си, към голямото изкуство и настоящата наука.

Аз мисля, че той имаше предвид ”науката за себе си”, защото човекът е венецът и най-сложното устройство на света, в неговото изследване можем да постигнем цялата Вселена.

Макс Борн каза тогава, че макар космическите полети да се явяват триумф на човешката мисъл, то заедно с това, те се явяват следствие от трагичното поражение на разсъдъка ни. Защото, ако смисълът на нашия живот в духовното развитие на човека е като продължение на веригата на еволюцията, то трябва да се издигнем не в космоса, а към морално-етическите ценности!

Отговорът на А. Благонравов бе в това, че харчовете за космоса донасят на човечеството технически блага. Може да се каже, че и А. Благонравов, разбира се, не е бил против развитието на човека, но работата е в това, че това са две взаимноизключващи се направления  и трябва да се избере всичко това, което се определя от еволюционното ни развитие, в съгласие с Природата.

[55806]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→