Максимум наслаждения при минимални загуби

Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?

Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.

Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.

Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.

Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.

Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.

Целият ни материал работи по една формула: „Да получи максимум наслаждения при минимални загуби“. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.

Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто „човешки“, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.

Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.

Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .

Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.

И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171309]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Откъде идва силата на живота, благодарение на която съществуваме – от Земята, от Слънцето?

Отговор: Силата на живота се нарича „светлина“ и излиза отвсякъде, от цялата природа. Ние съществуваме вътре в това поле.

Но понеже сме егоисти и искаме да получаваме само в своя полза, то можем да усвоим от нея едва мъничка искра от живота, минималната сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.

Цялата природа е напълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само мизерна порция, способна да оживи тялото ни за някакво ограничено време.

Докато човек е млад, той е способен да извлича от природата повече жизнени сили. Колкото повече остарява, все повече се уморява и получава все по-малко и по-малко жизнена енергия, докато съвсем не изсъхне.

Въпрос: Всеки човек мечтае да разкрие тайната на вечната младост, защо се изморява той?

Отговор: Защото хората не знаят тази тайна, която дава възможност да живеят вечно. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила на природата, толкова отдаващ и любящ. Тогава ще може да получи голямата енергия на живота.

Тази жизнена енергия е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. И само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си и затова получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота.

Човек сякаш стои край бурна, пълноводна река и загребва от нея с малка чашка енергията за поддържане на своя живот. Докато е млад, все още му се удава нещо да гребне. Но после старее, уморява се и не му стигат силите, за да си гребне от тази жизнена енергия.

Но той сам може да стане подобен на този поток от светлина и да съществува вътре в него. Засега човечеството не е разкрило тази тайна. Това е патент, предназначен за всички, но трябва да го разкрием постепенно. Необходимо ни е да сме готови за него и да сме развити толкова, че да разберем как да се възползваме от него.

Защото за това ни е нужно да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена към получаване, поглъщане, напълване на себе си.

А тук за човека е необходимо да достигне до противоположния подход, за да получи само необходимото за своето тяло и повече да не се тревожи за себе си, а да се грижи единствено за това как да предаде тази голяма жизнена светлина на цялото човечество.

Започвам да мисля не за себе си, а за всички останали и по такъв начин ставам подобен на висшата сила, на светлината на живота. Тогава влизам в нея, като в река и ставам също вечен и съвършен.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161138]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Егоистичните желания управляват света. Опитваме се да погълнем в себе си колкото може повече и виждаме, че тези желания не могат да бъдат напълнени. Всички опити да ги удовлетворим, ни водят до смърт.

С какво и колко не сме се напълвали – с храна, секс, семейни радости, открития, знания и т.н., все едно, стигаме да това, че в нас не остава нищо. Обратно, идва още по-голяма празнота, плюс разочарованието.

Изглежда ни, че наслаждението, което искаме да получим е равно на желанието, но когато наслаждението влезе в желанието, го увеличава два пъти и оставаме двойно пусти. Защото светлината и желанието се анулират едно-друго, оставяйки двойна празнота.

До днес това се явява резултатът от живота на всеки от нас. Човек идва на света гол, а от живота излиза двойно по-гол. Преминаваме много кръгообороти, докато не започнем да разбираме, че не си струва да гоним нещо – това нищо не дава.

Постепенно в човечеството се проявява осъзнаване на това и започваме да търсим истината. Тя ни води до методиката, с помощта на която можем действително да се напълним.

Но това напълване не влиза направо в желанието за получаване, а се осъществява чрез напълване на другите. Затова тук е необходима любов към другите и тогава ще имаме безкрайна възможност да ги наслаждаваме, при това да се наслаждаваме сами, напълвайки любимите.

В нашия свят има примери как това действа на инстинктивното, животинско ниво на природата, когато напълваме децата и тези, които обичаме.

В духовния свят всичко е много по-силно, понеже там се напълваме един-друг, не защото изначално обичаме някого, а раждаме в себе си любов към напълно странични и даже неприятни за нас хора. Тази любов се появява не просто така, а с помощта на висшата светлина.

Когато човек заставя себе си да обслужва другите, в него постепенно започва да се заражда чувство на любов към тях, защото му стават скъпи, както приемното дете в семейство, защото по степента на своето влагане в него, родителите започват да го обичат, даже повече от своите деца.

Науката кабала ни учи как да отдаваме на другите и при това да се напълваме. Но става дума не за отдаване заради получаване. Главно е получаването, за да се отдава.

Тогава напълвам себе си, едновременно напълвайки другите. Целта ми е да ги напълня! Но в резултат, напълването остава в мен. Ето тук, възниква неразбираното днес за нас „ разклонение“, което постепенно човек започва да постига, занимавайки се с кабала.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“ 10.06.2015

[161810]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои тайната на вечната младост?

