Въпрос: Духовната красота женско качество ли е?

Отговор: Духовната красота е именно женско качество, защото човек, който умее да достигне такава вътрешна светлина, има желание да я получи заради отдаване.

Желанието за получаване се счита за женско качество, а желанието да предадеш тази светлина на другите е мъжко свойство. Тоест, в такъв човек се съвместяват две духовни качества: мъжкото и женското.

Духовната красота се ражда вследствие на нашето желание да достигнем огромно отдаване. И тогава човек спира да обръща внимание на външната красота.

Въпрос: Какво трябва да направи една жена, за да излъчва вътрешна красота?

Отговор: Ако жената иска да запази своята младост и красота вечни, тя трябва да се грижи за своята вътрешна красота, т.е. да мисли за това, как да помага на другите, как да обича всички и да им показва добър пример. Тогава тя ще бъде много красива.

Въпрос: А обикновените хора, гледайки я, ще видят ли тази духовна красота в нея?

Отговор: Ако истински човек (адам), тоест „подобен” (доме) на Твореца, погледне такава жена, той ще види нейната вътрешна красота. А за физическото тяло не става въпрос.

Каквито и методи да прилагаме за подмладяване, тя все пак някога ще остарее. Дори и да успеем да удължим живота до двеста години, то до сто години човек би изглеждал и би се чувствал млад, а след това още сто години би живял като старец.

Медицината може относително лесно да удължи живота на човек до сто години, но има ли смисъл в това? Не е ли по-добре за колкото се може по-кратък срок от време от живота в това материално тяло да развием своята душа и да започнем да живеем в нея?

За 20-30 години мога да постигна своето общо поправяне, да построя своето духовно тяло и да започна да живея в духовния свят. Защо да разтягам своето съществуване в този свят, който е най-низкият и най-лошият от всички светове? Трябва по-скоро да изпълня своята задача в него и да се освободя от него, получавайки вечен живот. И тогава младостта и красотата ще изглеждат съвсем различни.

От 580-та беседа за новия живот, 02.06.2015

[161293]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои тайната на вечната младост?

Отговор: Тайната на вечната младост е в поправянето на природата ни от егоистична, задължаваща ни да се грижим само за себе си, на алтруистична, така че да се грижим само за другите.

Това е съвършено друг подход към живота и към хората. Този, който престава да се грижи за съхраняването на вечния живот и младостта за самия себе си и започва да се грижи за другите, именно той започва да живее завинаги. Защото той става подобен на вечната, съвършената, безкрайната светлина на живота, запълваща цялото мироздание.

Човек променя своята природа на природата на светлината и се превръща в канал, чрез който светлината тече към другите хора. Той получава светлина само, за да може да я предаде на останалите.

Въпрос: И при това той няма да остарява?

Отговор: Целият ни живот протича в биологичното, животинско тяло и затова е толкова кратък. А вечното съществуване е възможно, ако развием в себе си силата на отдаването и любовта, която се нарича „душа“.

Човек, който е получил такава сила, усеща себе си отнасящ се към вечността, към друга реалност, към Висшия свят, към „райската градина“. Затова, него не го вълнува смъртта на физическото му тяло, тази материя от белтъци.

Той ще трябва да се състари и да умре физически – това е неизбежно и ще бъде винаги така. Но в течение на живота си в това тяло, човек има възможността да разкрие своята душа, да я разшири и да я издигне до такова ниво, че посредством своята вътрешна сила на отдаване и любов, да се уподоби на светлината, общата сила на цялото мироздание, която се нарича Творец.

Въпрос: Има ли това някакво отношение към религиите?

Отговор: Не. Това не е свързано с религията и е достъпно за всеки човек от всяка част на света. Животът на човека не е ограничен само в материалното му тяло, на което рано или късно му е отсъдено да се състари и да умре. Този материален живот ни е даден като щастлив шанс по време на съществуването ни в това тяло, да придобием и да развием душата си.

Обикновеният човек усеща всичко посредством тялото си и затова за него е важно, дали то е младо или старо и колко бръчки има по лицето си. Тук става въпрос, извън своето биологично, белтъчно, материално, животинско тяло, да развием допълнително тяло – духовно, тоест желанието да отдаваме и обичаме, да се грижим за другите.

Именно това желание се нарича духовно тяло или душа. По време на този живот в материалното тяло, имаме възможност да развием духовното си тяло – желанието за отдаване. По такъв начин, постепенно прехвърляме всички свои мисли, намерения и усещания в духовното тяло и започваме да се отъждествяваме с душата си.

