Въпрос: Нашите желания през цялото време растат. Как да направим от тях стълба, по която само да се издигаме и да се чувстваме извисяващи се?

Отговор: В мирозданието съществуват две състояния: пълно отдаване и пълно получаване. Разстоянието между тях се нарича „стълба”, на всяко стъпало на която, се намират все по-големи желания и според степента на подема, те получават все по-голямо намерение за отдаване.

Самото желание е желанието за получаване, а стълбата характеризира намерението „заради отдаване”.

В действителност, първоначално сме създадени така, че да мислим само за себе си и да използваме всички желания заради себе си. Бидейки в състояние на невъзможност нищо да отдаваме, ние можем само да получаваме от другите.

С помощта на науката кабала привличаме особена енергия за отдаване, която започва да работи над нашето общо егоистично желание и да го поправя на слоеве, прилепвайки свойството за отдаване към свойството за получаване.

Висшата светлина, въздействайки върху желанието за получаване, го разделя на 125 стъпала на поправяне, от които се образува стълбата, наречена „стълбата на Яаков”. По този начин постепенно се поправяме до пълно отдаване, трансформирайки целия наш огромен егоизъм в свойството за получаване заради отдаване.

Използвайки двете основни свойства на творението – получаване и отдаване – ние достигаме равенството с Твореца. При това не се изгубваме в него, защото желанието ни за получаване се запазва и придобива само външния вид на отдаването.

Но получаването заради отдаване ни прави подобни на Твореца, външно ние се уподобяваме на Него, а вътрешно се състоим от желание за получаване. И в това се заключава цялото поправяне.

От ТВ програматата „Беседи с Михаел Лайтман”, 10.06.2015

[161780]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Имам усещането, че според степента на техническия прогрес човечеството се е отделило от природата и това го е извадило от равновесие. Ако се върнем обратно към природата, към естествения, здравословен начин на живот, ще ни донесе ли това радост и щастие?

Отговор: За да направим нашия живот щастлив, е необходимо да променим много неща в него. Опитваме се да построим нещо ново в стария свят и носим със себе си старите методи в новия свят.

Не е възможно да се построи град с двадесетмилионно население в същата форма, както това е било в миналото. Би се получило огромно село с диаметър две хиляди километра, което е нереално да се осъществи. За това ще са необходими голямо количество улици, което ще е съвсем нерационално.

Струва си да помислим как да съчетаем ергономичният подход, който е подходящ за човешкото тяло, с всички наши съвременни технологии и изисквания за човека от 21 век. Вече не можем да живеем както някога в натурално стопанство и сами да си печем хляб в печката.

Но все пак, необходимо е да помислим, по какви пътища можем да се върнем обратно към природата – това е много важен, своевременен въпрос. И се надявам, че това завръщане към природата няма да се ограничи само в материалните неща, като природна медицина и органични продукти, а ще докосне също душата на човека.

Човекът трябва да почувства, че е задължен да се върне към природата и да се съедини с нея, тъй като е неразделна част от нея. Затова трябва, на добра воля, да се подчинява на природните сили и на нейните закони.

На нашето тяло трябва да дадем да съществува в най-правилна и свободна форма, доколкото това е възможно. И за това, безусловно, има всички възможности, въпреки многомилиардното население на Земята. Необходимо е да се даде възможност на всеки човек да бъде, колкото се може по-близо до природата, при всичките съвременни удобства, от които не искаме да се отказваме.

Това е проблем, който предстои да се реши. Защото, колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова повече страдаме. Отначало ни се струва, че правим по-добро за себе си, по-удобно и всичко може да получим с едно натискане на бутона.

Но след това, внезапно откриваме, че произведеното с помощта на бутона, ни носи повече вреда, отколкото онова, което някога сме правили с ръцете си, и тук е необходим разумният баланс.

Но основното е, възврата към природата да ни привлече към нейния вътрешен слой и ние да усетим, че явявайки се хора, трябва да намерим вътрешната сила на природата и да се присъединим към нея, не само с тялото, но и с душата си.

