Бъдещото творение вече съществува в потенциала вътрешно в Твореца. Както при човек, желаещ да построи дом, отначало в мечтите възниква планът на дома. А после той започва да развива тази мечта, съставя план за работа, спецификации за всички необходими материали, сметки.

Но преди всичко, трябва да знае бъдещата картина. Тоест в самия замисъл творението вече се намира в крайно състояние – там съществува бъдещото творение, в пълно сливане с Твореца. Всичко вече съществува в този замисъл.

Какво е съществувало преди него, какво е довело до този замисъл – не знаем. Затова никъде не е писано. Дадено ни е да видим само фрагмент от цялото творение. А какво е било преди него, и какво ще бъде след окончателното поправяне, когато се върнем обратно към този замисъл на творението – е неизвестно. Кабалистите не могат да ни го разкрият поради недостатък от духовни съсъди, инструментите на възприятията.

Когато извърша пълното поправяне, тогава ще мога да го разкрия – защото ми е необходим инструмент за разкриване на това, което е предшествало замисъла на творението.

В замисъла на творението се намира абсолютно всичко – всички подробности за пътя на всяка душа: дали искам да вървя или не, така или иначе – тоест включвайки моя свободен избор. Но при това, ние все едно оставаме свободни.

Целият този замисъл се скрива в РАДЛА – „непознатата глава“ на парцуфа Атик в света Ацилут. И казваме, защо ни е нужна, след като не я постигаме и не я чувстваме? Но на нас ни трябва място, където се съединяват заедно началото на действието и неговия краен замисъл. Ако оттук слиза към нас светлината и започва да действа, то няма съмнение, че ще бъдем на правилния път.

Затова се създава този „непостижим разум“, РАДЛА – не е важно, че ти не го постигаш, но оттук ще се управляваш, тоест, безусловно, от правилното място вървиш в правилно място.

И е разбираемо, че тази глава трябва да бъде отделена от всичко останало. Всички останали глави могат да бъдат повредени, разрязани, за да си играят с теб, да те лъжат и объркват, заставяйки те по-малко да поумнееш. Но тази глава – е над всичко това, и там се намира центърът на нашето управление.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 17.11.2011

[61121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 1

Тук се събраха множество искри, във всеки от нас гори голяма искра – да се постараем да ги съединим заедно! А светлината чака, за да ни съедини в една душа (едно кли).

В този миг, когато достигаме първото съединение между нас, много леко и слабо – наистина първоначалното по стълбата на духовните стъпала оттам и до света на Безкрайността, вече разкриваме в него светлината, присъствието на Твореца между нас.

Да се надяваме, че това ще се случи! Всичко зависи от нашите усилия. Нашата задача е – да се издигнем над телата си, над всички лични мисли и желания и да живеем заедно – над тях, само в едно желание и една мисъл. И всеки миг все по-силно да се стараем, колкото може по-малко да чувстваме тялото си – а да усещаме само тази висша реалност, където всички сме съединени заедно.

Духовният свят – това е съединение, единство. И макар тук да са се събрали толкова много съвършено различни хора, именно благодарение на това е възможно по-бързо и успешно съединение.

Много се радваме, че пристигнаха наши приятели дори зад граница – само за един ден. Погледнете, за колко особено и важно считат това събитие. Трябва да направим това усилие, има още милиони хора по света, които са свързани с нас и ни гледат.

Ние сме централната група, и от нас светлината вече се разлива по всички и идва наоколо. Почувствайте важността на тази задача и това огромно напрежение. Няма никакви външни пречки, няма външен свят – само ние, обединени в едно сърце и една мисъл, и в това съединение между нас да разкрием висшата сила.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да развиваме  духовното си усещане се обединяваме и сплотяваме. Трябва да достигнем такова единство, което се нарича „взаимно поръчителство“. Всъщност , това е и съсъд за усещане на извънтелесен, духовен, вечен и съвършен живот.

Затова трябва да правим каквото ни препоръчват кабалистите – хора, вече преминали пътя. Те са наши учители, и затова се наричат на иврит „рабаним“ – мн. число от „рав“, т.е. „голям“ човек, пред който скланям глава, както пред опитен наставник, към когото се прислушвам.

