Групата е готвач, а ти – котлет. Ако се предадеш в ръцете на готвача, той ще те приготви както трябва и няма да изгориш.
Групата през цялото време те обръща, поставя те от различни страни на светлината и тя ти въздейства правилно – всеки път в нужното направление и част.
От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010
[24890]
Ние започваме нашия духовен път, когато придобием относително голямо егоистично желание, развило се в продължение на хилядолетия, главно в този кръгооборот, благодарение на точката в сърцето. Поради тази точка, желанието за получаване се развива по-бързо и „по-агресивно”, изисквайки много повече. Точката влече желанието в неясна посока, за да изправи главата си и за да увеличи искането от този свят.
Развиването в пространството на нашия свят без точка в сърцето се отнасяше към желанията на масите, но сега духовният импулс ни води в напълно различна посока. Ние продължаваме да се развиваме егоистично, но нашето его е пораснало и сега желае да „погълне” цялата реалност както материалната, така и духовната.
С тези две сили, човек започва своето духовно търсене, докато дойде в групата и намери метода за поправяне. Ако той правилно използва този метод, като изучава мъдростта кабала с намерение да използва обкръжението, за да притегли светлината, той се впуска по пътя на духовното развитие. В този процес, човешкото его е съчетано със стремежа за отдаване, който човек получава от обкръжението. Постепенно в неговото сърце нараства искането и светлината го развива.
От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010
[24300]
Развитието на желанията за наслаждения е дълъг процес. Цялата наука кабала описва промените в желанието.
Баал аСулам обяснява, что в този процес желанието (небитието) винаги предшества напълването (битието).
Отначало, нещо не ми достига, а после аз придобивам липсващото ми – и така периодично се повтаря. При това недостигът, т.е. желанието, е по – важно от напълването, тъй като желанието определя напълването.
В духовното този закон действа твърдо, без привилегии и протекции, и ако творението няма желание да се издигне на следващо стъпало, то не се издига, не се доближава до него.
Всичко зависи от подготовката– от усещането за недостиг, от липсата на напълване. Затова „небитието предшества битието“.
Според този закон са се развивали всички нива на творението – от неживото към растително, животинско, човешко. Човек също се ражда животно, а после се развива и се издига на своето стъпало.
Същото става и в развитието на нашия вътрешен свят. Колкото е многообразен човешкият род, толкова са разнообразни неговите желания, които също се делят на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко – в човека.
Какво представлява човешкото ниво в човешкия род? Това са тези хора или желания, които са устремени към подобие с Твореца, към издигане и сливане с Него.
За да придобием силно желание, устремено към тази възвишена цел, ние трябва да се намираме и от двете страни: понякога да отхвърляме духовния свят, да не го разбираме, да не го чувстваме, да не се съгласяваме с него, а понякога да се стремим към него, да виждаме в него нещо важно,хубаво и необходимо.
Така се сменят небитието и битието, тъмнината и светлината – и единствено благодарение на тях, в нас се формира правилно, цялостно желание.
Затова ние влизаме в група, разбирайки, че няма друг изход, освен обединението. Само сред другарите аз намирам ново желание да стана подобен на Твореца, а не просто егоистично да Го призовавам. В групата аз проумявам ценността на отдаването, и, едновременно с това, откривам, колко го ненавиждам.
Ако не се страхувам, ако съм готов да изтърпя разкриването на собственото си зло– това е небитието, предшестващо битието, подготовката към освобождението.
Намирайки се до планината на собствената си ненавист, човек се нуждае от битието – подобие на Твореца. И тогава идва светлината, възвръщаща го към източника.
От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010
[24534]
Въпрос: Ако творението винаги си остава с желанието да получава наслаждение, как може да отдава?
Отговор: Всъщност, няма никакво самостоятелно желание за наслаждаване – има светлина, правеща от себе си своя обратна форма и тя се нарича желание за наслаждаване!
Светлината действа вътре в него в своята обратна форма – на получаване. Този обратен отпечатък на светлината, сякаш е направен върху восък – върху някакъв мек материал. Именно тази отпечатана форма, вдлъбнатина се нарича духовен съсъд.
А ако е така, значи вътре в желанието за наслаждаване винаги има светлина, там е Творецът, който напълно го управлява! Самото желание за наслаждаване няма никаква самостоятелност – това е просто копие, в което няма нищо от него самото.
Желанието за наслаждаване става самостоятелно само, когато към него се добави и желанието за отдаване – тогава в него се разкрива светлината.
