Въпрос: Защо живеем на този свят?

Отговор: В детството си, всяко дете пита за това, като се започне от 5-6 години и дотогава, докато започнат проблемите с половото съзряване.

Ние си задаваме тези въпроси защото в нас се намира така нареченото „решимо” – духовният ген, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване, отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо живеем? В какво е смисълът на живота ни?”

Впоследствие, ние забравяме за този въпрос и в препускането в живота си не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване.

Но виждаме, че този въпрос не ни оставя намира дори при всевъзможни житейски ситуации. А в наше време броят на хората, които са изпаднали в отчаяние, които се развеждат, употребяват наркотици, приемат антидепресанти, расте достатъчно бързо, за да видим, че все пак този въпрос е много силен.

Този ген е заложен в нас до такава степен, че в резултат на нашето развитие, на нашата еволюция, ние трябва да достигнем до състояние, в което всички да си зададем въпроса: „За какво да живея? Какъв е смисълът на това? Трябва ли да живея?”

Можем да се запитаме по друг начин: защо природата, щом е толкова съвършена и целенасочена е създала човека с толкова големи възможности и го е оставила без отговор на въпроса: ”Как да изгради животът си? Какво да постигне в живота?”

Ние виждаме каква огромна мъдрост е заложена във всяка клетка, във всеки организъм, във връзката между тях. А колко още не сме разкрили! Но дори от това, което разкриваме с помощта на науката, ние виждаме каква потресаваща мъдрост се крие в целия този най-богат механизъм.

А ние като върхът, като резултата на цялата тази потресаваща система, не виждаме смисъла на своя живот. Как е възможно това? Безусловно има цел в нашето съществуване, но ние още не я знаем и трябва да я разкрием.

Затова този, който си задава въпроса за смисъла на живота, в крайна сметка идва при науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[155154]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Израстнах на село, сред природата и от тогава съм много свързан с нея. Когато гледаш цветята или облаците в небето, или морските вълни, виждаш, че нямат въпроси, съществуват в покой и благо, всеки на своето място, те са прекрасни и съвършени.

И си задаваш въпроса: „А къде съм аз? Защо в моя живот няма такава хармония и красота?“ Защо човекът, най-развитото създание в природата, освен това е и най-нещастното?

Отговор: Колкото повече е развито творението, толкова повече то страда. Нима камъните страдат? Тяхната вътрешна сила действа така, че да се удържат в тази форм,а и това е всичко. Растението вече страда, защото се развива, нужни са му дъжд, слънце, топлина, страда от студа, изложено е на всякакви външни влияния.

При животните е още по-лошо. Те през цялото време трябва да бягат от някой, да се защитават, постоянно търсят храна. Природата не им е обезпечила изобилие, сами трябва да се грижат за себе си.

А човекът, както е казано: „Ръката му е върху всички и ръцете на всички са върху него.“ Той действително зависи от всички, въпреки че е най-развит.

Въпрос: Но защо на човека му е толкова тежко в живота? Жена ми работи в детска градина и разказва как с всяка следваща година децата стават все по-нещастни. Животът им е толкова тежък, сякаш от малки страдат, живеят в постоянен стрес, агресивни са едно към друго. Никъде няма добра атмосфера – нито в къщи, нито в детската градина. Защо живеем под постоянно напрежение?

Отговор: За да се приведем към целта на творението, трябва да си задаваме трудни въпроси, да живеем труден живот, иначе нищо няма да постигнем. Особено в наше време, защото в края на ХХ-ти век сме дошли до такава точка от развитието на човечеството, за която са говорили кабалистите: започвайки от 1995 г. и нататък, човечеството влиза в период на идването на Машиаха. Машиаха не е човек на бяло магаре, както много си мислят, а е сила, която ни изтегля на следващото ниво на развитие.

Въпрос: Това ли е целта на творението, за която говорите?

Отговор: Да. Ние трябва да достигнем състоянието „ Адам“ – стъпалото „ Човек“.

Днес живеем съгласно животинското ниво, а не човешкото, тъй като се грижим само за тялото си и за това как да устроим свое гнездо, дом. Нима с това постигаме смисълът на живота? Целият смисъл на съществуването ни за нас е в това да установим живота си, с което се занимават и животните.

В сравнение с тях, ние сме само по-сложни създания, но не повече от това. Не ставаме по-щастливи, защото не постигаме смисъла на живота. Не знаем защо се раждаме, как живеем, кой ни управлява, какво се случва след смъртта ни.

Въпрос: Човек се ражда, за да страда?

Отговор: Не. Точно обратното! Всички страдания, които усещаме, са само природни сили, подтикващи ни към достигане на съвършенство, хармония, щастие, светлина.