Въпреки, че физическото ни тяло живее в този свят, така както всички останали, за нас става по-важно духовното ни тяло. Започваме да се вълнуваме именно за душата и я развиваме, а на физическото тяло отдаваме все по-малко и по-малко значение, докато то не изчезне изцяло от полето на вниманието ни.

Не усещаме неговата физическа смърт, както хората в този свят. А просто настъпва такова време, когато изцяло се отделяме от това тяло, защото няма какво повече да правим с него. Защото сме развили душата си и чрез нея усещаме съществуването си в силата на отдаването и любовта, висшата светлина, която запълва цялото мироздание.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161193]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Дванайсетe колена, разположени по определен начин около „Шатрата на откровението“ под своите знамена, олицетворяват свойствата на едно единствено кли (съсъд), в което са се събрали всички членове на лагера, оглавяван от Мойсей.

Въпрос: Такава форма за първи път e придобилa групата на Авраaм, след напускането на Вавилон?

Отговор: Авраам е началната точка, от която е започнала реализацията на методиката на поправяне на егоизма, който се проявил на човешко ниво в древен Вавилон.

За първи път егоизмът се е проявил при Адам, а след това при Ной. Техните над егоистични постижения се проявили като свойства от първо и второ ниво, а третото и четвъртото, се отнасят вече към егоистичното разделение на душата, т.е. към дебелината на егоизма.

Ако Адам е бил поправен, за сметка на това че Творецът му е дал одежди (дрехи), а Ной се е скрил от всички земни егоистични свойства в „пашкула“ на ковчега, то във Вавилон била построена кула до небето, олицетворяваща истинския човешки егоизъм, т.е. отсъствието на пълно разбиране между хората.

Те са имали над какво да се издигнат и какво да поправят. На този етап Авраам разкрил методиката на поправяне на егоизма и започнал да я реализира.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е призовал всички да се обединят, за да могат да се върнат към чувството на едно общо семейство?

Отговор: Не. Нямало е накъде да се върнат, защото към Авраам се присъединили абсолютно различни хора, от различни племена на целия вавилонски народ, който за няколко поколения се е развил по егоистичен начин, достигайки до състояние на пълно вътрешно разделяне един от друг.

Те не искали да се обединят. Единственото, което успели да направят е да построят Вавилонската кула, състояща се от седем нива. Тоест, техният егоизъм бил готов да премине напред през всички седем нива, достигайки до небесата и разкривайки къде се крие Творецът.

Кулата олицетворява много сериозен вътрешен стремеж на вавилонците към търсене на смисъла на живота. В крайна сметка, може да се каже, че те са живели в комунистическо общество, като един народ, като хора, близки един на друг.

Между тях нямало никакви търкания, всичко е било хубаво, тихо и спокойно, до момента, в който се „взривил“ егоизмът – изведнъж те започнали да търсят надмощие един над друг и всичко рухнало, тъй като искали да достигнат до Твореца по егоистичен начин.

В построяването на кулата вавилонците се опитали да въплътят всичките си знания за висшата сила и за това как да я достигнат. Там магьосници принасяли жертви, процъфтявали всевъзможни видове чародеи, имало фалшификации, които и днес хората почитат в нашия свят: заклинания, гадания, карти, амулети, красиви гривни – всичко било в ход.

Но най-важното – желанието за разкриване на Твореца, не го е имало. Това ги е и погубило.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 31.12.2014

[160029]

Filed under: Древен Вавилон, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какъв подход е приет в кабала – светски или религиозен?

Отговор: Кабала е наука, която води човека към разкриване на общата сила на природата, която се нарича „Творец”.

В Тора е написано, че в Твореца има желание, но така само се изразява на нашия човешки език. Все едно да кажем, че сякаш земното кълбо, по свое желание ни привлича към себе си, ако скочим – падаме, обратно на земята.

Желанието е сила. Вътре в човека има някакви желания, сили и вътре е природата. Желанието на природата е висше желание, по отношение на човешките желания. Става дума, за действието на система. Науката кабала ни обучава как правилно да се държим, за да съответстваме на природните системи.

Тук няма никаква вяра, а има разкриване на висшата сила, разкриване на желанието, което се нарича разкриване на Твореца. До такова разкриване е задължен да достигне всеки. Подходът на науката кабала обобщава в себе си всички други подходи: научни, религиозни, от всякаква религия и вярване.

Висша сила управлява целия ни живот, понеже ние се намираме вътре в природата. Кабалистичният подход е най-реалният. Кабала ни разказва за реално действащи върху нас закони, които засега просто не забелязваме.

