Въпрос: Когато четем Зоар, през цялото време си представям земна картина…

Отговор: Това не е важно. Ако зад тази земна картина искаш да видиш Твореца – това също е добре.

Постепенно тази земна картина ще се превърне в картина на свойствата, на качествата – дом, Авраам, растения, животни – всички думи ще започнат да приемат чувствено впечатление.

Ние рисуваме всичко вътре в нашите усещания. И ако сега виждаш само образи и картни, това е защото, сега живееш в привичната картина на този свят.

Постепенно светлината ще ти донесе усещане за свойства, качества, сила. Вместо думи, обозначаващи хора, нежива природа, растения и животни, както се описва в Зоар, ти ще започнеш да усещаш свойствата на всяко от тях в себе си, отношенията между тях.

Тогава ще започнеш да съставяш картната на тези състояния от своето вътрешно чувствено впечатление – картина, която се натрупва в теб от свойствата на всички детайли на повествованието.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21563]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко се постига в резултат на усилия. Не очаквай нещо да се измени само. С усилията си за съединение  привличаме към себе си светлината.

Колкото повече са усилията, толкова по-силно тя ни действа, и обратно. Светлината се намира в постоянен покой, и ако заедно се стремим към единение, тогава Го принуждаваме да ни съедини.

Приближаваме се един към друг – приближаваме се към светлината. Отделяме се един от друг – отделяме се от светлината. Но нито едно от усилията не се губят, „стотинка по стотинка се натрупват и образуват голямо богатство“.

Всеки път, когато желаем да се съединим, светлината ни въздейства , и дори, ако се отделяме един от друг, светлината вече е успяла да ни поправи, нищо не се губи, а ние извършваме следващото поправяне.

Тези процеси на „свиване“ и „разтягане“, са като вход-изход или като работата на сърцето. Съединяваме се, светлината ни въздейства, поправя съединението ни, и веднага причинява появата на следващата неизправна степен.

И отново трябва да положим усилия – даваме на светлината възможност да ни обедини и отново поправяйки се предизвикваме следващото неизправно състояние – докато не свършат всичките 125 поправяния.

Всеки път аз се издигам над моето неизправно желание, и след това го привличам към поправяне. Първата степен – точката в сърцето ми преминава махсом, а след това привлича към себе си през махсом част от желанията. Тази част, над която тя може да бъде (вяра над разума, бина над малхут).

И така постепенно, докато не пренеса на части през махсом цялото си желание, да бъда над него, след като съм усвоил свойството на отдаване над получаването. Това е степента Х“Х (Хафец Хесед), бина, отдаване заради отдаване. Всичките ми грешки са се превърнали в заслуги, а престъпленията – в грешки.

Сега преминавам на следващия етап – през малка дупчица в следващата преграда, аз се прокрадвам в областта на любовта към ближния.

Отначало само точката в сърцето си, а след това прехвърляйки на части на това ниво желанията си, според степента, доколко мога да ги използвам за любов (напълване) към ближния, превръщам егото в желание за получаване заради Твореца.

Всеки път ние работим със своя егоизъм за все по-голямо единение, привличайки към себе си светлината, със стремежа си към подобие на свойствата. Аз желая, а Творецът, в отговор на желанието ми, изпълнява всички действия.

От урока по статията „600 хиляди души““, 20.09.2010

[21610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дайте ни съвет, как да вървим по пътя и методиката на Баал аСулам, за да достигнем целта по най-бърз начин?

Отговор: Вече сме изучили като цяло всичко написано от Баал аСулам и методиката му. Необходимо е само да я реализираме. Удостоени сме да се запознаем с този човек, с тази душа, с трудовете на живота му. Ние живеем с мислите му, намираме се вътре в построеното от него „здание”.

Науката кабала се развива, защото се развиват душите. Все повече и повече души достигат до заключителния етап на поправяне, приближават се до своето реализиране.

Завършило е последното изгнание, и сега ние сме първите, които преминават от това последно изгнание, към пълно освобождение -разкриването на Твореца. И тук действително ни е необходима поддръжка, помощ, голяма светлина, учението, което ни е предал Баал аСулам.

Виждаме по самите нас, колко ни помага това, че го използваме – ако следваме точно методиката му, тогава се сдобиваме с успех, пробуждайки светлината, възвръщаща към източника.

Тази светлина засега действа в нас скрито и резултатите също не са особено видни отвън, но с всеки ден тази сила расте все повече, става по-забележима  и се усеща по-силно. Много се надявам, че скоро ще започнем да чувстваме това, което четем, да усещаме вътре в себе си същите тези форми, свойства и образи.

Всичко, за което четем в книгата Зоар и в Учението на Десетте Сфирот, всички тези картини ще преминат вътре в нас, и ще ни стане ясно, че това не е филм.