Отговор: Тайната на вечната младост е в поправянето на природата ни от егоистична, задължаваща ни да се грижим само за себе си, на алтруистична, така че да се грижим само за другите.

Това е съвършено друг подход към живота и към хората. Този, който престава да се грижи за съхраняването на вечния живот и младостта за самия себе си и започва да се грижи за другите, именно той започва да живее завинаги. Защото той става подобен на вечната, съвършената, безкрайната светлина на живота, запълваща цялото мироздание.

Човек променя своята природа на природата на светлината и се превръща в канал, чрез който светлината тече към другите хора. Той получава светлина само, за да може да я предаде на останалите.

Въпрос: И при това той няма да остарява?

Отговор: Целият ни живот протича в биологичното, животинско тяло и затова е толкова кратък. А вечното съществуване е възможно, ако развием в себе си силата на отдаването и любовта, която се нарича „душа“.

Човек, който е получил такава сила, усеща себе си отнасящ се към вечността, към друга реалност, към Висшия свят, към „райската градина“. Затова, него не го вълнува смъртта на физическото му тяло, тази материя от белтъци.

Той ще трябва да се състари и да умре физически – това е неизбежно и ще бъде винаги така. Но в течение на живота си в това тяло, човек има възможността да разкрие своята душа, да я разшири и да я издигне до такова ниво, че посредством своята вътрешна сила на отдаване и любов, да се уподоби на светлината, общата сила на цялото мироздание, която се нарича Творец.

Въпрос: Има ли това някакво отношение към религиите?

Отговор: Не. Това не е свързано с религията и е достъпно за всеки човек от всяка част на света. Животът на човека не е ограничен само в материалното му тяло, на което рано или късно му е отсъдено да се състари и да умре. Този материален живот ни е даден като щастлив шанс по време на съществуването ни в това тяло, да придобием и да развием душата си.

Обикновеният човек усеща всичко посредством тялото си и затова за него е важно, дали то е младо или старо и колко бръчки има по лицето си. Тук става въпрос, извън своето биологично, белтъчно, материално, животинско тяло, да развием допълнително тяло – духовно, тоест желанието да отдаваме и обичаме, да се грижим за другите.

Именно това желание се нарича духовно тяло или душа. По време на този живот в материалното тяло, имаме възможност да развием духовното си тяло – желанието за отдаване. По такъв начин, постепенно прехвърляме всички свои мисли, намерения и усещания в духовното тяло и започваме да се отъждествяваме с душата си.

Въпреки, че физическото ни тяло живее в този свят, така както всички останали, за нас става по-важно духовното ни тяло. Започваме да се вълнуваме именно за душата и я развиваме, а на физическото тяло отдаваме все по-малко и по-малко значение, докато то не изчезне изцяло от полето на вниманието ни.

Не усещаме неговата физическа смърт, както хората в този свят. А просто настъпва такова време, когато изцяло се отделяме от това тяло, защото няма какво повече да правим с него. Защото сме развили душата си и чрез нея усещаме съществуването си в силата на отдаването и любовта, висшата светлина, която запълва цялото мироздание.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161193]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво е светлината, напълваща душата?

Отговор: Усещането за светлината е напълване с любов. То не може да бъде обяснено на другите с думи, а само вкусилият ще узнае колко е прекрасна тя. То е повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят.

Една единствена искрица светлина, която получаваме в съсъда на душата, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Тъй като това е следващата степен, а тя винаги включва предходната в себе си, тя е като малка песъчинка в сравнение с огромната вселена.

Затова, за да ни дадат възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си съсъд на душата, който няма да се взриви от най-малкото предозиране на светлината, подобно на човек, надрусан с наркотици. Докато не придобием съсъд на любовта и отдаването, няма да ни дадат да опитаме светлината, за да не се взривим.

Получавайки наслаждение в съсъда за отдаване, ние няма да се взривим и ще можем да издържим на такова огромно напълване.

Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на първата духовна степен, то ще натежи над всички възможни предели и ще ни взриви. Нито нервната ни система, нито мозъкът са способни да издържат на това. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, ние трябва да си подготвим друг съсъд.

Този нов съсъд не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съсъд не може да се помести много и безусловно ще се пръсне. Да допуснем, че аз ти подарявам 100 милиарда долара – разбира се, че ще си загубиш ума.

Затова, желаейки да ти дам възможност правилно да получиш тези пари и да се развиеш за тяхна сметка, аз ти казвам: „Давам ти 100 милиарда долара само при условие, че ще обикнеш хората и ще правиш всичко само за тях“.

