Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Как си представяте посоката за разпространяване на науката кабала без споменаване на думата „кабала”? В Русия вече имаше неуспешен опит с вестник „Новият свят”.

Отговор: Действително този опит не успя и за това има няколко причини. Първо, това бе направено преждевременно – кризата още не се забелязваше, т.е. нямаше с какво да се обърнем към читателите, а и сега мнозина се опитват да я прикрият. Хората могат много дълго да си затварят очите – до последната секунда.

Нямаме избор. Преди всичко трябва да накараме хората да разберат сегашната ситуация. И това може да бъде обяснено без да се използват каквито и да е кабалистични източници. Защото цялата история на човечеството, възможността за свободен избор, процесите на разбиване и поправяне, могат да се опишат най-общо – без споменаването на кабала.

Длъжни сме да направим това, за да дадем на човека рационално, логично, просто обяснение за случващото се в света – за да види общата картина и това да не предизвика в него отблъскване и предубедено отношение.

Защото в крайна сметка кризата, обхващаща целия свят, е много по-силна и сериозна от онова, което ни се представя като съобщения от средствата за масова информация. Те просто искат да я скрият от нас. Кое правителство иска събития, каквито се случват в Либия и в други държави? Точно затова се стараят да скрият ставащото – защото няма решение.

Така че след като човек разбере, види, съгласи се, почувства онова, което всъщност се случва всеки ден, може да му се разкрие и нещо повече.

Но преди всичко трябва да проведем глобално, широко разпространение, включващо и нашето сътрудничество с ЮНЕСКО по въпросите, свързани с предложената от нас система за възпитание, и обяснението за причините за природните катаклизми, кризата в семейството, наркотиците и т.н.

А след това ще стигнем до науката кабала – когато стане въпрос за решението: с какво да напълним нашето его или да дадем отговор срещу него. Тогава ще се наложи да разкрием, какво има предвид науката кабала. Но не в началото. Постепенно хората трябва да осъзнаят в какво състояние се намират и да разберат, че освен войната, има и друго решение. Защо може да започне война?

Работата е в това, че в Древния Вавилон сме разрушили връзката помежду си, разпилявайки се по целия свят. А сега нашата връзка е станала глобална. Но вече няма къде да избягаме – можем да я разкъсаме само, разпалвайки война…

От 7-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41474]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако гледам на схемата на висшите светове – къде там е човекът?

Отговор: „Човек” – това е парцуфът Зеир Анпин на света Ацилут.

Ако душата се включи в Малхут на света Ацилут и я заставят да достигне съответствие със Зеир Анпин на света Ацилут, съгласно желанието да се уподоби на Зеир Анпин, който се нарича Творец (Кадош Барух Ху) – то, по това действие за подобие, душата се нарича подобна – доме, Адам – „Човек” (Адам) – означава „подобен” (доме) на Зеир Анпин.

Тоест човек – това е желанието за наслаждение, на което се е удало да се издигне в Малхут на света Ацилут и да я приведе в сливане със Зеир Анпин. Защото сливането (зивуг) – това е мярка за подобие по свойства. В степента, доколкото ти се е удало да приведеш Малхут към такова сливане – ти се наричаш човек.

В зависимост от подобието на Твореца ти преминаваш стадия на подобие, на своето духовно развитие „човек”  – стадия на развитие на зародиша (ибур), или вече си се родил и си станал новороден (еника), или си дораснал до състоянието на „дете” (катнут), или на възрастен (гадлут).

Доколкото ти си съединил Малхут със З”А, съгласно силата на своето желание, доколкото си искал да се уподобиш на З”А (на Твореца, „Кадош Барух Ху”), реализирайки своето желание „отдолу нагоре” – в тази степен ти се наричаш човек.

А ако не – то ти се отнасяш към животинското ниво на своето развитие. Защото ако не се обръщаме с такава молба нагоре (не издигаме МА”Н), то сме напълно управлявани свише. Само този, който започне да изменя себе си от получаване на отдаване, включвайки се в системата от връзки на Малхут със З”А, се нарича човек.

Всичко се определя от моето желание да стана отдаващ, човек, Адам – подобен на Твореца! Това означава, че съм готов да приема върху себе си цялото „бреме на властта на небесата” (Малхут), тоест да изпълнявам всички закони на връзката между Малхут и З”А – само и само тя да се е осъществила. С това аз напълно поправям своята душа.

