Мнение: Как се живее в свят, в който роботите са заменили хората, а доходите отиват изключително в техните собственици? На хората им остава само да оцелеят, изпълнявайки работа на повикване, за ремонт, доставки (което също е под въпрос), други дребни услуги. Светът върви към икономика на съвместното потребление.

Новото програмирано обезпечаване позволява да се раздели човешкия труд на малки задачи, с ниво на разплащане. определящо се от конкуренцията между претендентите.

Работниците се избират в интерактивен режим и се оценят според рейтинга, определен от системата. Основната печалба получават собствениците на програмното обезпечаване. Остатъкът остава за този, който е извършил работата по поръчка.

Например, порталът Mechanical Turk, принадлежащ на корпорацията Amazon, предлага услуги по трудоустрояване, при минимално заплащане за кандидатите на ден и работа на надница. Изплащат се видове работа, които компютърът не е в състояние да извърши.

Към тях се отнасят работите по съставяне на описание на товара, по избор на най-добра фотография, разчитане на ръкописен текст. Amazon като организатор на проекта  с всяка заплатена дейност получава не малък процент за себе си.

Същността на работата на повикване се състои във връщане към работата на парче, която е била разпространена преди повече от сто години. Именно в зората на капитализма работниците не са имали никакво влияние върху работодателите, работили са до късно, не са имали никакви юридически права и са били отговорни за всички рискове.

Порталът по трудоустрояване от Amazon при това заявява, че е предприятие по услуги, което свързва купувачите с продавачите и не е отговорно за порядъка на техните взаимоотношения.

Такива услуги стават привлекателни за хора, търсещи допълнителен доход  и такава възможност им се струва привлекателна, отчитайки, че нивото на заплатите в икономиката не са се изменили през последните 30 години, а всички финансови изгоди се получават изключително от върхушката. Постепенно се връщаме в ХІХ век…

Реплика: Пак се налага да повтарям, че без обединение на хората чрез интегрално възпитание, те безсмислено и безкрайно ще се експлоатират едни от други, докато не се върнат в „каменния век“. Чакат ни страдания, които ще ни покажат изхода от този застой, към който ни тласка егоизмът. Но това е пътят на страданието.

Възможен е и път на светлината – да предизвикаме силата на поправянето на егоизма, чрез нашето обединение посредством интегралното възпитание. Веднага щом започнем да го прилагаме, незабавно ще открием неговите забележителни свойства във всички насоки на нашия живот.

[154735]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

През 60-те години човешкото развитие се е изменило рязко. Усложняването на техниката принудило развитите страни да развиват компютрите за нейното управление.

Осмислянето на комфорта, изчезването на дефицита на необходимите блага насочило енергията от придобиване на насъщния хляб, към развлеченията. Създаването на масовото потребление в обществото станало инструмент за поддържане ръста на икономиката.

Произвеждайки твърде много, развитите страни се сблъскали с кризата на свръхпроизводството и с кризата на свободното време – човекът е трябвало да бъде зает с нещо. СССР загива, несправяйки се с опита си да ангажира човека със саморазвитието му.

Западът намерил спасение в развлеченията (масовият туризъм, социалните мрежи), за да не мисли човек, трябва да е зает с възприемане на хаотично сменящи се едно след друго впечатления.

Представите на Жюл Верн за технологичния прогрес не са се потвърдили. Вместо база на Марс и подарена енергия, човекът получил диетична кола и вход в Интернет. Технологичният прогрес се пренася в новата сфера на социалните отношения. Човекът не само не полетял към звездите, а дори, едва кацнал на Луната.

Компютърните технологии и развлеченията се преплели в технологията на комплексното управление на обществото. Социалните технологии позволили да се отлива личността и обществото на научна основа, във всякакви форми. Западът усвоил важността на управление на обществото.

СССР е разрушен не от Пентагона и Силиконовата долина, а от Битълс, даващ привлекателен образ на Запада и заставяйки номенклатурната младеж да ненавижда своята страна.

Глобалната конкуренция се води в сферата на образи, формиращи масовото съзнание и на новите (социални мрежи, компютърни игри) методи на организация на обществото.

Ние се подиграваме на западните изследвания за хомосексуализма, не виждайки в това търсене на нови методи за управление на човека, за неговото преустройване на психофизиологичната му основа.

Социалното инженерство е по-важно от ПВО, както учи опитът за унищожаване на СССР. Не успявайки да противостои на социалните технологии, просто няма защо да се бомбандира.

