Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „погълнем“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

Следва продължение:

Цитати от Айнщайн. Част 2

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Мнение: Глобализацията представлява преобразуване на световното пространство в единна зона, където свободно се движат хора, капитал, стока, информация, където възникват и се развиват субекти за обществено развитие, социални инструменти, формира се и се осъзнава от човечеството тясната взаимна връзка в рамките на системата ”човек – общество – природа“, което води до окончателно формиране на вселенската цялост. Глобализацията образува качествено ново състояние на света.

Акцентирайки върху човека, като на основен субект на процеса, може да се каже, че глобализацията е постоянен процес на опознаване на хората едни с други и обкръжаващото ги пространство, в резултат на което се образува цялостна социална структура от планетарен мащаб.

Глобализацията представлява завършен закономерен, обективно-исторически процес на мащабна интеграция на всичко социално: държави, народи, съобщества, културни ценности, сфера на обществен живот, която способства за формиране на световното общество и цялостната планетна система, унифициране на обществения живот на различни територии. Защото планетата представлява затворено пространство, човечеството се обединява в единна социум култура „Holistic World“ – кръгъл свят.

Протича цялостно осъзнаване на световната система от човека, откриване на все нови граници на тази цялостна система. От тук се променя начинът на мисленето, на познанието за света, ценностната система, приоритетите, човешкото поведение.

Ако до неотдавна на обикновения човек му е било достатъчно да мисли само за себе си и за своето най-близко обкръжение, то глобалните тенденции от последното десетилетие го карат да чувства отговорност не само за ”за своето” в обичайното разбиране на думата, но и за общата съдба на човечеството и на цялата планета, да разшири рамките на ”своето” до планетарен, глобален мащаб. В резултат на това хората се оказват жители на един ”голям дом”.

Става смяна на приоритетите на общественото развитие, акцентът постепенно се пренася върху социалната сфера на живота на обществото, като една от доминантите на съвременната глобализация, а дотогава преобладаваха пространствено-географският, икономическият, политическият, и културният аспект. Глобализацията формира качествено новото състояние на обществото, трансформирайки социалните структури и модели на взаимодействие в обществото, променящи ролята и значението на човека.

Реплика: В края на проявата на цивилизацията като все по-глобална и интегрално-взаимосвързана се открива, че народите по неволя се сближават, престават да забелязват границите и разстоянията, но правителствата пречат за това сближаване и всячески препятстват такъв род процеси, заради личното си егоистично облагодетелстване. Става все по-ясно, че именно правителствата са излишни и дори вредни за новите интегрални връзки на световното общество.

[132421]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Говорихте за отговорността ни по отношение на света.

Отговор: За да се изкачим на следващата степен, трябва да се съединим помежду си, за да предадем този модел на света. Ние не можем да съществуваме само заради себе си – това би означавало да сме откъснати от следващата степен. Ако действаме само заради себе си, то оставаме в малкото състояние. В него няма да има нищо повече, освен това, което усещаме и разбираме сега.

За да преминем в следващото състояние, трябва да станем големи. А в духовния свят се става голям само за да родим друг, да напълним другиго. Затова, ако се обединяваме помежду си, за да напълним другите, за да предаваме от себе си към другите, тогава получаваме Висшата светлина.

Тъй като това  не е просто наше задължение към света. То е необходимо на самите нас, за да получим разкриване на Твореца, разкриване на Висшата сила, системите на управление, излизането на следващата степен, в следващото измерение. Нищо няма да получим и няма да разкрием, ако не го правим за другите. Ние сме предавателно число, предавателна система. И така е всеки от нас, всяка група, всички заедно.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да стигнем до усещането за необходимостта да изпълним своето предназначение и да достигнем до обединение?

Отговор: Това изучаваме във всички статии на Баал а-Сулам и Рабаш за обединението в групите: за какво е необходимо това. Това засяга и човека спрямо групата, и групата спрямо всички останали.

Светът днес го изисква. Световната криза ни задължава. Ако я нямаше, нямаше да мислим за това.

Някога групата ни наброяваше 30–40 човека. Занимавахме се в една малка къщичка и ни беше добре. И това беше само преди 15 години и аз мислех, че така ще бъде винаги.

Но в края на 90-те години на миналия век изведнъж светът започна да се променя. При нас дойдоха твърде много хора и бяхме принудени да се преместим в друга сграда. Хора, имащи нужда от нас, започнаха да се появяват в различни краища на света и аз посещавах 11-те по-големи града на Америка и изнасях лекции.

