Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да действам само заради Твореца? Това много силно ме дразни – сякаш съм длъжен да работя за някого…

Отговор: Този „някой” е абсолютния закон на природата, общата сила, включваща в себе си цялото мироздание и теб.

Освен този закон не съществува нищо повече! И, когато ти „отдаваш”, правиш това  „не заради някого”, а за да установиш този закон над всички творения, за да се разкрие за всички.

На Твореца това не му е нужно – Той не получава нищо. Той е желание за отдаване, което не може да получава. Самият Той не може да бъде усетен в теб, а ти усещаш само своите представи за Него.

Законът за отдаването е като стена – той не чувства нищо, можеш да го смяташ за нежив. Това е закон на природата – абсолютният закон на отдаването, от който чувстваш реакции в себе си.

Ти не Му правиш услуга! Не Му е необходимо да се прикрепиш към Него и да Го обичаш – Той не усеща нашата работа така, както ние я усещаме.

Дори не можем да говорим за Неговата същност – тя е непостижима. Всичко, което говорим за Него – това са нашите собствени усещания. Това, как Го усещаме в своите непоправени или поправени желания.

Затова, не може да се каже, че аз работя за Него. „Прилепи се към Твореца”, „Обикни Твореца Свой” – става дума за мен, за моето поправяне и тогава аз ще постигна доброто.

Затова са ни дали група, по отношение на която ние трябва да работим, вместо да работим с някакви абстрактни принципи – със сила, която е невъзможно да се почувства или с условие, което всеки нагажда както му се иска.

Вземи науката кабала. Това е програма, показваща ти как е необходимо да се отнасяш към човешкото общество. Построй според тази програма своето отношение към обществото и по този начин ще постигнеш пълното си поправяне.

Любовта към творенията, която ще разкриеш благодарение на светлината, връщаща към източника, ще бъде твоето отношение към Твореца.

Вместо да действа по отношение на не усещащата се светлина, душата се е разбила и нейните части действат вместо светлината – по отношение една на друга.

И затова, те имат възможност да се свързват, да действат заедно и да проверяват какво не могат да направят по отношение на абстрактната сила.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под сливане с Твореца?

Отговор: Сливането – това е голямо поправяне, съединяване за сметка на подобието на свойствата, на „формата”.

Не е необходимо да променяме самия материал на желанието за наслаждаване. Но той има егоистична форма (намерение), която се нарича „зло” и е противоположна на Твореца.

Самото желание за наслаждаване не се смята за лошо и противоположно на Твореца – както цялата нежива, растителна и животинска природа.

И докато човекът не почувства, че е противоположен на Твореца, също не се смята, че в него има „зло начало”.

Преди всичко трябва да разкриеш, че твоето намерение, „формата” на желанието е обратна на Твореца. Иначе в човека няма зло – той просто действа съгласно своята природа.

За зло, в кабала се смята свойството, което е противоположно на Твореца, на Доброто, на Светлината. Можеш да усетиш злото само, ако ти се разкрие свойството на доброто, на връзката, на любовта. Тогава човекът вижда себе си като противоположен на това свойство.

Тогава той става „човек”, макар и още да е лош. И това се случва само чрез изучаването на науката кабала. А до този момент, в човека, както и във всички егоисти по света, няма какво да се поправя. Това не е онази форма, която се нуждае от поправяне.

Необходимо е да се поправи само разрива между мен и Твореца. Именно тази, обратна на Твореца форма, аз трябва да обърна в добра, подобна на Него.

И когато, както е казано, ние станем подобни на Него във взаимното отдаване, тогава ще постигнем съединението, което се нарича „сливане” (двекут).

Тази вътрешна работа (разкриването на злото, разбиването и неговото поправяне) се извършва само за сметка на светлината, която бива привлечена по време на груповите занимания с кабала.

В един от своите кръговрати, човекът внезапно усеща „бодване в сърцето” – „искрата”, която го тегли към някакъв нов, нематериален живот.

Той иска да се издигне над обикновеното земно съществуване и стига до обучението в група. И с течение на времето започва да усеща доколко не съответства на отдаването.

От  този момент започва да  разбира, че неговата природа е противоположна на Твореца. Именно тогава може да се каже, че в него се е появило „осъзнаването на своето зло”.