Реплика: Идеята е правилна, но недообмислена. Вместо търсения на нови технологии за промяна на човека и обществото, ще се наложи разкриване на технологии и тяхното поправяне от висшата сила на светлината. Човечеството вече усеща къде да постави крак, за да направи правилната крачка напред…

[153932]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Магьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Добрият ангел

Въпрос: Мога ли да си „организирам“ „добър ангел“, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш „добрите ангели“, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези „ангели“?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от „греха от Дървото на познанието“. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже „позитивният неутралитет“ вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, „желание за милосърдие“ (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши „ангели“ в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши „ангели“ в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – „мрежата от ангели“?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо „защитна обвивка“. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има „отрова“, ненавист, „мръсотия“ – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото „хафец хесед“ и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята „защитна стена“.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да получа пропуск до пулта за управление  на „филма на живота“?

Отговор: За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм, там където се намират твоите мисли, желания, сили, действия, насочени към отдаване, а не в своя полза.

Живот на такава висота изисква от теб да направиш съкращение на своя егоизъм и да имаш антиегоистичен екран, да се покриеш с щит, гарантиращ, че никога няма да помислиш за някакво действие заради себе си.

Ако бъдеш защитен срещу егоистичните намерения, то ще ти позволят да влезеш там.

Въпрос: За чия полза ще мисля, ако не за своята?

Отговор: Ще мислиш за ползата на общата програма, за нейната правилна, добра и бърза реализация за доброто на всички творения. Ако мечтаеш именно за това, то ще можеш да стигнеш до него. Понеже тогава ще се присъединиш към силите, които се наричат „ангели“, за да участваш активно в тяхната работа.

Въпрос: Страшно ли е да разкриеш ангелите?

Отговор: Няма нищо страшно в това. Просто ангелите са сили, като всички сили на този свят. Ти се учиш да ги използваш и те започват да те слушат. Силите на природата се наричат ангели. Силата на гравитацията също е ангел.

Влизаш в контролната кабина за управление на цялото творение, за участие в неговото управление, заедно с всички други сили на природата, в полза на човечеството, придвижвайки го  към желаната цел. Защото влизайки там, си задължен да се въоръжиш със силата на любовта. Тогава ще използваш всички намиращи се там сили, за благото на цялото човечество.

Въпрос: Аз получавам власт не само над своята съдба, но и над съдбата на всички други ли?

Отговор: Теб няма вече да те интересува твоята лична съдба. Ще се грижиш за цялото човечество, за всички души. Ще получиш контрола над цялата програма на творението, за да напредва по пътя на светлината, тоест да се насочва към добро развитие.

От 497-ма беседа за нов живот, 11.01.2015

[152906]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, какво е това светлина, която ни възвръща към Източника? Никой няма да ми повярва за нея.

Отговор: Въвлечи ги в такова действие, че те сами да почувстват тази сила. По-малко думи – главното е човек да получи усещането, че тъкмо в съединението между нас може да се създаде добро състояние.

Трябва да се постигне единство и да сближим сърцата си, и тогава хората ще почувстват, че вътре в това съединение на сърцата присъства общата, висша за всички сила, която може да вземе връх над тях и да ги напълни до съвършенство.

Ако дадем на хората тези преживявания, то няма да има нужда от обяснения, както на лекция в университета, от гледната точка на логиката. Но тук няма никаква логика – това е напълно ирационална вещ.

Ирационално явление, което означава, че в него не може да се види ясно системата, действаща между началното състояние и резултата. Системата е скрита, защото ние нямаме сетивни органи и органи на разума, позволяващи ни да я видим.

Това е вътрешната система на Природата, която е невидима за нас. Но приближавайки се към нея, започваме да я различаваме и този свят ще ни се стори прозрачен. Ще се появят връзките между всичките ѝ части, и тогава ще се вижда как сме свързани, ние, Израел, всички хора и всички случващи се с нас събития.

Тогава ще ни стане ясно, че за нас друг изход от това състояние няма: първо, ние като притежатели на тази методика, сме задължени да излезем и да започнем да я обясняваме. И трябва да се обяснява не спрямо разума, а спрямо чувствата на хората, превеждайки ги през определено състояние и да изпълняваме с тях упражнения, от които те ще получат разбиране.

Хората сами ще си изяснят отговора, обсъждайки нашите въпроси в кръга. Ние не трябва да им подсказваме отговора – нека сами да го намерят и така ден след ден те ще напредват.

Това е игра! Така малкото дете се учи от живота. Може да му обясняваш хиляди пъти, но това няма да му помогне, докато то само не се постарае, и накрая успее. По този начин, то се учи. Не може да се размине без усилия, без да са вложени сили в нашето дело. Така ние се учим и растем.

Организираме семинари и задаваме въпросите в кръга, а кръгът трябва да достигне такова състояние, че вътре в него, в това състояние на единство, на всички да им стане ясен отговорът.

