Entries in the 'Творец' Category

Разкриването на Твореца – в нашия свят.

Въпрос: В последно време на уроците и конгресите често говорите за силната си загриженост, относно проблемите на този свят. От една страна това е логично, но от друга – нима това е предмет на класическата Кабала ? Вашите ученици, на фона на проблемите на този свят повече от всичко очакват от Вас разясняване на въпросите, за поправянето на душите и тяхното връщане към корена им.

Отговор: Кабала – това е методика за разкриване на Твореца от човека, в нашия свят. В миналото, само единици хора от всяко поколение са успявали да разкрият Твореца. В наше време, вследствие развитието на егоизма до нивото на всеобщ (всички ние сме взаимосвързани чрез него), всеки може и трябва да разкрие Твореца. Посредством страдания (кризи) или чрез осъзнаването на егоизма като зло – и в двата случая, всички ние ще стигнем до решението да се избавим от него, и да го заменим с качествата отдаване и любов към ближния (т.е. методиката на Кабала) и в свойството отдаване да разкрием Твореца. В себе си, в своите поправени, подобни на Него свойства. Проблемите на нашия свят възникват именно с тази цел, съдействат точно за това. Иначе „Докато не изтрещи гръмотевицата , човек няма и да се помръдне“. Затова аз изучавам кризата, нейното развитие, обяснявам на всички необходимостта и целенасочеността на страданията – да ни подтикнат към осъзнаване целта на нашето развитие. Ако човек разбира как да излезе от кризата, той заменя горчивия път на развитието си с приятен. Единственото, което можем сами да променим в нашия свят е да променим нашия път на развитие чрез страдания, които бавно ни подтикват към целта (Твореца), като го заместим със силата на Светлината. Само в това се заключава свободата на волята !
Виж статията “ Свободата на волята „.

„Пътят на светлината и пътят на страданието”

Въпрос: Може ли да се смята, че: Пътят на Тора не отменя проблемите в живота на човека? Просто човекът, вървящ по пътя на Тора ги възприема по друг начин. Тоест намирайки се на по-висока степен, той няма предишните проблеми, защото се е изменило отношението му към тях, по-точно към техния източник. И обратно на това – човекът движещ се по пътя на страданията, сблъсквайки се със същия проблем, чувства неудовлетворение.

Отговор: Абсолютно вярно! Ние съществуваме в полето на висшата светлина (на свойството отдаване и любов). Това поле може да бъде представено като концентрични окръжности. Колкото по близо се намират те до центъра, толкова са по-интензивни в своето свойство на отдаване и любов. Всичко е статично и само ние, променяйки своите свойства и премествайки се в полето, променяме своето възприемане.
В центъра на окръжността било създадено желание (единна душа). То се отделило от центъра – загубило свойството отдаване и любов, разбило се на части (частни души), придобило обратното свойство – получаване (егоизъм). Затова се намира в най-крайната и отдалечена окръжност в полето на светлината. Отношението между душата и светлината може да се уподоби на това как зарядът заема своето място в електрическото или магнитното поле. Връзката между душата и светлината (заряда и полето) се основава на равновесието (подобието) на свойствата. Ако свойството на светлината (полето) и душата (заряда) са еднакви, то душата (желанието) усеща себе си в покой (равновесие между силите – между своите свойства и светлината, хомеостазис). При отдалечаване (слизане, по свойства) на душите от центъра към периферията, от всяко предишно състояние в тях остава решимо (запис) за него. Когато душите достигнат най-голямо отдалечаване (по своите противоположни свойства) от центъра (Твореца), в тях е записан целият процес на отдалечаване. Най-отдалеченото състояние се усеща от душите (егоистичните желания) като човек (душа) в този свят (поле).
От този момент нататък, душите започват своя обратен път. В началото те се движат към целта на творението неосъзнато, под давлението на силите възникващи вследствие на несъответствието на техните свойства и свойствата на окръжностите на светлината, през които преминават. Те усещат себе си като страдащи. Това чувство възниква вследствие на противоположността между собствените егоистични свойства и свойствата на светлината. Колкото повече решимото се проявява в душата, толкова повече тя е подтиквана да се придвижи към по-вътрешна окръжност в полето на светлината. Тоест толкова повече несъответствие има между неизправното решимо и изправната светлина, толкова по-зле се чувства човек и обществото като цяло.
Започвайки от определена окръжност от полето на светлината, неговото въздействие върху решимото предизвиква осъзнаване на причината за страданията под формата на въпрос за техния смисъл, причинност и целенасоченост – въпрос за смисъла на живота. Човекът е доведен в група (обкръжение), където може да започне своето поправяне по подобие на светлината (отдаването).
„Винаги ни се струва, че ни обичат, защото сме добри. А не се досещаме, че сме обичани, затова, защото са добри тези, които ни обичат.“ Л. Толстой

Ционизъм, Кабала и нейните противници

Въпрос от английския блог: Какво е ционизъм и има ли той някакво отношение към Кабала и Бней Барух?

