Въпрос: Световната здравна организация е включила в своя списък от болести и разстройства зависимостта от видео игрите. Човекът се счита за зависим от игра, ако отделя голяма част от своето време „до такава степен че игрите преобладават над останалите жизнени интереси.“

Каква е основата на това, човек толкова да се прилепва към играта, че тя да стане за него живот?

Отговор: А какво е нашият свят? – Също е игра.

Когато няма нищо друго, човекът сменя едното за другото.  А играта, в която влиза, го подчинява, той е в нея, получава отдаване от нея, въздейства върху нея. За него това е най-близкия спектър от връзки, събития, взаимност.

Той участва активно! Хората харчат много пари и са готови просто да живеят в това.

Въпрос: Смятате ли, че това е болест?

Отговор: Вярвам, че всяко хоби, ако не отклонява от целта на творението, може да има място в свободното време, но извън това вече е болест.

Въпрос: Може ли да се победи тази болест?

Отговор: Не мисля, че човек доброволно ще се откаже от нея. Защото да замениш приказния свят с реалния, е просто да крадеш от себе си живота.

Реплика: А за него животът е игра…

Отговор: Всъщност не е игра, а е неговия живот! А нашият живот е глупава игра.

Реплика: Вие през цялото време говорите само за едно: само когато човекът стигне до истинския смисъл на живота, всичко това за него ще стане като детски игри.

Отговор: Това ще изчезне от само себе си. Защото перспективата за разкриване на истинският свят, вечността, съвършенството ще засенчи всички игри, всичко, което той има днес.

Въпрос: Може би затова игрите днес съществуват, за да го подтикнат към това?

Отговор: Няма да го подтикнат, а просто ще облекчат времето, докато човечеството осъзнае в какво безнадеждно, крайно състояние се намира.

Въпрос: И кога ще дойде това време?

Отговор: Това зависи от два фактора: когато човечеството ще се настрада и когато кабалистите могат да се доближат до него и да обяснят, в какво се състои проблема.

От Тв. Програмата “Новини с Михаел Лайтман“, 20.06.2018

[231630]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228816]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Освен главната цел – да постигнем Висшия свят, има ли висши цели, свързани с природните таланти и способности, докато човек не се е развил за търсене на Висшия свят?

Отговор: А за какво му е на човек да си губи времето за друго? За да бъде велик музикант? Да допуснем, че по 12-14 часа на денонощие се упражнявам да свиря на музикален инструмент, за да мога после да свиря красиво. В това ли се изразява смисълът на моя живот?!

Какво ще постигна с това? – Огромно егоистично напълване. Покланят ми се, уважават ме, познават ме, печеля, излизам на сцената – всички стават, ръкопляскат!..

Реплика: Не само. Хората слушат тази музика и стават по-възвишени.

Отговор: Да, хората плачат от възторг, това е прекрасно и после какво? В крайна сметка и аз, и моите слушатели благополучно ще умрем, и с това всичко ще свърши. В това ли е смисълът на живота?

В такъв „капан“ попадат всички. Но има хора, кабалисти, с огромно желание да познаят смисъла на съществуването. Те казват: „Не сме съгласни на по-малко, непременно трябва да постигнем Твореца! Смисълът на живота е в постигането на точката, от която произлиза всичко. И нищо по-малко от това“.

Реплика: А ако вземем предвид учените, които, например са създали вещества, помагащи на здравето. И човечеството от векове ги използва. Нима в това няма смисъл?

Отговор: Те подобряват само животинската част от живота на човека.

В нашия свят не може да има смисъл и няма какво да ровим в него! Виждаме какви сме и как всичко свършва. Хората се раждат, живеят и умират. И така поколение след поколение, докато земята ни носи. Няма нищо друго. Тогава, струва ли си да говорим за смисъла на съществуването на белтъчната материя на тази планета?!

Въпрос: Получава се, че смисълът на живота е да откриеш смисъла? Кабалистите казват, че той е в сливането с Твореца.

Отговор: Разбира се! В този живот! В този свят!

