Въпрос: Какво означава „не си прави идоли, не сътворявай кумири“?

Отговор: Идол е това, което смятам за определящо състоянието ми, живота ми: всякакви сили в природата, гръм, мълния, червени нишки – не е важно какво.

– Ох, забравих да си сложа червения конец!

– А, ето сега вече ми е добре.

Това е психологическа помощ, успокоение. Тогава аз не се нуждая от Твореца – от Него, в настояще време, а мога да се опра на всичко, каквото ми е угодно!

Но нашето развитие срива почвата под краката ни, за да можем действително да започнем да се издигаме към Твореца. Днешната криза ни води към такова състояние, когато не знаем какво ще стане с нас в следващата минута. Човек, точно като мумия, не може да се мръдне от мястото си, не знаейки какво да прави.

Когато се окажем в такова състояние, тогава действително ще поискаме тази най-скрита, най-тайна управляваща ни сила да ни се разкрие. Но като поискаме това, ние още повече ще се разочароваме, ще изпитаме още по-голяма болка, тъй като тя няма да ни се разкрие. От тези огромни страдания ще почувстваме, че ние трябва да се издигнем към нея, а не тя да слезе към нас и да ни се разкрие.

Не трябва да искаме тя да слезе към нас и да ни покаже как да действаме така, че да станем умни и да се отнасяме добре, в съответствие с това, което ни е заповядано: така обезпечи себе си, организирай така своето стопанство и всичко ще бъде добре и красиво. Не!

От всичко това трябва да видим по какъв начин ние се издигаме до Неговото ниво! Това е моя работа! Това е моята промяна. Не да изменяме света! Човек винаги иска да изменя света и Твореца в добавка. А той трябва да издигне себе си на Неговото ниво. Именно в това се състои цялата концентрация на нашето време – нейно ядро, зърно.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2013

[109625]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво усеща човек, получавайки Тора?

Отговор: Той усеща как се променя отношението му към ближния. Започва да разбира, че именно във взаимните отношенията с ближния, там, по средата между тях има място за новия свят, за нови състояния, за ново развитие нагоре, на много по-високо стъпало.

Като поправяме взаимната връзка, ние с ближния формираме трети фактор между нас – висшия. Това е душата, това е и Творецът, който разкриваме. Това е висшият свят, лежащ не някъде там, а именно между нас – във вид на средна линия.

От урок по статията ”Поръчителство”, 01.05.2013

[106444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Говорихте за отговорността ни по отношение на света.

Отговор: За да се изкачим на следващата степен, трябва да се съединим помежду си, за да предадем този модел на света. Ние не можем да съществуваме само заради себе си – това би означавало да сме откъснати от следващата степен. Ако действаме само заради себе си, то оставаме в малкото състояние. В него няма да има нищо повече, освен това, което усещаме и разбираме сега.

За да преминем в следващото състояние, трябва да станем големи. А в духовния свят се става голям само за да родим друг, да напълним другиго. Затова, ако се обединяваме помежду си, за да напълним другите, за да предаваме от себе си към другите, тогава получаваме Висшата светлина.

Тъй като това  не е просто наше задължение към света. То е необходимо на самите нас, за да получим разкриване на Твореца, разкриване на Висшата сила, системите на управление, излизането на следващата степен, в следващото измерение. Нищо няма да получим и няма да разкрием, ако не го правим за другите. Ние сме предавателно число, предавателна система. И така е всеки от нас, всяка група, всички заедно.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №2

Въпрос: Какво означава да разкриеш Твореца?

Отговор: Творец (Боре) означава: ”ела и виж” (бо – ре), т.е. разкрий.

А как може да се постигне това? Само чрез сближаване. Да допуснем, че имаме 10 различни човека. Ако постепенно изградите от тях един човек – като един човек с едно сърце, то стигате до там, че в обединението ставате единни, едно цяло. И тогава разкривате Твореца – ”ре”, означава ”разкриване”.

Тоест Творецът се разкрива в общото кли/ съсъд, в неговото ново свойство. Вие сами създавате Твореца, вие сами Го изграждате в себе си. От двадесет, тридесет хиляди точки – не е важен броят на точките, създавате едно единно цяло.

Ако допуснем, че от 40 човека образувате структурата ”като един” – това е Творецът. С други думи, съчетавате множеството в едно и то ви дава усещането за Твореца. Ние усещаме Твореца само в такъв вид и затова Той се нарича ”бо – ре”, Боре.