Въпрос: Важно ли е да се задават въпроси за смисъла на живота?

Отговор: Да. Защото можеш по време на живота си в този свят да излезеш на нивото на вечния свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе.“

Хората, които започват да изучават науката кабала идват със същия въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?“ Човек трябва да пита за това. Даже ако всичко при него е наред, той пита: „За какво все пак живея?“

Той иска да знае защо всичко е устроено така, че няма отговор, не му е известно накъде да се насочи. Да стане сутрин, да отиде на работа, да се върне вечер в къщи и какво по-нататък?! Той иска да знае, че може би има по-висока цел, да може да оправдае съществуването си. Защото е много тежко да се каже, че живея, само да обезпеча семейството си и децата ми – само за това.

Вече сме се развили до такова състояние, че сме задължени да си задаваме въпроса за смисъла на живота и да намерим отговор на него.

От програмата на радиостанци 103 FM, 18.01.2015

[155266]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: В резултат на естественото развитие, желанието на човечеството се променя отвътре, постепенно губейки интерес към материалните придобивки. Кои са признаците, които ни показват, че трябва да започнем изпълнението на нашата мисия към човечеството?

Отговор: Това се вижда по усещането за празнота и неспособността да се само-напълним. Човек започва да пита за смисъла на своя живот, не желаейки да води животинско съществуване.

Някога той е намирал смисъла на живота в материалните придобивки и е бил готов да полага тежък физически труд, за да си купи едно или друго нещо. Но днес той вече не намира смисъл в това, то не му носи напълване. Излиза, че човек губи вкус към живота. И всичко това, за да може да разкрие, какъв е истинският вкус на живота.

Всичко старо вече не му върши работа, а ново няма. Но човек сам няма да може да намери това ново напълване и затова ще му се наложи да изпита много трудности. Понеже човек не може без наслаждения, ако е достигнал до отчаяние, започва да се побърква.

Това е критична точка, при която могат да избухнат войни, кризи. От безпомощност човек е готов на всякакви безумни постъпки, само и само да заглуши празнотата.

Няма нищо по-лошо от празното място. Ако няма любов между нас, то ще трябва да запълним това празно място с ненавист. Затова трябва да обясним на хората, откъде идва всичко това, защо и как това може да бъде поправено. Хората трябва да се организират, да се започне с тяхното обединяване, да им се покаже, че може да бъде преодоляна тази празнина, срещу която лекарствата и психологическите внушения също са безсилни.

Единственото лекарство, което може да помогне – това е нашата методика за обединение. Човек опитва и изведнъж открива, че тя наистина дава напълване.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134320]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Молитвата на многото“: На онези хора, които усещат в себе си вътрешна потребност и не се съгласяват със сегашното състояние, не забелязват никакъв напредък в духовната работа и страдат от недостиг на любов и сливане, не усещат живота в Тора, ще им помогне следният съвет: да се молят за цялото общество.

Тоест човек не смята, че му се полага повече, отколкото на всички останали, а съгласно казаното: ”Творецът пребивава сред народа си”. Той се моли за всички, желаейки въобще да престане да се грижи за собствените си интереси и да мисли само и единствено за удоволствието на Твореца. Затова му е все едно от него ли се наслаждава Твореца или от другите, и той се обръща с молитва за цялото общество.

Човек започва да търси смисъла на живота над обичайните, земни интереси: храна, семейство, пари, слава, знания. Той дори в крайна сметка не дочаква отговор на земните си търсения, за да се увери в тяхната непригодност, а вярва на общественото мнение, под чието влияние се развива. И ако обществото вече е проверило тези ценности и се е разочаровало от тях, то човек не трябва да ги проверява – той веднага преминава към следващите, по-високи от земните цели.

Така той започва да пита: ”А в какво се състои смисълът на този живот? За какво живеем? Има ли някаква друга причина да продължаваме да живеем, освен животинския страх от смъртта? Нима така ще си отиде този живот, без нищо, или има някаква възможност да останем да съществуваме за някаква вечна цел?”

Всички тези въпроси, разбира се, ако има късмет, го довеждат в науката кабала. А освен нея, никой друг не може да даде отговор, и ако човечеството продължи да се развива и да си дава равносметка, то на неговото състояние не би завидял никой. На никое друго място няма да намери отговор. Затова, все повече нараства употребата на наркотици, защото къде да се дянат онези милиони, които остават без работа и едновременно си задават въпроса за смисъла на живота. Те са притиснати от двете страни и нямат никаква възможност да се наслаждават на живота, и предварително се отказват да търсят такава възможност за наслаждаване.

