Съобщение: Счита се, че паметта се намира в мозъка, но експериментите досега не са я намерили в нито един от отделите на мозъка. Компютърният диск притежава постоянен формат и затова винаги дава същата записана информация. Но клетъчните и химическите съставляващи на мозъка са в постоянно взаимодействие и се променят. Как може да се съхрани паметта в постоянно променящият се мозък? Ако мислите и паметта се съдържат в главата, как те могат да се подлагат на влияние отвън? Биолога Р. Шелдрейк: паметта се намира не във мозъка, а в полето, което обкръжава и пронизва мозъка. А мозъка, като един приемник, борави с информацията на това поле (както радиоприемника улавя радиосигналите). Всеки организъм е напълнен отвътре и е обкръжен отвън с поле, което определя неговата форма и съдържание. Организмите са свързани с поле, с натрупана памет, която, като единно цяло, са преживяли в миналото. Чрез това поле те влияят един на друг. Истинското хранилище на възпоменанията се намира в пространственото измерение, което засега е недостъпно за нашите наблюдения. Мозъкът не е хранилище на информация или разум, а прибор, изпълняващ съединението на човек с неговото външно поле.

Кабала: В нас се намират верига от информационни записи (решимот). Тези записи, под въздействието на обкръжаващото ни поле (светлината), един след друг „оживяват“ – превръщат се в усещаната от нас динамична картина на света. То е подобно, както от паметта на компютъра се извлича и пуска записано видео. Ние не можем да влияем на веригата от записи. Но имаме възможност да се запознаем с програмата за тяхното пускане и гледане и със собствените ни усилия, да способстваме за успешното им реализиране. В такъв случай, ние като че ли сами пускаме в действие програмата и постигаме нейната причина, течение и цел и по такъв начин се повдигаме на нивото на Създателят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Напълно съм убеден от начина, по който науката Кабала обяснява всичко: творение, живот и краят на всичко това. Имам вътрешното усещане, че се нуждая от нещо конкретно, което бих могъл да почуствам чрез петте си сетива като някакъв знак, символ или чудо. Въпреки това разбирам, че науката Кабала не „работи“ по такъв начин и чуствам, че това мое желание е унижаващо, от невежество, и аз не трябва да се занимавам с него. Какво бихте ми препоръчали във връзка с тези мои мисли и желания?

Отговор: Ти ще се отдалечиш от това желание все повече и повече, защото ще разбереш, че духовността се постига по друг начин – тя е вътре в теб. Дори материалното чустваш само вътре в себе си, защото извън теб не съществува нищо. Ще започнеш да усещаш всичко това неусетно, успоредно с появяването на земните ни усещания, души и Твореца в нас. Не трябва да се насилваме за нищо освен свързване с Група. Само чрез нея ще успеем да привлечем Висшата светлина, която ще ни промени и преобърне на такива, каквито би трябвало да бъдем.

Въпрос: Когато казваме „шестото чуство“, имаме ли предвид допълнителното, шесто сетиво, което се появява след петото или става дума за сетива, които са успоредни на настоящите ни?

Отговор: Разбира се, че не става дума за още някакво си сетиво, въпреки че за да не плаша някои мои ученици, това е обяснението, което им давам. „Шестото чуство“ е ново възприемане, построено от пет части (от „кетер“ до „малхут“ с отразена светлина). Тя се нарича „душа“, подобна на Твореца, на отдаването, на отразената светлина. Когато ни се отдава възможноста да почустваме същността на „Отразената светлина“ и на отдаването, човек започва да усеща отношенията и връзките между силите, предметите и действията и чрез петте си телесни сетива. Въпреки че винаги има възможността да „слезе“ до обикновеното възприемане, да се „въплати“ в обикновения човек, за да го разбере.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Отговор: Решимо (информационен запис, ген), това е моето пълно бъдещо състояние (следващата, по-висша степен), което се усеща от мен като нещо скрито, смътно и объркано. Решимо възбужда в мен стремеж към бъдещето ми състояние. Когато влагам усилия в обкръжението си (учителят, групата, книгите, ученето), за да увелича важността на това мое бъдещо състояние, тогава според степента на устремяване към него, светлината от това мое бъдещо състояние (следващата степен) ми свети отдалече (тя се нарича ор макиф – обкръжаваща светлина). Тя свети в моето решимо, със силата, с която аз, след като съм възвеличил бъдещото състояние чрез обкръжението си (учителят, групата, книгите, ученето), се устремявам него, то от решимо ще се превърне в мое явно състояние, следващата степен. В решимо съществува всичката информация за моето бъдещо състояние. Не стига само светлината, силата то да се реализира. Колкото може по-скоро да притегля към себе си тази сила, за да ускори времето на духовното развитие – именно за това е дадена Кабала. Понеже така или иначе всички ще достигнат своето пълно изправяне – 1) принудено, чрез страдания (кризи, войни и т.н), както днес целият свят или 2) по своя воля, желателно, ускорено, приятно – както предлага Кабала.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Michail: В даден момент периодът на яснота, възход, озарение по пътя завършва. Плавно преминава в период на пустота и стагнация във всичко, свързано с кабалистичната работа. Настъпва някакъв нов етап, буквално „нощ“, във всички сфери на възприятията. Ужасът е в това, че тъкмо си овладял дара на молитвите и съзерцанието, а сега, като че ли си го загубил завинаги. От вътрешната висота, чието достигане ти е коствало толкова много усилия, душата изведнъж се оказва пропаднала до самото дъно. Вкаменено сърце, безпросветна тъга, апатия, самота – буквално потапяне в някакъв огън на пречистването. Какво е това? Как преминават тези участъци от пътя ? Какво го очаква човек след тях?

