Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако АРИ е бил Машиах, син на Йосеф, то кой ще бъде втория Машиах, син на Давид и кога той ще се появи?

Отговор: Сулам нарича „тръбния зов на Машиаха” – разпространението на науката кабала сред всички народи. Машиах – това е сила, поправяща душите.

Дали това ще се изразява в действието на някоя личност или само на ниво управляващи сили? Това не е толкова важно, понеже целият този процес се нарича „Машиах бен Давид”.

Ние живеем във време, когато знанието за кабала се разпространява по целия свят, което води до всеобщо поправяне. Затова този период можем да наречем времето на Машиаха – това е неговото начало.

Светът трябва да разбере, че всички проблеми и катастрофи са предизвикани от нашето непоправено състояние.

Разбирането на причините за случващото се – това вече е разкриване на злото, произтичащо под въздействието на висшата светлина. Затова то се отнася към времето на Машиаха.

Духовното освобождаване (геула) – това е разкриването на общата сила за отдаване. Написано е, че „Машиахът ще доведе целия свят в Йерусалим” за да изучават Тора.

„Тора” – това е сила, пораждаща в нас свойството отдаване, а „Йерусалим” – желанието, чрез което ние достигаме контакт с Твореца.

Разкриването на светлината за поправяне на тези желания, докато не достигнем до пълно освобождаване, произтича със силата на Машиаха, със силата на светлината, постепенно разкривайки ни се.

Но Машиахът няма да дойде, докато ние не достигнем максимално разпространение на науката кабала в света. Той не може да дойде, докато целия свят като цяло не осъзнае необходимостта от поправяне.

От урока „Предисловие към „Паним Меирот””, 05.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““ – 11.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

По време на конгресa ние събираме всичките наши сили на отдаване, за да създадем една обща, колективна сила. Благодарение на нея, в нас се разкрива ново егоистично желание . Тогава започваме да работим с него, като се издигаме с „вяра над разума”, въпреки нашето нежелание.

В това време ще открием, че  към нас се присъединяват нови хора . И това е, защото сме добили силата да се грижим за тях. Тъй като с нашите действия ние влияем на общата душа, единственото творение. Събираме силите на отдаване от всеки човек и по този начин образуваме една малка душа, която вече е подобна на душата на Адам в състоянието „свят на Безкрайността”. Като резултат ние пробуждаме всички души чрез нашите усилия и те започват да „вибрират” заедно!

Ето какво представлява  разпространението на кабала. Не ни трябват много материали за целта и поправянето. Хората просто ще почувстват, че източникът на висшата сила е тук. Обаче, това ще стане само, ако ние изградим обща душа, колективна сила.

От ежедневния Кабала урок – 19/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялото поправяне започва с осъзнаването на злото, както е казано: „Аз съм създал злото начало и съм създал Тората като средство за неговото поправяне”.

Ако не беше се разкрило злото, създадено специално от Твореца, кой щеше да иска да се поправя?

Но усещането на злото и страданието ни гони към коренна промяна! Независимо, че отначало ние желаем да променим всичко отвън, целия свят, след това все пак се съгласяваме с това, че трябва да променим себе си!

През тази промяна трябва да премине всеки човек, всеки народ, всяко общество и всяка цивилизация като цяло.

Поправянето не може да започне без да има необходимост от него, т.е. аз трябва да почувствам, че на мен не ми е добре, без да съм поправен!

Затова ние сме длъжни да се развием, да отгледаме своя егоизъм и да разкрием в него всевъзможните удари и проблеми, пустотата, загубата от напълването и надеждата – и пълната неспособност това да бъде променено по някакъв начин!

И ние търсим как да променим света, докато не открием, че за всичко е виновно злото в нас и откриваме за себе си кабала, сякаш случайно …

Но някой е бил длъжен да я приготви за мен, във вид на книга, на сайтове, защото моята собствена природа, заключена в свойството да получавам и да напълвам себе си, не е способна да контактува с висшия свят, за да усетя непосредствено Твореца. Като за начало на мен са ми необходими външни средства: учител, книги.

Обикновено това знание се предава от човек на човек – от хора, които вече са осъществили връзка с духовния свят.

Още преди моята поява, в света трябва да съществува тази връзка с духовния свят, та нали иначе аз, като пълен егоист, никога няма да се досетя за духовното. Ще търся избавление от страданията само в плоскостта на този свят.

Затова е необходимо разпространяване на знанието за науката кабала. А хората, почувствали себе си опустошени от този свят, ще я открият като методика за своето абсолютно напълване.

И тогава двете условия за начало на поправянето ще се изпълнят: 1. от една страна на човек му е зле, 2.от друга страна открива, че има средство, за да му бъде добре. И той постепенно започва своето поправяне и  реализира в себе си целта на своето творение.

Нашето поколение все още си изяснява условията 1.човек проверява различни средства и методики, някак си да се напълни, понякога даже с алкохол и наркотици – но постепенно това отминава.

Скоро дори ще изчезне влечението към наркотиците, насилието, фанатизма – хората вътрешно ще разберат, ще почувстват, че с това няма да запълнят вътрешната си празнина.

Желанието за наслаждения се променя, повдига се на следващото стъпало и вече не може да се продължава както по-рано.

Човек не намира вече успокоение в наркотиците – той търси по-дълбоко решение. Но трябва да се развиваме до такова състояние, когато на хората не им остане никакъв друг изход, освен науката кабала.

Тяхното търсене може да се съкрати, като се разпространява тази методика, за да разберат всички бързо: на нас ни е необходимо да разкрием висшата управляваща ни сила – само това може да ни помогне!

От урока по статията „Предисловие към  „Паним Мейрот””, 05.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Чух, че вие започвате да се занимавате повече с духовно разпространяване и работа за построяване на система за виртуална (интернет) връзка, която ще позволи на тези, които преследват духовно израстване да останат свързани, да се развият и да получават напомняне и програми за тяхното духовно развитие.

А другите, които никога не са чували за възможността за спасение и никога не им е представяна идеята, че страданията са тук, за да ни помогнат да се поправим и да постигнем Светлината и щастието? Тях  не ги ли изключвате?

Отговор: Ние не забавяме хода на външното разпространяване. Но помислете за следния пример: ние сме на борда на самолет и стюардесата обявява спешно кацане. Тя ни напомня да сложим първо своите собствени кислородни маски преди да сложим маски на децата си, което може да се тълкува като жестоко изискване.

Тук, ние сме в „ситуация на катастрофа на самолета”  и ние трябва да сложим кислородни маски първо на себе си, преди нашите деца да могат да поемат въздух (Светлина). Но вместо това, ние се опитваме да сложим кислородни маски първо на децата си и не мислим за нашата предстояща смърт.  Но децата ни ще останат ли живи, ако ние рухнем първи? В никакъв случай. Те могат да оцелеят само заедно с нас.

Баал Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар” п. 66-71, че разпространението на Кабала трябва да се излъчва на вълни от центъра, от тези, които се интересуват от Кабала към онези, които са напълно безразлични. Всички хора са свързани в душата на Адам. Ако тези, които имат точка в сърцето (се интересуват от разкриване на Твореца), построят духовна връзка между тях и открият Твореца в нея, тогава всички ще започнат да чувстват, че сме добили Висшата сила и мъдрост. Тогава, това ще ги привлече към нас и към Източника.

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→