Книгата Зоар дълго време е била скрита и са я ползвали само отделни, избрани хора, предавайки я от кабалист на кабалист по веригата.

Когато тя се разкрива за външни (вдовицата на кабалиста от 11 век Моше де Леон я продала заедно с други книги на мъжа си), кабалистите започнали да забраняват нейното изучаване и да поставят строги условия, за да отблъснати от нея хората.

Но самите те изучавали тази книга и благодарение на нея поправяли своите души и обучавали по нея ученици – тези, в които са имали точка в сърцето.

На човек, който няма точка в сърцето и стремеж към разкриване на духовното, му е било забранено да отваря тази книга.

Днес обаче, ние в своето развитие сме достигнали такова състояние, че книгата Зоар можем да разкрием на всички, без никаква опасност.

Най-напред, благодарение на коментара на „Сулам“, който е направил Баал Сулам, а второ, благодарение на развитието на душите.

Егоизтичното желание в човека е станало толкова грубо, агресивно, приземено, че ако в човека няма точка в сърцето, него няма да го заинтересува книгата Зоар.

Но безусловно, тази книга е единственото средство, способно да поправи душата. Ние още дори не разбираме, що за чудесен инструмент е това.

Ние все още не усещаме нито дума и не използваме светлината, която трябва да идва към нас по време на четене.

Ние все още не се включваме в тази действаща система и просто четем думи, не разбирайки техният смисъл.

Когато разберем, що за система е това, ще се включим в нея и ще започнем да я използваме и тази книга ще се превърне за нас в Малхут на Безкрайността.

Ти влизаш, както зародиш, вътре в духовната матка, която става твой свят и ще се развиваш ,преминавайки от свят в свят, докато не достигнеш Малхут на Света на Безкрайността.

Ето какво означава книгата Зоар! Това е постепенно разкриване, което действа в такава форма.

Ние още не разбираме, какво е това свята книга – това е апарат за разкриване висшата светлина!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Докато не започнахме изучаването на книгата Зоар нашите вътрешни състояния, падения и възходи, бяха повече уравновесени, а сега станаха доста по-драматични, по-крайни – както черното и бялото. Защо се случва това?

Отговор: По този начин въздейства книгата Зоар. Това е огромна сила. И ние я четем всички заедно.

Преди всичко книгата Зоар ще ни подейства така, че ние ще започнем повече да усещаме дали сме свързани помежду си или не.

Нали тази книга дойде до нас от група кабалисти, съединени помежду си с изцяло пълноценна взаимна връзка, напълно поправени, на нивото на всичките 125 степени.

Затова, когато от такъв източник светлината идва и ни въздейства, тя пробужда в нас разбиране за нашето състояние относно нея.

Разбира се, ние ще преминем през много драматични и остри състояния – обърканост, въодушевление, вълнение, пълно безсилие, безчувственост и т.н….

По такъв начин, изграждаме себе си, за да усетим духовното.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Между нас и света на безкрайността няма нищо друго освен пет свята – скрити. Аз съм длъжен да преодолея това скриване.

Кой е скрит от мене? – Силата на Отдаващия, отдаването и любовта. Длъжен съм да я разкрия – съгласно подобието на моите свойства със същата тази сила на отдаване и любов, наречена “Творец”.

Как бих могъл да придобия каквато и да е степен на подобие с Него? Надявам се книгата Зоар да ми разкрие някакво свойство, подобно на моето поправено състояние, Твореца, Малхут на безкрайността, Зеир Анпин или светлината.

Очаквам книгата да ми въздейства така, че в мен да се появи свойството на отдаване и любов. За това чета книгата Зоар. А иначе защо да я отварям?

Въпрос: Излиза, че работата с книгата Зоар продължава по време на всички 125 степени?

Отговор: Разбира се! Така пише Баал Сулам в “Предисловие към книгата Зоар”. Книгата Зоар е написана от висотата на 125-те степени.

И затова от тази висота, от света на безкрайността тя ни въздейства, поправяйки ни на всяка степен, докато не достигнем края на поправянето.

И затова тази книга е наш спътник по пътя, от настоящия момент и до края на поправянето.

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: Когато Храмът e бил разрушен и Шхина заминала в изгнание в чужди за нея земи….

Всички плакали за това, съединявайки ридания и скръб и всичко това за Шхина, заминала в изгнание от своето място.

И така, както тя се е променила в изгнание, в сравнение с това, което е била, така и нейният мъж Зеир Ампин не светейки със своята светлина, тъй като тогава нямало на кого да свети, се е променил в сравнение с това, което е бил.

За това е казано: „ще помръкне слънцето при своя възход..”, „Тъй като е обезобразен обликът на човека„ – в този роб, Матата, така както по време на изгнанието се е променял неговият вид и цвят: зелен, бял, червен, в сравнение с това, което е бил.

Ние четем и очакваме, книгата Зоар да ни повлияе. Не е важно какви думи чета и без това не разбирам, какво стои зад тях.

Аз не разбирам смисълът на тези думи, какво значи: „зелено”, „червено„, „роб”, „Матата”, „Малхут”, за мене това е едно и също. Аз само искам всичко това да ми се разкрие, това е всичко!

А ако изведнъж ми се стори, че нещо разбирам, то аз ще си тръгна от урока успокоен, като че ли нещо съм получил. Но това е лъжа!

Аз нищо не съм получил, ако не полагам усилия над всяка дума, която не разбирам.

И аз не искам да разбирам със своя земен разум, на сегашното си ниво – аз искам това да ми се разкрие! Това и ще бъде моето желано състояние, моята следваща степен.

Аз искам реално да почувствам, за какво говори книгата, така че да оживе в мене!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Преди урока по книгата Зоар трябва да се настроя така, като че ли искам да го възприема, разбера и почувствам вътре в себе си, като мой материал, за да ми се разкрие светлината и да ме открехне, а не да се унасям във фантазии.

Освен това не трябва да забравяме, че само в единство и съединение, във възстановяване на връзката между нас, там където тя се е разбила, единствено там постигаме всички форми на връзка между светлината и келим.

Нашите келим са разбити, т.е. ние сме длъжни да разкрием разбитата връзка между нас и да почувстваме, как трябва да я поправим.

И развалянето и поправянето, всичко се намира в мен, и тези две чувства трябва да се проявят в мен като тъмнина и светлина, и да определят за мен формата на буквите, формата на връзка, моето усещане на висшето.

Те изразяват особенно отношение между разбитото кли (съсъд) и поправеното и именно от тези две форми аз постигам себе си, Твореца, отношенията между нас и нашето единство.

“Нищо не изчезва в духовното” – това е закон. Т.е. всяка моя предишна форма, разбита форма, която разкривам чрез моите престъпления, грешки, проблеми и препятствия, също не изчезва.

Те ми позволяват да полагам усилия за тяхното разкриване и да привличам обкръжаващата светлина, която поправя това, което е съществувало преди.

Но неизправността си остава вътре, за да може именно над нея да построя поправянето. Тези две състояния трябва да съществуват, а да не е едно просто безметежно съвършенство, в което нищо да не почувствам и нищо да не разбера.

Именно поправянето над повреденото, остава да съществува, когато тези две състояния се поддържат едно друго (мракът отдолу и светлината над него) и пораждат в мен разбиране и усещане за отношенията между мене и Твореца и всичко, което следва от това…

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 28.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока „Въвеждане в науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→