Висшата сила на природата, нека я наречем Бог, Творец, не може да въздейства върху нас директно, тъй като ние се намираме в противоположни на нея свойства. Но в степента на нашето желание тя да оживее, да властва в нас, ще започнем да усещаме нейното благотворно влияние …
[153320]
В статията „Същност на науката кабала“ Баал а-Сулам отговаря на въпроса: „Какво се явява основа на науката кабала?“
Тази мъдрост представя себе си нито повече, нито по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени на една много възвишена цел, наречена „разкриване на висшата сила на Твореца на Неговите творения в този свят“.
И така, най-важното предназначение на науката кабала се явява помощта в разкриване на висшата сила от човека, намиращ се в този свят, през този живот. И то трябва да бъде толкова явно, колкото всяко едно друго разкритие в този свят. Висшата сила е силата на живота, която ни обкръжава и напълва целия свят, изпълнявайки програмата си и прекарвайки всеки от нас и всички заедно през замисления от нея процес на еволюция.
И въпреки че тази сила определя целия ни живот, тя е скрита. Затова трябва да я разкрием и именно с тази цел ни е дадена науката кабала. Изменяме ли нещо посредством това разкриване? Заради него се променяме. В крайна сметка разкриването на Твореца изисква промяна на вътрешните ни свойства.
Творецът е невъзможно да бъде разкрит с някакви допълнителни средства, както в обикновената наука, когато се отчитат различни природни явления. Улавянето на висшата сила може да стане само за сметка на собственото поправяне, съгласно закона за подобие на свойствата. В зависимост от получаването на свойствата, присъщи за висшата сила, т.е. отдаване и любов, ние започваме да я усещаме.
Но как да достигнем до свойствата на висшата сила, ако не я познаваме? Затова ни е дадена възможност да изградим мрежа от връзки между хората, над нашия егоизъм, който през цялото време расте и се проявява. Ако се постараем да установим между нас отношения на взаимно отдаване, подобно органите на едно тяло, които са хармонично свързани един с друг, то в степента на усилията ни ще успеем да разкрием висшата сила.
Тя напълва общото ни тяло, което е сбор от желанията – това се нарича разкриване на Твореца пред творенията в този свят.
Тук действа законът за общото и частното. „Общо“ означава, че цялото човечество в края на развитието си трябва неизменно да достигне до разкриване на Твореца, да достигне до написаното от мъдреците: „И се напълва земята със знанията за Твореца, както водата на морето покрива сушата“.
„И няма повече човекът да учи ближния си и братята си на постигане на Твореца, тъй като всички ще Ме познаят, от малките до големите“. И е казано: „И няма повече да се скрие твоят Учител и твоите очи ще видят Учителя твой“.
Това означава, че ако дори не сега, а след сто-двеста години, в края на краищата всички хора ще достигнат до това разкриване. Процесът на еволюция завършва така, че всички достигат до разкриване на Твореца с помощта на съединяване в правилна мрежа, в която всеки запълва всички останали. И тогава вътре в тази обща връзка ще се прояви потока от висша светлина, Творецът.
Но „Частно“ означава, че преди човечеството, като цяло, да стигне до съвършенство, във всяко поколение съществуват избрани, постигащи го първи. Това са тези отделни личности във всяко поколение, които са се удостоили с постигането на определени степени в разкриването на Твореца.
Хората, разкриващи висшата сила са кабалисти, действащи от поколение в поколение. Но днешният свят достига до състояние, когато въпросът за смисъла на живота възниква в много хора. Затова се намираме в глобална криза, за която няма никакво разрешаване. Човек е необходимо да намери причина на всички тези проблеми, нещастия и страдания.
Ето защо, по мнението на кабалистите, се намираме в поколение, в което методиката на обединение може да бъде разкрита от всички. В крайна сметка, по-голямата част от човечеството усеща безпомощността на състоянието си и започва да се замисля за целта на живота.
От урока по избрани материали от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016
[179396]
В статията „Науката кабала и нейната същност“, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.
И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.
А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: „Всичко, което е направил Творецът, е за него“.
След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.
Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.
Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.
При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.
Казано е, че „Краят на действието се заключава още в началния замисъл“. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.
Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.
Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.
Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта“. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.
Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.
Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както „преимуществото на светлината на фона на тъмнината“.
В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.
От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016
[179601]
Въпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?
Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?
Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?
В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: „Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?“
Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.
Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?
Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.
Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.
При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.
Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.
Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.
Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.
Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.
А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. „За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!“
Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!
Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?
Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.
Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.
Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?
Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.
А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.
Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.
Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.
Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: „Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!“ И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.
Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.
А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.
Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!
Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.
Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.
Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: „Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!“ И това не е възнаграждение, а възможност за работа.
От урока на руски език, 10.01.2016
[178221]
Въпрос: Какво е специфично за духовните желания в сравнение с обществените?
Отговор: Всички ние представляваме желание. Това, че се виждаме във вид на определена биологична структура, е само защото така ни се струва. Всъщност всичко е натрупване, сгъстяване на желания. Нищо друго не съществува в света.
Творецът е създал само желание, което се представя пред нас и се усеща в различни форми.
Душата също е желание. Когато съществува желание, насочено към получаване, то се нарича „тяло“. Има и желание, което е построено на свойството на отдаване и е насочено от себе си към другите.
Желанията, които можем да променим от получаване на отдаване стават душа, а желанията, които не можем да променим, остават нашето биологично тяло.
От урока на руски език, 13.12.2015
[176150]
Линейна и интегрална природа
Човекът стои на най- високото стъпало на развитие по своя разум по отношение на останалите части на природата. И заради това е способен да изследва останалите нива на природата – неживо, растително и животинско. Животинските и растителните клетки, минералите са на по-ниско ниво от човешкия разум, затова можем да ги изучаваме.
Камъкът, растението или животното нищо не могат да скрият от човека. Аз разбирам тяхното поведение, а те не са способни да разберат моите мисли и замисли, защото съм много по-хитър и развит от тях. А да изследваш мисълта на друг човек е много по- сложно. Тук се изисква специално изследване, което се нарича „психология“.
Психологията не е „наука“, защото е много трудно да изследваме мисълта на човек с помощта на мислите на изследователя, човек също като него. Затова психологията не е точна наука, а само предположения, основани на натрупания опит.
Съществува сила на мислите, по-висша от човешката и ако се повдигнем на нейното ниво, ще можем да изследваме човешкото мислене. Принципът е, че не може да изучим което и да е явление от неговото собствено ниво. Неживото не може да изучи неживото, а растителното вече може.
За да разберем бебето, трябва да пораснем поне до десет годишна възраст. Тогава тези деца се намират на различни нива на развитие, буквално както животното и растението, и на по- голямото можем да доверим по-малкото.
Проблемът с човека е, че той се явява последно стъпало над неживата, растителната и животинската природа, над което няма никой. От своето ниво не мога да проверявам и изследвам себе си, за да разбера кой съм аз. За това ми е необходимо да се издигна на по-висока степен, недостъпна за простата психология.
Ако с помощта на науката кабала се издигна на нивото на висшите сили, на общата интегрална природа, висша относно нашата обичайна „линейна“ природа, от нейното ниво ще мога да разбера мотивите на човешките мисли. Предварително ще мога да определя моите действия ще донесат ли очакваната полза или не.
Въпрос: Какво означава да се издигна на нивото на висшата интегрална природа? Каква мисъл има там?
Отговор: На това ниво се намира мисълта, която се разпорежда с нас, системата на нашето управление. Ако познаваме тази система и започнем да получаваме нейните мисли, ще разберем какво иска човек, каква е неговата природа, какво го движи.
Ще започнем да изследваме какво иска от нас управляващата ни природа, която се нарича Творец и как човек може да съответства на нейните действия и заповеди. Той ще може да провери правилно ли изпълнява нейните изисквания.
Проблемът е в това, че нашият разум не е интегрален, обхващаш цялата природа, а е линеен, ограничен, точно както при малките деца. Той винаги действа в един ограничен аспект, а не на нивото на цялата система на ръководство и управление като цяло. Затова е необходимо да се изучава науката кабала и да се проникне във висшата психология.