Ти трябва да постигнеш Твореца, да го разкриеш, да го познаеш! При това постигаш състояние на вечност и съвършенство! Без да умираш! Без да се отъждествяваш с тялото, което отпада като абсолютно ненужна част, като отработена степен на ракета.

Това трябва да постигнеш. И то явно, отчетливо, като дете, което пъха всичко в устата си, тъй като само по вкуса може да определи, какво е това. Затова така се и казва „таамей Тора“ – „вкусовете на светлината“.

От урока на руски език, 28.01.2018

[226144]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Без науката  кабала е невъзможно да отговорим на въпроса за смисъла на живота. Нали се намираме в желанието за наслаждение, което е  цялата наша природа и затова през цялото време обслужваме само него.

На въпроса: „ Защо живея?“ – егоизмът веднага отговаря: „За да се чувствам приятно в своето желание да се насладя!“, вътре в своята природа, а не по-високо от нея.

Излиза, че целият ни живот се състои в това да обезпечавам напълването на своя егоизъм. Тоест, аз обслужвам своето животинско тяло и се намирам не над животинското ниво, а вътре в него.

Само при условие, че давам на животинското си тяло само най-необходимото, както на бика, магарето или коня, за да ни служат на нас хората – тогава използвам своето тяло за нуждите на човека, който е по-високо от животинското тяло. Това означава, че си изяснявам въпроса „Защо живея?“- тоест, не бикът, или магарето, а човекът в мен: каква е целта на неговия живот.

И тогава изясняваме, че животът не е в желанието да се насладим, което живее и умира – а по-високо от него. Тоест, трябва да търсим смисъла на живота над егоизма. А по-високо има само сила, която е породила желанието за наслаждение – Творецът.

Излиза, че отговорът на въпроса за смисъла на живота е невъзможно да намерим вътре в себе си, в своето животинско тяло, а само изследвайки силата, която ни е създала и довела до този въпрос. Трябва да разкрия Твореца и тогава ще разбера защо живея.

Постигането на Твореца става по 125 стъпала и всеки път все повече разкривайки Твореца, разбирам защо живея. А когато завърша всички свои поправяния, тоест всички постижения на Твореца, то ще разкрия пълния отговор на въпроса за смисъла на живота.

От урока за подготовка към Международния конгрес 2018, 26.01.2018

[221017]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо страдам? Защо, още не успял да се родя, съм длъжен на всички?
Отговор: Виждате, че страданията веднага са ви довели до въпроса за смисъла на живота. А без тях вие ще заработвате, веселите, удовлетворявайки се с малко, и бихте просъществували така, че от този ваш живот нищо да не остане.
Страданията ви тласкат към това, че в течение на този кръгооборот вие да можете да излезете на следващото ниво на съвършенство, вечност и да превъзмогнете границата на смъртта. Такъв стремеж към постигане на смисъла на живота е велик подарък. А страданията са важни, иначе вие не бихте питали за какво ви е този живот.
Въпрос: Нима Творецът не може да го измисли така, че да търсим смисъл на живота без страдания?
Отговор: Не. Човекът представлява всичко на всичко желание да се наслади и ако през цялото време го наслаждават и насищат, той никога няма пита за същността на своето съществуване. Само липсата, проблемите, страданията могат да го накарат, да си задава въпроси защо му е този живот. Така е устроен светът.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168951]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

На човек са останали много малко средства, за да избяга от своя монотонен живот: спорт, различни хобита. Но човешкият егоизъм се развива, затова все по-малко хора могат да се удовлетворят с риболов, пътешествия, футбол.

И въпреки че спортът все още привлича вниманието на милиони и дори милиарди хора, вече се вижда, че интересът спада.

Страните вече не така отчаяно се борят за правото за провеждане на олимпийски игри, като преди. Вече няма предишният ентусиазъм, гордост и огромни приготовления. Дори и спорта започва постепенно да угасва, както и всичко останало.

В нашия живот не остават никакви ценности, заради които би си струвало да живеем, никакви придобивки, които биха донесли радост. Човек не получава удовлетворение нито от децата, нито от семейството, нито от работата, нито от хобито, остават му само наркотиците.

