Въпрос: Защо дори когато разбираме причината за нещастията, те не спират?

Отговор: Това означава, че още няма разбиране! Разбирането, е постигане на причината и източника, от който идват тези удари – от моя егоизъм. Защо идват те – защото съм противоположен на Твореца!

И какво трябва да направя – да поискам обкръжаваща светлина, за да мога с нейна помощ да придобия свойството отдаване и да постигна връзка с Твореца, което се явява и изначалната цел.

Тоест необходимо е да премина през няколко етапа. Десет сфирот на пряката светлина извикват в нас десет сфирот на отразената светлина, които започвайки от първата сфира Малхут се усещат като болка.

Когато към мен отгоре идва светлината и се удря в Малхут след първите 9 сфирот, аз чувствам убождане, удар, зло. И след това трябва да обърна това зло в правилната реакция, в 9 сфирот на отразената светлина.

Тоест, трябва да разбера, че това зло е дошло при мен не от Твореца, а от моето егоистично желание, противоположно на Него. Но защо оз съм Му противоположен, нима Той не ме е създал такъв?

Трябва да разбера защо Той ме е създал така и какво трябва да направя с това – да се издигна над своя егоизъм, да се съединя с другите, да достигна формата на Бина, тоест да се издигна от Малхут в Бина.

Но защо? За да придобия свойството отдаване в пълна степен, за да се включи Малхут в Бина и да изчезне сякаш там, а свойството отдаване да ми повлияе и напълни, за да се намирам изцяло в него.

Но това все още не е всичко! После е необходимо да се издигна още по-високо, от Бина в Кетер, за да постигна получаване заради отдаване, докато напълно не се слея с Твореца.

В това се състои целта! И именно затова сега аз получавам първия удар в Малхут, който усещам като болка, за да мога да достигна Кетер.

Целият този процес трябва да премине в мен като потенциал, по мое собствено решение, в Малхут на пряката светлина, тоест в Кетер на отразената светлина, в началната реакция на творението в посока към Твореца.

Всичко това трябва да си изясня, да го осъзная и да реша, за да се появи после в мен молбата: „Дай ми сила да помоля!” Нали даже това аз нямам…

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо предстоящият конгрес се нарича „Зоар – на народа“?

Отговoр: Зоар – това е най-голямата светлина, идваща към нас от системата Арих Анпин, светлина, която ни поправя.

„На народа“-означава,че ние искаме да се съберем заедно, както е написано: „Аз се намирам в своя народ“- в тези, които се обединят като едно цяло, за да разкрият в това съединение Твореца-светлина, любов и отдаване.

Затова конгресът има такова название. Ние се стараем да се сближим и да съберем, както се казва, раздробените части, а светлината да ни подейства и спои всички заедно, да стане клей, който ще влезе между нас.

Така светлината на Зоар влияе на хората, затова конгресът се нарича „Зоар – на народа“. В това няма нищо мистично.

Говорим за поправка на човека, обществото, света. Аз си мисля , че тук който и да било, едва ли може да възрази…Кабала разкрива за човека само полезното и доброто.

Откъс от урока по „Предговор на книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако аз реша да премина към отдаване, започвам да се уча и да използвам всички средства, за да получа това свойство, то разкривам, че аз не искам това! Аз не мога заради това да се уча!

Аз съм съгласен да се уча само при условие, че разчитам да получа нещо – а да се уча за това, щото да отдавам на другите и да присъединя техните желания към себе си – аз на това не съм способен.

Но аз продължавам да се уча, мислейки: но да видим, може пък нещо и да излезе…И в това време ми действа обкръжаващата светлина, а също ми влияе и моето обкръжение и ми внушава, че отдаването и духовното – това са велики неща.

Разкривам, че духовното означава отдаване, а аз такова духовно не искам! Забележително, аз вече достигам състояние на скриване – единично или двойно, аз вече съм на път, присъствам в картината на духовният възход..

Но преди всичко, нужно е това усещане и осъзнаване, че не искам да отдавам, да обичам, т.е духовното така и не го искам. Но в мен вече живеят двама човека!

„Единият казва;“Ти си длъжен да се придвижваш към Твореца, иначе какво ще стане с теб?!“А другият казва:“За какво ти е нужно това, какво ще получиш с това?“

И в мен започва вътрешна борба, усещане на тъмнината. Целият свят започва да се променя, когато аз мисля “така или иначе“ – нали целият свят е вътре в мен.

Състояние на скриване – това е когато се скрива свойството отдаване. И така аз искам да го скрия, аз не го искам! А в същото време, аз го искам, въпреки всичко, а то се крие от мен.

Тогава в мен има вече раздвоение: аз искам да отдавам и едновременно не искам. И това ми се разкрива като тъмнина относно светлината – едното не може да съществува без другото.

Така ти искаш ли да отдаваш или не искаш?! Аз бих искал да отдавам, но вътре в мен няма такова желание. Какво мога да направя, ако такъв съм създаден?