Светлината е отпечатала себе си в желанието за наслаждаване като отпечатък и това желание е получило нейната обратна форма, вътре, в която обратно на желанието за получаване действа светлината. А ние не усещаме светлината, а само желанието, проявяващо се отвън!
В зависимост от степента, в която светлината се приближава и присъединява към желанието и разкрива, че именно Тя го определя, ние започваме да чувстваме някакво странично присъствие, Стопанина – започва играта между нас и Твореца.
И това продължава, докато напълно не се съединим с Него и станем като едно цяло, като между нас няма никакви различия – толкова се е приближил Той.
Творецът започва да се разкрива и все повече се приближава към нас – това означава издигане по стъпалата на световете, докато не се почувстваме абсолютно слети с Него.
Светлината, която действа отвътре се прилепя до желанието за наслаждаване. Тя свети и посочва себе си като негов представител, заявявайки: „То – това съм Аз!”. Както е казано: „Той и Неговото име са единни”.
А само по себе си, желанието не решава нищо – то е само материал.
От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 22.10.2010
[24544]
Всяко творение е длъжно да съдържа в себе си 5 степени на своето развитие– иначе там няма да бъде самото творение, Малхут, на пета степен.
Светлината, действаща във всяка точка на творението, трябва да премине в нея 5 степени (отгоре надолу), и само на 5-та степен тя изгражда творение, което Го усеща.
Петата степен, творението, усеща светлината, която й въздейства от сфира Кетер –от своя Творец, като й отдава.
Сега самата тя започва да се развива (в хоризонтална посока) и строи своя собствена степен, като също преминава 5 степени.
Докато не са минати всичките 5 състояния, ние не можем да различим нищо, защото то трябва да дойде до нашето усещане и осъзнаване (сърце и разум).
Може би аз вече усещам, но още не осъзнавам това– тоест, явлението трябва да достигне до мен отгоре надолу, и аз трябва да го осъзная от обратната страна – отдолу нагоре: какво е това, откъде и защо.
Ако аз не разбирам всичко това, то не забелязвам и самото явление – така сме създадени, необходими са ни пълните 10 сфирот осъзнаване.
След това, от някаква степен, например Бина, аз изграждам нов парцуф, и той също има 5 части (например, аз изграждам парцуф Бина, изхождащ от Хохма и Кетер), а после от него – още един парцуф от 5 части… и така израства „дърво“, огромна система, в която всички части са свързани.
И тя се развива във всички посоки, във всички части – всеки път от състояние, ставащо Кетер, в следащата верига от 5-те състояния, които се развиват от него.
Всяка част е изградена свише, за да пожелае творението да опознае своя Творец и да стане подобен Нему, движейки се обратно към Него.
И така творението изгражда същите тези части, създадени вече от Твореца, и като взема пример от Него, умножава състоянията и духовните парцуфи.
Може всички те да се номерират, като в каталог, но в кабала им се дават имена, за да се проследи съответствието помежду им.
От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010
[24194]
На конгреса човек преминава през различни състояния, подеми и спадове на настроението, в него пробягват много мисли: "за" и "против".
Но ние ще се опитаме да обясним на начинаещите, че това е вътрешна работа, която ни развива много бързо. Тези изяснявания ни спестяват години от живота и напразни страдания.
Ти за целия си живот не можеш да преминеш толкова, колкото за трите дни на конгреса – и всичко това се отнася за подготовката на твоя вътрешен, духовен съсъд, благодарение на силата на светлината, привлечена от тази огромна маса от хора.
Тъй като Творецът присъства "вътре в народа". Съединението носи светлина вътре в себе си, и тази светлина ни въздейства!
Някои разбират това повече, други – по – малко, и на всеки въздейства светлината, съответстваща на неговото ниво. В това няма никакъв риск– човек изяснява своите състояния и това е много полезно. Ние ще обсъждаме това на конгреса.
Вие можете да поканите когото желаете – той ще се чувства там напълно свободно, тъй като винаги може да излезе навън и да седи и разговаря с другите (наоколо ще има маси, заредени с чай, кафе и сладки), а после да се върне в залата, или да си отиде вкъщи и да се върне на следващия ден.
Но той вече се е докоснал до своята вътрешна работа, и това ще остави в него следа. Не бива да се прилага никакъв натиск върху него– трябва само да му се даде възможност да се докосне до светлината, до духовното.
