Свобода. Тази сладка дума “свобода”, е била причина за въстания. Свободата е разрушавала дворци, довеждала е до безумие, развързвала е ръцете на вчерашните роби и те, опиянени от свободата, не са били в състояние да действат иначе,
не са били способни да спрат. Те се опитвали да се освободят от гнета, да захвърлят веригите, те се стремели към свободата. Каква свобода са търсели? Какво е това свобода и, въобще, способни ли сме да я постигнем?

Свобода на избора

“Всеки може да се сдобие със свобода, ако може да се ограничава и да намира самия себе си.” – Йохан Волфганг Гьоте

Всеки има свое разбиране за свободата. Едни се стремят към пари, тоест, в края на краищата – към финансова свобода.
За други, свободата е власт, възможност свободно да вземат решения, да влияят върху съдбата на хората и държавите, и съдбата на света. За трети – главното е известността и популярността, които им обезпечава свободата на творчеството и себеизразяването. А има хора, за които телевизията и чашата бира са най-свободното състояние, което въобще може да има.

Но, това е засега…

Докато по телевизията излъчват тези програми, които са интересни за човека, а в магазините може свободно да се купи прясна бира. Когато обкръжаващото ни общество свободно обезпечава вътрешните ни нужди, ние се усещаме свободни.
В противен случай се стремим да изменим това общество така, че да възникнат повече възможности за удовлетворяване на желанията ни. И тогава произтичат бунтове, преврати, въстания, революции и войни. Сълзи, съкрушения, страдания.

Когато се променят обществено-политическите формации и отношенията в обществото, на власт идват нови хора, парите отиват в други ръце, появяват се нови кумири, нови телевизионни програми… и сортове бира.

“Само този, който умее да извоюва свободата си, е достоен за нея.” – Шарл Бодлер

Ние се движим напред, нашата цел е свободата, в която има идеални условия за реализирането на желанията ни. Така ние разбираме това. Защо се напрягаме, страдайки, изразходвайки енергия? За да можем свободно да се наслаждаваме на живота. Но нима съществува в нашият материален свят безкрайнo, непрекъсващо наслаждение?

Не! Рано или късно, ние се насищаме. Имаме пари, и всичко, което сме могли да купим в нашия магазин, вече сме го купили! Но има и други магазини! Искаме да купуваме и там.

Имаме власт. Но само над милиони хора. А те са много повече! И много ни се иска да властваме над всички тях!

Имаме знания, но не за всичко. А ни се иска да знаем всичко!

Имаме телевизор, но съседът ни има с по-голям екран!

О, ние искаме да получаваме, и то колкото може повече! Да получаваме и да се наслаждаваме. А, ако не получаваме, тогава какво? Тогава страдаме, и при първата възможност бягаме от страданието към ново наслаждение. Именно така, през целия ни живот ние сме тласкани от наслаждения и страдания. Когато получаваме наслаждение, ние сме щастливи. А когато започваме да страдаме – бягаме към ново наслаждение.

“Да правим това, което ни доставя удоволствие, означава да бъдем свободни!” – Волтер

Каква е тази сила, която ни заставя да желаем все повече и повече? Отговорът е лесен. Генераторът на желания с неограничена мощност е ЕГОИЗМЪТ. Той е заложен в нас от рождение. Той ни диктува тактиката на поведение. Той ни подтиква. И излиза, че дейността ни е основана на някаква вътрешна програма, пусната не по наша воля.
Която ни принуждава да действаме именно по този начин. Която се нарича ЕГОИЗЪМ.

Целта е свободата! Движещата сила е егоизма.

Под влиянието на егоизма, първобитно-общинният строй е преминал в робовладелчески. Робовладелческият – във феодален, след това капитализъм, социализъм, комунизъм. Човекът се е сдобивал с определени свободи, наслаждавал им се, егоизмът се е увеличавал, изисквал е изменения и е привеждал обществото в ново състояние.

“Всяко достижение обрича на робство. То задължава към по-високо достижение” – Алберт Камю

В течение на дълги времена, цената за свободата е била приемлива, страданията и наслажденията са били съизмерими. XX-ти век е сложил край на това. Две световни войни и неуспял опит за световна революция в течение на живота на едно поколение. Не е ли малко? Първата световна война отнесе живота на 10 милиона души. Великата октомврийска революция и нейните последствия – още 44 милиона. Втората световна война – 62 милиона. Периодът на така нареченото мирно съвместно съществуване е подарил на човечеството войни в Корея, Виетнам, на Близкият Изток. Количеството на жертвите от културната революция в Китай, геноцида в Камбоджа, социалистическите преобразования в СССР и страните на Източна Европа до сега не са известни. Егоизмът е достигнал до такова ниво в XX-ти век, че практически е изгубил съзидателната си съставяща.

Да, егоизмът ни помогна да победим чумата, холерата, и да създадем бактериологично оръжие. Да, благодарение на него ние се сдобихме с най-големите демократични свободи и – с най-високото за цялата история на човечеството ниво на престъпност. Да, научихме се да използваме ефективно природните ресурси и – бавно, но уверено да разрушаваме екологичната система на планетата, нашият роден дом. Да, толкова дълбоко сме проникнали в тайните на веществото, че изобретихме оръжие, което застрашава нашето собствено съществуване.

