На всеки от нас е дадена точка в сърцето – решимо (1/0) за следващата степен и затова ние започваме да я реализираме. Но в какво може да бъде реализирана? Тъй като единицата е желание, което насочва към Твореца, но от обратната страна, и на нас ни се струва, че съществуват множество различни сили и всякакви такива: влече ни нанякъде, а не знаем какво и как да го направим.

И така на всяко стъпало ние избираме, без да разбираме накъде ни влече, какво става с нас, откъде всички тези свойства, нови желания и т.н. се появяват в мен.

В крайна сметка, се получава, че в мен възниква проблем с единствеността на Висшата сила. Светът около мен, т.е. струващите ми се всевъзможни източници за въздействие върху мен: хора, животни, растителна, нежива природа – всичко, което си пожелая – това не са материални обекти, а сили, които ни въздействат. И аз трябва да ги отнеса към Твореца, разбирайки, че зад тях стои Той самият – главният управляващ, режисьор и изпълнител. И така на всяко стъпало, във всяко едно състояние.

Затова в мен възниква само един проблем: как да постигна разкриване на Твореца? Да разкрия Твореца означава да установя, че само Той управлява целия свят.

Той е създал сферичен екран около мен, на който постоянно ми показва филм с название „Нашият свят“, „Моят свят“. И аз трябва да разгадая, да узная Киномеханика, който ми прожектира този филм. Именно затова филмът ми се демонстрира на екран, вътре в който се намирам самият аз. И всеки път ми показват различни хора, различни събития, различни усещания, само за да мога над тях да разкрия Управляващия, че няма никой освен Него, прицелвайки се в Него през всички проблеми.

Но всичко, което ми въздейства, отрича единствеността на Твореца и ми дава усещания, сведения и т.н., които са абсолютно противоположни на Него. Затова се намирам в раздвоено състояние. От една страна, в мен съществува усещането за този свят – многопричинност или многобожие (няма значение как ще го наречем). От друга страна, съществува само една сила.

Моята задача е да изляза от състоянието на многопричинност, раздвоеност, тъй като не разбирам откъде се сипят толкова различни проблеми върху главата ми. Нещо повече, изведнъж се оказвам в състояние на криза. По-рано такова не е било, затова не е ставало и дума за разкриване на тази система – не е имало за кого.

Кризата ме тласка към въпроса за многопричинността: „Какво става в тоя свят?“. Завладява ме животински страх за бъдещето: как да оцелея, какво да правя?

Проблемът се усилва. Възникващите в мен въпроси и кризата се допълват едни с други и поставят пред мен дилемата (∆): „Какво да правя в този свят? Каква е причината за това, което става?“. Аз трябва да знам причината за кризата.

Веднага щом я узная, ще мога по някакъв начин да се боря с нея. Това ме тласка към търсене, което може да продължи с години и дори да премине през трета и четвърта световна война. Всичко това са исторически процеси, които могат да бъдат много продължителни, траейки десетки години.

Накрая, достигам до това, че съществува Творец – сила, която предизвиква всичко това, която управлява и определя всичко.

Човек започва да се пита: защо, за какво, с каква цел Творецът прави всичко това? Но той вече се пита като нас – хората с точки в сърцата. Веднага щом в човек възникне усещане, че има някаква причина, която трябва да постигне, това вече е точката в сърцето.

След това човек идва в кабалистична група, занимава се с интегрално образование и възпитание и след това става поправянето.

Ние с вас вече се намираме в състояние, когато, достигнали до правилно съединение в групата (това всъщност е интегрално възпитание и образование – включително и за нас), реализираме духовната методика („реализиране на групата“) и достигаме до поправяне.

Затова главната ни задача, както се казва в статията на Баал а-Сулам „Няма никой освен Него“, е въпреки усещаната от нас многопричинност да определим, че съществува само една причина на всичко, което се случва. В това се заключава нашата работа, анализ и всичко друго.