.Tова се нарича сриване, несъвършенна работа – състояние „ло лишма“, когато аз съм готов за нещо, някаква част да отдам на Твореца…или или на другите, но обезателно съм длъжен нещичко да получа за себе си. Без това аз никак не мога.

.Това скриване не може да съществува без разкриване – това е особено състояие. Кабалистите пишат, че ако можехме да знаем, много бихме ценили състоянието на сриване, ло лишма.

Ние мислим, какво е лишма – това е много високо състояние, а ло лишма е нещо несериозно. Но това не е правилно, ло лишма е също много голямо състояние и да даде Бог векиму да го достигне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 23.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за два типа вътрешно търсене при четене на книгата Зоар.

Един повече от рационален – търсещ вътре в себе си всичко, за което в нея се говори. Другият – чувствен, опитващ се всичко това да усети.

Аз се опитвам да усетя и нищо не чувствам, старая се да го потърся в себе си и нищо не намирам. Какво да правя?

Отговор: Да се търси. Аз искам да потърся вътре в себе си всичко за което разказва книгата Зоар. Всичко това се намира в мен: Творец, човек, животно, риби, свят, хълмове, планини, дървета, крокодили – не е важно какво точно.

Няма нито една дума, казваща нещо извън мен. Та нали всяка дума се състои от букви. А буквите – това са желания, съсъди на възприятиято (келим), подредени съгласно светлината. Аз искам да си ги представя.

Всяка дума, това е някакъв код, модел, име на Твореца. Какво значи „име на Твореца“? Това е желание, получаващо някакво подобие на светлината.

Затова за него има дума и то вече съществува. Аз искам да узная тази дума, да я усетя -това значи да бъда вътре в тези букви – желания, напълнени със светлина.

Всяка дума, това е модел, връзка между мен и Твореца, висшата светлина. Аз искам да усетя този модел — къде е той в мен? Да допуснем, че аз чета думата „лимон“ и веднага усещам в устата си неговия вкус.

Точно така искам да почувствам всичко, за което чета в книгата Зоар – без излишни размишления. На мен ми е нужно усещане. А усещането е общо за всички. Всеки човек на света, чувайки думата „лимон“, ще почувства едно и също.

Може да се обърнете към учените и те ще обяснят, защо усещаме такъв вкус, какъв е химическият състав на лимона.Може да се обърнете към кабалистите и те ще ви кажат какво значи „лимон“ от гледна точка на каббала.

Може да се обърнете към домакинята, тя ще разкаже, как използва лимона в храната. Но у вас има някакво общо усещане.

Затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да достигнем преди всичко такова общо усещане, а след това и неговото по-детайлно, дълбоко постигане, спускайки се по четирите стадия и изследвайки неговият корен. Но всичко това също се разкрива по естествен начин.

„Естествен начин“ означава, че ние се стремим към светлината, която въздейства на желанието и ни разкрива вътре в него всички корени на усещането, защо аз така чувствам.

Следствие усещането аз започвам да разкривам разума. И тогава мога да кажа, че когато ти чуваш думата „лимон“, звуковата вълна от тази дума достига тъпънчетата, предава се на главният мозък, сравнява се с информацията, която се пази в твоята памет, пробужда определен сигнал и в резултат ти действително чувстваш вкус на края на езика, като че ли вземаш в уста късче лимон.

В науката каббала достигаме до разбиране в резултат на развитие на желанието, а не в процеса на изучаване, както е в този свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 04.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Самото желание за наслаждение – не е преграда за съединение на Твореца и творението.

Пречи само неговата егоистична форма, противоположна на Твореца. А самото желание-това е като начало материал за възприемане на светлината.

Ако аз искам да разбера радиовълната, не ми е нужно да бъда вълна – нужно ми е да достигна в своята материя същото свойство, което притежава вълната.

Самият материал не е пречка, той именно е този носител, на който аз разкривам вълната.

Аз само трябва да направя този материал подобен по свойство на радиовълните и да разбера вътре в него тяхното въздействие, тази форма на вълните, която мога да уловя и разбера.

Ако не беше нашето желание за наслаждение, ние не бихме могли да разберем и почувстваме Твореца! Как бих могъл аз да Го възприема, нали Той-Твореца е нещо съществуващо извън мен?

За това аз трябва да Го приема в себе си, да го усетя вътре – а това е възможно само в моят материал, във вид на получаване на Неговата форма!

Аз никога няма да мога да Го усетя извън своят материал, нали аз съм творение и усещам в себе си. Но моят материал не ми пречи, а напротив,именно в него аз възприемам светлината.

Аз, като че ли съм радиоприемник, който се състои от метал, пластмаса и силикон (полупроводник), но улавя радиовълната, защото може да възпроизведе нейната форма в себе си.