Единственото, което може да донесе обновяване на съвременния човек е разкриването на същността на живота. Изведнъж ще открием, че животът има прекрасно продължение!

Вътре в самия ни живот изведнъж се разкрива особена врата, зад която се намира чуден свят. Единственото, което може да донесе обновяване в нашия живот днес е търсенето на смисъла на живота, откриващо вход в приказен свят.

Той е приказен не защото в него има някакви чудеса, а защото е изпълнен с прекрасен смисъл. Преди всичко, този свят е вечен и пълен с неограничени възможности, абсолютно добър, където няма никакви войни и убийства. Това е един щастлив свят, за семейства, за деца, за всички. В него човек няма от какво да се бои и няма за какво да се сърди.

Може би, на някой такъв живот ще се види много сладникав, но аз не искам да получавам удоволствие от скандали, в търсене на тръпка. Аз искам да получавам остри усещания от добри дела, от нови постижения, от напредването, от новото строителство, което ние виждаме заедно, от новите хоризонти – от позитивното, а не от отрицателното, от все по-голямото добро.

Нека винаги да имаме желание да вършим добро и потребност от добри дела, която изисква постоянно напълване. Нека да усещаме вечен и ненаситен глад от желанието да обичаме и да вършим добро.

Това не е вълшебен свят, а просто добър. Той е напълно реален, въпреки че в него има вечност, съвършенство и хармония, живот по-висок от всички недостатъци и проблеми. Всички недостатъци и проблеми ще бъдат предизвикани само от желанието ни от доброто да търсим все по-голямо добро, тоест от доброто състояние към още по-добро.

И това неяма да бъде от завист и желание да живеем по-добре, отколкото съседа, а само от доброта. Ще се наслаждаваме дори от усещането за недостиг, както се наслаждаваме от чувството на глад преди хубава трапеза, не желаейки да си разваляме апетита и предвкусвайки бъдещото наслаждение. Тоест, недостигът изхожда от съвършенството, което вече приближава към мен.

Получава се така, че ние никога няма да усещаме страдания, проблеми, а ще се наслаждаваме дори от липсата на напълване в предвкусване на очакваното в бъдеще. Понякога очакването носи дори още по-голямо удоволствие, отколкото неговата реализация.

Напълването пресища и изгася желанието. Но наслаждавайки се от своята съпричастност към вечния живот, който постоянно все повече се усъвършенства и ни напълва, ние преживяваме постоянен възторг от своето текущо състояние и дори още по-голям, постоянно растящ, от очакването на бъдещите състояния.

Такова напълване никога не насища и не гаси наслаждаването. Колкото повече насищам себе си, толкова по-голямо желание се отваря в мен и стремеж към ново наслаждение. Във всеки един миг аз усещам недостиг и неговото напълване, отново и отново, тоест моя живот е пълен с напредък, развитие на нови желания и нови наслаждения.

Нещо подобно усещаме в детството, всеки ден, радвайки се на живота, на новите игри и наслаждения, чувствайки, че животът е пълен с удоволствия. А след това порастваме и нямаме желание да ставаме сутринта от леглото. Не усещаме това съвършено напълване в нашия обикновен живот, затова желая на всички да го достигнат през новата година.

От 622-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[166710]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как преходът от старите материални ценности към  нови, ще повлияе на световната икономика?

Отговор: Мисля, че в сегашното си състояние икономиката е на доизживяване.  Не самата икономика, а отношението на хората към нея. Днес се променя погледът ни към света и живота, става все по- пасивен.

Затова икономиката на неудържимото потребление ще се смени с тази на самодостатъчното съществуване. Човечеството ще престане да се стреми към големи материални достижения и богатство.

Виждам как огромни маси хора стават все по-пасивни. Вижда се и в Русия, и в Америка. В Русия са съгласни с политиката на спокойно съществуване с обработване на малки участъци земя. В Америка със социалистическата политика на президента Обама, с неговите програми за здравеопазване и всичко останало.