А хората обикновено мислят, че „зло” означава да бъдеш лош в обществото, а не да си срещу единението на всички с Твореца.

Кабала не поправя земното зло изразяващо се в това, да не преведеш старицата през пътя или да не дадеш милостиня, защото то не може да бъде поправено, а непрекъснато ще расте, докато  не изкореним духовното зло.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От желанието, сътворено като нещо от нищото, Твореца е създал света на Безкрайността.

Там желанието е слято със светлината в окончателната форма, която Той е пожелал и установил. Това съвършенство се държи под Неговото влияние.

След това Твореца е разделил тази структура на части: желанието и светлината и ни ги е дал за да ги ползваме.

Сега трябва да използваме желанието и светлината, така, че да достигнем целта, т.е., да се уподобим на Твореца. Всичко е в нашите ръце: след като сме разбрали, какво се изисква от нас, ние можем да го направим.

Заповядай, вземи и построй. Имаш всички необходими условия, за да сформираш постепенно същото това състояние на света на Безкрайността.

Но отнема много време да се разбере тази работа, да се почувства. Какво е това светлина? Какво е това желание: мисъл или действие? Какво се нарича действие?

Човек е объркан и невеж, дори повече, отколкото едно малко дете в началото на жизнения му път. Необходими са години, за да се разберат само основите: същността на материала от което е създадено творението, същността на силата, която е необходима за промените.

Организирали са ни текущото ни състояние за нашия най-интензивен и ефективен напредък. Това не са изкуствени условия, а естествено заключение на всички степени на развитие – света, от който можем да започнем да строим себе си, да формираме нещо ново с помощта на желанието и светлината.

Намирайки се на животинско ниво, аз имам възможността да изградя създание, отнасящо се към следващата, човешката степен и обладаващо духовна, а не материална форма. Аз използвам две сили: желанието и светлината, съчетавайки ги по такъв начин, така че от тях да се роди трето нещо.

Именно в мен, такъв какъвто съм, е заложена способността да го осъществя. По какъв начин? Посредством организиране на обкръжение. „Обкръжение“ се нарича представата за тази утопия, която искам да реализирам.

Трябва да си представя съответната картина и силно да поискам, тя да се реализира в действителност. Уточнявайки детайлите й, увеличавайки точността, проявявайки връзките и противоречията в нея, в един момент „изпълнявам нормата“ – и тогава тя се реализира в действителността.

В това е същността на моята „игра“: аз полагам усилия, и още и още, докато това не произтече. И така всеки път, издигайки се все по-високо, прониквайки все по-дълбоко, разбирайки и чувствайки все повече.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала не добавя страдания на човек, а му разкрива неговото истинско състояние. Това е подобно на човек, който отива на доктор и рентгенът показва проблем, който трябва да се оперира. Очевидно е че пациентът не обвинява доктора, а му благодари за това, че е разкрил заболяването.

В същото време, докторът не само поставя диагноза на заболяването на човека, но и го информира за „всички необходими лекарства, които ще излекуват заболяването”. Това е така, защото всичко съществува в светлината и всичко, което трябва да направи човек, е да си изясни какъв е недостигът или увреждането. Веднага щом човек разбере това, той незабавно получава лекарството и се възстановява малко след това.

С наличните за нас средства трябва да разкрием нашите слаби места по отношение на Твореца (светлината). Имено затова се нуждаем светлината да работи като рентген, показвайки ни какво е неизправно, какво е в несъответствие. Така трябва да изследваме цялото наше тяло.

Ако направим това с помощта на светлината, то ние ще разберем и в същото време ще поправим себе си чрез светлината АБ-САГ (светлината, предназначена да разкрие злото и да го промени в добро). И така ние напредваме с удоволствие и наслада. Ако нямаме рентген, тогава всяка клетка в нашето тяло достига до почти смъртоносно състояние и ние преминаваме през ужасни страдания, докато започнем да разбираме какво е нужно за поправяне и как да го постигнем – а именно вътрешната промяна на отношението ми към света.

Методът на кабала разкрива страданията по-бързо, давайки възможност да се поправят по правилния начин. В ръцете си имаме устройството, което да ни помогне да разкрием проблемите си, които винаги са съществували, но са били скрити от нас, тъй като не е имало надежда за тяхното поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

[22310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→