Отговор: Изпитах истинско удоволствие от прочитането на въпроса! Лошото – това е твоят егоизъм, а веднага след като се издигнеш над него, ще се почувстваш добре. Разликата между твоите състояния не е в това, че около теб свети променлива светлина – външно нищо не се променя, отвън съществува постоянна, равномерна светлина, а цялото мироздание се намира вътре в теб и всичко зависи от теб. Светлина или мрак – те съществуват само по отношение на теб. А ти си длъжен да се постараеш вместо тъмнина, да усещаш светлината. Усещаш мрак, защото чувстваш своя празен егоизъм. Когато го превърнеш в обратното – той ще се изпълни със светлината на отдаването и любовта към другите – ще усетиш вместо мрак – светлина! Но после егоизмът в теб още повече нараства, разкрива се – и ти отново ще усетиш мрак и пустота в него. И отново ще го превърнеш в обратното, отдаване – въобще, издигни се над него в желанието да живееш извън себе си, в другите хора – и изведнъж ти отново усещаш светлината! Ето това е нашият път! И така по 125-те степени до пълното поправяне, сливането с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Filed under: Филми - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че най-важното по време на четенето на кабалистичните книги – това е намерението да привлечем Висшата светлина, да се променим в съответствие с Нея и да станем подобни на Твореца. Но, ако започна да чета с такова намерение друга духовна литература, например: Дхаммапада, Евангелията или Корана, ще мога ли да се променя и да стана подобен на Твореца? Аз мисля, че някои от тези книги са толкова емоционално въздействащи, че могат да ми помогнат не по-малко от кабалистичните.

Отговор: Цялата работа е в това, че кабалистичните книги са написани от хора, постигнали Висшия свят, Твореца, посредством своите поправени качества и са написали книгите от нивото на това постижение. Те са осъществили специални връзки между съчиненията си и нашия свят. Ето защо, ако искаме да се издигнем в своите качества до тяхното духовно ниво, до подобие с тях, с Твореца, което е едно и също, то, при изучаването именно на техните книги, говорещи за свойствата на техните степени, оттам към нас се спуска светлина, осветява ни от разстояние и постепенни ни променя в съответствие с тези степени (свойства ). Виж в „Предисловие към Учението за десетте сфирот“, че авторите на Талмуда са осъществили специални духовни поправяния, за да можем в процеса на изучаване на техните книги да получим Висшата светлина, Ор Макиф. Никакви други средства не могат да ни помогнат да се променим. Това е потвърдено чрез хилядолетни проверки! В нашето съвремие за изправлението на душите ни от егоизма, са пригодни единствено трудовете на Баал аСулам. Изборът е ваш!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Разпространявайки Кабала, Вие сте се издигнали духовно, и с това сте повдигнали на по-високо ниво и РАБАШ. Затова, още приживе РАБАШ е направил всичко възможно и след него Вие да продължите да разпространявате Кабала – в това е бил смисълът на неговия живот. Преди смъртта си, той ви е завещал да не се отказвате от разпространението на Кабала. Играе ли някаква роля РАБАШ, от своя задгробен живот, помага ли Ви при разпространението днес?

Отговор: Всички души са абсолютно взаимосвързани. Дори в нашия свят, вече откриваме, че „всички се познават един-друг чрез 6 човека“. Баал Сулам ни обяснява, че всички души в нашия свят преминават през поправяне в продължение на 6000 години, под формата на един парцуф:

–          в началото се поправя светът, общата душа, първите 2000 години, келим хабад, светлината нефеш

–          след това се поправя светът, общата душа, вторите 2000 години, келим хагат, светлината руах

–          след това се поправя светът, общата душа, последните 2000 години (ние се намираме в края им), келим нехи, светлината нешама.

Поправяйки себе си, получаваме най-малката светлина, нефеш, но от нашето поправяне в първите души (на Праотците, великите кабалисти в миналото) се проявяват подправянията с голяма светлина – нешама. Кабалистите от миналото са подготвили за нас всички условия за поправяне, но именно ние поправяме разрушените (лишени от екран намерения „заради отдаване“) и смесени (бина и малхут) келим (желания). Ние, със своите действия играем най-важната роля в процеса на развитие на творението. Ние повдигаме цялото мироздание към Твореца!<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Filed under: Филми - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→