Въпрос: Баал Сулам казва, че се е удостоил да направи такова разкриване на кабала, благодарение на това, че е живял в особено време, в поколение на пълно разкриване на Твореца.

Но всъщност, едва сега започват да изучават неговите произведения, след 60 години. Защо е трябвало толкова дълго време за сближаването на неговите книги с хората?

Отговор: Има време за предаване и време за получаване. И разбира се днес ние едва започваме да усвояваме неговата методика.

Преди 30 години по неговите книги са се учили по-малко от 10 човека в целия свят, а днес ги изучават стотици хиляди, преведени са на различни езици, достъпни са в интернета.

Закъсняването в миналото показва колко още много трябва да работим, за да приближим тези източници към масите, да ги адаптираме за масите и да ги пробудим към тези източници.

Ние, като посредници, се намираме между източниците и масите – и сме длъжни да работим, за да ги сближим, да научим масите правилно да се възползват от методиката на разкриване на Висшето Управление.

От урока, посветен на паметта на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21322]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От къде се взема у нас енергия за вътрешна работа, ако ние през цялото време сме длъжни да държим Твореца в скриване?

Отговор: Енергията идва от Твореца чрез групата. Няма друг източник на енергия, освен Него. И за такъв канал служи групата.

А в групата енергията, светлината, се проявяват в следствие на нейното обединяване, подобно на Твореца. В обединението на другарите се намира Твореца.

И ако правилно си организираме работата, разбираме, че Творец и група – това са едно и също нещо.

Групата е модел, благодарение на който ти откриваш тази вътрешна сила, която се нарича „Творец”.

Като че ли има източник на енергия, но трябва да се включим към него. Потребителят може да бъде само подобен и противоположен (вилка – розетка). А силата на потока от енергия зависи от спойката , от контакта в групата.

Чрез групата аз получавам пример от Твореца, започвам да виждам групата, нейният строеж, като система от светове. Вътре в нея аз разкривам връзки, които съединяват душите във висшите светове. А вътрешната сила на групата, която я оживява и удържа – това е Творецът, висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.

Ние не сравняваме висотата на Кабалистите: Мойсей, Рашби, АРИ, Баал аСулам и Рабаш. За да получим вечен, духовен живот, ние зависим от душите, които са ни предшествали: Рабаш и Баал аСулам. Това е подобно на една майка, която е най-важната за своето дете. Разбира се има много високи души, но ние можем само да се обединим с духовната система чрез Рабаш и Баал аСулам.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между светлината, която се опитваме да привлечем от Зоар, и светлината, която ни анулира и ни превръща в животинско ниво?

Отговор: Има само една светлина, но начинa, по който се проявява, зависи от нас. Това е като електричеството, което или изстудява или нагрява нещо, в зависимост от това с какво ще го свържеш.

Това, как светлината се проявява, зависи от подготовката на човек, но самата светлина не се променя; не се променя нито по сила, нито по характер. Написано е, че Творецът е в покой, Той е „добър и творящ добро”, свят на Безкрайността.

Системата от връзки между душите, която е била създадена от Твореца в света на Безкрайността, ми се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Характерът на нейното разкриване зависи от моята подготовка, от моето отношение към процеса – дали аз го желая или не.

Когато видя процеса като желан, защото той ме приближава до Твореца и това е най-важното нещо за мен, тогава аз усещам, че „аз го обичам и той ме обича”. Това означава, че аз винаги съм в състояние на подем; аз съм праведник, защото аз оправдавам всички действия на Твореца. Аз съм в света на Безкрайността, в покой.

Но ако желая да съм близо до Него само, когато имам полза от това, тогава моята любов зависи от това, какво получавам. Това означава, че преминавам от подеми в падения в зависимост от начина, по който се чувствам, и затова аз съм грешник. Завися от условията, не от любовта. Всичко се променя, понякога към добро, понякога към лошо. Следователно това, което се променя не е светлината, а съм аз: моето отношение към Любимия.

Можем да видим това чрез известен пример: млада дама (душата, Шхина, Малхут) се стреми да бъде с нейния беден любим (Зеир Анпин, Твореца) заради любовта над всички сметки, докато нейното семейство (егоистични роднини, Клипот)  са против този съюз и те и предлагат друг жених, който е богат и се грижи само за напълване, където всичко е изчислено.