Както сега, нашите желания ни рисуват картината на този свят, така след това – желанията ни, само че вече желания за отдаване, – ще ни нарисуват картината на втората природа, на висшият свят. И тогава ще разберем, какво Баал аСулам е направил за нас!

Той пише, че всъщност, Тора започва да се изучава чак след разкриване на постижението. Защото когато ти се разкриват картините на бъдещият свят, ти си длъжен да знаеш за какво е всичко това! Както едно малко дете, което се нуждае от възрастните.

И тогава ще почувстваш, че Баал аСулам и Рабаш се грижат за теб, като за малко дете, и ти обясняват целия този свят.

С тяхна помощ, ти започваш да проникваш все по-дълбоко в него, да разбираш и да извършваш самостоятелни действия.

И всеки път ти се въодушевяваш все повече, а тези велики учители се намират до теб, тези два възпитатели, които през цялото време се грижат за теб и те поддържат през всеки миг и на всяка крачка.

Все още ни предстои да оценим значението на това предприятие, което е създал Баал аСулам, тази огромна подготовка, която е направил: „детска градина”, и „училище”, и целият „университет” на духовният живот, които е приготвил за нас. Ако не беше той, то никакви кабалистични училища не биха могли да ни помогнат.

Защото те само могат да добавят по нещо към това разкриване, което ние извършваме по методиката на Баал аСулам и постигаме духовният свят.

Аз много се надявам, че всички ние ще стигнем до такова разкритие, и тогава ще започнем да разкриваме неговото истинско величие и любов към нас. След това ще можем да общуваме на друго ниво и да се разбираме един друг.

Много се надявам да се срещна с вас в света на истината, където ще можем да обсъждаме всичко произтичащо, поглеждайки го с истински поглед, и ще се разбираме един друг.

Всичко това ще го направим заедно с Рабаш и Баал аСулам, с тяхна помощ, и ще почувствате как те през цялото време ни поддържат, постоянно ни обгръщат с грижа . Нека да се постараем да бъдем достойни за тях!

[21472]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.

Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.

И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.

И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!

Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.

От това ще направим следните изводи:

Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”

Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.

Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.

Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.

Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде,  в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.

Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.

Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!

От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010

[21479]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние четем Зоар. Какво е важно за мен – да знам текста във всичките негови подробности или да позная Твореца, защото тук се разказва за Него, за Неговите действия?

Или искам да знам какво е написано за самите действия или от къде, от Кого произлизат тези действия?

Тук се крие преломната точка, водеща или към успех или към провал, към светлина или към тъмнина, към разкриване на Твореца или към запомняне на текста, да уча Тора или Даващия Тора.

Целта е да разкрия и да позная Твореца, стоящ зад текста. Именно Той е важен за мен. Затова мисля, как да разкрия силата, за чиито действия се говори тук.

То прилича на това, как аз седя със Стопанина на Неговата маса, Той е приготвил за мен най-изисканите блюда.

Но аз не гледам на угощението, не обръщам внимание на нищо наоколо. Не пренебрегвам всички, но го използвам за да разкрия Него, да придобия връзка с Него.

Преди всичко: за какво съм седнал на тази маса? – заради Стопанина, за да се запозная с Него, а не заради угощението.

Извършвам всевъзможни действия, за да Го опозная. Тогава ми е позволено да взема от масата всичко, да го опитам и да се наслаждавам, да направя всичко, което ми е угодно, ако за мен е важен Той, а всичко останало е само като средство.

Четейки Зоар, ние изучаваме действията на Твореца – и само за това, за да Го разкрием. Затова е нужно да се съсредоточим над това, което стои зад текста, да проникнем през него.

От една страна, Книгата сякаш ме обърква. От друга страна именно в моите усилия да проникна през текста, аз изведнъж започвам да виждам зад текста Твореца.

Няма друга възможност да Го разкрием. Няма друга връзка със Стопанина, аз не Го разбирам, Той се намира в скритие зад масата.

Мога да Го разбера само от угощението: „Обичам сладки неща – Той ги е приготвил за мен. Той ме е създал, обичащ сладко и ми го е дал. Какво иска Той с това? Аз не обичам много киселото. Но той  ми го дава. Защо?” Аз трябва да Го разкрия в самия себе си.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21569]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да говорим с Твореца”?

Отговор: „Да говорим с Твореца“ – това преди всичко означава с всички сили да се стараем да разкрием в себе си Неговия образ.

Опитай се да си представиш: Той е причината за всичко, което усещам. Мислите, желанията, усещанията – са все Той, който е заложил моята основа и ме формира.

Ако съм решил, че текущата реалност е основана от Него, то как да се отнасям към случващото се с мен? Има две възможности:

1. Пряко да строя отношение към вътрешната ми реалност като към Него. Но този подход е неточен, неверен, нестабилен, т.е. няма възможност за проверка, аз със сигурност греша, воден от егото си.