И с това, вече не съм подчинен, както животното, а имам свободата на избора, за да избера, че искам да изпълнявам закона за отдаването: „да обичаш ближния като самия себе си”. Това означава, че аз се съединявам с другите без всякакви прегради – Творецът се намира между нас и ни съединява.

Аз трябва да достигна състоянието, когато другият става за мен по-важен от самия мен. Както сега, аз мисля само за себе си и пренебрегвам останалите и ако това засяга моите лични интереси, то няма да се спра пред нищо – така трябва да заобичам ближния.

Това се нарича „както самия себе си”. Ако достигам любовта към ближния, то сам вече не съществувам. Аз не мога да мисля наполовина за него и наполовина за себе си – за себе си аз вече забравям. Това е законът на интегралната система.

Ако се включа в цялата тази система – само тогава нейната положителна реакция се възвръща към мен, Това се нарича безкористно отношение, без всякакви оглеждания за самия себе си. За себе си аз не мисля – за мен съществува и ме е грижа само това, което се намира извън мен. И само при това условие, то ще се върне обратно към мен.

От урока по статия на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 15.04.2011

[40751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Аз имам много голямо желание да стана съвършена. Какво да правя: да насоча ли това желание към мъжете, или направо към Твореца?

Ответ: Не, Вие трябва да го поправите сама. Не трябва да го насочвате никъде. Всеки трябва сам да поправи своето желание. Само със средството за неговото поправяне трябва да стане нашата взаимна помощ един на друг, нашето съединяване помежду ни.

Но никой не може да поправи Вашите желания. Това ще Ви отнеме свободата на избор, самостоятелността, възможността да достигнете това ниво, което Вие трябва да достигнете – да постигнете корена на своята душа.

Само работата в групата: както за мъжете, така и за жените, в тази форма, в която те съответно трябва да се занимават с духовна работа, ще помогне на всички да се включат един в друг с душите и да почувстват, че всички ние, заедно се отнасяме към едно кли/една обща душа, както това е било до разбиването.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39827]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съществуват само две сили във вселената: силата на отдаване – Творецът; и силата на получаване – творението. Те започват от състояние противоположно едно на друго, в което: силата на Твореца е безкрайност – като океан от светлина, която е във вечен покой – а силата на творението започва като малка точка вътре в светлината на Безкрайността.

Целта на Твореца е да издигне тази точка, за да стане тя голяма колкото светлината и равна на нея – равна във всичко: и по величина и по качество. Това ще означава, че добрият и щедър Творец е изпълнил Своето добро и благо действие – действие на отдаване.

Затова Творецът дава на творението всички свойства, които се намират в желанието за получаване на наслаждение, в противовес на намиращото се в Твореца, в желанието за отдаване, за да може творението само да реши и свободно да избере състоянието на Твореца, отдаването, като най-висшето и най-желаното свойство в сравнение с всичко, което се намира в творението. Дори ако то получи възможност да придобие безкрайно напълване заради себе си, то би предпочело да остане празно само за да бъде по-близо до свойството отдаване.

На този път творението трябва да премине през огромно множество изяснения, но всички те могат да бъдат разделени на две части: количествено и качествено разбиране. Цялата работа на творението лежи в осъзнаване на своето зло. То трябва да разбере колко лошо неговото свойство за получаване е в сравнение със свойството на отдаване на Твореца.

То е лошо не защото доставя страдание на творението – тогава творението би избрало да отдава егоистично. Но това изяснение на добро и зло не трябва да зависи от желанието на самото творение, т.е. то не може да избере нещо, с което да може по естествен начин да се наслади.

Изборът трябва да бъде направен от точка, която е независима за твоите собствени желания, за да предпочетеш отдаване само заради това свойство, защото то е най-възвишеното, а не защото си планирал да получиш някакво напълване или някаква полза от него.

Затова на този път творението винаги започва питайки: „Кой е Творецът, за да слушам Неговия глас?” и „Какво ще получа за тази работа?”. Тоест то разкрива всичките свои желания, целия съсъд (кли) – неговата величина и качество – опознавайки себе си и изисквайки естествено напълване в зависимост от своите егоистични свойства.

Тогава то работи, анализирайки своите желания отвътре и достигайки до разбирането, че то е напълно ограничено и се стреми само към собственото си наслаждение, което поради това е лъжа. При тези условия то не може обективно да оцени истината.