Това е естественото, истинско обучение, с една дума, като при малките деца. По такъв начин ние се разкриваме, развиваме, растем, а не повтаряме безсмислено нечии думи или мнения, като някаква мантра. Само така човек израства.

Без да обръщаме внимание на създалото се положение, на ракетите, ние трябва да достигнем до всяко кътче, където можем да бъдем чути, дори в бомбоубежищата и да направим всичко, което се изисква от нас в това време.

От програмата ”Мисията на народа на Израел”, 08.07.2014

[140082]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се добера до най-дълбоката, най-съкровената си точка, в която мога да се издигна над егоизма? Що за точка е това?

Отговор: Точно това е точката на моето Аз. Какво би могло да ми е по-ценно в целия свят от собственото ми Аз? Все още не знаем колко фундаментална е тази единственост в нас, това егоистично своевластие. Нищо друго не може да се сравни с него.

Грешката ни е в това, че като правило, все се сравняваме и съизмерваме с материалните, телесните, животински понятия за живот и смърт. Това рязко понижава „летвата“ и често, под натиска на бедите, човек е готов да жертва дори живота си, когато в неговите очите ценността му не превишава страданията. Много са готови да си сложат край, поради неправилни критерии, заради „животинския“ поглед върху нещата…

Съвсем друго е, ако съизмерваш живота си с вечността и съвършенството, ако те заплашва именно тяхната загуба. Точно това не е по силите ти и тук се крие истинското ти Аз – най-ценното, което имаш, макар още и да не си го проявил, да не си го съпоставил с истинските критерии – с вечния живот, с вечността и мощта на истинското творение, а не с материалната жизнена дейност в рамките на нашия свят…

Въпрос: За да се откажем от това егоистично Аз, е нужно обкръжение – толкова силно и надеждно, че да можем да „се гмурнем с главата надолу“ в него…

Отговор: Основното, което трябва да се разбере е, че тук може да ни помогне само светлината, която ще дойде свише. Докато не осъзнаем това истински и докато живеем в лъжи, всичко се измерва с материалното съществуване. Но когато започнем да правим духовни измервания, ще ни се открият ужасни дълбини, в които не става и дума за самоотрицание.

И чак тогава ще видиш, че там е нужна намесата на Висшата сила, която лежи над теб. Накрая ще разбереш, че съществува възможност за висшата власт. За първи път в теб ще възникне такова усещане и това вече ще е нова стъпка по пътя.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.04.2013

[105528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985/86, статия 19, „За радостта„: Радостта е винаги в резултат на някаква причина. Как да предизвикаме тази причина, която да ни донесе радост? За това трябва да вървим в дясната линия, която се нарича „съвършенство“, а също и “уподобяване”, както съвършеният човек се слива със съвършения Творец.

Но разбира се, не можем да почувстваме нищо духовно без съпротива. Вътре в нас е несъвършенството, липсата на контрол, безпомощността, общата мощ на егоистичното желание за наслаждение, призоваващо да притежаваме всички блага на света. А ние се издигаме над това, правим съкращение, държим се само за алтруистичното желание и го ценим все повече.

Така радостта идва като резултат от силното вътрешно отчаяние, разочарование от собствените желания. Ние сме изключително доволни от това, че сме открили желанията, намеренията на Твореца, които можем да поставим над своите собствени. В нас възниква огромен разрив между собствената ни природа и същността на Твореца. Придобиваме Неговите съсъди и тогава нашите съсъди-желания могат да установят връзка помежду си.

Така между двете крайности се създава голямо пространство, което сега можем да напълним с отдаване. Напълваме се от него и това ни доставя радост.

За това пише книгата Зоар (гл. Берешит, п. 159): „Обратната страна на осветяването е жалбата, дотолкова силна, че раби Шимон се лишил от всички степени и станал обикновен човек, Шимон от пазара. И по този начин научил какво е това жалба и молба към най-висшето постижение на лицевата страна.“

Всички духовни части на възприятието се основават на големи противоположности. И именно в разрива, в несъответствието между тях и в тяхното обединяване над знанието се проявява новият съсъд, който въобще не е свързан с нашата природа. Това е съсъдът на отдаването и в него се разкрива радостта.

Светлината, която се проявява в съсъда, който получава заради отдаването, е светлината на живота, а неговата вътрешна същност, генерираща се от общността и сливането с Твореца, се усеща от нас като радост. Тя  е резултат от добрите дела, т.е. от действията по отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 25.02.2013

[101331]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Статия по завършването на Книгата Зоар“: В духовното времето за даряване е отделено от времето за получаване. Отначало Творецът дарява нещо на получаващия, но с това му предоставя възможността само да получи.