Затова, трябва да мисля не за своя материал, а само за своето намерение! Намерението е действително форма.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 26.01.2010.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Когато четем книгата “Зоар” трябва да усвоим 2 неща:

1) Да разберем, че нищо не разбираме и това е самата истина! Това свидетелства за нашата противоположност на тази книга. Книгата “Зоар” ни показва, че нашата природа е обратна на природата на кабалистите, написали тази книга.

2) Да разберем, че към тази книга трябва да се отнасяме, като към “чудодейно средство”, като към източник за нашето поправяне – единственото, което можем да искаме.

Не бива да търсим разбиране! Дори да ми се струва, че сякаш разбирам, за какво става дума: за някакви парцуфим и сфирот или Моше, Авраам, Египет, познати за мен думи – всичко това не е истина, нали в книгата “Зоар” под тези думи се подразбира съвсем не това, което аз мисля.

Има две форми на природата: получаваща и отдаваща, като и двете се описват с едни и същи думи, с еднакви буквени символи.

Но онова, което се крие зад тези думи, какво сочи всяка дума в света, действащ заради получаването и в света, действащ заради отдаването – това са две огромни различия, между които няма нищо общо.

Затова е безполезно да се опитваме да обясним и тълкуваме написаното в книгата “Зоар”. Но със самото си желание да го разбера, аз се стремя не към пряко разбиране (което е невъзможно), а към придобиване на втора природа.

Отначало ще получа светлина, връщаща към източника, която ще ми въздейства и ще измени моята природа. И взависимост от степента, с която се променя моята природа, аз ще разбера какво е написано в книгата “Зоар”, това изведнъж ще ми стане ясно и книгата ще ми се разкрие.

Ето защо към четенето трябва да се отнасяме като към чудесно средство и да проумеем, че нашето неразбиране е правилно и така трябва да бъде. И да разчитаме само на силата скрита в тази книга и въздействаща на този, който я чете.

Колкото повече желая да я разбера за сметка на изменението на моята природа, толкова по-силно ще ми въздейства тази книга.

За да разберем за какво ни говори свещената книга “Зоар”, преди всичко трябва да постигнем тази природа, в която са се намирали написалите книгата “Зоар” кабалисти и в нейната форма са изразили своите мисли.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че всички усилия на човека в опитите му да разбере за себе си ли получава или отдава, не допринасят с нищо за неговото духовно придвижване?

Отговор: Кабалистите ни съветват:

– да изберем обкръжение, което ще ни помогне да осъзнаем важността на вътрешното постижение,

– да обичаме своите другари, да се съединим с тях, представяйки си ги като частици от своята душа,

– чрез съвместен, вътрешен стремеж, чрез четенето на книгата Зоар, да се опитаме да разгледаме в себе си свойството отдаване,

– да вярваме, че с това ние привличаме поправящата ни светлина (ОМ).

Средства:

– наставник, който през цялото време те насочва как правилно да четеш,

– другари, увеличащи стремежа ти да разкриеш в себе си духовните сили,

– книги, чрез работата над които откриваш висшата, вътрешна реалност,

– разпространение, за да привлечеш повече хора, които още по-силно ще укрепят обкръжението и едновременно с това стремежа на всеки към висшата цел.

Практическата реализация се осъществява по време на изучаването на книгата Зоар. Това е единственото съприкосновение със светлината връщаща към източника.

През това време ти се намираш между два свята – висшия и низшия и се стараеш да намериш връзка между тях.

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Четири са предговорите към книгата Зоар (Въведение в книгата Зоар, Предговор към книгата Зоар, Въведение в Коментара на Сулам, Въведение в наука Кабала) призвани да ни настроят на правилния поглед върху книгата Зоар, да ни научат на нейният език, за да можем да разберем, за какво се разказва там и да очакваме от нея изменения в себе си.

Трябва да разберем, че всичко се осъществява вътре в нашето желание и няма нищо, освен желание и светлина.

Всичко произлиза вътре в твоята душа, която ти е нужно да развиеш. Затова са така важни тези предговори, които ни дават правилна насока.

Ако ти отвориш книгата Зоар неподготвен, нищо там не ще можеш да разбереш!

Аз се надявам, че работейки заедно над книгата Зоар, ние ще научим правилният подход към нея и ще четем по-нататък, вече навлизайки навътре в тази книга.

Ние ще пътешестваме в нея, като в страната на чудесата,тя ще стане нашият свят, в който ние ще живеем!

И в съответсвие с това, как аз чета и преживявам тези приключения – аз се развивам. Аз все повече и повече ще познавам духовният свят и своята душа, намирайки се в нея.

Но отначало съм длъжен там да вляза! Главното е да пробия, да се родя там вътре и да се ориентирам, за да започна да познавам моите „баща“ и „майка“, близки и далечни приятели и врагове. Аз съм длъжен да разбера, какви са те такива – що за сили са това!

Нали няма нищо,освен сили и е нужно да си ги представя. Най-главното е да се усвои правилният подход!

Откъс от урока по „Предговора към книгата Зоар“,17.01.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - Няма коментари→