Той е извършил преход от усещането си в този свят към усещане на висшия свят, повече от това, там е преминал множество състояния и степени, и затова може да ми помага със съвети по целия път, докато не завърша своето развитие в истинския свят. Благодарение на кабалистите откривам неговата врата, встъпвам в нея и се движа напред.

Кабалистите ни препоръчват да се обединим – и в това обединение, вкарвайки големи усилия, въпреки своя егоизъм и естествено пренебрежение, в спойката, в сплотяването между нас да търсим именно тези усещания, които презираме. Отблъсквам ближния, ненавиждам го, неспособен съм и да помисля, че с него можем да бъдем по настояще близки. Защото  кабалистите ни говорят, че трябва да бъдем като един човек с едно сърце, обединени в разум и чувства до такава степен, че между нас не бива да остава никаква преграда нито в мислите, нито в желанията.

Всичко това е до болка противоположно на природата ни. Предлагат ни такива условия, които сме готови да променяме на каквото ни е изгодно. Това ни е отвратително и всеки миг го отхвърляме, във всички направления – само да не се обединяваме. Ето да се прикрием под някакви половинчати съвети и действия, да залъжем себе си и другите, че всичко е нормално… Но не.

Да помогнат тук могат изисквания, наложени от физическо обединение: действаме всички заедно, и никой не може да избяга от своите задължения. Именно затова се намираме в този свят на нещата, не обусловени от мисли. В духовното мисълта е и действие, а в материалното те са разделени: мога да мисля за едно, да желая нещо друго, и да правя нещо трето.

Това е забележително свойство на нашия свят: тук можем да започнем пътя си в духовното, още не мислейки за него истински и не желаейки го искрено. Имаме силата да възпроизведем действие, към което ни пробужда гордостта, страстта, честолюбието, завистта, срама – всичко това, което е свойствено на егоизма ни.

И затова, намирайки се в група, в крайна сметка, трябва да изпълнявам това, към което тя задължава всеки свой член. А по-нататък, благодарение на това, от безизходност, напредвам. Трябва само да се потопя в групата, да приема задълженията, да подпиша с приятелите „съюзен договор“, при всякакви обстоятелства те да задължават мен, а аз тях, те да се нуждаят от мен, и аз – от тях. Така напредваме, използвайки егоизма си.

И така, в нашия свят имаме възможност да започнем духовния път от нулата, от чисто себелюбие. Задействаме негативните му свойства, свързвайки се помежду си със съюза на взаимопомощ, и използваме всичко лошо само за съблюдаване на този съюз. При такова подреждане, ти задължаваш приятеля, а той – теб, и вие двамата се движите напред, поради отсъствие на друг изход.

Именно това видяхме, когато пристигнахме на конгрес в пустинята Арава. Оказвайки се заедно извън външни усещания, открихме, че групата може да задължи всеки да се издигне и приближи към извънтелесно усещане, когато „зад кожата на своето тяло“ човек започва да различава неведомите преди детайли, друго битие. Оказва се, че действително е възможно извън нас. Така и напредваме.

Днес можем да се обединим помежду си в този свят посредством правилни егоистични действия. Обаче сега всеки от нас е длъжен да „излезе от кожата си“ – да се издигне над собствения си егоизъм, над цялото си същество, и да се обедини с приятелите в едно цяло. Иначе казано, всеки трябва да се издигне над себе си и да премине от материална в духовната група.

Тогава се формира общия съсъд, общата душа, святата Шхина, където ще разкрием Твореца на първото духовно стъпало. Направили сме голяма стъпка към това и сме добили общо усещане – а сега трябва да укрепнем.

Строейки съсъд на поръчителство: се задължаваме да не забравяме един за друг и всички заедно да се грижим за духовния си живот. Това е и целта на днешното ни съществуване в материалния свят, цел на всички хора и на цялата ни реалност. Само благодарение на взаимната грижа ще можем да се издигнем на стъпалото на духовно единство.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.11.2011

[61241]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията „Любов към Твореца и любов към творенията“: „Главното е – да започнеш и да не отбиеш на половината  път“. Какво означава това?