Всъщност науката кабала е материалистична психология, която трябва правилно и пряко да изучим, за да се разберем, че става дума за степените на човека, само че на по-високо, над обичайното ниво . Относно това ниво, днешното може да се нарече животинско.
Мисълта, която е над човека, е силата на Твореца. Творецът е мисълта, запълваща цялата природа и свързваща всичките ѝ части заедно. Затова е мисъл на единството, съединението, интегралността. Целият свят е включен в единна система и ако аз се включа в тази мисъл ще зная миналото, настоящето и бъдещето, контролирайки цялата система. Всички части на тази система са еднакво важни за мен.
Желанието, действащо в системата, всички части, които са свързани една с друга, се наричат висша сила или Творец. В степента, в която ставам подобен на общата природа, съединявайки се с всички и отдавайки на всички, мога да опозная тази висша природа и дори да я управлявам. Издигам се от степента на човека на висшето ниво, наречено Творец и мога да го изследвам. Макар че, на пръв поглед ,за това се изисква да се издигна още по-високо от него, аз имам възможност да го постигна благодарение на силата на сливането, силата на любовта. Такава чудесна възможност е предоставена на човека.
От 688- та беседа за новия живот, 09.02.2016
[177868]
Други публикации на тази тема:
Преди да влезе в земята на Израел (да се издигне на следващото духовно ниво), народът на Израел се подготвя 40 години, скитайки се в пустинята.
Съществува определен период на време, за който човек трябва да се подготви за адаптиране към духовното ниво: сближаване с другите, в които се разкрива Твореца.
Земята на Израел е това ниво, на което постигаме Твореца. До него човек се намира на по-ниско ниво, където постоянно се сближава с другите, т.е. става последователно сближаване на всичките дванадесет колена.
„40 години“ означава подем от Малхут в Бина, от състояние на пълна липса на единство (егоизъм) до състояние на пълно отдаване (алтруизъм). В такова състояние на пълно единение и сливане в едно общо цяло народът вече може да се издигне и да влезе в земята на Израел („земя“ – „ерец“ от думата „рацон“ – „желание“).
И тогава желанието да се обединят, в което се работи по принципа „възлюби ближния както себе си“, прераства на „възлюби своя Творец“, т.е. от любов към ближния към любов към Твореца.
От обединението между хората се образува тяхното качествено ново обединение с Твореца, в което Той се разкрива. Това се нарича „влизане в земята на Израел“.
Въпрос: Било ли е намерението на народа на Израел да се обедини заради последващото го съединение с Твореца постоянно в течение на всичките 40 години?
Отговор: Разбира се! От момента, когато са получили Тора и е станало ясно за какво живеят и се развиват, това направление абсолютно ясно ги е преследвало. Не е възможно да направиш нито една малка крачка, ако не знаеш крайната цел.
От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 24.09.2015
[177571]
Въпрос: Как обикновеният човек може да се уподоби на Твореца в нормалния живот?
Отговор: По своите свойства. Всички свойства, които има човек в даден момент са абсолютно противоположни на висшата сила. Просто трябва да започнем да ги обръщаме.
Всичко, което сега съществува в мен, е необходимо и постепенно изучавайки го го преобразувам в обратното, като в огледало. В това няма нищо сложно.
Оказва се, че дори не е необходимо да ровя в себе си и да изучавам нещо. Аз не познавам Твореца и не познавам не само Неговите свойства, но и своите. Затова ние трябва да се събираме в група със своите съмишленици, желателно не повече от 10 човека, и по системата, която кабала ни обяснява, да започнем да се обединяваме с тях.
Обединението, което се случва въпреки нашето отблъскване, недоверие и неприязън ще ни преобразува и ще ни направи подобни на Твореца.
При това не трябва сами да се променяме. Това сближаване автоматично ще ни трансформира. Необходимо е само по малко да започнем да търсим общ език между нас. Не можете да си представите колко лесно работи това. Обединението постепенно ще ни промени до пълно подобие на Твореца.
Въпрос: Откъде мога знам какви са свойствата на Твореца?