И когато то се опита да достигне истината, за да не зависи от своите собствени желания, да „увисне” между небето и земята, то вижда себе си като „наполовина грешник и наполовина праведник”, като в правосъдието. От тук нататък творението вече започва да работи над своя свободен избор.

От урока на тема „Какво е  молитвата”, 10.03.2011

[37675]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашето развитие в този свят става поетапно. Хиляди години ние сме се развивали от неживото ниво към растителното, животинското и човешкото.

Науката кабала обяснява как ние се издигаме от човешкото ниво и по-нататък, когато в нас се появява свободата на избора – възможността самостоятелно да участваме в собственото си развитие. Защото, именно благодарение на такова участие ние достигаме до разбирането, до осъзнаването, до разкриването на Твореца и ставаме в крайна сметка подобни на Него.

В това е нашата цел, но да я достигнем можем само по пътя на поетапното развитие, излизащо от нас. Какво именно трябва да излиза от наша страна?

Творението изцяло се състои от светлина и съсъд. Светлината въздейства на кли, на желанието, и го изменя. Какво може да направи желанието?

В желанието, което се намира в нашия свят, има искра светлина, проникнала в него благодарение на тяхното взаимовключване на висшите степени. Светлината и кли са се съединили помежду си и заедно са слезли в този свят. Като следствие, в съсъда вече има искра, устремена към светлината, насочена не само към самата светлина, но и към подобието на нея.

Ако този съсъд, т.е. човекът, изпитващ стремеж към светлината, иска правилно да се развива, то той трябва да се постави под въздействието на светлината. С една искра не е достатъчно да изменим себе си и да се уподобим на светлината, – необходимо е да извикаме върху себе си действието на светлината.

По такъв начин кабалистичната методика ни предоставя средства, за да извикаме върху себе си действието на Твореца. Оттук и наименованието: „работа на Твореца” – Творецът, светлината работи над нас. Няма никой освен него. Но тези действия могат да се осъществят само „по наша поръчка”, което се нарича молба за поправяне (МАН). Ние молим, искаме да се обединят – своето желание с желанието на Бина. Такава е работата: да подготвим себе си за това да поискаме поправянето от висшата светлина.

В който се е разгоряла тази страст, той вече се нарича „човек” (адам), доколкото той действа, желаейки да стане подобен (доме) на Твореца. А в когото няма това желание, той засега се отнася към „животинското” ниво на развитие.

От урок по статията на Рабаш, 02.03.2011

[36829]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Защо това е така, ако ние трябва да я извършим? Тази работа е трудна, объркваща и изисква огромни усилия. Ние отделяме толкова много време и усилия за нея, всъщност целия си живот… И все пак се нарича „работа на Твореца”, защото извършвайки нашата работа, ние вземаме пример от Него, от Природата.

Всичко се движи напред и се връща към своя корен, включително и неживото, растителното и животинското ниво. Но тези степени се развиват чрез унаследената в тях програма. Невъзможно е да променим тази програма, а и не е необходимо. Освен това, няма никой, който да е в състояние да я промени, защото тези степени нямат свобода на избор. Те са лишени от разбиране и възприемане на това, което се случва с тях, и на това, кой ги управлява.

Но след тези степени се развива човекът. Това не е просто същество на два крака, а създание, което може да поеме в своите ръце закона на развитието и да го осъществи самостоятелно. Това е „човешкото” стъпало (Адам). За да осъществи своята цел, то трябва да вземе за пример Твореца, без да чака Творецът да го развие както неживото, растителното и животинското ниво. Човек е този, който иска сам да се развива, в ускорен темп.

Затова той съблюдава работата на Твореца: Какво е направил Той на творението? На къде Той го води? Какво иска Той да направи от нас? Ние искаме да се развием сами, по-бързо.

Баал а-Сулам илюстрира това със следния пример: Човек не чака от яйцата под кокошката да се появи пиленце, а създава промишлени производства от яйца в необходимото количество и качество, за да задоволи своите нужди. Той не пита кокошката какво е способна или неспособна тя да направи, а изгражда инкубатор, който му дава пилета в зависимост от темпа на развитие, който е взел в своите ръце.

Същото важи и за духовния път. Ако човек не иска да седи и да чака „пресата за развитие” да го тласка към целта, тогава той определя целта и средствата за нейното постигане, за да вземе в свои ръце тези средства. Той също изгражда „инкубатор” или „оранжерия”, в която може да помести себе си, за да бъде под влиянието на законите, които ускоряват неговото развитие.