Творецът ни изпраща огромно количество проблеми, които ни раздират на различни страни, а ние трябва да ги насочим само към една причина. Тъй като това, което ни се струва като множество от проблеми, в действителност представлява само един проблем – нашето неразбиране, противостоене на Него. А тъй като сме много сложни, тъй като се състоим от различни свойства, то противопоставянето ни на Него се разкрива като огромно количество уж различни противоречия.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Известният учен Е. Флю се отрича от атеизма. Биологическо изследване на ДНК показало, че за възникване на живот трябва невероятно съчетание от множество различни фактори, което води до извода за участието на този, който може да твори. Абсурдно е да се твърди, че първият жив организъм е произлязъл от нежива материя, а после по пътя на еволюцията се е превърнал в създание с необичайна сложност.

Ф. Крик, разкривайки спиралната структура на ДНК молекулата, открива, че животът се явява резултат от някакво чудесно творение, иначе е невъзможно да се обясни удивително точното взаимодействие на огромно количество фактори, необходими за зараждане и развитие на живота.

М. Бехе, професор по биохимия: Биохимиците разкриха множество тайни на човешката клетка, но всички усилия за изучаване на живия организъм дават един резултат – „Творение“.

Ф. Колинз, генетик: Квантовият механизъм на неопределеността прави обкръжаващия свят непредсказуем в своето развитие и до края необясним. Бог управлява процесите на мирозданието, но с толкова тънки способи, които са неуловими за учените. Науката отваря вратата към осъзнаването на божественото влияние без намеса в съществуващите закони на природата.

Учените доказаха, че ако константата в природата се отличава само с 1%от настоящото, то не биха възникнали ни атоми, нито галактики. Неподдаващите се на обяснение подреденост и свързаност в строежа на Вселената и човека водят учените към вяра в Създателя.

Ако свещените текстове се възприемат не буквално, а като алегория, то противоречие между идеите на еволюцията и идеята за Бог няма. Самите закони за еволюцията са заложени от Бога.

Реплика: Науката ни води към осъзнаването на наличието на начало, причини, план на развитие, цели в Природата. Но учените нямат цялостната картина на мирозданието, включваща нашия свят като негова част. Затова съществува науката за действията на Твореца – Кабала. Религия няма, а има Природа – закони, свойства, взаимодействия, които могат да се разкрият и постигнат само в степента на подобие на тези свойства.

[113758]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.42: Това, че сме толкова отдалечени от Твореца и до такава степен сме способни да пристъпим Неговото желание, е предизвикано не от какво да е, а от една причина, служеща като основа на всички страдания и мъки, които ни се налага да търпим, и всички злонамерени грешки, които ни подхлъзват.

И заедно с това е разбираемо, че отстранявайки тези причини, ние веднага ще се избавим от всички мъки и страдания и ще се удостоим със сливане с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои в нищожността на нашето разбиране за Неговото управление на Неговите създания. Ние не Го разбираме така, както подобава.

Ние изобщо не разбираме Твореца. Просто сме потопени в тъмнина и си фантазираме каквото си искаме, построявайки от своите фантазии различни версии, методики, представи за душите, за бъдещия свят и т.н.

Дори не можем да си представим вярно  нашия материален свят – тъй като и тази действителност е скрита от нас. Потопени в тоталното помътняване на чувствата, ние с една дума спим, откъснати не само от висшите светове, но и от сегашната реалност.

По такъв начин проблемът ни е в това, че ние не познаваме Твореца, т.е. висшата светлина, действаща в цялата реалност. Ние не виждаме, че той е Добър и Твори Добро. Дори повече, въобще не осъзнаваме и не разбираме, не усещаме и не различаваме нито Неговите действия, нито тяхната същност – нищо.

И затова ни е нужна науката кабала, за да познаем тези действия и да реализираме принципа ”от действията Ти ще Те познаем”. Само тогава ще започнем да познаваме Твореца и Неговата Природа – като Добър и Творящ добро, а също така целта на творението, която се състои в това, да носи благо на Неговите създания. И с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, ние също ще се влеем в нея.

Разкриването на Твореца от творението е необходимо, за да Го оправдаем, да се слеем с Него и да Му доставим удоволствие – т.е. да изпълним всичко онова, което ни е възложено. И науката кабала е единственото средство, което е способно да помогне на човек в издигането от тази лъжлива, мнима реалност в истинската и единствено съществуващата.

От урок на тема ”Подготовка към петербургския конгрес”. Урок №1 ”Няма никой освен Него”. 03.07.2013

[111463]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави всякакви образи на това, що е горе, и това, що е долу на земята, и на това, което е във водата и по-ниско от земята.