 

Отговор: Кабала е методика за разкриване на Твореца пред човека в този свят. (Баал Сулам, статия „Същност на науката Кабала”) Ционизмът е обществено движение за завръщане в Цион (Израел). Кабалистичното определение – земята Израел се нарича също така „Цион” – от думата „еция” – изход на иврит. Всеки, който излезе от рамките на нашия егоистичен свят във висшия алтруистичен свят, излиза в „Цион”. „Ми Цион тице Тора“ (от Цион ще излезе Тора) – след като излезе от егоистичното състояние, човекът идва при светлината.

 

Въпрос: В последните два урока вие споменахте „Великите откачени” – кои са тези?

 

Отговор: „Великите откачени” (Ерев рав) – това са противниците на Кабала, които пречат на хората да излязат от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Даже след като хората се устремяват към отдаване и любов, „Ерев рав” по всякакъв начин им пречат да се придвижват напред. Те са пречили на Мойсей да изведе народа от Египет от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Те също са му пречели по всякакъв начин през времето на 40 годишния преход през пустинята. Така и днес те разпространяват всевъзможни слухове, но вече не срещу самата Кабала, защото това е невъзможно, а срещу тези, които я разпространяват и по-специално за нашата организация. Казано е, че те „Ирей Ашем овдей Паро” се боят от Твореца, но искат да останат в своя егоизъм.

Виленския Гаон (Агра. Светлината на Зоар. 3, 28 „Адам ве Ишто“): В бъдеще Мойсей ще ни разкрие всичко не както днес това е скрито в Тора във вид на разкази, предназначени за Ерев рав, които не изучават вътрешния смисъл.

Творецът ще ни принуди да се обединим!

Въпрос: Чувствам, че духовността ме отблъсква. Чувствам, че искам да изживея живота си като отделен човек, а не като част от група. Картината, която си представям е, че смисълът на духовността е в това, да се откажа от всички удоволствия. От какво мога да се наслаждавам в духовността? Не съм готов да се откажа от обикновения живот в полза на духовността. Как мога да се моля за друго желание, ако то всъщност не е мое желание?

 

Отговор: Творецът (Кабала) не ни кара да правим нищо насила. Той принуждава тези, на които дава страдания в този живот, а те тласкат човека напред. Но пътят на развитие може да бъде ускорен и по-лек чрез използването на Кабала. И в двата случая, всички ще стигнат до целта на своето създаване – да станат подобни на Твореца, да се обединят в едно общо желание. Или по пътя на страданията или по пътя на светлината, връщаща към Източника – към подобие на Твореца (към свойството отдаване и любов). Днес започват да се проявяват общите страдания в света, тяхната обща причина – отсъствието на връзка между всичко хора в едно желание. Творецът ще ни принуди да се обединим!

Започнете на чиста страница

Въпрос от Stamp: Вече 6 години се занимавам с Кабала. През последните 1-2 години все по-често ме преследват спомените за извършените от мен в миналото негативни постъпки по отношение на други хора. Посъветвайте ме как да се избавя от това.

Отговор: Всичко, което се е случило с Вас в миналото е било „подставено“ от Твореца. От този момент вие сте като новородено и затова започнете да „пишете в книгата на живота“ на чиста страница своите желания, мисли, действия …

Въпрос от Addept: Защо ако няколко дни не отворя книгите по Кабала или не слушам Вашите лекции, усещам „регрес“ в своите състояния? Къде отива постигнатото от мен в миналото?

Отговор: Вашият егоизъм постоянно расте и затова трябва непрекъснато да го подплатявате с методиката за поправяне – иначе регресът е неизбежен.

Въпрос от Slesh: Случайности няма! Тогава как да се науча да осъзнавам следващото духовно състояние и физическа постъпка?

Отговор: Следващото духовно състояние е непредсказуемо, защото ще можете да го усетите във Вашите нови желания и свойства.

Как може да бъде доказана истинността?

Въпрос: Интересува ме Истината с главна буква и затова ми се струва, че във всичко има лъжа. Как е възможно да докажа истинността на себе си и на другите? Мисля, че не е достатъчно само да се говори, че всичко е зло, а „нашата Тора“ е истина.

Отговор: Движението и израстването винаги протичат с усещането за грешка и нейното поправяне, както е във всяка последователна, насочена към целта система. Усещането за заблуда, лъжа, неувереност са необходими, и трябва да се радвате от това, че ги усещате. Само животното не греши, защото е управлявано от природата, а човекът трябва да израства сам. Не трябва да потискаме тези свойства в другите, а да ги поощряваме дори ако си тръгнат от Вас – нека проверят и намерят своя път. В противен случай няма да станат хора, а ще си останат „животни“, както е казано: „Всички са подобни на животните“. Освен израстването и поправянето, които привличат светлина.

Въпрос: Има много групи, направления, в които изучават Кабала. Според Вас всяка група, която се занимава по първоизточници ли е подходяща за изучаване на Кабала?