А в самото начало планирахме да се занимаваме в една малка групичка, както това беше прието при кабалистите. Но когато започна движението от страна на света към нас, и започна проявата на интерес към нас, се наложи да се променим. Затова днес вие сте при нас. Ако това беше по наша воля, ние не бихме се показали, нямаше да ни има в Интернет, нямаше да се занимаваме с разпространение, защото кабалистите са били винаги затворено общество. Но светът започна да изисква от нас, промени се неговото състояние.

Сега е същото – кризата ни задължава. Това е нещо като условие: ако не започнеш да го поправяш, то за какво ти е тогава Висшата светлина? За себе си? – В кабала, в духовното няма ”За себе си”. В духовния свят няма да получиш нищо за себе си. Затова пред нас възниква следното условие: да се обединим помежду си и едновременно да разпространяваме.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013 

 [103401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

В човек не са балансирани механизмите на мисълта и желанието, и той не знае как да създаде баланс между тях. В това всъщност трябва да помогне на хората интегралното възпитание, което ни е нужно днес.

По-рано не изпитвахме някакви проблеми в тази област. До преди няколко десетилетия нямаше дори усещане за приближаващата се катастрофа. Нашите мисли и желания еволюираха в прости комбинации и се разбирахме един с друг. Обаче, с течение на времето, все повече се приближавахме до интегралните отношения – и започна разстройване.

Днес усвояваме един от друг от морето на мисли и желания. Светът се смеси: всички влияят на мен, и аз – на всички. И като резултат, не съм в състояние да изпълнявам курса, да запазя посоката, да се балансирам със собствени сили. Моят потенциал е малък, докато светът около мен излъчва цял поток от „флуиди“ върху мен. Чуждите мисли и желания оказват постоянен натиск, смазват ме вълни с различен диапазон и постоянно промиват съзнанието ми.

В резултат, човек го грабва вихрушка и той не знае как ще го бъде. Това е много сериозен проблем. Оттук произтича влечението към наркотиците, откъсването от света, с който не можеш да свикнеш. Според безнадеждността, хората развиват различни защитни модели на поведение, опитват се да се разграничат от обкръжението със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Виждаме го при младите хора и в много други сектори. Това е един вид бягство от света в определена ниша. Не мога да поддържам правилна, състрадателна, хармонична взаимовръзка с обкръжението, не мога да възприема всички външни влияния, да ги уравновеся в себе си и да ги доведа до добро, комфортно усещане. Напротив, те ме нокаутират и изнервят. Така че не правя нищо – просто включвам сериал или мач по телевизора и гледам в екрана, докато отпивам от бирата. Това ми е достатъчно.

По този начин, неспособността ми да огранича въздействието на широкото обкръжение като цяло, ме води до изолация, прави ме примитивен, прост, ограничава развитието ми и не ми позволява да се радвам на живота. Дори не искам да се женя и да имам деца. Просто търся някой ъгъл, в който да се скрия: „Това е мое, и нищо друго не ми трябва“. Приятелите ми  са в Интернет и не се срещам с тях, за да прекарам добре времето си. А ако изобщо излизам някъде – то излизам без тях.

Днес дори танците по двойки се изпълняват на един метър разстояние един от друг, без прегръдки и шепот в ухото… Танцьорите усърдно пазят дистанция – на това му се вика „дошли да потанцуват заедно“.

Човек повече не иска да се измъкне от себе си. Вътре му е по-надеждно. Не дай Боже, да се свърже с някого. Трудно му е постоянно да се изправя срещу този проблем – да сортира желанията и мислите си, да работи с външното влияние. Той не е способен на това.

И затова царува „уличната танц-култура“, замесена от “кварталните” нрави, таблоидните шеги и просташки лозунги. В този град сме просто минувачи – разминаваме се и не искаме да знаем един за друг. Освен това, правителствата трябва да се потопят в това общество, за да бъдат подкрепени на изборите. В крайна сметка, безсмислените отношения се превръщат в общ жребий и се разпространяват навсякъде чрез медиите.

Това е болестта на нашето време и тя засяга всички – та нали сме свързани помежду си. Това общо заболяване е причинено от високо патогенната атмосфера в обществото и затова е невъзможно някой да се излекува индивидуално, да се изградят мислите му, да се научи как постоянно да балансира себе си. Най-доброто, което можем да направим за отделния човек е да „го изправим на крака“, малко да го предпазим от външни влияния, които обикновено са отрицателни.

Но като цяло, съвременното обкръжение влияе на човек така, че трябва да се погрижим за равновесието на цялото общество. Друго решение няма.