Но онзи, в когото вече се е събудил този въпрос за смисъла на живота, отнасящ се към духовното търсене, излизайки извън рамките на обичайните интереси на еснафа за храна, секс, семейство, пари, слава и знания – трябва да намери отговор на това. Тоест той иска да надзърне зад границите на този живот, в неговия корен, за да разбере откъде идва той, от кого се управлява, накъде тече и към каква форма на съществуване трябва да ни доведе.

Такива хора, занимаващи се с търсене на корена на този живот, се обособяват в особени ”активни” общества. Те не само се развиват за сметка на обкръжението, но и самите те го доразвиват. Тоест, те се обединяват с обкръжението за да извършват съвместна работа, ставайки този инкубатор, който ускорява развитието на човек и го ориентира в определено направление. Човек сякаш не иска да разчита на това, каква реколта ще му позволи природата да събере: колко яйца, кокошки, месо, зърно, плодове и зеленчуци ще получи по естествен път, а изкуствено създава благоприятни условия – изгражда изкуствена среда. И тогава може приблизително да знае каква реколта ще получи.

Той може сам да регулира температурата в инкубатора, за да получи повече яйца, да регулира температурата и влажността на оранжериите за по-голям добив. Точно така той може да създаде благоприятна среда за собственото си израстване. Въздействайки на обкръжението, той може да регулира посоката на своето развитие и неговата крайна цел.

От много поколения насам, ние се ползваме от светлината на кабалистите и ускоряваме своето развитие за сметка на особеното обкръжение, без да чакаме кога най-после цялото човечество ще достигне това осъзнаване по пътя на страданието.

В такова общество действат принципите: ”Да помогне човек на ближния си” и ”Творецът пребивава сред своя народ”. Това означава, че с Твореца може да се установи връзка само чрез връзката с обкръжението, което ни направлява към Твореца. Такова общество се изгражда на основата на всеобщото равенство, единство и взаимното поръчителство, като един човек с едно сърце. И тогава вътре в това едно сърце разкриваме Твореца.

Затова цялата ни работа се състои в това да настроим самите себе си правилно, като музикален инструмент, за да не звучи фалшиво, а наистина да търси Твореца. Ако се обединяваме с такава цел и между нас възниква отразената светлина – алтруистично отношение, взаимна връзка, поръчителство, грижа един за друг, та чак до любов, то в зависимост от здравината на това съединение, вътре в него разкриваме силата на Твореца. Така изминаваме всички 125 стъпала, започвайки от първото, първоначално единство и до пълното разтваряне един в друг.

По този начин настройваме своя съсъд да усеща Твореца и започваме да Го чувстваме вътре в себе си. В обкръжаващата светлина се разкрива пряката светлина, давайки ни усещане за живот във висшите светове: в полето на силата на отдаване, вместо силата на получаване. И единственото, което е необходимо за това, е поправяне на своя съсъд, което ще ни доведе до поправяне на отношенията.

От подготовка към урока, 31.05.2013

 [108813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В предверието на духовния подем човечеството преминава подготвителен период, още не разбирайки законите на своето развитие. Поради това съществуват различни теории, и едновременно, виждаме, че процесът се движи с изключителното развитие на нашето егоистично желание, обърнато към лична изгода. То е свойствено за всеки човек и хилядолетия определя нашето поведение.

В човечеството са отделени няколко цивилизации, всяка от които се развива по своему, в своето време и в своето направление. А освен това, във времената на Вавилонската кула, определена част от човечеството се е отделила от останалите и е поела по особен път на развитие, доколкото, чрез егоистичното желание, в нея се е пробудило желание да постигне целта на действителността.

Това желание е трябвало да получи методика за реализация – и тук е възникнал проблемът. По същността си, човек иска да знае защо и за какво живее, в какво е смисълът на неговия живот. Едновременно, внезапно се изяснява, че отговорът на този въпрос е обусловен от много странен принцип: ”Обичай ближния, както себе си”.

Струвало ни се е, че смисълът на живота трябва да се открие след смъртта на тялото или в някаква мистична реалност, намираща се зад материалната природа. И изведнъж ми говорят за любов към ближния: ”Започни да го обичаш както себе си и развивайки такива взаимоотношения, ще откриеш висшия свят, цялата действителност, цялата дълбина на мирозданието, а също скритата Сила, която се нарича Творец – вечен и съвършен…“

Това не го разбирам. Нима не е достатъчен страничният, който се намира пред очите ми? Нима трябва да се издигна, да отменя себе си така, че да не виждам разликата между себе си и него? Оказва се, че това се нарича ”отдаване заради отдаване”. И в добавка приемам неговото желание и се грижа за него, както за любимо дете, както за собствената си душа, част от която е и той, и всъщност се явява. Благодарение на такава любов, казват ми, аз ще намеря и реализирам смисъла на моя живот. Само да дарявам добро на ближния.

