Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да поемем отговорността за действията си в този свят и да не ги прехвърляме на Твореца?

Отговор: Отговорността се състои в това, че съм длъжен да положа всички усилия: физически, нравствени, духовни, ментални, каквито и да са, за това групата, в която се намирам, да бъде като едно цяло.

Въпрос: Може ли да достигна своята пълна, духовна реализация в един живот?

Отговор: Разбира се. Тогава за какво ни е даден този живот, а и в такъв кратък вид? Първите двадесет години ние изобщо не знаем какво да правим, последните десет години сме вече някак изхабени, а по средата са непрестанни проблеми.

Остава ни да полагаме усилия, да допуснем, няколко години от нашия живот и те са достатъчни. Ако се ориентираме добре в живота, то за духовното си развитие отделяме всичко на всичко от три до пет години.

Въпрос: Може ли да се избегне Третата световна война, нали Творецът обича човека?

Отговор: Никъде не съм забелязал това! Но да се избегнат катастрофите е напълно възможно. Затова Творецът ни е връчил едновременно с методиката за нашето развитие към крайната цел и силата за нейното постигане. Той обича тези, които се движат към целта.

Въпрос: Какво са страданията, от гледна точка на кабала?

Отговор: Страданията от гледна точка на кабала са усещанията, които възникват при несъединяването с другите.

Въпрос: Целта на живота е всички да се спасят?

Отговор: Целта е да се доведе човечеството до пълното, вечно, съвършено състояние.

Въпрос: Кой ще оцелее в случай на война?

Отговор: Ще оцелеят само тези хора, които са най-способни за духовно напредване. Това не означава, че те вече се намират в него или са близки до него, но по вътрешното си състояние са близки до реализацията на кабала.

Освен това, крахът на света става по съвсем други закони, а не така, както ни изглежда – близките до духовното остават, а останалите са поразени. Обратно, праведниците напускат първи.

Въпрос: Намирайки се в група, моите животински желания ще изчезнат ли от само себе си или аз трябва да се откажа от тях?

Отговор: Не трябва да се отказвате от нищо. Елате в групата както сте, с всички ваши животински желания.

Въпрос: Вие господар ли сте на своите желания? Как Ви помага това?

Отговор: Аз не съм господар на желанията си! Във всеки един момент в мен се появяват нови желания. Не ги избирам, а само контролирам и се опитвам да ги насоча към правилна реализация. Но не ги командвам, изобщо!

Обратно, тези така наречени решимот (информационни записи) възникват спонтанно в нас. Но са спонтанни само за човека, а всъщност излизат по определена програма. Има „брояч“, който ни изпраща ново решимо във всеки един момент.

От урок на руски език, 29.11.2015

[174561]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Мисълта е способна да оживява и строи

Въпрос: Мисълта също ли е материал на желанието?

Отговор: Мисълта е много мощно желание, обладаващо най-голямата сила в мирозданието, повече от ядрената бомба. Просто не умеем да го използваме.

Нашите мисли са толкова нищожни, че в тях няма никаква сила. Но ако можехме да се повдигнем на нивото на истинската мисъл, тоест на намерението, което  е достижимо с помощта на науката кабала, то с нея бихме могли да строим светове. Казано е: „Всичко се прояснява в мислите“.

С мисълта може да се преобърне цялото мироздание, да направим всичко, което искаме в нашия свят. Чрез мисълта можем да въздействаме на други галактики и далечни звезди – това е най-мощната сила.

Въпрос: Как е възможно силата на мисълта да е по-мощна от атомна бомба, след като бомбата може да унищожи всичко на огромна територия? А какво може да направи мисълта?

Отговор: Мисълта също е способна и да разрушава, и да оживява, да строи, да създава. Можем да творим буквално както Твореца – с една мисъл.

Въпрос: Можете ли да приведете пример за такива действия в нашия свят?

Отговор: Засега в нашия живот няма такива примери, тъй като силата на мисълта, за която се говори тук, е силата на отдаването, даряването. За това е необходимо да достигнем състояние, когато през нас заточва да преминава висшата енергия. Ставаме обектив, който фокусира тази енергия и може да въздейства чрез нея на цялата реалност.

