Въпрос: На сутрешния урок Вие обяснихте, че „святостта“ на даден човек се определя от количеството на приложените от него усилия. От друга страна, Вие обяснихте, че свят (цадик) е този, който оправдава (мацдик) Твореца, взависимост от нивото на неговото духовно постижение, че „да оправдае“ не означава да говори за това, а да го разкрие и така да оцени действията на Твореца, че святостта се определя от съвпадението на свойствата с тези на Твореца. Какво значение има колко усилия е положил човекът, след като святостта се измерва по резултата – доколко той оправдава Твореца?

Отговор: Но нали всеки, за да достигне нивото „праведник“, за да разкрие и оправдае действията на Твореца полага същото (съобразно своите способности и сили) количество усилия.

Въпрос: Книгата „Шамати“: „…Излиза, че праведниците получават сили да вървят пред грешниците, които са „прахта под краката им“, и се придвижват благодарение на останалия в тях грях. И самата тази работа е важна, а не принудителна, както им се е струвало преди, когато в тях е присъствало злото начало. А сега виждат, че и без злото начало си струва да работят във вяра и отдаване“. Какво означава „праведник“ и „грешник“ в този откъс?

Отговор: Грешник и праведник – това са миналото и настоящото състояния на един човек, който се придвижва в духовното. Кабала говори само индивидуално, обръща се към личността, говори за света, който е вътре в човека. Това е така, защото това, което усещаме, зависи само от нашите свойства („Въведение в книгата „Зоар, п. 34)“. Само разбирайки цялата Тора и Кабала и всички духовни книги, написани от кабалистите, ще разберете какво искат да ви предадат те.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Задача на всяка власт е да приспи съзнанието на хората, за да не попаднат под влиянието на какъвто и да е тип екстремизъм. Затова средствата за масова информация (СМИ) са длъжни да притъпят (да зомбират) масите. Разбираемо е, че когато не се използват вътрешните ресурси на човека, те престават да функционират.
В съвременната „пълзяща“ системна криза, същността на която е ясна само за кабалистите, властта иска още повече да приспи народа – самата тя не е наясно какво всъщност прави и е толкова безпомощна, че не може да признае това. Какво решение можете да предложите като изход от тази ситуация?

Отговор: Кабала предлага единственото решение, което може да пробуди активността на хората, без да съществува опасност да разрушат крехкото равновесие между силите вътре в цивилизацията, което все още поддържа света и го предпазва от разпад и хаос.
Най общите етапи от реализацията на това решение са:
1. Чрез всички средствата за масова информация (СМИ), които са във „фонов режим“ да се създаде възможност за подсъзнателно разбиране на връзката, съществуваща между всички, за единството на човечеството, „какво означава добро и какво – лошо“: алтруизмът, осъзнаването на взаимната зависимост и съответстващите и постъпки е добро, а егоизмът, дребнавото разбиране за собствената изгода е лошо – и за човека и за човечеството като цяло.
2. Когато това се усвои от общественото съзнание, ще започнем да пробуждаме хората към осъзнаване, към активни алтруистични действия, в началото, свързвайки ги с мотивацията за решение на нагледни, прости и материални задачи, за да се демонстрира преимуществото на новия начин на мислене.
3. Още в процеса на осъществяване на етап 1 и 2, е необходимо да се вмъкнат в потоците от информация мисли, за съществуването на единна сила, за крайната цел на Мирозданието.
а) в началото – в сложна форма, достъпна само за мислещите хора,
б) при започването на активния етап – в прости блокове от информация, които освен че са разбираеми за масите, но и самостоятелно навлизат в съзнанието, като картина, която описва реалността по най-привлекателния начин според индивидуалното възприемане на всеки.
По този начин ще имаме възможност да обединим цялото човечество в единен стремеж към решаване на нашите общи проблеми и едновременно с този процес, от отделените една от друга души ще създадем единна система в човечеството.
Особеност на предложението: Само основавайки се на Кабала можем да изградим идеологична система, отговаряща на два взаимно изключващи се критерия:
а) толкова мощна, че подсъзнанието на хората да не се разочарова от нея и да не я отхвърли,
б) системата да стимулира масите към трансформиране на съзнанието.
Всички останали идеологични модели отговарят само на едно от тези изисквания:
а) или системата добре стимулира съзнанието, но лошо го удържа (например революциите),
б) или системата добре зомбира съзнанието, но по този начин лишава хората от активната съзидателна сила, способна да промени света (например религиите).
Освен това, след определен период на вътрешни промени, човекът се освобождава от рамките на предложения модел, и след това пътят на неговото съзнание е непредсказуем. Само Кабала ще помогне за построяването на модел на новия свят. Тя с гаранция ще преоткрие различните промени и ще позволи на съзнанието на отделния човек да се развива практически без ограничения в продължение на целия му живот.
Причината за това е, че Кабала използва неизвестния до нейната поява физически принцип, който гласи: правилното обединение на частите на системата увеличава нейната обща енергия. Казано по друг начин – при настоящите материални ресурси (храна, вода, нефт и др.), ще можем да разрешим всички проблеми. Но това ще стане за сметка на алтруистичното, а не на егоистичното обединяване на хората помежду им.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Разпространявайки Кабала, Вие сте се издигнали духовно, и с това сте повдигнали на по-високо ниво и РАБАШ. Затова, още приживе РАБАШ е направил всичко възможно и след него Вие да продължите да разпространявате Кабала – в това е бил смисълът на неговия живот. Преди смъртта си, той ви е завещал да не се отказвате от разпространението на Кабала. Играе ли някаква роля РАБАШ, от своя задгробен живот, помага ли Ви при разпространението днес?

