Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Най-важно е да намерим къде, сред всички наши свойства, сред всичко, случващо се с нас в мислите и действията, има някаква свобода сами да помислим или поискаме нещо. Тоест дадено ли ни е някакво, макар и малко, пространство за свободна мисъл, желание и действие?

Защото, с всеки изминал ден, все по-нагледно разкриваме доколко всичко зависи от гените, хормоните, информацията, вече заложена вътре в човека. И ако преди сто години сме мислили, че човекът е свободен в своя живот и всичко зависи от него, то днес разбираме, че неговото поведение се определя от това при какви родители се е родил, какви наследствени свойства е получил.

Той не е избирал времето, в което да се роди, нито в какво семейство, с какви качества, какво възпитание ще получи. Още от детството са му внушавали определено отношение към живота и към самия себе си – през първите 15 години, напълно са го формирали като личност.

Човек излиза в живота без да има нищо от самия себе си – той притежава само полученото по рождение, от възпитанието, както и онова, което е получил след това от обкръжението, в което попада, достигайки двайсет години и превръщайки се във възрастен. Обкръжението ще определя цялото му поведение и вземаните от него решения, и иска или не, ще му се наложи да следва същата ценностна система, която е приета в обществото.

Дори ако пожелае да тръгне срещу обществото, пак ще зависи напълно от него – защото всичко, което го касае бива определяно от обкръжението, и в самия него няма нищо самостоятелно. Откъде могат да се появят в него някакви свободни мисли или желания – от някаква далечна звезда?

При всички случаи те нямаше да бъдат свободни. Свободно би могло да бъде само едно действие – създаването на творението „от нищото” (еш ми-аин). Само Творецът е способен на такова свободно действие, за да създаде нещо, което няма никаква предистория, което е абсолютно ново.

А ако в сегашното ми състояние се включват всевъзможни предварителни условия и сили, които са го породили, тогава всичко, което се получава от тях е вече очевиден резултат, спрямо който нямам никаква свобода. Аз живея по зададена програма, която преминава през мен, не оставяйки ми никакъв избор – действам като машина или марионетка, която управляват чрез връвчици и дърпат на всички страни.

Ние сме следствие от всички тези чужди, вътрешни, външни въздействия и различни сили, които се съединяват в нас и ни управляват. Дори ако ни се струва, че човекът може да направи нещо сам – това също не е свободно действие, а онова, което тези сили са му позволили.

Но все пак, съществува възможност да бъде намерена свободата на волята. Ако човекът се развива с помощта на науката кабала, привлича към себе си допълнителна сила, противоположна на днешната му природа. И тогава, между тези две, противостоящи една на друга сили, той намира точката на своя свободен избор.

От едната страна стои силата на неговата природа и на целия този свят, с всичко, което е в него, от другата страна е силата на светлината, дошла свише. А между тях, по средата, в него има неутрална точка, където може да каже своята дума. Може да постигне състояние, в което тези две сили ще се уравновесят – и тогава ще получи свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35704]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това свобода? Това е свобода от какво, за сметка на какво се постига, ако всичко е определено със строги закони и в този свят и в духовния?

Отговор: Свобода може да имаме само от нашия егоизъм. Аз искам да дойде висшата светлина и да ме вземе под нейната власт, вместо властта на егоизма. Аз възприемам властта на егоизма или на алтруизма над себе си като задължителни – едната или другата.

Съществуват две природи: природа на низшото, на получаването и природа на висшето, на отдаването и двете са дадени и действат по неизменни закони.

Единственото свободно действие е да се повдигнем от едната природа, егоистичната, към другата – алтруистичната! Т.е. да излезем от властта на егоистичните закони, на получаването и да преминем под властта на законите на отдаването.

И ние дори не можем да разберем своята първоначална природа, докато не получим втора природа – алтруистична.

Защото сега сме като затворени в една плоскост и оставайки вътре в нея, никога няма да можем  да я разбием.

Вие виждате колко грешки правим. Хиляди години сме се развивали в своята единствена егоистична природа и дори нея не можем да разпознаем.

Та нали ние се намираме вътре в нея, а за да я разберем е необходимо сравнение с нещо друго, противоположно.

Ако ние притежаваме и обратната природа, природата на отдаването, то сравнявайки я с егоизма, щяхме да разберем какво означава получаване и отдаване.