Отговор: Да отбиеш от пътя може и в материалната плоскост, ако разглеждаш заповедите като обичаи. Човекът просто го приучават към тях, вместо сам да ги разкрие вътрешно, като поправяне на собствените свойства.

Поправяйки се, човек има работа с Твореца, иска да привлече светлината, да се уподоби на Него и да се приближи към сливане с Него. Въпреки това, ако заповедите станат „обичайни жестове“ – човек не върви по духовния път, а просто се учи на „ежедневни ритуали“, приемайки ги от обкръжението.

Не отричаме това, но посочваме, че то не води към поправяне на душата. Не за това съществуваме в света. Става въпрос само за външно условие, което е възможно да ни позволи да облекчим истинското, вътрешно поправяне. В идеалния случай, външното и вътрешното трябва да служат като опора едно на друго, но, за съжаление, на практика не се случва така.

Освен това, по духовния път не трябва да спираш. Пристъпвайки към поправяне, човек открива, колко е лош. Това му разбива сърцето, и той не може да се придвижва нататък. Защото става ясно, че той въобще не е никакъв герой, поправящ себе си и заработващ на това дивиденти.

В обичайния живот подобна схема сработва, защото човек егоистически работи над нещо външно. Тук, обратно, той трябва да използва нещо външно, за да работи над своя егоизъм. Това е съвършено противоположна, непривична за нас работа. Не сме свикнали с мисълта, че трябва да се променим сами – при това, да се променим в корена, в своята вътрешна същност. Сега не аз работя над нещо, а нещо работи над мен. Освен това, не трябва пасивно да чакам, като пациент на процедура, – а през цялото време да моля: „Промени ме! Поправи ме!“

Как да се осъществи? Ако имах повече чувства и разбиране – е друго нещо. Как да изисквам нещо, което съвсем не го желая? Как да моля за нещо, което е противоположно на моето естество? „Да заобичам ближния, да се обединя с него…“ – това е все едно да си навлека върху главата най-ужасната беда. По естествен начин желая да използвам целия свят за собственото си благо, а трябва да моля, Творецът да смени моята програма: „Променете моята глава и сърце. Не е важно, как е било по-рано. Главното е – да мога да се грижа за другите“.

При това, тук има едно малко пренапрежение от алтруистични емоции, които човек, е възможно, да съумее да събере за миг, отчаян от всички въпроси. Не, с един вик не се отделяш, него трябва да го поддържаш постоянно, от всички страни да защитаваш чистотата на това чуждо, парадоксално желание.

Такова напрягане на силите изглежда невъзможно. Затова е казано: „Хиляда започват да учат – един излиза на светлина“. Всички останали също извършват огромна работа и в нещо се поправят, но, по едни или други причини, сега не е техен ред.

И така, проблемът е в това, че заповедта за любовта към ближния е противоположна на нашата природа.

От урока по статия “ Любов към Твореца и творението“, 31.10.2011

[59329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 2

Въпрос: Уча няколко години, и вече ми е ясно, че главното – това е моята вътрешна работа. Едновременно до този момент сякаш и разбирам нещо, и не разбирам. Не може ли да се спрете на това по-подробно?

Отговор: Моята вътрешна работа се състои, с всички сили да се присъединя към общата вътрешна работа по създаване на съсъда за получаване на светлината.

Краят на действието е заложен в началния замисъл. Преди всичко, се устремявам към такова състояние, в което ще получа разкриване на Твореца. Що за състояние е това? В него няколко точки в сърцата се обединяват помежду си в едно. Ако с тях заедно създам единна система, пригодена към това, в нея да се възцари силата на отдаването, то там  ще разкрия тази сила, която се нарича „Творец“. При това ще я разкрия в степента на нашето единение.

По такъв начин, нашата вътрешна работа се състои в обединение, в поръчителство. Казано е: „Обичай ближния, както себе си, – велико правило на Тора“. Правило (клал) – това е съсъд (кли), съдържащ в себе си цялата светлина. Само това ми е нужно, а после не се разпилявам в нищо друго.