Всичко се усеща само в свойствата ни. Сега ние усещаме света в своите егоистични свойства. Но ако ги променим от разрушени, разбити свойства на интегрални, на едно, единно цяло, тогава ще усетим този интеграл, това единство. Тъкмо то се нарича Творец.

Въпрос: Разкриваме ли Твореца на 99%?

Отговор: Разкриваме Твореца, за да доставим удоволствие на всички, които се намират извън нас. Това може да се разкрие само в свойството отдаване и затова работим за връзка помежду си над егоизма на всеки от нас.

Когато всеки от нас се издига над себе си, излиза извън себе си, то се обединяваме в едно общо, единно духовно тяло, наричано ”парцуф”.

В него и разкриваме единството, което се нарича Творец.

От 2-ри урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

В мен има ”Виртуален принтер”, който ”разпечатва” моята картинка за света. С други думи, в мен е заложена програма, която ме превежда в действие ”и ми рисува” света. А всъщност той не съществува – всичко се намира вътре, в усещанията, но програмата им придава ”външния” ефект.

Въпрос: Какво ще стане, ако ние с другарите решим мислено да се концентрираме и да създадем единна реалност и обща взаимна връзка?

Отговор: Това също се прави от програмата, посочваща ми групата, в която работя. Просто ми се струва, че се намирам сред другите хора и че заедно вземаме решенията. Моите вътрешни свойства се проектират в някакви образи, хвърлят сянка от различни форми, но всъщност те не съществуват.

По такъв начин и нашето общо решение и моето вътрешно съпротивление – всичко това се определя от програмата. И има само една възможност за корекция – ако зная за нея и за изобразената от нея реалност, искам да ги обединя в едно, да ги съединя. В този случай се издигам на нивото на Програмиста и разбирам защо ми е приготвил всичко това.

От една страна, започвам запознанството си с природата, а от друга, виждам какви ”картинки” рисува във въображението ми. И поправяйки въображението си с нейна помощ, аз ги събирам и обобщавам. По пътя преминавам през различни пречки и поправяния и в резултат опознавам разума на Програмиста, замисъла на творението. Това е всъщност желателният ефект от целия процес – да се присъединиш към целта на творението.

Въпрос: Това означава ли, че Програмистът иска ние да пребиваваме постоянно в двата свята: във въображаемия и в реалния?

Отговор: Нужно е самите ние да познаваме целта на творението. Защо? За да се отнасяме с уважение  към Него.

Но егоизмът ме дърпа надолу, настоявайки да си почина, да поспя. И ако искам да се пробудя, имам само една възможност – да използвам тази програма, обкръжението и всичко, което е свързано с него, но при условие, че се настройвам да уважавам Програмиста. В кабала това се нарича: да Му доставяш удоволствие.

Въпрос: Как да съчетая тези две координатни системи?

Отговор: Трябва просто да бъда заедно с другарите си. Защото сега те ми се виждат като други хора, намиращи се извън мен. А след това ще почувствам, независимо от това, което виждам сега, че те са в мен, че те са мои – мои любими, взаимно свързани, слети в едно. Тогава във взаимоотношенията между тях ще разкрия Източника, Твореца. И всичко това ще бъде като едно цяло.

От урока по ”Предговор към книгата Зоар”, 19.03.2013

[103178]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е  да се разочароваш в своите сили по пътя на духовното, то защо е необходимо допълнително да ни натоварват със всякакви материални проблеми?

Отговор: Творецът не те товари с нищо, и никакви препятствия не слага на пътя ти. Ти сам себе си объркваш. Би могъл от първия миг, започвайки да се учиш, веднага да се вслушаш в съвета, че трябва да поправим отношенията между нас – там да намерим нашата връзка и вътре в нея да разкрием духовния свят.

Никой не ти е пречил просто да приемеш този съвет и да го изпълниш. И тогава постоянно усилващите се прегради нямаше да бъдат пречка за теб – това щеше да е разкриване всеки път на ново желание, на много по-високо стъпало. То нямаше да пречи, а напротив, би ти помагало да се издигнеш и да укрепиш връзката, да разкриеш нейната по-дълбока същност, която се нарича светлина.