Отговор: Ще го постигнете във връзката между вас.
Реплика: На човечеството е позната груповата работа, например анонимните алкохолици, наркоманите и други, които чрез нея излизат от критични състояния.
Отговор: В много случаи групата е положителен елемент, средство, лекарство за много тежки състояния.
Но тук се има предвид особено свойство на групата, когато тя се събира по указанията на кабалистите, които обясняват как да се уподобим на висшата сила. И тогава се получава.
Въпрос: Трябва ли човек първоначално да има желание да се уподоби на Твореца?
Отговор: Да. Желание именно сега, още в този живот да се разкрие висшата сила, висшият свят, вечността, съвършенството, следващото състояние.
Въпрос: А ако това желание го няма?
Отговор: Това желание е във всеки, само е маскирано, скрито е с егоистичен слой.
Човек го отлага, не иска да мисли за него: „Защо ми е да мисля какво ще бъде неизвестно кога, къде и как? Всичко ми трябва днес и сега“. По този начин той успява така да се обърка до края на живота си и накрая умира! И това е всичко! Животът е минал!
Изумителната възможност да направи нещо със себе си изчезва. За момент преди смъртта човек чувства огорчение от това, че е изживял живота си по този начин.
А в работата в група от десет човека по кабалистичната методика той започва да почиства егоистичния слой, както при археологическите разкопки. В тази десятка се разкрива свойството, което се нарича Творец.
Връзката между нас, която преди се казваше наша група, наш свят, наш общ егоизъм, се превръща в обратното, в добра алтруистична връзка, във взаимна любов. И това ново свойство се нарича Творец.
Това е полет, който ни отвежда на следващото ниво на развитие, когато ние преставаме да усещаме себе си съществуващи в тяло и започваме да вярваме, да виждаме и явно да разкриваме следващата система на съществуване. Цялото човечество трябва да я постигне, защото заради това съществуваме през всички векове на Земята. Успех в това!
Из ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 25.01.2016 г.
[176391]
Мнение: Учените установили, че за цялата история на човечеството сме преминали редица етапи на развитие и на всеки етап сме правили скок напред в знанията, морала и психологията.
И всеки път, когато човечеството се е изкачвало на нов етап, е изобретявало нов начин за сътрудничество и нов модел на организация.
Нов стадий на развитие: Всички предприятия са разделени на екипи от по 10 човека. Те самостоятелно се управляват и организират. Заплата и почивните дни се съгласуват вътре в екипа. Дори приемането на нови служители се решава заедно.
Ако възникне недоразумение се обръщат към „централния офис“ за препоръка. Единственото, което прави началникът е да представя компанията пред света, а останалото се извършва само от екипа и управлението.
Тук няма кариерно развитие, защото в определен период сътрудниците си предават задълженията един на друг и стават ту търговци, ту работодатели, ту наставници на колегите си. Тук няма стратегия, разработена от ръководството. Няма наложени лозунги. Но всеки разбира какво и за какво го прави.
Главната задача е да направят света по-добър, а печалбата да престане да бъде самоцел. Това е само в резултат от добрата съвместна работа. И, парадоксално, компаниите остават конкурентоспособны и с достойни доходи. Изглежда утопично? Но работи.
Премери са марката Patagonia, разработчиците на компютърни игри Valve, енергийната компания AES.
Това не са теоретични изчисления, не са утопични идеи, а нови конкретни способни за управление на организациите. Пред нас е прототипът на бъдещите организации.
Реплика: Търсенето на нови форми на организация и управление ще продължава, но така или иначе ще доведе до още по-голямо разочарование в края, тъй като без промяна на природата на човека, от егоистична на алтруистична, а възнагражденията от нашия свят на разкриване на Твореца, няма да можем да намерим никакво решение.
Така че без разпространение на методиката на кабала и нейната реализация, няма да достигнем до никакъв добър резултат.
[175689]
Въпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.
Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?
Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.
Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.
Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.
Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.
Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?
Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.
Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.
Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.
Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.
Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.
Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.
Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?
Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.
Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.
Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.
От програмата по радио 103FM, 22.01.2016
[176334]