Въпрос: През какви етапи преминава човек при постигането на науката кабала?

Отговор: Започвайки да се занимава, човек преди всичко се учи да възприема правилно този свят, въпреки че изучава по-високото стъпало, следващото измерение, в което всички сме съединени заедно, тоест интегралния свят.

Но, изучавайки го, ние тепърва започваме да разбираме доколко тук, в този свят сме отдалечени един от друг и всеки от нас изяжда цялата система, вместо да работи за нейното допълване заедно с всички.

Всеки човек съществува като ракова клетка в общото тяло. Такова усещане и разбиране идва именно при проучване на глобалното състояние на системата. И тогава разликата между тези две нива: висшето, което е съединено в хармония, и нашето, което е напълно раздробено на индивидуалисти егоисти, започва много остро да се усеща от човек.

С това, че учи заедно с всички останали другари от целия свят, той започва да привлича към себе си силата на развитието, която малко по малко му влияе. Тази сила присъства вътре в природата и започва да го променя – да го прави по-свързан с останалите. В резултат, той започва да възприема света като единна, обща система.

Това се случва по естествен начин – отвътре. А не изкуствено, както днес, насилствено свързваме едно нещо с друго. И тогава, отношението на човека към света, към живота и самия себе си, неговите планове за живота – всичко това се променя. И тъй като той започва по-добре да чувства света – по-правилно, по-глобално, светът става прозрачен за него.

Той вижда връзките, действащи зад външната картина на света, между всички части на реалността. Това е като бродерия, от лицевата страна на която се виждат цветовете, а от опаковата – свързващите нишки, съединяващи всички части помежду им.

Човек вижда всичко това и вече не е на тъмно. Той чувства, как всичко е свързано заедно, става по-мъдър и повече не прави глупости. Това е първият етап на постигане на науката кабала.

А след това, човекът прониква още по-дълбоко в нея – започва да разкрива нивата на връзката между всички части на реалността. Започва да работи с всички тези свързващи сили. И тогава му става ясно, че в този свят, всички действат като марионетки.

Вижда, как всичко се управлява от нишките, простиращи се на обратната страна на „бродерията”. А ние, живеещите в този свят, нямаме никаква свобода на избора и нашето поведение се определя от гените, хормоните и управляващите ни сили. А той вече постига нивото на вземане на решения и може сам да определя как да се държи и как иска да види своето бъдеще.

Защото вижда правилно цялата обща система и се включва в нея, ставайки едно с нея. Неговото желание започва да действа заедно с желанието на тази система. Това е вторият етап на постигане. А след това има още етапи – общо пет.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35043]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

За да има в кли свобода на избора, Творецът е вложил в него две противоположни сили: получаване и отдаване.

Творението се намира по средата между тях, в качеството на средна линия, както езичето на везните, и решава към кое да се наклони. По такъв начин ни предоставят възможност да сме независими.

Въпрос: Какво означава „решава”? Тъй като от доброто и злото аз непременно ще избера доброто.

Отговор: А то зависи от това, какво за теб е добро. Има две скали: истина-лъжа и горчиво-сладко. От две страни на творението се предлагат две оценки: доброто може би е получаващото желание или даващото желание. И двете могат да се усещат като зло. Анализът може да се води съгласно напълването на получаващите съсъди или по напълването на даващите съсъди, в лявата линия или в дясната линия.

Ти имаш две възможности и във всяка от тях се съдържат много щрихи. Ето от тези щрихи ти и започваш да съставяш картината на своето отношение. Така самият ти изграждаш себе си, събираш своя духовен парцуф с всичките негови органи, сухожилия, плът, кости и т.н. Ето как ти е необходимо да насочиш  в единно цяло много детайли.

От урок по статията „Кабала и философията”, 06.01.2011

[32011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32123]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако само притежаващият „точка в сърцето” има свобода на избора, тогава не трябва да изискваме от останалите да се променят? Излиза, че всичко зависи от нас?

Отговор: Ние нищо не изискваме! През цялото време повтарям, че науката кабала трябва да се разпространява без да се натрапва – само за онези, които я искат.

Не трябва да се натрапва на онзи, който не иска – „в духовния свят няма насилие!” Необходимо е само да покажем на хората, в които се е събудило желанието към духовното, „точката в сърцето”, че има къде да дойдат с това желание и да го развият.

Тъй като на такъв човек му е зле и не знае защо – той чувства желание, което не знае къде да приложи. Нека научи, къде да го осъществи! А към останалите, ние не се обръщаме – нека си останат както са си.

Но, има народ в нашия свят, който се нарича Исраел. Това са душите, които някога са се намирали на духовно ниво, но са паднали от него в материалните желания.

И всички те, са длъжни да стигнат до изучаването на кабала и да поправят себе си. Това се налага, защото са преминали през разбиване – след като веднъж, вече са се издигнали в духовния свят, те са паднали.

И ако сега, в тях все още не се пробужда точката в сърцето, въпреки това те я имат, и ние сме длъжни да доведем до тях това знание. Дори онези, които се занимават с „външната Тора” вместо с „вътрешната”, безусловно са длъжни също да се занимават с кабала и само по този начин може да бъде поправен света.

Няма никаква друга възможност той да стане по-добър и да се спаси от бедите. Всички проблеми в света произтичат от недостига на светлина!

А светлината може да бъде привлечена в света, само чрез изучаването на кабала, която привлича обкръжаващата светлина. Не съществува никакво друго средство.

Кабала е средството за връзка с висшата светлина, за разкриване на Твореца на творенията, за разкриване на светлината – на желанието за наслаждаване. Тя ни свързва със светлината – учи те как да построиш анти-егоистичен екран.

Има само 3 съставни: желание, светлина и екран по средата. Долу е цялото човечество, горе е Творецът, а кабала е между тях, като средство за постигане на екрана.

Затова, трябва да се стараем да я приближим колкото се може по близо до онези, които искат да се избавят от всички беди, защото по този начин, те привличат светлината. А само от светлината зависи, как ще усещаме себе си в своите желания.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28793]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Напредването на човек зависи от неговата способност да се издигне над усещанията и неговия предишен разум, отделяйки се от тях и винаги държейки се за светлината, Твореца. Но това е невъзможно по време на падение, тъй като Творецът изчезва от човешките усещания и осезания. Тогава само групата може да помогне на човек, държейки го на нивото, на което той съхранява правилното отношение или правилния поглед на това, което се случва с него.

Затова е толкова важно да бъдете свързани с групата, с нейното настроение и подход. Групата никога не губи разбирането, готовността и връзката с Висшия. Тя винаги знае, че няма никой освен Него, който е добър и творящ добро.

Ако човек поеме духа на групата, тогава той бързо преминава през всички състояния и винаги извлича полза от тях. Проверявайки усещанията в своите егоистични желания, той присъединява към тях това, което чувства и мисли по-високо, над желанията. А това е нещо, което идва от групата.

Напредвайки  по пътя, човек започва да разбира, че съществуват два основни елемента, заложени в неговото възприятие:

1. Вътре в егоистичните желания неговите мисли съответстват на усещанията; неговият разум и сърце са единодушни.

2. Когато той преминава към желанията и мислите на неговите другари в групата, той анализира себе си и изгражда вяра над разума.

Всичко зависи от това, с какво човек се отъждествява и къде е неговата точка в сърцето: долу или горе. Това е свобода на избор на човека.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→