Търсейки подобие с Твореца, човек се учи как Творецът работи върху него и прави обкръжение за себе си, „оранжерия”, за да ускорим процеса на своето развитие, така че същите сили на развитие ще действат в неговите ръце. Това вече е „пътят на Тора”, пътят на светлината, която е развиващата сила. И съответно, тогава човек се нуждае от светлината, която е по-мощна отколкото тази, която той получава по време на естествения начин на развитие.

По духовния път ние се наричаме „работници на Твореца”, защото ние Го взимаме като пример и реализираме този пример върху самите себе си. Изграждаме специално обкръжение, „оранжерия”, която ни позволява да поемем по-голяма сила на развитие и да понесем нейното влияние, за да се развием.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво в нашето развитие зависи от самите нас?

Наследили сме определени качества – още от детските години ни въздейства обкръжението. Е, каквото било – било. Отсега нататък, можем ли да определяме реда на нашето развитие? Какво трябва да направим?

От своя страна Творецът е направил онова, което е в неговите ръце: прокарал е нашия път чрез вътрешните и външните келим – чрез собствената ни природа и обкръжение. И ето, накрая, Висшата сила ни предоставя свобода на избора.

Разбира се това е много тясна област, защото вече сме получили множество детайли на възприятието в своето вътрешно развитие, и освен това се намираме в определена среда.

Както е казано в статията „Свобода на волята” и в „Предисловие към ТЕС”, Творецът довежда човека до определено състояние, в определена група, в определено обкръжение и казва: „Вземи това за себе си”. И тогава, човекът трябва се укрепи в онова, което взема. А той взема връзката с обкръжението.

И ето, ако укрепи тази връзка, тогава с нейна помощ придобива „свръхестествени” ценности. Именно по този начин човек може да получи принципи, които сам никога не би започнал да уважава. Обкръжението е способно да му въздейства и да промени скалата на неговите приоритети до такава степен, че напълно да промени своите ценности и дори да бъде готов на такива неща, които са противни на неговото естество.

Ето защо, говорейки за подготовката към урока, на първо място имаме предвид обкръжението. Човек се подготвя в правилното обкръжение – участвайки в неговия живот, той разкрива истинските ценности: отдаване, любов към ближния, сливане с Твореца, алтруистичното намерение лишма. Тези неща могат да бъдат наречени по различен начин, но като цяло, природата на Твореца трябва да бъде за човека несравнимо по-висока и по-важна от природата на творението.

Човекът получава осъзнаването на тази важност от групата: „Желателно е това да бъде така”. Не е по силите на групата да му даде повече от това – тя само издига важността на целта в нашите очи. Колко е важна целта, зависи от нивото на групата и от това, до каква степен той е готов да се преклони пред нея.

Но, това все още не се явява реализация. Човекът само изгражда за себе си ценностите – ако Творецът е моята цел, тогава вървя към нея, т.е променям се съобразно нея.

Но кой преобразява човека? Кой извършва измененията в него? Защото той, по природа, по рождение е потопен в желанието за наслаждения. Самото желание ще си остане такова. Кой ще смени неговото намерение за получаване с намерение за отдаване?

Именно за това е предназначена кабалистичната методика.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички проблеми в света са предизвикани от това, че Исраел, т.е. устремените към Твореца, не изпълняват това, което им е възложено. Така пишат кабалистите. Ние не донасяме на света методиката на поправяне, не го обучаваме.

Всъщност, светът не е длъжен нищо да прави, той просто приема от нас тази методика, а ние я реализираме. Така че цялата работа лежи само на нас. С нас тя започва и с нас завършва.

Светът ти предава желания (келим), ако намериш начин да се обърнеш към него и да ги получиш от него. Сам той не осъществява никакви действия. С други думи, неговите действия произтичат от самата природа. Казано е, че „народите на света ще понесат Исраел на раменете си”. Те ще направят това, когато се разкрие поправянето.

Но свободния избор притежават само тези, в които има две сили: женска и мъжка, желание да се наслаждаваш и желание да наслаждаваш. Точно те се наричат „Исраел”, което означава: „направо към Твореца” (яшар Ел). В средната линия те могат да привлекат възвръщащата към Източника светлина за целия свят.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35197]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→