Не бива да се страхуваме, за всеки е отредено пресметнатото свише, колко той трябва да получи от силата на тази маса, която ще го придвижи напред. Това не може да има никакви отрицателни последствия.
От урока по статията "Науката кабала и нейната същност", 18.10.2010
[24148]
Въпрос: Всеки петък, аз идвам на вашия урок, а също така отворихме нов център в моя град, който е с обществен характер. Това достатъчно ли е? Имам ли група?
Отговор: Не мога да ти кажа дали имаш група или не. Няма значение колко от нашите центрове и събития си посетил, аз не знам дали имаш група.
Нещо повече, има хора, които идват тук ежедневно (а не както ти – веднъж седмично). Те участват в различни дежурства, плащат маасер и изпълняват много поръчения, но аз знам, че те нямат група. Ако на някого изглежда, че е достатъчно физическото присъствие тук, но на такъв човек му липсва група.
Въпрос: Какво трябва да направя? Какво е това група?
Отговор: Групата е вътрешното обединение с останалите хора, когато аз знам, че ще постигна светлината само чрез това обединение. Аз ще разкрия светлината, която ми въздейства и ме поправя само при условие, че се обединя с тях, защото светлината е скрита именно вътре в нашето обединение.
Въпрос: Мога ли аз да избера тези хора?
Отговор: Разбира се. В статията за групата Рабаш пише, че ти ги избираш съгласно техния стремеж към целта. Имат ли цел за достигане на обединение, а чрез обединението – отдаване, а чрез отдаването – Твореца?
Искат ли те да разкрият духовния свят, да обичат ближния като себе си? Ако виждам, че като цяло те се стремят точно към това, ако не пренебрегват тази цел и ако полагат усилия, тогава аз съм заедно с тях.
Въпрос: Могат ли двама да бъдат група?
Отговор: Да. Групата е понятие, което означава, че аз излизам извън себе си. Няма значение спрямо кого излизам от себе си. Нека да бъде едно нещо: Творец или приятел, или нека да бъдат много хора – това няма значение. Най-важното е, че вие излизате извън себе си.
От урока по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010
[23706]
Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.
Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.
Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.
И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.
Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.
Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.
Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.
Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.
Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.
Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.
По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.
С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.
От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010
[23694]
ТЕС, част 15, п. 139: Когато Мохин Аба ве-Има влизат в З“А, Аба има Хохма-Бина и Хесед-Гвура и срещу тях е същото – от Има.
И попадайки в З“А, Хохма и Хесед де-Аба се присъединяват към Хохма и Хесед де-Има и се обличат в неговото НЕХ“И.
А Бина и Гвура де-Аба се присъединяват към Бина и Гвура де-Има в нейното НЕХ“И. Така АВ“И се прегрупират в М“А и БО“Н.
Първоначално в парцуф Аба има Хохма и Хесед, Бина и Гвура. Същото е и в Има.
По – нататък се получава „както в генетиката“: Хохма и Хесед де-Аба и Хохма и Хесед де-Има се съединяват заедно и образуват М“А де-АВ“И.
А Бина и Гвура де-Аба и Бина и Гвура де-Има се съединяват заедно и образуват БО“Н де-АВ“И.
Получилите се образувания се отнасят един към друг като З“А и Малхут.
Ние наблюдаваме този процес буквално във всичко в нашия свят – като следствие от духовните сили: едни части идват от мъжкия организъм, други – от женския, съединяват се помежду си и градят ново тяло.
Това се проявява, като следствие, в много явления, във всевъзможни видове съединения на всички нива: неживо, растително и животинско. А ТЕС обяснява този процес на „човешко“ ниво, на нивото на душите.
Но освен това, в самият З“А има части М“А и БО“Н, а също в Нуква има М“А и БО“Н. Тъй катоне може да съществуват парцуф, в който да няма двете части, М“А и БО“Н.
Невозможно е да съществува организъм, който се състои само от мъжка част (М“А) или – само от женска (БО“Н). Във всеки от тях трябва да се включват и мъжката и женската части. Тъй като не може да съществува светлина без съсъд – желание и съсъд-желание – без светлина.
От урока по „Учение за Десетте сфирот““, 12.10.2010
[23308]
Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?
Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.
Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.
Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.
А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.
През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.
В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.
А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.
Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!
Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.
Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.
Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.
Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?
Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.
Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!
Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си – и групата и целият свят, всичко се намира в мен.
Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.
Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.
В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.
От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010
[23446]