В действителност, днес „най-здрав“ е този, който поставя себе си до нивото на „животинската“ степен. Гледам телевизия, говоря по телефона, сърфирам в Интернет, смея се и плача, а до мен котката спи, няма какво друго да прави. Само помръдва с ухо, когато наоколо стане прекалено шумно. Така че, ако искам да оздравея, но не се грижа за правилното въздействие на обкръжението, то ми остава само едно – да бъда като тази котка…

От 88-а беседа за новия живот, 24.10.2012

[91281]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Днес светът става все по-жесток и заедно с жестокостта нараства и чувствителността на хората. Нещо повече, тази тенденция се разраства: в семейството, на работното място, човек вече не издържа дори и на най-малките страдания.

Отговор: Това идва от вътрешното безсилие, защото не можеш да бъдеш друг, а обществото те принуждава да бъдеш толкова жесток. В крайна сметка, в теб се пробужда още по-голяма чувствителност. Вътрешният конфликт води до психични разстройства и до още по-голям гняв. Трябва да се преструваш, да се блокираш, да забравиш всичко и да станеш още по-жесток, за да потиснеш в себе си тази чувствителност и желанието за състрадание.

Въпрос: По какъв начин, с помощта на правилното интегрално образование човек може да преодолее това безсилие?

Отговор: Мисля, че трябва просто да въвеждаме хората в добри взаимоотношения, за да почувстват, да усетят в себе си колко комфортно им става от това. Трябва да им дадем пример: бъдете съзнателно полезни, внимателни, нежни. Опитайте да се отнасяте един към друг така и ще видите колко приятно ще ви стане от това. Това изисква, но е приятно: грижите се за някого и това ви сгрява.

Тоест трябва да дадем на хората, които постоянно се намират в не равновесие между жестокостта и състраданието, възможност да почувстват и обратната страна на необходимостта от свързаност помежду си.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 24.09.2012

[90323]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как групата може да ме пробуди?

Отговор: В това се състои част от нашето поръчителство. Трябва да чувствам, че ако не пробудя другите, то и те няма да направят същото за мен. Тъкмо в това е основният проблем, защо заспиваме и не напредваме, и изоставаме от света. Вместо да теглим света след себе си към поправяне, ние изчакваме, докато светът не прояви до край своето заболяване, разбиването.

Ако в някой твой близък, например в детето ти, се проявява ден след ден някаква опасна болест и то се чувства все по-зле – ти би ли чакал спокойно до пълното му влошаване? Нима не би търсил лекарство за него и не би настоявал да го изпие?

Преживяваш ли така за целия свят? Ако не, то не изпълняваш своята мисия. Групата не те пробужда, и ти не я пробуждаш.

От урока по писмо от Рабаш, 14.09.2012

[88533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Най-важното за начинаещите в Кабала е да изучат структурата на Висшите Светове описани в книгата Талмуд Есер Сфирот и статията Предисловие към Науката Кабала. В следствие на изученото трябва да започнеш да усещаш текстът, подобно на музикант четящ и усещаш нотите вътре в себе си. Така както той чувства звуците вътре в себе си, така и ти трябва да усещаш духовните действия. В резултат ще чувстваш текста много по-влиятелен и много по-реален отколкото материалният свят.

Постигайки най-малката духовна степен ти ще усетиш милиарди пъти по-голямо усещане за живот и сила. Още повече, ти заедно с вселената и всички светове сте включени в духовният свят като една малка точка.

Четейки Кабалистична книга, ти сякаш четеш закодирано писмо. Ако разбереш какво е написано в него, ще бъдеш в състояние да измениш целият си живот. По-този начин трябва да възприемаш втората част от сутрешният урок ( от 4 до 5 сутринта по www.kab.tv/eng или www.kab.tv/rus ) докато изучаваш Талмуд Есер Сфирот.

Няма значение че докато четеш ти не разбираш или не усещаш нищо. Това, което има значение е твоята жажда да усетиш текста вътре в себе си. Единствено трябва да имаш желание! Това желание ще ти позволи да влезнеш в духовният свят и като следствие ще започнеш да усещаш духовният свят вътре в това желание.

Ние се намираме в неосъзнато състояние, що се отнася до духовното възприятие. Действаме по неосъзнат начин, без да възприемаме света около нас. И все пак какво не ни достига, за да разкрием Висшият Свят? Единствено стремежът да се уподобим с Твореца!

(От първият урок на Северно Американският Конгрес в Бъфало)

Filed under: Наука - Няма коментари→