Представете си, имаме фокусираща леща, през която преминава цялата енергия на Вселената. А ние се разпореждаме с тази леща и определяме накъде тя да бъде насочена. По такъв начин построяваме новия свят.

Въпрос: Що за енергия е това? Не е ли енергията на Слънцето?

Отговор: Не, това е енергията на мисълта, на намерението, зависеща от това какво искам да направя. Ако искам да извърша добри дела: да отдам, да подаря, да създам ново хубаво творение, то получавам тази сила в свое разпореждане.

Дори в нашия свят, ако човек мисли за хубавото, той става по-добър. Но става въпрос не за тази, а за свръхестествените сили, които можем да използваме.

Можем да извлечем тези сили от природата, за да може всеки от нас да стане притежател на тази огромна сила. Ще станем същества, които не са ограничени от никакви земни рамки: нито от времето, нито от движението, нито от пространството.

Ще изчезнат границите между този свят и висшия свят, ще се издигнем над живота и смъртта и всичко, благодарение на властта над тази особена енергия, намираща се в света. Способни сме да я управляваме, ако станем отдаващи, обичащи, правилно съединени заедно.

А сега всеки от нас живее отделено и затова нямаме сили. Не сме способни да се съединяваме един с друг и затова не даваме на тази енергия да влезе в нашата система.

Ако тази енергия влезе помежду ни и започне да циркулира, нараствайки все повече и повече, ще ни завлече във водовъртежа на доброто. Изведнъж ще почувстваме, че сме се оказали във висшите измерения.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171387]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.2

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Думата „творение“ е от среден род. И все пак, творението мъж ли е или жена?

Отговор: В действителност, творението е от женски род, защото Бог е създал желанието. А силата /светлината/, която създава това желание, е от мъжки род.

Творецът е мъжката част, а творението е неговата женска част. Но едното не може да функционира без другото. Въз основа на това  съществуват  мъжът и жената. Понеже е невъзможно светлината да съществува без съсъд и съсъдът без светлина, както плюса без минуса и минуса без плюса.  Всичко се гради на   единството на противоположностите, което е предмет на творението.

Творението първоначално се състои от мъжка част, която след това е създала женската част. Светлината е създала желанието, а след това желанието се променя по подобие на светлината.

Основното за мъжа и жената в нашия свят е да достигнат до своя духовен корен и там да останат  във връзка помежду  си съгласно духовните закони. Тогава те достигат съвършеното, вечно състояние, духовния полет. Това е основната им цел в нашия свят.

Въпрос: В какво се изразява тяхната основна разлика?

Отговор: Разликата между тях е абсолютна! В нашия свят ние не възприемаме колко  са противоположни. Няма нищо по-противостоящо и опозиционно едно на друго, както мъжът и жената  в техния духовен корен.

Именно благодарение на  различията, те трябва да се обединят над тях в едно единно цяло. Няма нищо в едното, което да не се допълва от другото. Духовно те могат да съществуват само във взаимно допълване.

Аз говоря от гледна точка на природата, от гледната точка на науката кабала. Мен не ме интересуват мненията на феминистите и феминистките, те могат да апелират за всичко, и пред всички. Става въпрос не за психология и философия, не за някакви достойни  или недостойни идеи и възгледи – всичко това не се побира в рамките, в които ние работим.

Аз изхождам от науката кабала, която разказва за творението, как то е било създадено, как се е развивало, как се е разделило на две противоположни части, като и двете части, които произхождат от един корен отначало се отделят една от друга, а след това отново се събират и допълват една друга. Това са мъжката и женската части.

Много малко от това, за което се говори в науката кабала, може да се отнесе към мъжа и жената в нашия свят,  защото ние сме много далеч от подобието на духовните свойства и обекти. Това сме ние, а не мъже и  жени.

Ние сме нещо средно, хлъзгаво, недовършено. Трябва да минем пътя на своето пълно развитие и тогава ще разберем как може да се допълваме един друг, за да се превърнем в едно съвършено цяло. Това означава да станем образ, подобен на Твореца.

