Въпрос: Какво означава да подготвиш своите съсъди?

Отговор: Това означава да подготвим съсъдите си за получаване на напълването, с една дума, да вземеш чиния, кофа, или какъвто и да е обем. Съсъдът (кли) се нарича желание, в което можеш да получиш напълване. Това не е някакъв нежив съсъд, а твоето желание.

Насочено ли е това желание към онова, което ти се полага да получиш съгласно реда на стъпалата? Ако то не съответства на нашата цел, то няма какво да предоставиш за напълване, сякаш си донесъл чувал и се готвиш да го напълниш с вино. Но това е невъзможно, защото е неподходящ съд за напълване с течност.

Желанието трябва да бъде именно към правилното напълване, а това означава, всеки път към все по-голямо свързване между нас. Във връзката помежду ни ние пораждаме все по-голямо желание за обединение, за да може в него да се разкрие любовта на Твореца и да пробуди такава любов в нас към Него.

А подготвителната крачка към достигане на любовта ни към Твореца – това е постигане на трепета в нас. Трепетът – това е поправяне на отдаващите желания, на Г”Е, а любовта е поправяне на получаващите желания, на АХА”П.

Сам по себе си съсъдът не съществува като такъв. Той е следствие на нашето съединение, за това са необходими най-малко ”десет човека” за постигане на действащ съсъд. Съсъдът ще е действащ, ако се стремим максимално към нашето вътрешно съединение, желаейки да разкрием свойствата на взаимно отдаване вътре в него, с помощта на което ще можем да достигнем любов към Твореца.

Трябва да дадем на светлината нещо, над което да работи. Ние не и даваме такава възможност! Това се нарича: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Няма го човекът, защото не сме създали такъв образ чрез нашето съединение. Ние се протягаме към това, забравяме, това не ни се струва отнасящо се към нашето дело и не попада в главите и сърцата ни. А щом няма правилно намерение, то е жалко да хабим времето за учене – по такъв път не ще можем да се издигнем по-високо от неживото ниво на светостта.

Затова ние наистина оставаме в мъртво състояние: и от ден на ден повтаряме едно и също, като неживи.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 27.12.2012

[96661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм слушал курса от лекции “ Въведение в науката Кабала „. На последния урок от 21.11.08 ние се спряхме на точка 121, стр.365. Бих искал да знам, ще има ли продължение на лекциите по тази тема или не?Отговор: Обикновено изучаването на “ Въведение в науката Кабала “ завършва с това, защото след това продължава да се изучава Кабала с предпочитане вече по ТЕС. Вие и сами виждате, как материала става съкратен.Така е било прието и при моя учител.

Серия уроци по статия “ Въведение в науката Кабала “ .

Въпрос от ивритския блог: Обяснете кабалистическото значение на символите в сватбения ритуал: кипа, купата вино, пръстен, пари за пръстена и за невестата, разбиване на купата, ктуба и т. н. …

Отговор: Говори се за съединение на желанието (съсъд) с правилно намерение (екран) за получаване на светлина (единение с Твореца). Кипа – екран, вино – светлината хохма, пръстена и парите – усилия за създаване на екран, невеста – желание, ктуба -условие за сливане, разбиване на съда – изправянето и единението започват с разкритие на (егоистическите) разбити желания. Целия семеен живот – това е поправяне на съсъда.
Книга Зоар – статия “ Нощта на невестата „.

Въпрос от ивритския блог: Вие написахте в блога: всички имена, в които има духовни корени, названия на духовни сили, святи и порочни – намират се в Тората. От тези имена ние избираме „святите“ и ги даваме на нашите деца. Как да узная, кои имена са святи?

Отговор: Имена, които се дават на децата в течение на векове – тях употребявайте.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е съпругата на човек, изучаващ Кабала да му бъде също и приятелка? Възможно ли е заедно с нея да постигне целта на творението? Ако не, какъв е смисъла на израза „Мъж, жена и Божественото присъствие между тях“?

Отговор: Може! „Мъж, жена и Божественото присъствие“ – истинският смисъл на този израз е, че желанията на душата (жената), екрана и отразената светлина (мъжът), съставят съсъд, условие за обединение с Висшата сила. Светлината се поражда от тяхното свързване (съсъд + екран = съсъд), съединение, в което се намира Твореца. В нашия свят, когато мъжът изучава Кабала, дори и не по свое желание предоставя на жена си духовна подкрепа, даже и тя самата да не се занимава с Кабала. Ако тя желае, той е длъжен да учи заедно с нея и така напредват заедно. Рабаш е съветвал учениците си да четат на жените си статиите му.

Въпрос: Дали мъжа, чрез поправяне и постигане на духовното, може да се научи да бъде наистина верен на жена си?

Отговор: Кабала не си поставя това за цел. Но постепенно, чрез поправянето, той се променя.

Въпрос: Рав, аз съм вече три години без приятелка. Дори и да срещам някоя, не върви, защото съм прекалено концентриран в света на Кабала. Какво иска да ми каже Твореца с това?

Отговор: Да намериш приятелка, означава да намериш някоя, която ти подхожда. Тоест концентрирана също в духовния живот и духовната цел.

Въпрос: Вие казвате, че за да може изучаването на Кабала да бъде ефективно, мъжът задължително трябва да е женен. Какво мога да направя, ако физически не съм способен да създам семейство, защото съм роден с недостатък?

Отговор: Тогава си освободен от това условие, ако недостатъка не ти позволява да построиш общ дом. Но не мога да си представя състояние, в което е невъзможно да създадеш семейство.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→