От урок по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21224]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Грехът” се определя от това, дали ти молиш Твореца за силата да се издигнеш над твоите усещания за „добро” и „зло”. Първия  път когато направиш нещо не е грях! Може би ти още не си различил добро и зло в твоето отношение към Твореца. Но ако ти го направиш втори път, тогава става грях. И ако го повториш трети път, ти падаш от своята степен; не можеш повече да останеш на нея.

С първия контакт между наслаждението и желанието, се създава желание за наслаждение (съсъд, Кли). С втория контакт на наслаждението и желанието, човек получава усещане за престъпление (грях), получаване заради себе си. Но ако човек получи в желанието за трети път, тогава това не само означава извършване на грях, но и показва, че усещането за греха не е било достатъчно, за да се въздържи от него човек.

Това може да се уподоби на ситуация, където присъдата, дадена от съда, е по-слаба от желанието на престъпника и затова той не се отучва да краде. И тогава се взима решение да ме скрият в затвора на този свят.

От урока по Рабаш, 14.09.2010

[#21153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

Трябва да се стремим винаги да бъдем с вяра над знание. Защото ако Творецът се разкрие, аз губя своето независимо „Аз”, ставам паразит (получаващ) във висшата система.

Както човек, който няма никаква нужда да се повдигне от кревата, и лежи, поставен на система за изкуствено хранене.

Ако Творецът се разкрие, няма да е нужно аз да съществувам, аз няма да мога да направя и най-малко движение и Той ще запълни със себе си целия свят. И затова съм длъжен  през цялото време да удържам себе си независим от Него, да Го скривам.

Сега разбираме, защо Малхут, усещаща такова състояние в света на Безкрайността, не е могла да го понесе, тъй като това зачерква ”Азът”, същността на творението.

Творецът пробужда в нас „Аза” и ние сме готови да се откажем от цялото напълване, от цялото знание. Това е и усещане за срама, когато ни се струва, като че ли преставаме да съществуваме.

Затова цялата наша работа е в това, през цялото време да съхраняваме себе си като творение, отделено от Твореца, а от друга страна да сме подобни на Него. И това е възможно само запазвайки преградата между нас.

Но тази преграда не ни разделя! Ние се съединяваме над нея чрез подобието, връзката, която сме построили помежду си, според степента на нашето подобие!

Аз не давам на своето желание да се наслади в получаване направо от светлината, а в отразената светлина, където построявам подобие на Твореца – там се сливаме с Него, неотделими един от друг.

Отдолу – знание и разум  , а над тях – вяра и отдаване. В тази вяра и отдаване аз и се съединявам с Твореца.

Творецът никога не се разкрива така, че да направи  заради мен цялата работа и да отмени моето Аз. Висшият само ми показва примери, спускайки към мен своята долна част, АХАП, а аз  вземам тези примери и правя себе си подобен на Него.

Това се нарича „работа на Твореца”. Той не прави заради мен поправянето, а ме учи как да се поправя.

А наслаждението идва от нашето сливане и съединение.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам  е достигнал много високо духовно постижение.

Но от друга страна той се молел за това,  да го спуснат от неговото ниво, за да може да донесе науката кабала до хората.

И  главното, което  е помогнало в това, е включената в него душа на АРИ (ибур нешама).

Цялата методика на науката кабала, относно последният етап на поправянето, идва при нас от АРИ,  и ни обяснява как да излезем от последното, четвърто изгнание и да достигнем пълно духовно освобождение.

Затова, веднага щом се разкрила методиката на АРИ, нито един разбиращ кабалист повече не се занимавал по други книги, написани преди него.

Баал Сулам получил от Твореца  отговор на своята молба, разкриване в него душата на АРИ, и затова  е могъл да напише коментарите „Сулам“ на книга Зоар и коментари „Учението за Десете Сфирот” на всички произведения на АРИ, където се говори за строежа на духовния свят.

Нито един кабалист преди него не е могъл да опише метод на „трите линии” за изправяне  на душите. Защото цялата Тора това е средната линия, поръчителството – това е средната линия.

Нашата главна работа и разкриването на Твореца е в средната линия. Затова разкриваната ни методика е работа в  средната линия и се явява за нас духовно спасение.

Няма кабалист подобен на АРИ –  откривателя на тази методика, и няма кабалист, подобен на Баал Сулам, предаващ  я на нас и обясняващ ни работата с нея.

Затова неговите книги са източник на висша светлина за нас.

От урока посветен в памет на Баал Сулам 16.09.2010

[#21319]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→