И тогава няма да има никакъв проблем да получиш и сто милиарда долара, и сто трилиона, тъй като в света можеш да направиш толкова много полезни неща с тези пари. И няма да се взривиш от това, а пред тебе ще се открият нови възможности да твориш добро.

Сега се замисли, струва ли си да получиш сто милиарда долара, за да ги раздадеш след това по долар на всички останали, а за себе си да не оставиш нито цент?

Въпрос: Ако това бяха мои деца, тогава няма проблем. Но как бих могъл да отдам всичко на чужди хора?

Отговор: Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можеше да заобичаш всички като децата си, би получил огромно наслаждение от това, че им раздаваш пари. Това би ти донесло толкова, колкото си пожелаеш, без граници. Целият свят би зависил от тебе.

И всичко това се нарича построяване на своята душа. Но къде е твоята душа? Ами целият свят е твоята душа, цялото тяхно напълване е напълване на твоята душа. Представяш ли си какво е това?… И като добавка, ти придобиваш вечен, неограничен живот.

От 523 беседа за новия живот, 17.02.2015

[158366]

Filed under: Духовна работа, Духовност - Няма коментари→

Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо пред празника Песах е прието дома да се чисти щателно?

Отговор: Мислите, сърцето на човека се наричат негов дом. Трябва да се изчисти този дом, сърцето на човека, от всички глупави мисли за другите хора. Това се нарича пасхално почистване.

Опитайте се да мислите в тази насока и да си представите, какво трябва да направим с желанията си спрямо хората, обществото, роднините, съседите, съпруга или съпругата и въобще спрямо целия ни живот. Как можем да ги поправим, да ги подобрим или поне да ги очистим от цялата мръсотия?

Защото Песах означава „преминаване“ (пасах) от егоистичното желание на любов единствено към себе си – към любов към ближния, за да може поне малко да се съобразявам с другите.

Въпрос: А защо е прието всичко да се мие с хлор?

Отговор: За съжаление, не съществува друго миещо средство, с което да можем да изчистим себе си отвътре, освен „светлината, възвръщаща към източника“. Ако слушаме, ако се учим, ако говорим за поправяния, които трябва да извършим в себе си, за желанията, от които трябва да се освободим, това постепенно ни очиства.

Силата на светлината – е единственото средство, което може да ни очисти, но то действа само в степента, в която искаме да се поправим. А за да пожелаем това, трябва да четем за това, какво ни очаква след като се съединим с всички.

Тогава се избавяме от всички нещастия и проблеми и се издигаме на такава степен на развитие, където няма никакво зло, никакви пороци, а само безгранично добро.

Така се чувства човек, излизайки извън пределите на Египет. Затова този празник се нарича Песах (преход), когато преминаваме сякаш през Червено море от една природа в друга: от природата на получаване в природата на отдаване.

Подобно е на пълна замяна на програмата в компютъра – така трябва да заменим и своята вътрешна програма, която изменя погледа ни върху света, цялата жизнена парадигма. Започваме да гледаме на света през съвършено други очила.

Това ни позволява да видим как правилната връзка с другите хора ни носи добро и това откритие ни променя. В това е смисълът на изхода от Египет.

Въпрос: И къде отиваме след като излезем от Египет?

Отговор: Ние излизаме в нови отношения, към единство, към отдаване. А благодарение на единството, на обединението, ние се спасяваме от враговете и излизаме от изгнание, излизаме на свобода.

Въпрос: Излиза, че сърцето ми сега е кално, обичащо само себе си и грижещо се единствено за себе си. Но ако аз го очистя и започна да се грижа за другите, ще видя ли света около себе си друг?

Отговор: Да, това ще бъде свят, който се намира зад пределите на Египет – свят, който виждаме през нашата връзка един с друг, през свойството отдаване, през интегралните очила. През тези очила виждаме мрежата, която свързва всички заедно.

Такъв свят се нарича висш свят, защото разкриваме сила, която действа върху всички нас – мрежа, която управлява всички нас. Става ни ясно нашето минало, настояще и бъдеще и можем да се издигнем над времето. Ние знаем какво ще се получи от всичките ни действия.

Въпрос: Какво влияние оказва това върху обикновения повседневен живот?

Отговор: Човекът знае какво става с него и какво ще се случи, ако той постъпи по един или друг начин. Пред него се разкриват всички причини и следствия, което се нарича отваряне на очите. Той вече не се намира в тъмнина и неизвестност.

Въпрос: А как влияе това на нашите отношения с приятеля ми?

Отговор: Стават ни известни собствените ни намерения и намеренията на партньора ни, затова нашите взаимоотношения стават абсолютно открити, без каквито и да е обиди и недомлъвки.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155952]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Filed under: Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→