”Да, това напълно противоречи на моите представи! Какво може да бъде по-отвратително от такъв смисъл!?”

Аз преднамерено изчиствам, заострям този момент – нали всъщност всичко е точно така. На човек му трябва време, за да разбере, да проумее: само това е неговата реализация. Именно във взаимоотношенията с ближните на нашето текущо ниво, в условията, когато се презираме един друг, ”говорим” един за друг, без колебание, убиваме се и се наслаждаваме напук на другите – именно тук между нас се разкрива безкрайната дълбочина на духовния свят, истинската реалност. Първоначално това просто не се поддава на разбиране.

И затова пътят е дълъг. Малката група, започнала да го реализира в Древен Вавилон, е трябвало да премине през множество перипетии, когато всички останали продължавали да се движат по егоистичния ход.

В края малка част от човечеството стига до финалния егоизъм чрез разбиване, чрез разрушаване на Храма, а голяма част се придвижва в егоизма линейно. По пътя двете части се смесват помежду си, докато заедно не се оказват на този етап, който изисква окончателна реализация на поправянето.

И така, подготовката за поправянето започва отдалеч. Малката група, наречена ”народа на Израел”, преминава през особени състояния, отхвърлена от духовните степени, а след това преминава чрез поетапни, дълбоки и бавни поправяния. Тя поправя своите разбити съсъди-желания, което изисква подготвителна база, преход от егоистичното намерение (ло-лишма) към алтруистично (лишма), към отдаване заради отдаване и към получаване заради отдаване. Всички етапи на този път са ясно построени един след друг, и като цяло народът на Израел поправя себе си чрез светлината, връщаща към Източника, която се нарича ”Тора”.

От друга страна, останалите части на общия съсъд, наречени ”народите на света”, не са преминали разбиване и затова не се нуждаят от поетапно поправяне. По същността си, те нямат какво да поправят. Ако народът на Израел трябва отново да издигне в духовното своите разбити и отхвърлени от там части, за да събере от тях десет сфирот всяка по отделно и всички заедно, създавайки с това реалността на общата душа, то за останалите е по-просто – те получават светене, придаващо им екран (масах), което е и поправянето. Те участват в процеса, присъединявайки се към Израел, последователно и много трудно поправящи себе си.

В края съсъдите на народите на света достигат такъв успех в поправянето, че взимат синовете на Израел ”на плещите си” и ги водят в ”Храма”. Народът на Израел не може сам да се издигне на тези степени, а народите на света са способни на такова изкачване, защото в тях няма разбити съсъди.

По такъв начин, последният етап на поправянето се осъществява не просто заедно с народите, а с тяхна помощ, с тяхната поддръжка, ”на техните плещи”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 09.04.2013

[104610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме сериозно объркани, защото живеем без да знаем защо и за какво? По-лоши сме от което и да е създание, защото те дори не се замислят, те нямат още едно общо желание, което да се извисява над телесните им потребности. На тях им е напълно достатъчно да подсигурят базовите си нужди: храна, секс, семейство и това е. Такова е животинското стъпало. И сред хората някои се задоволяват само с това, т.е. с желанията на неживото, растителното и животинското на нивото човек. Но заедно с това, в нас има и човешко желание, което поставя въпроса за смисъла на живота, за същността: ”За какво живея?” – и се издига мъничко над животинското стъпало.

Тогава на човек не му е достатъчно просто да съществува в света. Той иска да знае кой е той и какво е той, от къде е и какъв е смисълът на неговия живот? Това желание се нарежда по скалата на желанията след желанията за храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Аз искам да опозная своята същност, своето предназначение и това искане затъмнява останалите. Тъкмо това искане ме изкачва на стъпалото над ”животното”. Всичко би било наред, ако живеех ”животински” живот и не се досещах за това. Но сега, в своите желания аз съм  човек, а в усещанията и разбиранията – ”животно”. Това ме унижава до нивото „прах“, аз просто не съм способен да съществувам по този начин повече.

В подобни ситуации хората не знаят как да си отговорят на тези въпроси. Те идват до отчаяние, захващат се с наркотици, сблъскват се с проблеми, създават революции, създават терор – само за да потиснат въпроса за смисъла на живота.