Старая се да произведа всевъзможни действия, които ще приведат към вътрешно единство точките в нашите сърца. Търся възможност да обединявам и пробуждам приятелите, загрижен съм, всички да сме в единна мисъл, в единно намерение, във въодушевление и спойка – така, че сред нас наистина да гори огън. И тогава там ще разкрием Твореца.

Неговото разкриване – е единственото, което ни е нужно. Цялата наука кабала- е същността за разкриване на Твореца от творението в този свят.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 28.10.2011

[59066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какъв съюз сключваме, който ни позволява да продължим в това време, когато в нас пропада желанието?

Отговор: Съюз, сключен заради бъдещето – това е като спортна тренировка за бъдещи резултати на съревнование. Защото искам да добия там висок резултат, и затова сега се тренирам.

Това са  изкуствени упражнения:  вдигам летвата, скачам, за да се засиля и да извърша някакво действие, заради което сега тренирам. Поради това изпълнявам упражнения, с които имитирам бъдещо състояние, защото, когато то дойде, да мога добре да го издържа.

Така постъпват в армията и навсякъде, където искат да възпитат човек и да го подготвят за особени действия, и затова имитират реална ситуация, използват въображение. И човек знае, че сега участва в учебни маневри, които са пряко свързани с реалността и близки на тези ситуации, където попада в истински бой.

Това също се нарича сключване на съюз – работа в името на бъдещето. Само нашият Съюз се отличава с това, че ние искаме да се свържем с висшата сила, към която сега се чувстваме близки. Заради това изпълняваме упражнения, обучаващи ни да не се откъсваме от нея дори и в такива състояния на отделяне, които ще дойдат после.

Не съществува минало, настояще и бъдеще. Нищо не привличам от миналото време – всичко се намира в мен сега, в настоящето. Но ако днес се готвя за това време, когато ще дойде падението, то получавам възможност по-добре да отстоявам.

Сам съм построил модел на това състояние и предварително съм извършил упражнения: какво ще бъде, ако към мен не слезе светлината възвръщаща към източника и няма да има сила да ме подкрепя. Как тогава мога да я изисквам и да действам така, сякаш тя е в мен.

Такъв съюз сключвам и с приятелите, и с Твореца – тоест със силата, която ме оживява и поддържа, силата на духовния живот. Сега тази сила ме удържа и ми дава възможност да слушам и да уча, но може да дойде ден, когато няма да мога да отида на урок, да участвам в него, да напредвам и задавам въпроси. И тогава искам, тази сила, която сега се е приближила до мен и ме е вдъхновила за учението – да остане с мен и отново да ми помага!

Тренирам за бъдещето, точно така, както всеки спортист или човек, мислещ за своето утре и готвещ се за предстоящо действие. Това не е договор, записан на хартия, но ти проиграваш в себе си тази ситуация, сякаш ти предстои някъде да отидеш, с някой да се договориш и нещо да направиш, и затова по-рано изчисляваш, как да отидеш, какво да кажеш и как да се държиш. Ти предварително се поставяш в подобно състояние.

Но особеността на духовния съюз е в това, че ти го сключваш в момент, когато си пълен със сили – в разчет на бъдещо състояние на пълно безсилие, опитвайки се да привикнеш към него.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Експерти от Цюрихския университет са стигнали до заключение, че цялата световна икономика се ръководи от една гигантска корпорация. След анализ на движението на капитали е установено, че контролният пакет акции в „корпорация Земя“ го владеят 1318 компании, на части, което представлява 60% от общите приходи.

Списъкът откриват британския Barclayis, френския АХА и швейцарския UBS, американските компании, Merrill Lynsh, немската Deutsche Bank. Това е същото корпоративно чудовище, против властта на което протестираха на Wall Street. Неговите вътрешни връзки във вид на пресичащи се активи са толкова силни, че когато се разделят дори в едно място, може да произтече взрив.

Изхождайки от това, образа на кукловода, дърпащ конците, губи смисъл. Би ли се появила криза, ако  съществуваше световно правителство в сянка, състоящо се от банкери и инвеститори, фактически? – Връзките толкова оковават, че тази тясна бизнес-корпорация не е в състояние да осъществява никакво управление. А опитите в условия на криза да се осъществява такова управление, водят само до задълбочаване на кризата. И ако тази свръх-корпорация не управлява, то е време да се сменят правилата на играта.

