Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Малко ли са ни обичайните страдания в този свят, та ние си  добавяме още страдания, стремейки се да достигнем висшия свят?

Излиза, че стъпвайки на духовния път, човек удвоява страданията си?

Отговор: Да, ти умножаваш своите страдания, за да изминеш по-бързо този път! А какво още може да те подтикне напред?

Но на нас не ни изпращат страдания свише, а искат ние сами да разкрием в себе си страданията на любовта….

Светлината, възвръщаща ни към източника, предизвиква в нас любовни мъки към нея – и ние се устремяваме напред с тях, а не подгонени от жизнените страдания, като нищо неразбиращи, бягащи от ударите на съдбата, подлежащи на изтребване животни.

Затова отгоре чакат кога ще започнем да действаме. А ние си мислим: е добре, може да почакаме, докато свише не дойде помощ и всичко не се уреди.

А каква помощ може да дойде отгоре – само страданията на материалния свят, които ще ни принудят да вървим напред!

Но ако ти се включиш в група, то ще получиш духовни страдания и по-бързо ще се придвижиш напред.

Това усещане на духовна празнота е страдание на любовта. И тогава няма да има нужда да те подгонват с обичайните страдания.

Ако ти сам се стремиш напред с такава скорост, каквато ти е отредена, съгласно твоите първоначални духовни данни (решимот), то няма да има нужда да те подгонват „с тояга към щастието”.

Наистина, ако се издигаш толкова високо, че се свързваш с всичките останали души, то започваш да страдаш за тях, както майката страда за своите деца. Затова ни се струва, че кабалистите също страдат в този свят.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Все пак кой е виновен за моите падения – самият човек или Твореца? Те са резултат на моите усилия, вложени в работата или обратно, на моя мързел?

Отговор: Казано е за Твореца: „Аз съм първи и Аз съм последен!”.

„Аз съм първи” – това означава, че всяко начално състояние не зависи от нас. И обикновено то въобще не е свързано с онова, което се е случило по-рано.

Аз нямам предвид обикновените хора, в които автоматично и последователно се реализират „гените” (решимот, заповеди свише) и не възниква въпросът за смисъла на живота и реализацията на свободната воля.

Но човек, който е получил вече празнота за напълване, усещайки я по възникващия в него въпрос за смисъла на живота, може да се реализира като се включи в група (обща система), като проверява своите възходи и падения – състоянието, от което той започва своя духовен път.

Всичко се оценява съотнесено към свободата на избора, а не по самото състояние. То не ме вълнува. Състоянието може да бъде и добро, и лошо! Главното е как аз го използвам сега! Тоест, отчита се само „производното”.

Аз не променям и не поправям света – поправям само своето участие в него.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли превод на 613-те желания – заповеди на Тора, на езика на 10-те сфирот?

Отговор: Вижте, например статията на Баал Сулам „Пкудин и Ейтин“ в края на „Предисловие на книгата Зоар“ (не го бъркайте с „Предисловие към книгата Зоар“).

Въпрос: Цитат от стихотворението на Баал Сулам „И тогава ще се появи пред вас особената кула Оз“. Какво означава „кула ОЗ“?

Отговор: Оз – това е сила, пълното проявяване на Твореца.

Въпрос: Сборник от трудовете на Баал Сулам, стр. 58, „Метод за въздействие чрез имената“. Бихте ли могъл да поясните какво се подразбира под това?

Отговор: Имена се наричат частичните постижения на Твореца, които след това се събират в едно Негово 4-буквено Име АВА“Я.

Въпрос: В „Книга на Създаването“ се говори за седем небеса, и във всяко по седем Луни, а на седмото небе се намират чистите души. И още се говори за завеси. Бих искал да знам повече за това. Какво всъщност се подразбира под небеса, Луни и завеси?

Отговор: Навсякъде се говори само за сфирот, парцуфим, оламот, масахим, решимот и т. н. части на желанието, което постепенно се изравнява с Твореца. Няма нищо освен Твореца и създаденото от него желание. 7-те небеса са 7-те сфирот на ЗОН. 7-те Луни са малхут във всяка сфира и т. н. Вижте написаното от Ари.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В статията от 11.02.2009 е казано, че „всички препятствия, които получавам и ще получавам трябва да се увеличават и аз съм длъжен да ги преодолявам, а не да ги отстранявам“. Какво означава това?

Отговор: Всички препятствия в живота ми се дават като учебни задачи и решавайки ги с намерение да постигна свойствата на Твореца, аз все повече се приближавам към Него. Ако човекът знаеше това и възприемаше именно така своя живот, той щеше да види в него уникална възможност и би излязъл от клетката на този свят в безкрайния свят…

Въпрос: По-нататък е казано: „Аз съм длъжен да взема получените от мен впечатления, тези решимот, да ги увелича с помощта на препятствията, по такъв начин да достигна планината Синай и да се издигам все по-високо и по-високо“. Обяснете как могат да се увеличат решимот и препятствията?