А след това започват да разбират същността на проблема: в началото на живота си човек е обкръжен от грижи, предназначени за неговото израстване, а след това сякаш го хвърлят и го оставят на произвола на съдбата: ”Прави каквото искаш и се грижи сам за себе си.” Това го хвърля в шок: изведнъж той сам трябва да се обезпечава, да работи, да се изхранва, да решава проблемите си. Това съвсем не му допада, той би предпочел да е малък, както преди и да се грижат всички за него. Но не, казват му: ”Времето изтече”.

Защо в живота е установен такъв ред? Защо е необходим такъв радикален поврат?

Това противоречие кара човек да търси отговора. Както пише Баал а-Сулам, от тук са произлезли вярванията, религиите и всевъзможните концепции. Всъщност, причината за тяхната поява е много сериозна и дълбока, тя е заложена в самото сърце на човек.

Хората не просто са се страхували от вятъра, слънцето или пък от луната, както ние си го представяме. Тъкмо обратното, в някакъв смисъл ние сме много по-примитивни, отколкото онези, които са изобретили религиозните представи. Много повече вярваме в митове и други бръщолевици. Примерно, днес светът е полудял с настъпването на ”Края на света”. А всъщност става дума за дълбоко вглъбяване на човека, замислен над своето битие, над Висшето управление, за случващото се в живота. Защо Природата ни пази до зряла възраст, а след това рязко променя своето отношение? Погледнете децата: те сякаш се намират под защита. Детето през цялото време пада, удря се и нищо, сякаш Висшата сила го пази, като добавка към човешкото му обкръжение. Но когато порасне вече нищо не му се прощава и му се налага да си плаща дълговете.

Ето върху това хората от древността са размишлявали сериозно. Те виждали как чрез родители и близки, чрез цялото общество, Природата до определена възраст проявява грижи към човек, а след това ”променя лицето си”.

Може би, в този скок, в разрива, в разреза между двата стадия можем да установим контакт с Висшата сила, която ни наблюдава и ни управлява. Може би наистина тук можем да съгледаме нейните изисквания към нас, да разпознаем какво иска от нас с тази промяна и това отношение – и да я разберем по-добре.

Освен това, хората от онези времена са били много по-близко до Природата, те са се опиянявали от нея, ”дишали” са с помощта на силите и са я усещали много по-добре от нас. И затова не трябва да се предполага, че древните вярвания са възникнали на празно място. Да, те са се видоизменили през хилядолетията, но отначало са се базирали на сериозните въпроси за човешкото битие, сякаш са разделени на добро и зло. До сега не е било по силите ни да съединим тези две повърхности на реалността, защото не можем да се издигнем над знанието. Силите на доброто и злото продължават да съществуват в нашето възприятие по отделно, без да се съчетават помежду си.

От урок по статията ”Мир”, 21.12.2012

[96102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

През цялата история, в течение на много поколения преминаваме през период на реализиране на всичките ни материални желания, докато не достигнем до въпроса за смисъла на живота.

Търсим отговор на въпроса за смисъла на живота и с негова помощ идваме в групата.

В групата се ”плискаме” като пране в пералня, без да знаем кое, къде и как – като малки деца, които не разбират къде се намират. Пребиваваме в такова състояние известно време, понякога няколко години, докато не започнем да получаваме падения и подеми, и тогава започваме да се безпокоим. Изведнъж забравяме какво е било вчера, като болни от склероза. Или пък изведнъж ни обхваща радост, а после скръб. Творецът започва да ни влачи ту наляво, ту надясно, да ни тресе в едната или в другата посока. Усещаме се така и в чувствата, и в разума си.

И това се случва дотогава, докато човек не разбере, че може да напредва само ако се закачи за Твореца чрез групата, защото Творецът винаги се намира само в средата на групата. Затова Той ще ни тресе дълго, докато не разберем това.

Науката кабала предварително ни обяснява за какво ни се дават всички тези състояния, с помощта на които съзнателно да се устремим към Твореца.

От първия семинар в Грузия, 05.11.2012

[92891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Мнение (У. Баймуратов, академик, дир. НИИ): Концепцията за прогреса е към края си. Духовната криза на индивидите се проявява, когато материалните ценности аномално ни довеждат до нивото на смисъла на човешкия живот. Кризата на духовността се проявява в това, че индивидите се стремят към лесни пари и материални блага, днес и тук.

Възниква необходимостта от промяна в потребителската психология. Потребностите ни трябва да бъдат удовлетворени, не намалени, а в нормата. Но за това човек трябва сам да достигне до разбиране, какво му е достатъчно, какво е заработил вече за себе си, а сега да работи за обществото. Истина е, че за да узрее за това разбиране е необходимо да бъде духовно развита личност, ръководеща се от принципите на умереността.

[49762]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→