Реплика: Изводът е неочакван – светът никой не го ръководи, нито евреите, нито богаташи, нито правителства- и това е вярно. Светът го управлява Природата или Творецът, а ние можем да влияем не на програмата за развитие на света, а на това, в какъв вид ще се прояви пред нас, повече или по-малко доброжелателна към нас – ще преминем ли към следващото наше задължително състояние, общество на всеобщо поръчителство, през нацистки режим, 3-та световна война, унищожаване на голяма част от човечеството, или просто към общество на поръчителство и разумно потребление.

[58370]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съществуват три степени на достигане на пълно сливане на човека с Твореца: обятие, целувка и сливане (соитие), които той достига с помощта на разкриващата се система от връзки.

Тези степени и символизират празниците в началото на Новата година: самата Нова Година(Рош Ашана) – е обятие отляво, а след нея обятие отдясно – светлината на Сукот, която нараства всеки ден. Чак до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот(Шмини Ацерет), в който се достига пълно сливане.

Казано е: “ Неговата лява ръка под моята глава, а дясната – ме прегръща“. След това произтича съединение, което се нарича „целувка“ – по-високо от табура, и след него на нивото Есодот – по-ниско от табура, в получаващите желания, когато вече има светлина Хасадим, за да притегли вътре в нея светлината Хохма заради отдаване.

Целият свят сега разкрива тези степени. И дори светът да не знае, какви етапи преминава, то той се намира в този процес. Отначало постепенно се разкриват греховете – лошото усещане, причина, принуждаваща да се разкрие злото, на нас ни е зле. Но още не знаем, защо ни е зле и никъде нищо не се получава.

След това настъпва следващия етап, когато започваме да разкриваме, че причината за тези неудачи е в това, че не сме съединени един с друг и не съответстваме на природата.

Обръщайки се към света в общо, към всички хора, Творецът остава в определено скриване, и вместо Себе си, отдаващия, предлага на хората в качеството си на свой представител – обкръжаващата ги природа, с която трябва да достигнем равновесие.

Вместо, да достигат любов към приятелите и да строят общия духовен съсъд за разкриване на светлината на сливането, хората просто разкриват необходимостта да се обединят, за да съответстват на този глобален и интегрален механизъм, който действа в природата и сега започва да навлиза и на човешко ниво.

Преди сме мислели, че то действа само на ниво нежива, растителна и животинска природа – като закон за съществуването на Вселената. Но себе си сме считали за нещо по-висше. Сега откриваме, че ние също се намираме вътре в този глобален механизъм, който се появява в нас и ни задължава също да се съединим между нас и с всички останали части на природата в едно, в единна система.

Получава се, че не само за тези, които осъзнато се стремят да достигнат разкриване на Твореца, но и за цялото човечество започват да се разкриват неговите „прегрешения“ – само в по – скрита форма. Всички хора трябва да достигнат поправяне – тоест съединение между себе си – всичките негови степени: „обятие“, „целувка“ и „сливане“, само в някаква друга форма.

Отначало произтичат такива явления, които ни се дават в качество на подготовка. А след това, както е казал Рамбам, започват по-малко да разкриват тайната на отдаването на “ жените, робите, децата, старците“ – тоест на всички тях, които не се отнасят към „мъжете“, способни на собствено преодоляване ( мъж, „гевер“ – произлиза от думата преодоляване, „итгабрут“).

Става въпрос за цялото човечество, което постепенно разкрива законите на висшата система. За сметка на това, всеки става способен да се присъедини към тези, които се отнасят към „мъжете“, които ще им обезпечат светлината на сливане с Твореца.

Поради това тези празници символизират достатъчно дълъг процес – не тези няколко дни, които продължават по календара. Всеки нов ден – е ново разкритие: отначало лявата линия, а следващите 5 дни – разкритие на дясната линия, и разпространение на светлината в 7 сфирот на Зеин Анпин до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот, Шмини-Ацерет, които вече съответстват на Малхут – осмата сфира, следваща зад тях.

Всичко това символизира дълга, упорита работа и постепенно преминаване на степените на състояния.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→