Но кабалистът, изследващ природата, с помощта на инструментите, получени по кабалистичната методика, открива тези висши закони. Той разкрива системата от действащите върху него закони, които стават поле за неговото изследване. Това се нарича разкриване на Твореца – главната задача на човека в този свят. Казано е: „Опознай своя Творец и работи за Него”.

На нас ни е необходимо да познаваме всички закони на природата и да започнем правилно да се държим в съответствие с тях, за да постигнем добър живот.

Кабалистичният подход включва в себе си всички, съществуващи подходи: научни и религиозни. Кабала правилно обединява и организира всички подходи, почиства ги от всякакъв привнесен „прах“, от всички фантазии, предизвикани от неразбирането на хората за самите себе си и за висшата сила, от познатите стереотипи.

Тъй като науката кабала ясно ни разкрива цялото мироздание, скритата природа, Твореца, то вече не ни е нужно сляпо да вярваме, а е необходимо да знаем. Според това знание, ние ще изпълняваме законите на природата и ще живеем добре и правилно. И тогава няма да има никакво противопоставяне между светски и религиозни, защото ние ще почувстваме себе си, принадлежащи към една и съща сила на природата.

Освен това, вече на пътя за разкриване на висшата сила, кабала ни задължава да постигнем обединението и любовта към ближния както към самия себе си.

От 572-та беседа за нов живот, 21.05.2015 г.

[160092]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Реплика: В книгата Зоар е разгърната цяла дискусия, от каква буква ще започне създаването на света. В резултат е било решено, че първа ще бъде буквата „бет“ (Берешит).

Отговор: Първата буква е много важна, защото тя задава смисъла на целия акт на творението.

В главата „Буквите на Амнон Саба“ се описва „сражението“ за това, коя буква да управлява света, за да доведе целия егоизъм, всички противоположни на Твореца свойства до съответствие с Него.

Задължително свойствата трябва да са противоположни едно на друго, защото само от противоположност между положителните и отрицателните сили може да започнем да изучаваме и да разкриваме самия Творец, иначе няма как. Невъзможно е да разкрием нито едно свойство, нито каквото и да е в света, ако нямаме качества, обратни на Твореца.

Но как е възможно да създадем нещо, противоположно на Него? Затова е бил сътворен егоизмът, който постоянно расте в човека, а той трябва да го съпоставя в себе си с положителната сила на контраста: свойството на творението и свойството на Твореца, денем и нощем.

В своите желания човек трябва, редувайки да чувства и това, и другото, а после заедно как тези свойства си противостоят едно на друго. И когато ги съпоставя, то или спуска Твореца до нивото на тъмнината, или повдига тъмнината до Неговото ниво.

Тази работа помага на творението да разкрие Твореца от свойството, обратно на Него, но не както в нашия свят – контрастно, едното на фона на другото. Човекът се издига, взима от Твореца Неговите свойства, прибавя ги към своя егоизъм и прави от това такава фигура, която вътрешно е напълно егоистична, противоположна на Твореца, а наоколо се проявяват всички Негови положителни свойства.

И тогава творението започва да постига двете противоположни свойства в едно действие, в една мисъл, в един акт. При това, като се издига от нашия свят нагоре, започва само да изгражда цялото мироздание.

Затова и се казва, че праведниците строят света. Сякаш Творецът разрушава сътоворения от Него свят (и наистина, това е така), а те го изграждат, пресъздават като детето, на което даваме разглобената играчка, за да се научи да я сглобява.

По такъв начин човек се издига постепенно до нивото на Твореца, при което сам става Творец. Той преминава всички еманации и в цялото свое напълване придобива свойствата на Твореца.

Въпрос: Когато говорите за човека, обединеният образ на хората ли имате предвид?

Отговор: Да, това са всички хора на света, тяхната поправена вътрешна сърцевина, съединена заедно в едно, единно правилно състояние, наречено „Адам“ – подобен на Твореца.

Реплика: В кабала има такава дълбочина и мъдрост, че през цялото време мислиш как да я поемеш.

Отговор: Не е възможно да се направи това по никакъв умозрителен начин. Кабала не е обикновена наука, която може да се изучава отдалече. Това не е спектакъл, който може да изиграем и при това да го почувстваме. Наложително е напълно да се вживеем в този образ, а това е проблем.

Защото тук става абсолютното сливане със стъпалата на извисяване и човекът се трансформира постоянно от тъмната точка до светлия образ на пълно отдаване и любов.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 31.12.2014

[159641]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Все пак, какво представлява Библията? Аз не намирам нищо свръхестествено в нея. Макар и замисълът на книгата да е оригинален!