Ще ни се разкрият силите, скрити в природата и ще започнем да разбираме нейния вътрешен език, това е езикът на Твореца – висшата сила, затворена в природата и управляваща с нея всичко, включително и нас с вас.

Неживата, растителната и животинска природа, и човешкото тяло, което също се отнася към това ниво, ще послужат като преходна сила, която ще ни „сватоса“ с по-вътрешната, висша сила, скрита в природата, с програмата на творението.

Тогава ще започнем да усещаме в природата връзката си с Твореца в камъните, в растенията, в животните, вътре в своето тяло и по-дълбоко ще започнем да разбираме Неговия език, да чуваме как висшата сила говори с нас. Така, връщайки се обратно към природата, ще започнем да разкриваме своя истински живот – толкова вечен, колкото природата и толкова висш, колкото Твореца.

От 591-та беседа за нов живот, 30.06.2015

[163091]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве - Няма коментари→

Конгресът в Ню Джърси ” Затваряйки кръга” Урок №1           

Изкуството на подготовката

Кабалистите са открили, че науката кабала може да се раздели на две части:

• първият раздел е подготовката за изучаването на системата на управление и подготовката за запознаването с Твореца.
• вторият раздел е изучаването на действията на Твореца.

Неговите действия изучаваме с помощта на кабалистичните първоизточници, такива като ”Въведение в науката кабала”, ” Учението за Десетте Сфирот”, научните статии на Баал а-Сулам.

Но проблемът е в това, че ако просто ги четем, то наистина нищо няма да разберем. Можем да фантазираме нещо и да залъгваме себе си, сякаш разбираме написаното, но всъщност това не е така.

Защото ние изучаваме непознат свят, система, която е задвижвана от скритата от нас Висша сила. Не усещаме тази система и затова зад думите не улавяме скрития смисъл. Както детето остава безпомощно за обясненията на възрастните, до които то още не е дорасло.

Оттук следва, че най-важният раздел на обучението се явява подготовката, насочена към разкриването на Твореца. Тя, на свой ред, включва в себе си множество подраздели, а като цяло се нарича „Тора”.

На подготвителните етапи ни е необходимо да съберем хората, които действително се стремят към разкриването на Твореца. Хората, които разбират, че ”Творецът” това е същността на силата на отдаването и ще трябва да го разкрият в себе си, като се променят вътрешно, като се превключат от получаване на отдаване. Те ще трябва да се откажат от своя егоизъм и да променят обикновения си подход към живота.

И всичко това не е на думи, колкото и красиви да са те. Не, кабала е практическа наука. Работим над ”материала”, в който се привнасят промени, и този материал сме ние.

Като следствие, на нас ние необходимо да се съединим в група, в десятка, така че чрез натиск от страна на учителя и другарите, да приемаме промените, желаейки това или не. Честно казано, по собствено желание това е невъзможно да се направи. Има базово съгласие, а останалото се осъществява под натиск, въпреки нашето естество, което не го иска.

Да включиш другарите в себе си

Всичко се реализира благодарение на това, че всеки един от нас със сила се опитва да преклони себе си и по някакъв начин да се включи в другарите. Аз освобождавам в себе си някакъв сегмент, сектор, в който другарят може да влезе. След това освобождавам друга част, и още, и още, докато всички другари не ме напълнят. В резултат отменям себе си до нула, а другарите съставляват 100%.

Доколкото ме запълват другарите, в същата степен усещам Твореца. Всъщност, няма никакви другари, това е Творецът, който си ”играе” с мен и по такъв начин демонстрира Себе си във вид на различни хора. Затова нашият учител Рабаш пише, че зад всеки другар трябва да виждам Твореца. Обаче тук е невъзможно да се изпреварят събитията, всичко ще стане от само себе си.

В зависимост от това доколко освобождавам в себе си място, където, вместо моя егоизъм, могат да влязат другарите, в същата степен постигам Твореца. За мен Той и те не се различават един от друг.

Другарите запълват мястото на моя егоизъм и това означава, че аз започвам да ги обичам вместо себе си. В крайна сметка, от любов към тях придобивам любов към Твореца. И това се случва именно там, където изначално е властвало себелюбието.