Въпрос: Как да забележим тази възможност и как правилно да я използваме?

Отговор: Тази възможност има няколко признака и първият от тях е, когато не ме оставят на мира. Защото ако аз не се пробуждам, то каква е тогава тази възможност. Пробуждам се обикновено само в кафенето, в бара, или когато гледам футбол по телевизията… Нима аз мога да се пробудя поправен, ако цялата ми природа е егоистично желание за наслаждение? И затова ме пробуждат с помощта на бедите – насочени, точни, особени, качествени.

Просто човечеството, за хилядите години развитие, е получило предостатъчно удари от съдбата. Ако всички те се бяха събрали в едно поколение от дълголетници, можеш ли да си представиш какво жалко зрелище биха представлявали? Ето защо се прераждаме от поколение в поколение – за да достигнем до качествените удари.

Днес аз имам храна, облекло, жилище. Всеки от нас живее по-добре от царете живели преди 500 или хиляда години. Хладилник, климатик, кола, микровълнова печка, обществен транспорт – такива са атрибутите на съвременния живот. Целият свят е пред мен. А още неотдавна, в исторически мащаб, дори Европа е изглеждала иначе: хората са живели при ужасни условия и са практикували немислими за днешното време социални отношения.

Е, излиза, че сме относително обезпечени. Но нещо все пак не ни достига. Какво?

Радост, цел в живота? Поражда се такъв парадокс: имам всички блага, но не получавам никакво удоволствие от живота.

По-рано всичко беше тъкмо обратно: дайте на човек килограм хляб за деня и той не би поискал нищо друго. Имайки това ”щастие”, той би прекарал целия ден в бездействие. А днес хората лежат опустошени от изобилието. Ето какво са качествените удари. Изоставени кърмачета, разбити семейства, страхове и вълнения, бъркотия – какво само не прави човек, за да избегне всичко това, но няма къде да избяга.

А от друга страна, целият свят днес е ”стегнат” в една мрежа, и ми се налага да преживявам за Ню-йоркската фондова борса, за реколтата в Европа, за дъждовете в далечните райони, за конфликтите в чуждите страни…

Бъдейки свързан с всички и зависещ от тях, аз постоянно изпитвам натиск и безпокойство, просто съм принуден да се грижа за онова, което се случва с другите хора.

В крайна сметка, всички ние изпитваме особени, насочени нещастия, които формират в нас въпроса: ”Защо страдам?”. Баал а-Сулам е формулирал този въпрос малко по-различно: ”Как да се наслаждаваме от текущото или кого аз наслаждавам?” И отговор няма – ето в какво е бедата.

Изобщо, текущият период е ”обратната страна” на епохата на Месията. Преди всичко, трябва да разкрием желанието, необходимостта и след това светлината идва през задния вход, през ”черния вход”- а аз трябва да я обърна така, че тя да свети отпред. За това Рабаш пише в статията ”Включване на свойството милосърдие в свойството на съда”: висшият ми се струва с нещо отблъскващ и мрачен дотогава, докато не се издигна ”над знанието” и не започна да го разкривам, да се приобщавам към него. Аз се обръщам, ставам противоположен на себе си (или на него в моите очи) и тогава ние с него се обръщаме лице с лице.

Но засега светлината ми свети от обраната страна, и тя предизвиква бедите, от които аз постепенно преминавам към верния подход и изграждам в себе си съсъд. Така ние сме преминавали всички стъпала, всички исторически етапи. Всяко едно състояние, пише Баал а-Сулам, се съхранява, докато не стане нетърпимо – тогава ние го разрушаваме и изграждаме нещо ново.

Само че този път не трябва да разрушаваме и изграждаме нищо в плоскостта на този свят, а трябва да осъзнаем, ”да премислим” случващото се, да изучим текущата ситуация, да я разберем, да я постигнем, а основното – да разберем, че висшият трябва да осъществи всички промени. И не защото ние сме безсилни. И по-рано всичко е вършил Той, но без нашето знание. А днес от нас се изисква осъзнаване и затова трябва само да си направя отчет за всяко действие свише, дължен съм сам да го повикам, да помоля, да благодаря за него – и така постоянно да съпровождам всяка крачка на Висшия.

Това е ”да работиш за Твореца”: Аз Го опознавам, започвам да се сливам с Него. Такъв е последният период на нашето развитие: на всичките му етапи ние опознаваме Твореца, все повече и повече, докато не обхванем всичко. Казано по друг начин, в края ще видим, че изначално всички събития, включително и ”негативните”, Той е приготвил и осъществил, само за да Го познаем. Това опознаване е невъзможно без моето предварително участие – и относно това участие пребивавам в скритие…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 11.02.2013

[100139]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→