Но ти търсиш да разкриеш Твореца не заради отдаването и не чрез отдаване на ближния, а съвсем на друго място, вместо това да го търсиш между другарите си. И кай е виновен, че не забелязваш успеха? Възможно е от момента, в който си дошъл и до днес, да си изграждал различни бариери, отделящи те от духовния свят, вместо да си се приближавал към него. Но дори и по този път накрая достигат до правилния извод, отчайвайки се и разкривайки, че са влезли в глуха улица и че трябва да се върнат назад и да поемат по друг път.

Казано е: ”Творецът е създал човека поправен, но хората са измислили много разчети”. Всъщност това е много проста точка, а ние просто не намираме правилното място на разбиването. Ние искаме да подготвим собственото си сърце за напълване – такъв е стремежът на всеки.

Но не искаме да се съгласим с това, че мястото за напълване е между нас! Между нас има разрез, пропаст, празен, черен вакуум. Но това хич не ме безпокои, аз се вълнувам от това, че вътре в мен няма напълване! Тоест, мисля за съвсем друго място, вместо за мястото, където трябва да се разкрие висшата сила.

Интерпретирам висшата сила по своему: Като примамващо напълване, прекрасно постижение, приятно усещане. Но истинската висша сила е пряката противоположност на това, което си представям. Подобното на нея е в това, че аз отдавам на ближния, напълвам го, издигам се над самия себе си, без да мисля за себе си, отменяйки се, съкращавайки се. Тъкмо обратното, аз се обирам до шушка, лишавайки се от всякакви напълвания, само за да ги предам на ближния. Само над себе си търся как да напълня другите.

Това се нарича духовно напълване, което усещам в другаря си дотолкова, доколкото мога да го осигуря, повече от напълването на собствените си желания. Но ние дори не мислим в това направление. Понякога се докосваме до такова усещане на някои от големите конгреси в пустинята, но след това отново се завръщаме към ежедневието, и всичко завършва с това.

Групата не ме поддържа, не задържа фокуса върху тази точка. А моето его увисва върху мен и през цялото време ме тегли надолу, към пропастта. И какво да се прави?

Всичко това се случва, защото не се поддържаме едни други, вътре в нашето съединение, в общото ято, а не във всеки от нас. Тази сила на нашето съединение е всъщност светлината, от там трябва да я изискваме. В онези пролуки между нас, бариери, стени – там вътре се крие светлината, Творецът.

А да го разкрием е възможно, само ако започнем да се съединяваме един с друг така, че да изчезнат тези пролуки и тогава веднага на тяхно място ще разкриеш Твореца – там, където Той сега се крие.

Цялата причина е в това, че слушаш, но не реализираш съветите на правилното място. Тъй като не можеш да се съгласиш с това, което казва Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да положим основите на групата, която ще тръгне по стъпките на Баал а-Сулам…“

Трябва веднъж да се вземе решение и след това всеки миг да се изпълнява. Но ако всеки се грижи за себе си, а не за останалите, то нищо няма да се получи. Ако мисля как сам да реализирам това, то това няма да сработи. Всяка една мисъл трябва да преминава само през другите, защото това е затворена аналогова система.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 13.02.2013  

[100388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам към учениците (№11): Моля те да прилагаш повече усилия в любовта между другарите, изобретявайки способи, позволяващи да се умножава любовта между другарите и да се унищожава във вас стремежът към материални придобивки.

Защото именно това сее ненавист. А между доставящите наслаждение на Твореца не може да има никаква ненавист – обратното, между тях цари милосърдие и безмерна любов. И тези неща са прости… Струва си да се вслушате в моите думи, защото в тях са вашият живот и дълголетие.

Въпрос: Как трябва да поправиш своето отношение към другарите, които предизвикват ненавист в теб?

Отговор: Трябва да обикнеш другарите, които сега ненавиждаш, това е всичко. Трябва да достигнеш такова състояние, когато те ще станат най-скъпи, близки и желани за теб. Но заедно с това, трябва да съхраниш и ненавистта към тях.

Ненавистта ще остане долу и ще ти се наложи постоянно да се грижиш за това, да я поправяш и над нея да строиш любовта. С това се определя духовното напрежение. Разкриваш духовния свят в точката на съприкосновение между ненавистта и любовта, тези две сили!

Не може да има просто любов или просто ненавист. И любовта, и ненавистта се предизвикват от светлината, която така или иначе свети. Но ти намираш себе си и се разкриваш в сливането с Твореца по средата между тези две чувства.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[100006] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→