2. Първо укрепвам себе си във връзка с подобни на мен, а след това строя отношения към вътрешната реалност, пропускайки нейната картина през тази връзка.

В такъв случай аз безусловно вече пребивавам в някакво свойство на отдаване, адаптиран съм по свойства към образа на Твореца. И по-нататък аз изменям не образа, а отношението си към него. Това означава „говоря с Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Ще направим и ще чуем”, което означава, че имаме възможност да работим върху нашето обединение, колкото може повече в  този материален свят, действайки така „сякаш” искаме да се обединим. Затова сме в този илюзорен, фалшив свят. Той ни е даден,  за да ни помогне, не за да ни наказва!

Ние сме в група, която върви към Твореца и лъжем себе си като „играем” на игра на духовност, така както децата играят, че са възрастни. Ние се правим, че сме привлечени един към друг и че се обичаме. Но дори тези външни усилия привличат Поправящата светлина върху нас и ни приближават към Твореца.

Като резултат, достигаме състояние на „взаимно поръчителство”, в което всеки човек гарантира, че неговият приятел ще има необходимото вдъхновение и сили да пробуди върху себе си Светлината на Поправянето („Даряването на Тора“ – вижте статията на Баал Сулам „Матан Тора”). Това не означава, че аз съм щастлив, защото съм освободен от моите проблеми и се намирам в общество, което се грижи за мен. А по-скоро взаимното поръчителство ни дава защита от злото начало, защото ни дава възможност да заменим грижата за себе си с грижа за обществото. До степента, до която се грижа за другите, до толкова аз спирам да се грижа за себе си.

Междувременно, ние сме под контрол на „египтяните” – това в Кабала е нашия глобален егоизъм. Доколкото ние достигаме взаимно поръчителство, до толкова ще можем да излезем от властта на „Египет”. Тогава ще спрем да се тревожим за себе си, и ще мислим за обществото.

Когато излезем от нашия малък, вътрешен, егоистичен свят, ще започнем да усещаме нова реалност. Желанието определя всичко, защото то е същността на творението.  Ако се стремим към общото желание чрез взаимно поръчителство, тогава,  преминаваме от нашето лично желание към общото, ще разкрием ново място, нова вселена. Ето така се придвижваме от един свят в друг.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

И подобно на това е Тора. В нея има форма (тяло), и това са заповеди в Тора, наричани форми на Тора. И тази форма е облечена в дрехи, т.е. в разкази за този свят.

Глупците в света не виждат нищо, освен тези дрехи, т.е. повествованията на Тора. И не знаят повече, и не се вглеждат в това, което се намира под тези дрехи (вътрешното съдържание на Тора – кабала)

Книга Зоар с коментари „Сулам”. Глава Беаалотха, 62.

И затова (външното, общо разбираемото) повествованието в Тора  са тези (само външно) дрехи. А този, който мисли, че тази външност представлява непосредствено  Тора и няма в нея нищо друго, то губи своята душа (оставя я неизправна, егоистична, не я поправя), и (затова) не ще има част в бъдещия свят (в следващото след нашето непоправено състояние, сьстояние на отдаване и любов).

Затова е казал Давид: „Отвори (Творецо) моите очи, за да видя чудесното в Твоята Тора”, т.е. за да видя какво се крие под външността на Тора.

Книга Зоар с коментарите „Сулам”. Глава Беаалотха,60.

[#21243]

Filed under: Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.

И затова, ние преминаваме през много различни състояния: в чувствата, в сърцето, усещайки горчиво/сладко, и в разума, усещайки лъжа/истина.

Постоянно объркваме анализа в сърцето и в разума, между сладкото/горчивото и истина/лъжа, които се хвърлят ту в едното, ту в другото, но именно това ни помага да построим съвършено желание и ясен разум.

Човек не се ражда герой, готов за възложената му мисия, а висшата светлина създава само една точка „от нищото”.

Тя се отличава от светлината само с това, че има желание да се наслади, вместо желанието на светлината – да наслади.

А всички останали свойства човек трябва да развие в себе си сам, от връзката с въздействието на светлината върху него, благодарение на разбиране и усещане.

Само тогава той ще я познае и ще я почувства: какво има в Твореца, в светлината, и ще стане същият, както Него. Защото състоянието на светлината е съвършено, а в замисъла на сътворението се предполага, че и творението ще стане също така съвършено, както и Той.

Тоест, от точката, творението трябва да получи серия впечатления – приятни и неприятни, ясни и неясни – докато не достигне състояние, когато действително ще чувства и разбира всичко, и ще може да замени Твореца със себе си в Неговата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.09.2010

[#21369]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→