Отговор: Всички души са абсолютно взаимосвързани. Дори в нашия свят, вече откриваме, че „всички се познават един-друг чрез 6 човека“. Баал Сулам ни обяснява, че всички души в нашия свят преминават през поправяне в продължение на 6000 години, под формата на един парцуф:

–          в началото се поправя светът, общата душа, първите 2000 години, келим хабад, светлината нефеш

–          след това се поправя светът, общата душа, вторите 2000 години, келим хагат, светлината руах

–          след това се поправя светът, общата душа, последните 2000 години (ние се намираме в края им), келим нехи, светлината нешама.

Поправяйки себе си, получаваме най-малката светлина, нефеш, но от нашето поправяне в първите души (на Праотците, великите кабалисти в миналото) се проявяват подправянията с голяма светлина – нешама. Кабалистите от миналото са подготвили за нас всички условия за поправяне, но именно ние поправяме разрушените (лишени от екран намерения „заради отдаване“) и смесени (бина и малхут) келим (желания). Ние, със своите действия играем най-важната роля в процеса на развитие на творението. Ние повдигаме цялото мироздание към Твореца!<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

„Аха… Значи за това всъщност говори Кабала!“

Работейки върху този въпрос, нашия редакторски колектив остана удивен от факта, че където и да търсихме, ние попадахме на хора, които говореха за старите кабалистични принципи от преди 5000 години, при това съвсем несъзнателно.
Вземете например Щастието – широко дискутиран предмет в последно време. Съвременни психолози и икономисти, превърнали се в „изследователи на щастието“, твърдят, че съществува нещо в начина, по който се опитваме да получаваме удоволствие не позволяващо ни да за държим усещането за наслада.
Прочетете статията „Кодът на Щастието разшифрован“, за да научите защо именно Кабала („получаване“ на иврит) съдържа мъдростта, която ни учи как да получаваме дълготрайно удоволствие от всичко. (още…)

Filed under: Общи - Няма коментари→

Темата за неединфицираните летящи обекти ме е вълнувала от детството ми. Под влиянието на Станислав Лем и братята Стругацки аз и моят приятел, същият фантазьор като мен,  бяхме обзети от една съвършено безразсъдна идея. Ние решихме да влезем в контакт с НЛО. Много ни се искаше да разберем от къде пристигат те. За тази цел нощем ние започнахме да се събираме на едно голямо пустеещо място. Бяхме избрали възможно най-доброто  място в рамките на града за наблюдение на звезното небе. Един път ни провървя. Някъде не много далече от нас ние забелязахме няколко мигащи светлини обединени в триъгълник да плуват по звездното небе към нас. За винаги се вряза в паметта ми горчивия дъх на разочарованието, когато непознатия летателен обект пред очите ни придоби очертанията на обикновен самолет.

Нито тогава, нито след това ми бе съдено да се сбъднат моите надежди – аз така и не успях да си изясня къде живеят НЛО. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Наука - Няма коментари→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - Няма коментари→

От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет… А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва… (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→