“Проблемът на съвременността е в това, ще съумее ли човек да преживее своите собствени изобретения.”  – Луи де Броил

Днес егоизмът е довел човечеството до поредното усещане за несвобода. В какво се изразява то? Страх – такова нещо не е съществувало по-рано. Страх – пред стремително нарастващият ритъм на живота, който не всички могат издържат. Пред изникващите, неизвестно от къде, неизлечими болести, които мигновено се разпространяват по целият свят. Страх – от престъпността, от тероризма който днес вече застрашава всеки. Той прониква във всички сфери на живота и не признава граници. Този страх, това усещане за безизходност, кара хората да изпадат в дълбоки депресии и стресове. Умножава армиите от алкохолици и наркомани. Все повече и повече пациенти на психотерапевтите. Все повече и повече клиенти на продавачите на наркотици. Екраните на телевизорите са наводнени от филми на ужасите и филми за катастрофите.

Какво е това? Още една проява на страха? Усещане на наближаващият край? Предвиждане?

“Ние сме изменили обкръжението си така радикално, че сега сме длъжни да изменим себе си, за да можем да живеем в това ново обкръжение.” – Норберт Винер

Егоизмът продължава да ни подтиква към нова реалност. Но, към каква? Този път, човечеството не си представя тази реалност. Имаме усещането, че пред нас има безкрайна последователност от нови, по-страшни страдания. Абсолютно всичко е изчерпано. Задънена улица.

“Бедствията ще се умножат, поради огромния ужас.
Човек ще иска да умре, но няма да му се даде да умре.
И ще живее в страшни мъчения.
И тогава народите сами ще започнат да търсят истината, и ще се върнат към нея.”
Книгата “ЗОАР”, III-ти век, главната кабалистична книга.

Необходимо е ясно да осъзнаем, че егоизмът е обективно зло. И да ограничим въздействието му вурху самите себе си. Да започнем да живеем според законите на природата, част от която се явяваме. Природата, както свидетелства съвременната наука, се обединява от единна мисъл и се развива в съответствие с единен закон -законът на отдаването – вземи за себе си, това, което е необходимо за поддържане на съществуването си, а останалото – отдай.

“Задънената улица, в която днес се намираме е благо, дадено от Природата.
В създалите се условия, човечеството най-накрая е готово да приеме това, което упорито е отричало в течение на съществуването си досега.”
Д-р по философия, кабалист Михаел Лайтман

Ако заживеем според закона на отдаването и всички наши действия бъдат насочени не към изменение на външната среда, а на промяна на самите себе си, нашето “Аз”, към развитие на духовният ни свят, към разкриване на връзките му с духовната сфера на мирозданието с Висшият свят, то тогава ще можем да излезем от задънената улица. До този извод са стигали рано или късно най-великите умове на човечеството.

Към това днес, с голямо закъснение, стига и официалната наука. Мнението на съвременните учени се приближава към написаното в древните кабалистични книги преди много векове.

Баал а Сулам, философ, кабалист – човекът, който е разкрил книгата Зоар на поколението ни. Баал а Сулам пише така:
Искаш ли да се измениш? Има четири фактора, от които не можеш да избягаш.

Първият фактор се нарича “Основа” или “Същност”. Това означава, че в тебе са заложени данни, които са свойствени само за теб и за никой друг. Те се предават от поколение в поколение. Ти не можеш да ги промениш. С тях живееш и се движиш към целта на творението.

Вторият фактор е програмата. Да, съществува точна програма за развитие на същността. Тя е заложена в теб от раждане. В нея е определено всичко – кой си ти, какъв се раждаш и целия път който ще изминеш.

Третият фактор е обкръжението. Ти живееш в общество, то те кара да съблюдаваш законите, приети в него, нормите му, традициите му, то ти диктува своите ценности. Ти можеш да се съпротивляваш на това влияние, но не си в състояние да избягаш от него.

“Аз правя нещо, не защото искам да го правя, а защото така ми въздействат, принуждавайки ме и без да ме питат.” –
Баал Сулам

В какво тогава се състои свободата на избора? И какво можеш да направиш? Само едно нещо е по силите ти, пише Баал Сулам. Само в едно нещо ти си свободен. Ти можеш да се поставиш под влиянието на обкръжение, което е като теб, стремящо се към духовното. Това обкръжение са книгите, групата, учителя.

Книгите са написани от кабалистите, които вече са преминали този път, подобно на лоцман, който помага да се избегнат всички рифове и подводни течения, и да стигнем навреме до пристанището, цели и живи. Учителят е опитен лоцман, който не само умее да чете картата, но и от собствения си опит знае как и къде може да се преплува. Групата е един сплотен отбор, обединил усилията си и действащ като единен организъм – в името на постигането на целта.

 

“Ти се намираш пред входа на съкровищница.

Получил си покана да влезнеш във вечността, в съвършенството.”

Баал Сулам

Filed under: Филми | Add Comment →