От урока на руски език, 06.12.2015 г.

[175158]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Ако половин година не мога да намеря работа или хронично не мога да се оженя, то това зависи от моя избор или така е предопределено от висшите сили?

Отговор: Вие трябва да се опитвате да направите всичко възможно и едновременно да осъзнавате, че всичко зависи от висшата сила.

Тоест трябва да вярвате, че всичко се спуска свише, и също така, че всичко спускащо се свише, го поправяте с вашите усилия. Получава се, че вие и Творецът сте партньори и заедно определяте вашия път.

Въпрос: Аз не искам да се занимавам с кабала, но живота ме бие през ръцете и краката и ме кара да уча. Какво да правя?

Отговор: Кажете благодаря, защото ако не са били ударите, то не бихте стигнали до тази методика. Това е много добро определени за вашето състояние. Има хора, които се намират вътре в това учение и ненавиждат и него, и кабалистите, но никъде не могат да отидат. А после те започват по-дълбоко да разбират това, което им се е стоварило на главата и към какво ги водят свише. Това ги и променя.

От урока на руски език, 15.11.2015

[173651]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Може ли човек, който реализира себе си според кабала, самостоятелно да променя съдбата си в нашия свят?

Отговор: Естествено, като реализира себе си, той започва да разбира защо действа така, защо го управляват по такъв начин, какви са последствията от постъпките му.

Това не е лесно, но той може да постигне състояние, когато ще бъде в такова единение с Твореца, че влиянието му върху Твореца и на Твореца върху него ще стане абсолютно прозрачно.

Въпрос: Мога ли посредством занимания с кабала да изменя отношението си към света, а също така да изменям събития, които все още не са се случили в нашия свят?

Отговор: Резултатът от събитията е винаги един и същ: поправяне на човека.

Да предположим, че уча в училище и както и да бих се отнасял, каквото и да бих правил, аз съм длъжен да го завърша. Ще ме бият, ще повтарям годината, ще ме наказват или напротив, ще ме поощряват, но все едно трябва да го завърша.

Въпрос: Не се ли оказва, че желанието за разкриване на Твореца по лесен път е също егоистично желание?

Отговор: Естествено, че всичко започва с егоистичното желание да избегнем страданията. А след това започваме да разбираме, че отдаването и любовта към ближния, свойството единение е над всичко останало.

По такъв начин върху нас започва да действа висшата светлина, която ни поправя и променя дотолкова, че за нас няма да бъде важно какво ще получим за това. Да се намираме в свойството отдаване, да се намираме над егоистичната си природа – това е вече велико възнаграждение.

От урока на руски език, 15.11.2015

[173954]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Използвам медитирането, за да се успокоя, да снема напрежението, да се избавя от лошите мисли. Може ли медитацията да помогне на обществото за достигане на единството?

Отговор: Медитацията помага на човека вътрешно да се освободи за сметка на потискане и намаляване на егоизма. Но тя не привлича добрата сила, която би могла да уравновеси злото.

Добрата сила е скрита в природата и е невъзможно да бъде извлечена чрез медитиране. Затова кабала се нарича тайна наука, тъй като е способна да извлече скритата сила в природата, да я противопостави на злата сила и да я уравновеси.

Без науката кабала това е невъзможно да бъде направено. Медитирането само намалява злата сила и по този начин ни отпуска. Силата на егоизма ни принуждава да се развиваме, към съревнование, самата тя изисква от нас да привлечем добрата сила и да балансираме злото. Тоест злата сила е полезна, тя е двигателят на развитието и не трябва да бъде погасявана.

Излиза, че медитацията върви срещу човешкото развитие. Казано е: „колкото по-напреднал е човекът, толкова по-голям е неговият егоизъм“. Ако искаш да си повече от другите, трябва да развиваш своите желания. А всички желания в нас са егоистични. Затова на теб ти трябва егоизъм по-голям от този на другите.

И тук вече ни е необходимо добро желание, за да бъде уравновесено нашето зло начало. Но именно да се уравновеси и в никакъв случай да бъде намалявано.