Отговор: Тази книга не се нуждае от чието и да било одобрение. Нейният герой е Творецът. Темата е  условието за сближаването на човека с Твореца, което означава излизането му във висшето пространство. Не след смъртта, а в този живот, щом като постигне макар и минимално подобие на Твореца.

Това излизане във висшето пространство се реализира сетивно, а човекът продължава физическото си съществуване в нашия свят. Така пространството се раздвижва.

В степента на реализацията от човека на условието за „Любов към другия” той се уподобява на Твореца, разкрива Твореца според тази мяра.   В крайна сметка, възприемането на света се изменя кардинално, осъзнават  се неговите многобройни пластове, безкрайността, безвремието.

[159222]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо в източните методики медитацията е толкова важна?

Отговор: Източната медитиация е много популярна в света. Преди известно време посетих група американци в Северна Каролина, в едно необикновено красиво място в планината Смоки. На тяхно разположение е огромна територия.

Те получават дарения от различни източници, които им позволяват да живеят много скромно, да се хранят, да имат покрив над главата и да медитират през цялото време. До такава степен, че ни помолиха да не минаваме с колата и дори да не минаваме под техните прозорци, за да не им пречим.

Хората седят с часове без ни най-малко движение, човек напълно се потапя в себе си. Въпросът е в това, с какви инструменти той прави анализ? Доколкото разбирам от науката кабала, тези хора потискат егоизма си, т.е. престават да го използват и искат да постигнат пълно спокойствие.

Разбира се, това е егоистично желание, но то се отнася към най-нисшия, към най-малкото ниво на егоизма и затова човек има усещането за свобода от обичайната преса на огромния егоизъм. Медитацията понижава всеки до такова ниво на егоизма, до което е способен да се спусне.

Затова на човек му се струва, че сякаш достига до духовно разкритие. Но това определение за духовния свят се отличава от това, което науката кабала дава. Хората са способни да влагат много сили и време в такава медитация, тъй като тя им дава мощно подхранване на егоизма, дава им усещане за комфорт и напълване.

Тази нелека работа изисква от човека да се отстрани от живота, но тя му обезпечава добра компенсация. Групата, която видях в Северна Каролина, наброяваше стотици хора, мъже и жени. При това в нея действаше забрана за каквито и да е физически отношения между мъжете и жените, сексът беше строго забранен.

Човекът бил длъжен да се издигне над всичко материално и да обезпечи единствено храна за тялото, необходима за неговото съществуване, а всичко останало да посветят на вътрешно съзерцание.

Виждал съм и други такива групи, срещал съм се със суфи в Англия и САЩ. Имал съм срещи с хора, които имат постоянна аудитория от 30 милиона слушатели в Америка.

Абсолютно ми е ясно, какво става по време на медитация: хората дотолкова потискат егоизма си, че той почти престава да се усеща. И тогава в тях възниква чувство, сякаш те се реят във въздуха, над цялата природа. И затова те считат себе си намиращи се вече в духовния свят.

Интересното е, че много вземат за своите упражнеия някои кабалистични символи: например, букви от еврейската азбука, особени думи (мантри), имената на Твореца“АВАЯ“.

Има много църкви , на които дори е гравирано АВАЯ и звездата на Давид. Звездата на Давид е символ на съединението на материята с духа.

Такава медитация се отдава най-вече на индусите, които могат да се изключат от живота до такава степен, че почти престават да дишат. Тялото изпада във вътрешен сън, всички негови системи се потискат дотолкова, че човек може да живее много дни без храна и почти без кислород.

Въпрос: В какъв свят съществува човекът през това време?

Отговор: А той почти не съществува. В тялото му едва вирее живот, обменът на веществата почти се прекратява, затова и на него нищо не му трябва.

Въпрос: Това не се ли счита извисяване над материята?

Отговор:  Това не е духовно извисяване. За извисяването е нужно човек да излезе от властта на тялото, т.е. от желанието да получава егоистично напълване и да достигне до желание за отдаване. Всички източни методики искат да достигнат до там, но не могат, тъй като не притежават сила за издигане на следващата степен.

Те само подтискат жизнената сила в човека, благодарение на което чувстват сякаш са се издигнали над телесния, над материалния живот, над животинското ниво. И макар и да му се струва, че това е едва ли не духовна степен, то науката кабала говори за съвсем друг духовен свят.

От 509 беседа за новия живот, 25.01.2015

[158469]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→