Но в нашия свят, освен получаване, нищо друго не съществува. Каквото и да правим то е само заради себе си и за изгодата си. И затова дори не сме способни да разберем как действаме ние и как действа този свят.

Вие виждате, човечеството непрекъснато греши и не знае как да се придвижва по-нататък. И особено сега, когато сме достигнали максималния връх на нашия егоизъм и пред нас се разкрива пълната ни неспособност да разберем този свят. И това ни подтиква всички нас да разберем, че нямаме избор и трябва да се повдигнем над егоистичната си природа.

Дори за да съществуваме нормално вътре в егоизма, на нас ни е необходимо да излезем от него и да го изучим, гледайки го отгоре.

Оставайки вътре в него е невъзможно да се постигне каквото и да било – трябва да си по-високо от обекта, който изучаваш, за да го разбереш.

И когато ти се повдигнеш над себе си, само тогава ще разбереш кой си ти и ще се научиш да живееш правилно, дори в този свят. Към това ни подтиква съвременната глобална криза.

Из урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Когато преподаваш уроци аз не ги разбирам. Как да ги почувствам в сърцето си?

Моят отговор: Ще ти кажа една истина – никой не ги разбира и все още ги слушат. Слушат и неразбират, отново слушат и пак неразбират, и отново и отново. Но постепенно, мисълта се развива и едно чувство се заражда в човек даващо му възможност да усеща.

Бебетата също неразбират нищо в началото, но всеки ден те порастват, започват да ходят и говорят, а в последствие стават подобни на теб, бавно остарявайки.

Никой незнае какво ще му се случи утре. Човек живее, развива се, слуша и постепенно възможностите му се разкриват в сърцето, за да може той да почувства и разбере повече. Редица чувства се разкриват в сърцето и много идеи се пораждат в съзнанието. Така света става все по-голям и по-голям.

Но нашият свят има лимит и ние искаме да преминем отвъд този лимит. Застана ли сме на границата и копнеем да излезем извън нашият „балон”. За да бъдем свободни, ние трябва много да слушаме уроци и да се опитваме да усещаме, трябва да създадем голямо вътрешно напрежение насочено срещу въображаема преграда. Оказваме натиск отново и отново докато се пропука преградата и излезем навън в голямото външно пространство.

Малко отклонение за възрастните. Нашият живот в този свят започва, чрез навлизане на мъжкото семе в женската яйцеклетка, която изобразява проникване на малко количество отдаване в сфера или качество на приемане. По този начин започва развитието на нов живот.

Но днес ние трябва да напуснем този „балон”, който напълно се изду по време на развитието ни. Време е да излезем отново навън.

(От Детския урок (урок 4) на Северно Американския Конгрес в Бъфало 17.10.09)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Свобода. Тази сладка дума „свобода“, е била причина за въстания. Свободата е разрушавала дворци, довеждала е до безумие, развързвала е ръцете на вчерашните роби и те, опиянени от свободата, не са били в състояние да действат иначе,
не са били способни да спрат. Те се опитвали да се освободят от гнета, да захвърлят веригите, те се стремели към свободата. Каква свобода са търсели? Какво е това свобода и, въобще, способни ли сме да я постигнем? (още…)

Filed under: Филми - Няма коментари→

Filed under: Духовност, Наука - Няма коментари→

Преди време Чарли Чаплин показа съвременния свят като огромна машина, в която всички ние сме просто едни мънички, нищо незначещи винтчета. Баал Сулам също ни оприличава на зъбни колела, но в съвсем друг смисъл. Кои сме ние все пак? Износващи се детайли? Горделиви единаци? Или части от едно велико цяло?

Макар филмите на Чарли Чаплин да са снимани в епохата на нямото кино, те ни „говорят“ по-хапливо от съвременните сериали. Всеки жест, всеки поглед звучат с укор или шега,  всяко приключение на човекът с бомбето и бастуна отекват право в сърцето.

В знаменития си филм „Модерни времена“ (1936 г.),  Чаплин описва злополучните приключения на един скитник, прокарващ свой път в суровата действителност на Великата депресия. Той успява да се „вреди“ като работник на конвейер в огромен завод, чиято атмосфера много напомня затворническата. Умопомрачаващият темп на работа буквално го вкарва в отворената „паст“ на машината и ние виждаме,  как скитникът се увива между гигантските зъбни колела, опитвайки се отчаяно да изпълнява своите задължения. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Криза, глобализация - Няма коментари→