Отговор: Единствено сам човек може да почувства коя група и форма на занимания е подходяща за него. Има хора, които все още се нуждаят от преминаване през всякакви мистики, религии, през Кабала, заради самото учене (както пише Баал Сулам за йерусалимските кабалисти), и едва след това – възможно е това да се случи в следващия живот – стигат до истинското изучаване на Кабала, когато получават светлина за поправянето на своя егоизъм, тъй като единствено затова съществуват в този свят и само за това е дадена Тора (Кабала). Както е казано от Твореца: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, за да бъде постигнато свойството „Любов към ближния“ – основният закон в цялата Тора, в целия свят.

Замъкът, пълен с всички блага

Света прилича на магазин, собственикът на който (Творецът, Универсалният Закон на Природата) е създал за нас особени условия. От една страна – ние трябва да удовлетворяваме желанието си за наслаждение, а от друга – нужна ни е силата на отдаване, която да изправи това желание. Днес глобалната криза ни отваря очите – и ние виждаме, колко сме взели от този магазин и колко много сме задлъжнели на собственика. Дойде времето да връщаме дълга. (още…)

От падение – към подем

Въпрос: Какво е обяснението на понятието „падение заради подема“, и какъв израз намира това в действията? Човек, който се занимава с Кабала в продължение на година, внезапно започва да се спуска на степента на животинското толкова дълбоко, че дори извършва постъпки, които не е правил преди да започне изучаването на Кабала. Може би става въпрос за падение заради подема? Възможно ли е това да е правилният процес на разкриване? И каква е ползата от него?

Отговор: За това пише във всички книги свързани с вътрешната работа на човека.
В началото егоизмът се увеличава,
следва оценяването му като зло,
следва желание за откъсване от него,
следва осъзнаване, че това е невъзможно,
следва осъзнаване, че само Творецът може да направи това с теб, ако помолиш,
следват продължителни усилия за насочване към Твореца –
и накрая, светлината те поправя и разкрива усещането за духовния свят – свойствата на отдаване и любов.

Грешник и праведник – в един човек

Въпрос: На сутрешния урок Вие обяснихте, че „святостта“ на даден човек се определя от количеството на приложените от него усилия. От друга страна, Вие обяснихте, че свят (цадик) е този, който оправдава (мацдик) Твореца, взависимост от нивото на неговото духовно постижение, че „да оправдае“ не означава да говори за това, а да го разкрие и така да оцени действията на Твореца, че святостта се определя от съвпадението на свойствата с тези на Твореца. Какво значение има колко усилия е положил човекът, след като святостта се измерва по резултата – доколко той оправдава Твореца?

Отговор: Но нали всеки, за да достигне нивото „праведник“, за да разкрие и оправдае действията на Твореца полага същото (съобразно своите способности и сили) количество усилия.

Въпрос: Книгата „Шамати“: „…Излиза, че праведниците получават сили да вървят пред грешниците, които са „прахта под краката им“, и се придвижват благодарение на останалия в тях грях. И самата тази работа е важна, а не принудителна, както им се е струвало преди, когато в тях е присъствало злото начало. А сега виждат, че и без злото начало си струва да работят във вяра и отдаване“. Какво означава „праведник“ и „грешник“ в този откъс?

Отговор: Грешник и праведник – това са миналото и настоящото състояния на един човек, който се придвижва в духовното. Кабала говори само индивидуално, обръща се към личността, говори за света, който е вътре в човека. Това е така, защото това, което усещаме, зависи само от нашите свойства („Въведение в книгата „Зоар, п. 34)“. Само разбирайки цялата Тора и Кабала и всички духовни книги, написани от кабалистите, ще разберете какво искат да ви предадат те.

Човешкия род – залез или изгрев?


Всеобщата криза – проблеми на света и човека

Пред очите ни се променя обичайният свят, в който през последните няколко хиляди години от развитието на днешната цивилизация сме се научили да съществуваме. Човечеството все по-ясно осъзнава, че стремително се движи към кулминацията на безпрецедентно дълбока криза, обхванала всички сфери на живота.

Изглежда вече не можем да разчитаме на това, че ще съумеем някак да се приспособим, за да оцелеем в условията на кризата, да изчакаме да отмине нейното въздействие. Ако е така, ще трябва накрая да разберем доколко цялостно си представяме нейните дълбоки причини. Тогава на преден план неизбежно излизат основните въпроси «Какво представлява нашият свят?», «Под въздействие на какви сили, по какви закони и в каква посока се развива той?, «Каква е ролята и смисълът на съществуване на човека в света?».

Получавайки отговори на тези въпроси, ще можем да формулираме оптималното решение как да преодолеем най-острите прояви на кризата и да набележим ясни ориентири за развитие на човечеството и човека в света. Когато говорим за всеобхватна криза, най-напред отбелязваме многобройните прояви на стремително изострящите се екологични, икономически, демографски, междунационални и междурелигиозни проблеми, нарастващата опасност от използване на оръжия за масово унищожение, неумолимо надвисналите природни катаклизми. (още…)