Облекло за егоист

Така, целият успех на нашия стремеж да разкрием вечният, съвършен свят и да живеем в него, зависи от подготовката, от това доколко ще успеем да се свържем един с друг.

В това обединение от нас се изисква особена работа. Трябва да осъществявам действията зависещи от мен и да оставям място за действието на Висшата сила, която в дадения случай се определя като ”обкръжаваща светлина” (ор макиф), или ”светлината възвръщаща към Източника”, или ”светлината Тора”, или просто ”Тора”.

Тази сила е такава, че ако съм готов да се откажа от своя егоизъм, то тя идва и действително ме поправя. Всъщност, аз не съм бил готов да вървя до края и дори съм се опасявал от реализацията на собствените си очаквания, но това не е важно. Такива сме днес, малки егоисти и такава е нашата работа.

Трябва да се стараем колкото може повече да бъдем заедно, колкото може повече да се обединяваме и да предоставяме възможност на светлината да ни въздейства. Това не означава, да тичам и се прегръщам с всички в искрена и предана любов.

Напротив, знам, че от мен зависи само половината работа, а всичко останало зависи от висшата светлина. Тя представлява сама по себе си силата на отдаване и тя може да ми предаде това свойство, така че да се напълня с него.

Тогава, в степента на напълването със свойството на отдаване, започвам да разбирам и да усещам какво е действителността, противоположна на нашата. Сякаш я обличам върху себе си.

При което моята предишна природа не изчезва. Там, в дълбините си, аз оставам един прегорен, гнил, ужасен егоист, но отгоре се обличам в новото одеяние на отдаване и любов, подобно на Твореца.

Ето защо Човекът се нарича Адам, това означава: ”подобен” (доме) на Твореца по свойства.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси, 24.07.2015

[163649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как се отнася кабала към идеологията на вегетарианството, основана на нежеланието да се нанася вреда и страдания на живите същества.

Отговор: Хората, които правят такива изявления, изобщо не разбират целта на творението и това как всеки вид в природата действа и съществува заради друг, по-висок вид същества.

Неживата природа съществува, за да се отгледат растенията, растенията – за да се отгледат животните, животните – за да израсне човекът, а човекът – за да изгради Твореца.

Всяко ниво на природата е задължено да поддържа по-високото ниво. И това се извършва по подобен начин, както задачата на земята е да поддържа растенията и да предоставя себе си в тяхно ползване, така и задачата на животното е да бъде използвано от човека. Въпросът е само в това как именно да се използват животните, в каква форма.

И затова са ни дадени закони, които определят как да отглеждаме животните, как да ги колим, как да готвим месото и как да го ядем. Всичко това е описано с всички детайли в законите на кашрута.

Ако ние правилно изпълняваме тези действия, то с тях освещаваме и растенията, и животните, повдигайки ги на нивото на човека, и заедно с него на следващото ниво. Защото човекът живее, за да създаде от себе си Адам (човек), „подобен” (доме) на висшата сила.

Така виждам това, благодарение на знанието на науката кабала и разбирам цялата система. Не принуждавам вегетарианците да ядат месо. Например, жена ми го яде много рядко, но не по идеологическа причина, а просто затова, че кръвта ѝ е от втора група, при която хората не обичат много месо. Тоест, това става по естествен начин.

Но проблемът е в това, че вегетарианците, обикновено воюват за своята идея. Аз още не съм видял нито един спокоен вегетарианец. Би изглеждало обратно, тези, които ядат месо, трябва да бъдат кръвожадни и агресивни. Но те изглеждат по-спокойни, може би защото са сити. А вегетарианците, възможно е от липса на наситеност, обикновено са много раздразнителни и взискателни.

Не разбирам, защо настояват толкова на своето. Нека всеки яде всичките продукти, които ни е предоставила природата. Ние не разбираме, че се намираме в затворената система на природата. И ако меним навиците си в нещо, то с това променяме законите на природата, дори на неживо, растително и животинско нива.