Отговор: Колкото по-високо се издигам в своето поправяне, толкова повече препятствия срещам. Предисловие към ТЕС. п.133:
„…Това прилича на царя, пожелал да събере от цялата страна най-преданите свои привърженици и да ги назначи на работа в своя дворец. Какво направил той: разпратил из страната открита заповед, за да може всеки от най-малкия до най-великия да дойде при него и да се занимава с вътрешните работи в двореца.
Но на входа на двореца и на всички пътища поставил многобройна стража от своите роби, заповядвайки им да заблуждават с хитрост всеки, който се приближи до двореца и да го отклоняват от пътя, водещ натам.
И разбира се всички жители на страната побягнали към двореца, но били отклонявани от хитростта на усърдните стражи. И много от тях преодолели тези стражи, включително до там, че успели да се приближат до входа на двореца. Но стражите на входа били най-усърдни.
И всеки, който се приближавал до входа, те отвличали и отклонявали с голямо усърдие, докато той не се върнел така, както е дошъл. И отново идвали и си отивали, и пак се укрепвали и отново идвали и си отивали.
Така се повтаряло няколко дни и години, докато не се уморили от своите опити. И само героите сред тях, чиято степен на търпение устояла, победили тези стражи и отваряйки входа, веднага се удостоили да видят лика на царя, който назначил всеки на подходящата за него длъжност.
И разбира се от този момент нататък те нямали повече работа с тези стражи, които ги отвличали и отклонявали, правейки горчив техния живот няколко дни или години, когато идвали до входа и си тръгвали отново. Защото се удостоили да работят и служат пред великолепието на светлината от лика на царя, вътре в неговия дворец“.

Въпрос: В продължение на едно денонощие изпитвам два подема и две падения, понякога и три. Издигам се от това, че придобивайки намерение се обръщам към първоизточника. Как ще се случва това по-нататък? Доколкото разбирам, времето между паденията все повече ще се съкращава. Наистина ли в идеалния случай тези състояния трябва да се случват всяка минута?

Отговор: Много по-често!

Въпрос: Вие казахте, че решимот се разкриват всяка секунда. Случва ли се разкриване на решимот по време на сън?

Отговор: Да.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Счита се, че паметта се намира в мозъка, но експериментите досега не са я намерили в нито един от отделите на мозъка. Компютърният диск притежава постоянен формат и затова винаги дава същата записана информация. Но клетъчните и химическите съставляващи на мозъка са в постоянно взаимодействие и се променят. Как може да се съхрани паметта в постоянно променящият се мозък? Ако мислите и паметта се съдържат в главата, как те могат да се подлагат на влияние отвън? Биолога Р. Шелдрейк: паметта се намира не във мозъка, а в полето, което обкръжава и пронизва мозъка. А мозъка, като един приемник, борави с информацията на това поле (както радиоприемника улавя радиосигналите). Всеки организъм е напълнен отвътре и е обкръжен отвън с поле, което определя неговата форма и съдържание. Организмите са свързани с поле, с натрупана памет, която, като единно цяло, са преживяли в миналото. Чрез това поле те влияят един на друг. Истинското хранилище на възпоменанията се намира в пространственото измерение, което засега е недостъпно за нашите наблюдения. Мозъкът не е хранилище на информация или разум, а прибор, изпълняващ съединението на човек с неговото външно поле.

Кабала: В нас се намират верига от информационни записи (решимот). Тези записи, под въздействието на обкръжаващото ни поле (светлината), един след друг „оживяват“ – превръщат се в усещаната от нас динамична картина на света. То е подобно, както от паметта на компютъра се извлича и пуска записано видео. Ние не можем да влияем на веригата от записи. Но имаме възможност да се запознаем с програмата за тяхното пускане и гледане и със собствените ни усилия, да способстваме за успешното им реализиране. В такъв случай, ние като че ли сами пускаме в действие програмата и постигаме нейната причина, течение и цел и по такъв начин се повдигаме на нивото на Създателят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Произхода на човека от маймуната – това е едно от тези научни открития, за които ние узнаваме още в детството си. Много нагледно този процес можем да проследим на картинката, която изобразява превръщането на малката невзрачна маймуна в строен, гордо крачещ напред човек. Факта, че между човека и маймуната има роднински свръзки става толкова естествен, че всякакви други предположения, например, произхода от крава, предизвиква само смях. Но всичко това вече остана в миналото.
Днес съмнението за истинността на теорията на Дарвин, отдавна витае във въздуха, в началото проникна в пресата, а след това прерасна в тема, която се обсъжда на най-високи нива. Като пример ще приведем няколко фрагмента от откритото писмо, адресирано до президента на Украйна В.А. Юшченко: „… науката, която по времето на Дарвин е съдържала в себе си постулата на натурализма, т.е. изискването да се обясняват всички неща без да се прибягва до идеята за Висшия разум, се оказа все по-безсилна за да обясни възникването на живия и неживия светове…“ И по-нататък : „Инструмента наречен „наука“ се оказва безсилен да обясни произхода на битието, въпреки че този инструмент е много подходящ, когато трябва да се разпознава структурата и устройството на битието“. (още…)

Filed under: Егоизъм, Наука, Природа - Коментарите са изключени за Най-рационалният