Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Авраам прокарал ясна граница между истината, природата, човешкия разум, който я изследва, възможността да напредва към човешката степен, която отличава човека от животното – и от друга страна, всевъзможни мистики и вярвания. Това дори не е религия, в която всичко е доста строго организирано и не са някакви тъмни суеверия.

Съществува откритата от Авраам наука кабала, даваща на човека знанието за Твореца и съществува религия, където също действат ясни закони, поставящи човек в твърди рамки.

Религия – това са обществените рамки, които изцяло обвързват човек и не му позволяват да своеволничи. Това е определен допълнителен пресинг с обещана награда или наказание, в този и/или в бъдещия свят, в рая или ада.

Но между тези две основни течения: кабала, (наука за висшата сила) и религиите, съществува определена сива област. Тя възниква, защото хората вече не се задоволяват от простите религиозни рамки, и се опитват сами да разберат: каква е съдбата ми, какво ще стане с мен, как мога да успея в живота и да се предпазя от нещастията?

В тях възникват практически въпроси. Те не питат за бъдещия свят, който ни обещава религията, а за своя ежедневен живот. За тях е важно да успеят днес и те търсят всякакви средства за това: благословения, амулети, които да могат да защитят децата им и самите тях – прости символи, които предават на човек увереност и надежда за бъдещето. Още

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Кабала е най-практическата методика. В нашия свят няма никакви други средства, способни да повлияят върху съдбата ни, върху нашия живот, върху силите на природата, които се разпореждат с всичко.

Влизайки в новата епоха и получавайки в ръцете си всички средства за управление на своя живот, изведнъж виждаме, че всъщност, над нищо нямаме контрол и не знаем какво ще се случи с нас на следващия ден. Това е осъзнаване на злото, през което предстои да премине цялото човечество.

Но науката кабала ни осигурява връзката, контакта с единствената сила, действаща в реалността. Можем да я пробудим, да я привлечем, и с нейната помощ да постигнем желаните промени, ако нашата програма съвпада с програмата на тази висша сила.

Необходимо ни е да се развием, за да достигнем до такова взаимно сътрудничество в работата, до съюз на творението с Твореца, до сливане на нашите желания с желанията на висшата сила, на обкръжаващата светлина. Пита се: как можем да задействаме тази висша сила?

Това е единственото, което трябва да направим в науката кабала и въобще в реалността. Иначе ще продължаваме да живеем, послушно изпълнявайки заповедите на висшата сила и играейки на тази земя, като децата в пясъчника, които се борят и обсипват едно друго в пясък.

Но ако искаме действително да напреднем, това е възможно, само ако сами привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника. И тогава тя започва да ни развива. Но ако не привличаме светлината, то тя ни разкрива колко страдаме и не сме властни над своето развитие.

Колкото повече се развиваме в технически план, толкова по-малко контрол имаме над своята съдба, над своите състояния. Така постепенно достигаме до разбирането, че науката кабала говори само за практически действия. И действието е много просто: да оказваш влияние върху светлината. А да ѝ повлияеш е възможно само, постигайки подобна на нейната форма, тоест обединявайки се.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.01.2015

[151461]

Filed under: Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От Твореца се интересуват само две групи хора: или религиозни, или големи учени, изследващи природата, такива като Айнщайн, които се опитват да разберат, съществува ли висша сила и как може да бъде открита. За всички останали хора, Творецът е абсолютно безинтересен. Как влияе Той върху ежедневния живот на обикновения човек?

Отговор: Този въпрос няма никакво отношение към това, религиозен ли е човек или не. Той живее, преминава през различни етапи на развитие заедно с всички останали хора. Ако разбере законите, по които се развива самият той и човечеството като цяло, то ще може да построи живота си по-успешно.

Като знае какво го очаква утре и в следващия ден, накъде се движи всичко, той ще успее по-добре да се ориентира. Да предположим, искаш да знаеш каква професия да дадеш на сина си, който завършва училище. Ако знаеш – всичко ще ти е ясно: как да се учи, какво да изучава и какво да му купиш. Всичко ще ти е известно предварително, защото ще знаеш общата програма, според която се развиваш и ще се включиш в нейното течение.

Затова всеки човек се нуждае от разкриване на Твореца. Днес преминаваме през толкова много неуспехи, защото действаме като слепи. Цялото човечество, с всичките му висши технологии, страдания, през които преминава и горчив опит, се държи като слепец, защото не знае програмата на природата.

Никой не иска от нас поклонение пред Висшата сила, както е в религията – ние трябва да я опознаем, за да облекчим живота си и да подготвим още по-добър живот за децата си. В противен случай животът от поколение на поколение ще става все по-лош и по-лош.