Да допуснем, че сега голяма част от човечеството решат да станат вегетарианци, т.е. да измени отношението си към неживата, растителната и животинската природа. По този начин, ние внасяме в общата система, интегрално свързваща ни заедно, ново отношение, противоположно на изначално даденото ни от природата.

Природата е предполагала, че всяко ниво ще храни и отглежда следващото над него ниво: неживото – растенията, растенията – животните, животните – хората.

Устроени сме така, че именно в такава форма трябва да използваме всички видове храна: сол и вода от неживото ниво, разрешените зеленчуци от растителното ниво и разрешеното месо от животинското ниво, изпълнявайки всички закони за тяхното приготвяне.

Става дума за законите на природата. Аз не просто ям, а изяснявам с това своето отношение към общата природа. Защото трябва да съблюдавам всички правила, които определят какво може да се яде и какво не трябва, и ако може, в каква форма. И ако нещо не трябва да се яде, тогава е възможно то да не се използва в храната, а някак по-различно, например, обработената кожа.

Всичко е изградено така, за да използва човек правилно цялата природа. Ако не прави това, то със своето неправилно отношение към природата внася изопачаване в общата система и променя физическите, химическите и другите закони на природата.

А след това се учудваме, че внезапно е изригнал някакъв вулкан, образувала се е вълна цунами или в Лондон е настъпила необикновена, до 50 градуса горещина. Ние не разбираме, защо изведнъж се случват такива катаклизми, а нали сами сме нарушили равновесието в системата.

От 592-а беседа за нов живот, 02.07.2015

[164543]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

Когато се обединяваме, нашите желания, толкова различни, противоположни, далечни едно от друго, се сливат в едно желание.

Получава се, че от една страна ние сме много далечни, но от друга страна, сме се обединили, и затова започваме да разкриваме единната сила на природата.

Това става именно защото притежаваме голям егоизъм, но над него се опитваме да достигнем единство.

Науката кабала се разкрива само на тези хора, които имат особена чувствителност – едновременно усещат и своето разединение, и единство помежду си. Така тя постепенно ще се разкрие на целия свят.

Много е радостно да се види, как нашите кабалистични групи възникват по цял свят. Много хора идват да се учат и искат да разберат за методиката на обединение. От година на година човечеството все повече се обърква, губи целите си, отчайва се, като малко дете, което се е изгубило, заблудило се е и не знае накъде да тръгне.

В същото време, все по-ясно разбираме каква уникална методика имаме на разположение. Трябва само да я реализираме върху себе си и да я предложим на цялото човечество, за да може и то да се обедини и да се почувства на по-високо стъпало на съществуване, защото всички ще станем едно цяло.

На това трябва още много да се учим. Не бива да забравяме, че се учим на тази мъдрост от природата, а не само от книгите. Трябва да създадем обединение между нас, в противовес на разделящия ни егоизъм. Ние сме като учени-експериментатори, които разкриват тази методика по пътя на опита.

Кабалистичната група е лаборатория, в която провеждаме опит върху самите себе си, година след година, урок след урок, записвайки всички детайли на процеса, през който преминаваме.

Едва през последните година-две достигнахме етапа на непосредствена реализация. А до тогава изучавахме само системата: как тя е съединена по съвършен начин, тоест системата на висшите светове.

Всъщност, висшият и нисшият свят се намират на едно и също място. Но когато сме разединени, наричаме материалния свят „наш“. А когато се обединяваме, то чувстваме себе си в друга реалност, която е хармонична и е обединена от една сила.

Цялата природа се превръща в единен организъм, което се нарича разкриване на висшата сила – единствената сила, която се проявява вътре в нас, защото тя не може да има външен израз, извън връзката с нас. Това означава разкриване на Твореца пред творенията съгласно условието за подобие по свойствата.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Целият ни живот е театър. Има ли някакъв план за това, което става с нас, закономерност? Този спектакъл има ли режисьор?

Отговор: Изследвайки природата, виждаме, че в нея всичко функционира по точните закони на физиката, химията, биологията, зоологията.

Очевидно е, че и човешкият живот също е задължен да протича по определени закони. В човечеството се съединяват всички частни закони на природата и ни управляват.