Не им се кланяй и не им служи; тъй като Аз съм Богът твой всесилен, Бог – ревнивец, наказващ за вината на бащите децата до третото и четвърто поколение, онези, които Ме ненавиждат, и творящ милост на хилядите поколения, любящите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. [Тора, Изход, Итро, 20:3-20:6]

Заповедите се смятат за основа на целия човешки кодекс, на човешкото съществуване. Те са приети от всички религии, от всички общества като основа на човешкия всеобщ живот. Но работата е в това, че в кабала те имат съвършено друг смисъл.

”Не си прави други Богове, не си прави никакви ваяния” – това е най-неуловимата заповед.

Тоест Аз съм Единствен! Аз съм Безтелесен. Мен не можеш да ме изобразиш, в никакъв образ не можеш да си ме представиш, да ме усетиш с чувствата и разума! Аз не ви давам никакъв повод! Мен не може да ме сложиш в джоб, да ме изправиш в ъгъла, да ме закачиш на стената, да си направиш от Мен амулет или някакъв знак – нищо!

А при човека не е така. Той е като малко дете, което хваща някаква играчка и цял месец не се разделя с нея. Тя го успокоява.

Човек влиза в храма, моли се, изповядва се и се успокоява: ”Всичко ще бъде наред, всичко ще е добре”. Това за него е като лекарство, предпазващо го от всякакви проблеми: социални, семейни и т.н.

А тук ти нямаш нищо! Ако не можеш да си Го представиш, то няма към кого да се обърнеш. Ето в това е проблемът. Излиза, че за обикновения човек от нашия свят Бог не съществува. Той не може да си Го представи, нито да Го почувства. Тъй като това се явява някакво свойство на отдаване, любов, нещо, което няма форма, което изпълва всичко, и в същото това време – е нищо. Къде да разкрие това? Той трябва някак си да Го почувства! Няма нищо!

Затова Бог, онази Висша сила, за която всъщност става дума в Тора, ние по никакъв начин не можем да си Го представим, да си Го въобразим и да сме в контакт с него. За тази цел трябва да се закачим за нещо, към нещо да се обръщаме, някак да си Го представяме.

Въпрос: Защо ми прекъсват всички връзки? Човек сякаш е закачен за въздуха… Защо?

Отговор: За да Го откриеш на съвършено друго ниво, да се издигнеш на Неговото стъпало. Тогава ще започнеш да усещаш онова, което по-рано не си усещал, и да определяш онова, което преди не си могъл да определиш, защото в теб ще се появят нови органи за усещане, наричани ”петте сфирот”.

А до тогава: ”Какъв Бог? Няма такова нещо”. Разбира се, има някаква природа, която ме управлява, води ме напред, нещо прави: кара ме да живея, да чувствам, да раждам, ръководи ме с помощта на обкръжаващото ме общество, а след това ме погребва, и това е всичко.

Аз специално заострям вниманието ви, показвайки, че човека няма никаква връзка с Твореца и с Тора. Затова е казано, че Тора е чиста, защото никой все още не се е докосвал до нея нито веднъж.

Тора е учение, духовна механика, която е напълно откъсната от хората! Това, че сме я приели в качеството на всевъзможни красиви правила на човечеството, като юридически закони  – това е добре. Без това щяхме да бъдем варвари!

Но още веднъж подчертавам, че тези правила и закони нямат никаква връзка с истинското съдържание на Тора. Трябва да разберем, че не в това се състои нейната сила, нейната истина, нейната сърцевина. Съвършено не е в това, което ние правим в нашия свят, а е в това, да ни накара да се издигнем на следващото стъпало, където ще разкрием Твореца, и на нас не ни трябва Той да е явен, облечен в някакъв образ или явление. Ние се издигаме към такива органи за усещане, където нямаме нужда от образи, тъй като излизаме извън себе си!

Затова заповедта ”не си прави други богове” се явява като първа, основна. И всяка следваща заповед (те не са просто така написани в определен ред) определя нейното изпълнение, определя всичко останало.

Ако не можеш да я изпълниш, всички останали са без значение. Те не те водят към целта. Тази първа заповед трябва винаги да е пред теб. Заради нея ти изпълняваш всички останали.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 25.02.2013

[109450]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как да проверя отношението си в началото и в края: от къде трябва да започна и до какво да достигна накрая? Човек трябва да се удържа в мисълта, че „Няма никой освен Твореца“ и да се постарае да не излиза извън владението на тази единствена, висша сила.