Няма никакво съмнение, че децата ни ще живеят по-лошо от нас. Преди петдесет–шестдесет години мислехме, че животът ще става все по-добър, че човечеството ще направи нови открития и ще достигне нови успехи, че няма да има повече войни и светът ще стане прекрасен. И изведнъж виждаме, че всичко става на обратно.

Познаването на Твореца е познаване на природата, на нейната обща програма. Това ни открива очите и ни позволява да видим в какъв свят в действителност съществуваме, кой ни управлява, в каква мрежа от сили се намираме. И всичко това ни помага да станем успешни – именно това, от което днес човечеството, се нуждае и поради което все страда и страда.

От 485-та беседа за новия живот, 28.12.2014

[151007]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човек винаги много е зависил от своето обкръжение: от неживата, растителна и животинска природа, а също така и от хората: добри или лоши съседи, от народите, живеещи около него. А освен това, всички искат да знаят, какво ги очаква в бъдеще.

Във всички времена хората са изучавали различни признаци, предмети, съществуващи в природата и са отбелязвали как са свързани те с нашата съдба.

За това има доста богата литература още от най-древни времена и до наши дни. Но и днес все още не сме разрешили нито една загадка и бъдещето е все така покрито с тайна, макар и да има хора, които умеят да предсказват бъдещето.

Има хора, които могат да видят бъдещето, чувстват го така, сякаш живеят в него. Те достигат едно особено вътрешно състояние и се издигат над себе си, свързват се с потока от информация, който се намира над нашето възприятие. Това не е достъпно за обикновения човек, а тези хора могат да го доловят и след това да ни разкажат за него.

Съществуват различни средства за постигане на такива усещания – способност да се чувства природата извън тялото, сякаш да се изключим от него: посредством наркотици, или довеждане до състояние на екстаз. Такива методи са известни в културата на различни народи, около които са създадени много приказки, разкази, легенди.

Някои народи са по-склонни да вярват в предмети, други –  са по-малко склонни. Преди трийсет години бях в Англия и там ме порази традицията, преди влизане в нов дом, поръчват особена служба, чрез която очистват дома не от прах, а от зли духове.

Целият вестник беше пълен с обяви за такива услуги, гарантиращи почистване от зли енергии във вашия дом и присъствие на добри енергии. Казват, че там практически никой не се мести в нова квартира без такова „очистване”.

В Мексико веднъж в годината се състои „празник на мъртвите”, на който е прието да се носи храна на гроба на роднини и близки. Всичко това се предава по главния канал по телевизията на Мексико – това е обща традиция. Хората дори мият костите на погребаните и ги поставят обратно в гроба – това се смята като оказване на особена почест към починалите родители.

От 488-та беседа за новия живот, 01.01.2015

[151389]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Проучване: Еволюционният процес е довел до това – хората да се ориентират повече спрямо мнението на другите, отколкото според своите собствени инстинкти. Това поражда така нареченото „стадно чувство“ и понижава  чувствителността към промени в средата. Стадното чувство може да заставя човека да приема неправилни решения.

Оказва се, че е много лесно да се попадне под влиянието на другите. Стадният инстинкт води до това, че хората започват да копират действията на другите, а не да правят собствен избор. В много ситуации това е полезно. В същото време, ако личните убеждения противоречат на мнението на другите, възниква проблем.

Реплика: Човек въобще, никога и в нищо няма свое лично мнение, а всичко, което се е оформило в него, е продукт на обкръжаващата го среда. Ако той иска да има свое мнение – това е възможно, когато го получи при разкриването на Твореца. В самия човек има само желание да придобие мнение. Затова няма нито един човек, освен кабалиста, със свое мнение.

[150739]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - Няма коментари→

Съобщение: Посланието на Римския папа по случай Рождество е обръщение към надигащата се в света вълна от ненавист, гнет и насилие. В състояние на конфликт са буквално всички! В света има взрив от фанатизъм и екстремизъм. Злобата и омразата по религиозни, етнически и обществени причини, са широко разпространени по целия свят.

Всички страни и живеещите на територията на една страна народи са в конфликт помежду си, въпреки че доскоро не са им били чужди взаимната търпимост и съгласие. Защо сега тези народи се ненавиждат, вземат оръжие и убиват тези, които считат за свои врагове?

Лидери, държавни ръководители, религиозни деятели – тяхна е мисията да потушат инстинктите на ненавист, вражда, насилие сред широките слоеве от населението, да проявят към тях толерантност, мир и любов.

Реплика: Нито народите, нито техните водачи биха могли да предотвратят падането на света в омраза. Ключът към подобряването на света се намира само в народа на Израел, в неговото сплотяване заради разкриването на Твореца в света.

[150607]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→