Ние се намираме в силово поле, което ни движи към такова състояние, когато ще започнем да питаме: каква е тази игра, къде ни води, за какво живеем, заради каква цел?

Религиозните хора решават този проблем много лесно. Те вярват, че има висша сила, която ни управлява и не трябва да се замисляме за това, какво ще стане с нас. Кабала казва, че решението е в това да се разкрие тази висша сила, да се отворят очите и да се види цялото мироздание – този свят и висшият, духовен свят.

Тогава ще започнем да живеем във всички светове и с достигнатата от нас висота, ще стане видимо как се управлява всичко и защо е необходимо да се постъпва именно така, а не иначе.

Всъщност се приближаваме до това, защото висшата сила ни отвежда толкова далече в тази игра, че за нас става ясно: ако не опознаем условията на тази игра, ако не станем нейни осъзнати участници и партньори на висшата сила, то нашият живот е в опасност.

Въпрос: Какво означава да спечеля в тази игра на живота?

Отговор: Да спечелиш в тази игра можеш едва тогава, когато откриеш, че това наистина е игра и разбереш къде води тя, каква е програмата на режисьора на висшата сила и как да станеш неин активен изпълнител. Кабала ни учи как да направим това.

Когато разкриваме тази игра, то виждаме, че е най-възвишена и прекрасна. Тя преминава по точни закони, които е невъзможно да се нарушат и ни водят до чудесна, висока цел. Цялата тази игра е предназначена да ни обърка и да предизвика в нас остра потребност да разкрием тайната на играта на живота.

Целта на играта е да направи цялото човечество подобно на Твореца, да ни доведе до абсолютно добро състояние, до вечен, съвършен живот. Накрая ще получим безкрайно напълване, но по пътя към това, сме задължени да открием своята пълна загуба, незнание, неразбиране, кризата, която преживяваме днес. И всичко това е, за да разрешим загадката на тази игра.

От програмата на радиостанция 103FM, 31.05.2015

[160518]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Каквото и да правим в нашия свят, ние го правим само на базата на вътрешни егоистични пориви и по никакъв начин не можем да се издигнем над това.

Ето защо, всяко развитие, каквото и да ни се е струвало – романтично, светло, нравствено, винаги довежда до крах, до смъртта, до това, че създаваме такива уреди и механизми, такива ситуации, които задължително водят само до потискане и умъртвяване!

От една страна, ни е интересна науката, много обичаме знанието. В нас има голяма потребност за разкриване тайните на природата.

Но, от друга страна, трябва да осъзнаем, че този стремеж ни води към страдания, които в крайна сметка ще ни доведат до извода, че е необходимо да се занимаваме с нашето нравствено възпитание. Тогава ще започнем да разкриваме природата по съвършено различен начин, опитвайки се да намерим в нея свойството на взаимната връзка.

Това ще бъде съвсем различна наука, която не прилича на науките в нашия свят, които са на базата само на егоистичното разбиране, на неговата природа. Защото, когато имаме алтруистичен поглед върху света, започваме да виждаме в него именно взаимната връзка, допълването, поддръжката.

Ще видим, че в света царуват съвсем други закони, на други нива, ще проникваме в дълбочината на връзките на всички части на природата заедно. Няма да тръгнем от разделянето на някаква малка връзка, а ще разкрием картината на всеобщата взаимовръзка. И това ще бъде науката на нашия свят, която се нарича науката кабала.

На всяко ниво: механично, физическо, зоологично, биологично и друго, кабала разкрива една единна обща връзка на цялото творение и Твореца, съществуваща вътре в тази връзка.

Най-истинската, най-голямата потребност на човека е постигането на хармонията на творението. Тя толкова ще ни погълне и напълни, че ще бъде нашата награда. Нищо не може да бъде по-добро.

Сега това все още е скрито от човека, но постепенно ще се разкрива и ще видим как всички сили заедно, се преливат хармонично. Именно хармонията на взаимното допълване в огромната взаимна подкрепа и проникване изпълват душата.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[161232]

Filed under: Кабала - Няма коментари→