Трябва да провериш какво именно ти влияе, в какви ситуации възникват странични мисли и желания, отслабващи усещането ти за единственост на висшето управление и да работиш над това. Тоест не трябва да излизаш от състоянието „Няма никой освен Него“ просто според волята на случая.

Дори когато се запътваш към пазара или при лекаря, трябва да знаеш в какви части на своето възприятие за живота сега се каниш да поправиш недостига от твоето сливане с Твореца, който ще те „обгърне и отпред, и отзад“, управлявайки те пряко и косвено. Творецът предварително е приготвил цялата тази ситуация, но ти трябва да я допълниш със своето отношение.

Веднага щом желанията ти бъдат поправени, миналото, настоящето и бъдещето ще се обединят в едно цяло за теб. Тоест, сега прилагаш и материални и духовни усилия, за да съединиш управлението на Твореца със самия себе си, със сърцето и разума си, за да бъдат за вечни времена, на всички места, във всяко действие слети в едно.

Това не означава, че трябва да изтриеш управлението на Твореца, сякаш Той не те управлява. Трябва да изясниш това място, къде в теб, в твоя личен свят има усещане за възможност, че можеш да добавиш нещо от себе си, да го направиш сам. Чувстваш, че не всички твои движения се извършват по волята на направляващата ръка на Твореца. И там, където чувстваш, че действа не Творецът, а едва ли не ти сам действаш, там имаш нужда от поправяне. Именно над такива случаи трябва да работиш, над такива желания, на такава територия.

Работата е в това, да се вложат максимум сили, а в крайна сметка да достигнеш до извода, че няма друго управление, освен Твореца. Ако изпълняваш правилно това действие чрез съединението ти с групата и самоотмяна, обединявайки себе си (Исраел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Твореца, то присъединяваш всички тези ситуации също към Твореца, убеждавайки се, че „Няма никой, освен Него“. Това означава, че съзнателно възвръщаш всички състояния към светостта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 14.04.2013

[105042]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Вашето мнение за противопоставянето между Бог и Дявола?

Отговор: Аз обикновено не се докосвам до такива въпроси, затова само ще отбележа, че в цялата вселена съществува една действаща сила – Творец, от който произлиза всичко, всички струващи ни се противоположни сили и въздействия.

Всички взаимно противоположни съгласувани действия на тези сили произхождат от единната сила на Твореца, всичките те действат по една програма: да доведат хората до единствената цел – пълното разкриване на Твореца в тях самите, подобни на Него. За да постигнем това подобие с Твореца, Неговото въздействие се разбива на множество различни и противоположни въздействия. Разликата между тях се възприема от нас като различни, противоречащи си едни на други източници на сила.

Кабала ги свежда до ”Няма никой освен Него”. Тъкмо стремежът  всичко в света да се сведе към едно, в това число и себе си, със всичките ни желания, мисли, постъпки, към Единния Източник, се явяват като основно усилие на човека, който разкрива Твореца в това усилие – и открива, че в света съществува само една сила на любов и отдаване.

[104454]

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво позволява на силата на мисълта да изведе човек от неговата природа? Защо потенциалът на нашите общи мисли е по-силен от нашето естество?

Отговор: Намираме се в природата на неживото, растителното и животинското ниво, не повече. Нашите желания, като цяло, са устремени към храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания. Това е моето естество.

От друга страна, от обкръжението получавам сили, отнасящи се към по-висока, духовна степен. И ако в обкръжението се възцари общата мисъл, тя ми оказва стопроцентово въздействие.

Днес тези явления вече се проявяват: мислите странстват по света, подобно на вируси, предавайки се от един на друг. Те не просто ”витаят във въздуха”, те са част от свързваща връзка, която още не усещаме, въпреки че тя обхваща всички нас с леки възли.

По-рано, на предварителните етапи на развитие, взаимовръзката между нас е била слаба, а сега цялата мрежа все повече проявява своето въздействие.

