Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.

В близко бъдеще ще достигнем до поръчителство и в него ще се разкрие светлината, възвръщаща към източника. Тогава всеки ще усеща това, което изучаваме сега.

Едновременно с това е нужно и външно разпространение, за да доставим известие за възможността да изменим себе си и света, всички хора в света.

Разпространението вътре в нас зависи от външното разпространение, и обратно. Вътрешното разпространение – е силата на светлината, която се запалва в нас и въздейства на всички души.

В бъдеще разпространението ще се води основно по пътя на вътрешното, а не на външното въздействие. Разбира се, нужни са нови филми и книги, необходим е международен ТВ канал, многоезично радио, но главното е нашата вътрешна сила.

Длъжни сме да стигнем до състояние, в което в нашето послание ще има много от висшата сила на светлината.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→