Това напомня на автомобил: неговите двигател и кормило. Колкото по-голям е обемът на двигателят, толкова по-значителни цели могат да бъдат достигнати с този автомобил. Но това е само при условие, че ние държим кормилото в ръцете си и знаем накъде вървим.

Всъщност проблемът е в това, че в нашия свят не достига добрата сила. Но тя съществува в природата, и ние трябва само да я извлечем от там, за да допълним с нея злата сила, която е вече разкрита от Твореца.

Затова кабала се нарича тайна наука: тя разкрива добрата сила и уравновесява с нея силата на злото. Балансът на тези две сила ни довежда до равновесното състояние, наричано Рай, бъдещ свят, даващ усещането за вечен живот.

Чувството за равновесие между двете противоположни сили, се нарича душа. Пожелавам на всички нас да разкрием своята душа.

От програмата на радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172806]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Помня, че по време на ливанската война с моя учител Рабаш постоянно слушахме новините и той споделяше впечатленията си как възприема всичко това. Тогава аз се чудех защо един кабалист дотолкова преживява за събитията в страната и света.

Но за него това беше „карта от бойното поле“. Той допълваше останалото със собствените си вътрешни разчети във висшите сфирот и това някак му се получаваше.

По време на военните действия Рабаш беше много съсредоточен и по-тих от обичайно. Той много обичаше да се шегува, но ако започнеше война, състоянието му рязко се променяше. То действително извираше отвътре. Той се разстройваше много и също много се радваше на победите и успехите на бойното поле.

Чувствах че това му е много много близко, не така както на всички останали, и особено на вярващите. По това време бях начинаещ ученик и много се учудвах доколко човек вярва или не в Твореца, в Неговата сила, в това, което се спуска свише.

Рабаш винаги искаше да е в течение на кратките, точни новини, без всякакви коментари, за да може правилно да им отреагира. И когато го питаха, за какво му е това, той отговаряше: „А ако вашите деца бяха там, вие пак ли така хладнокръвно бихте отреагирали, или не?„ Тоест, той искаше да каже, че там се намират неговите деца. Така той чувстваше това.

Из ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.12.2015

[172657]

Filed under: Кабала, Рабаш - Няма коментари→

Изследване: Народите се развиват при различни условия, като едновременно с това се развиват и езиците им. Характеристиките на езика зависят от околната среда, в която са възникнали, от климата и ландшафта.

Народите, чиято култура произлиза от горещи и горски региони говорят на езици с по- малко съгласни и прости срички, защото горещият въздух и растителността затрудняват предаването на високочестотните звуци ( към които се отнасят съгласните) . Честотата на гласните е по- ниска, а простите срички е по-малко вероятно да се изкривят, отразявайки се в дърветата.

При развиващите се в планината срички е по-просто. Използват се повече гласни. На част от екологичните фактори (средногодишното количество валежи, средногодишната температура, количеството дървета и планинския регион, надморската височина) се дължат 25% от различията между съотношението на гласните и съгласните в различните езици. Акустичните характеристики на околната среда влияят върху формирането на различията между езиците.

При птиците, обитаващи горските региони, горните тонове и диапазонът от тонове е по-нисък, отколкото на птиците в откритите пространства. При изследване на един вид птици се забелязва, че живеещите в градовете пеят по-високо от събратята си в селските райони. Птиците се приспособяват към градския шум. Това е адаптация към средата в рамките на един вид.

Езикът на гражданите също постепенно се приспособява към градските условия. Не живеем достатъчно дълго сред градския шум, но някога ще разберем.

Реплика: Цялата природа е свързана в единна система, в която всичко е под обща взаимовръзка. Целта на природата е да доведе всички части до пълно взаимодействие, в което може да се разкрие единната сила на природата и всичко да се запълни от свойството на единството, от Твореца.

Основният закон на природата е равновесие, хармония и затова е неизбежно пълното влияние на всички свойства, на всички части на природата върху всичко. Такъв е законът на интегралния свят.

[170814]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→