Ние ще достигнем до такова състояние, когато след прехода към нов етап ще последва рационално развитие. Ще разберем, че нищо от това, което е било в миналото – нито богатството, нито знанията, нито славата, нито изкуството, нито дори религията (защото днес и религия няма, това е само политика на властта), не може да ни доведе до никъде. Остава само постигането на смисълът на живота, защото през всичко останало човечеството вече е преминало.

И така, естествено, и икономиката ще се промени. Тя ще съществува, развива и видоизменя само във вида, в който ни е необходима, за да задоволи нашето тялото  (на животинско ниво),  т.е. нормално да ни нахрани, облече и обуе всички.

Всичко останало, което днес се раздува във всички направления като сапунени мехури, се доизживява, защото води света към състоянието на криза, в което се намираме.

Въпрос: Означава ли това, че самата икономика ще се спука като сапунен мехур?

Отговор: Ще се свие, защото е прекомерна! Ще я промени или световна война, или безчувствеността на хората. Ако по някакъв начин избегнем войната, апатията на хората към всичко ново постепенно ще застави икономиката да се свие.

Виждаме какво се случва днес. Вече никой няма нужда от многомилионното китайско производство и японските технологии. Постепенно всичко се ликвидира. Хората губят интерес към придобиването.

Това е естествен процес на вътрешно развитие на човешките желания, които преминават от материално потребление към нещо ново. Вече сме преживели подема на интереса към науката и културата. Днес те с нищо не ни напълват, не дават смисъл на живота ни.

А без тях остават само наркотиците, войните и други крайни решения, или изход на нов етап, на ново ниво на съществуване, ако го има.

Тоест, днес трябва да се даде възможност на хората да видят, че изход действително има. Такъв съществува. В крайна сметка у тях възниква вътрешено търсене на това, защото развивайки се отвътре, човек започва да се пита: «В какво е смисълът на съществуването ми? Ако го няма, жалко, че съм се родил.».

Следва продължение…

От ТV програмата „ Последното поколение“ 16, 19.08.2015

[165903]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

С тъмния шрифт са коментарите на автора на блога

Мнение: (М.Делягин, директор на института по проблемите на глобализацията, доктор на икономическите науки).

В днешно време се разрушават всички приети правила. Глобалната икономическа криза маскира прехода на човечеството в качествено ново състояние. В интегрално свързан, единен свят.

Ако по-рано променяхме обкръжаващия ни свят, сега променяме как възприемаме този свят. Започваме да осъзнаваме, че се намираме в мрежата от закони на природата, които управляват обществото и го водят към ново единно състояние.

Промениха се мотивите на обществото: хората започнаха осъзнато да жертват интересите си в името на емоциите. Човек по същността си се явява „желание да напълни себе си с наслаждения“ и съществува за това.

Държавите са взели подчинена позиция по отношение на глобалния бизнес. Такъв е законът на егоистичното ни развитие: днес парите купуват всичко и диктуват всичко. Но този закон вече се сменя с друг…

Високата производителност на информационните технологии оставя все по-малко количество хора, като нужни за производството на блага. В резултат на технологичното развитие, за обезпечаването на човечеството с всичко необходимо, ще е нужно участието на 2-3% от обществото.

Резултатът е социалната ликвидация на средната класа. И не само средната, а въобще на всички, които не са силни, а след това и силните ще се „погълнат“ един друг …само ако разкриването на закона на природното развитие не ги доведе до осъзнаването, че обществото трябва да бъде променено, именно в съответствие с този закон.

Това унищожава традиционната демокрация, пазарната икономика, пазарните отношения, печалбата престана да служи като замяна на смисъла на живота. Това са признаци на проявата „свише“ (против нашите желания) на новото общество и новия свят.

Затова Западът е намерил временен изход в отърваването от „излишното“ население. Но това решение, поради своята безчовечност, може да бъде само временно. Очевидно се има предвид поощряването на безбрачието, развала на семейството, разпространението на наркотици и прочие.

Предстои ни заедно да построим новият свят, защото старият вече е приключил. Много е важно в началото да разберем, че той трябва да бъде построен не по старите шаблони, а по тези, които ни показва природата. Това е описано още преди хиляди години в науката Кабала и очаква момента да бъде реализирано.

[165599]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→