И като следствие, засега ни е необходимо електронно общуване: мобилни телефони, SМS-и, и-мейли, видео конференции, социални връзки… Все още не сме проникнали в дълбочина, не сме стигнали до самата мрежа, но вече откликваме на нейните позиви и се доближаваме към взаимна комуникация. Ето в какво е коренът на съвременните технологии на общуване.

В същото време скоро ще оставим и тях, защото тази връзка ще ни покаже тяхната вреда. Нима има някакъв смисъл в днешните връзки, в безсмислените разговори: ”Здравей, как си…”? Нашето желание расте, всеобщата свързваща връзка се проявява все повече – и в един момент ще поискаме много по-качествена връзка. Тогава хората ще изхвърлят това, по което се увличат днес. Те ще общуват помежду си само при настояща необходимост, и обратно, ще се откажат от ”електронните приказки” в търсене на друг канал, намиращ се над обикновения словообмен. Те ще поискат вътрешна връзка.

И ако правилно си въздействаме един на друг, можем дори днес да използваме свързващата ни връзка. Нали душите са разбити по отношение на себе си, а не по отношение на Малхут в света на Безкрайността. И се стремим именно към нея, така че в какво е проблемът? Нека Малхут да е скрита от нас с множество завеси, екрани – това не означава, че не се намираме в нея. Доколкото пробуждаме общата връзка, дотолкова можем да я задействаме.

Това и правим с помощта на взаимното поръчителство. И затова то ни е необходимо за поправяне. Сякаш ни предлагат: ”Готови ли сте ясно, правилно и адекватно да използвате свързващата всички връзка за отдаване? Като цяло този подход се нарича ”поръчителство”.

Днес както никога човек е близо до запознаване с тази връзка, близо до активно, осъзнато участие в нея, което ще му позволи да стане подобен на Твореца. Нали ”Творец” – това е всеобщата мрежа, пълна с безкрайна взаимовръзка. Така Той ни се разкрива.

Ако поискам по-рано да разкрия тази връзка, то сам ”пробуждам зората”, старая се да добавям усилия и чувствам все по-голяма отговорност за целия свят, за цялата действителност, чак до Твореца. А ако не съм се подготвил, не съм се устремил напред, връзката със своето разкритие застава срещу мен. В това е различието между ”пътя на Тора” и ”пътя на страданието”.

Въобще, цялата тази мрежа с всички видове връзки, с всички светове, с всички детайли на възприятието, с всички етапи на разкриване наричаме ”Тора”. Със своето поръчителство ние я активираме, подбуждаме към по-голямо разкриване, и това се случва с всеки.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 12.03.2013

[102669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №2

Въпрос: Какво означава да разкриеш Твореца?

Отговор: Творец (Боре) означава: ”ела и виж” (бо – ре), т.е. разкрий.

А как може да се постигне това? Само чрез сближаване. Да допуснем, че имаме 10 различни човека. Ако постепенно изградите от тях един човек – като един човек с едно сърце, то стигате до там, че в обединението ставате единни, едно цяло. И тогава разкривате Твореца – ”ре”, означава ”разкриване”.

Тоест Творецът се разкрива в общото кли/ съсъд, в неговото ново свойство. Вие сами създавате Твореца, вие сами Го изграждате в себе си. От двадесет, тридесет хиляди точки – не е важен броят на точките, създавате едно единно цяло.

Ако допуснем, че от 40 човека образувате структурата ”като един” – това е Творецът. С други думи, съчетавате множеството в едно и то ви дава усещането за Твореца. Ние усещаме Твореца само в такъв вид и затова Той се нарича ”бо – ре”, Боре.

Всичко се усеща само в свойствата ни. Сега ние усещаме света в своите егоистични свойства. Но ако ги променим от разрушени, разбити свойства на интегрални, на едно, единно цяло, тогава ще усетим този интеграл, това единство. Тъкмо то се нарича Творец.

Въпрос: Разкриваме ли Твореца на 99%?

Отговор: Разкриваме Твореца, за да доставим удоволствие на всички, които се намират извън нас. Това може да се разкрие само в свойството отдаване и затова работим за връзка помежду си над егоизма на всеки от нас.

Когато всеки от нас се издига над себе си, излиза извън себе си, то се обединяваме в едно общо, единно духовно тяло, наричано ”парцуф”.

В него и разкриваме единството, което се нарича Творец.

От 2-ри урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→