В днешно време неувереността в утрешния ден става все по-забележима. Развили сме високи технологии, психологически методи за промяна на обществото и човека, инструменти за управление на човешките маси и за тяхно объркване – и при всички тези знания и постижения в науката за това, как да управляваме човека, ние не властваме над самите себе си.

Тъй като всеки следващ ден за нас е с въпросителен знак. И това е основният проблем, че човек не властва над своето бъдеще: дори над най-близкото, над следващия миг.

Възможно е да не усещаме нужда от такава власт, защото сме свикнали ден след ден да живеем без такова знание за бъдещето. В действителност, това е голяма трагедия. Тъй като, ако знаехме, сигурно бихме били уверени в това, как да се отнасяме към бъдещето, това би ни избавило от всички погрешни действия спрямо самите нас и природата. Това би ни издигнало на следващото стъпало на развитие.

Тук възниква въпросът: способни ли сме на това? Знанието ни за бъдещето – това означава яснота по въпроса за живота и смъртта, отношението към децата и тяхното възпитание, което трябва да им дадем, да ги насочим как да си изберат специалност, как да създадат семейство. Това би ми позволило да разбера, струва ли си изобщо днес да се ставам от леглото или не.

Такова виждане и усещане за бъдещето би ни избавило от многобройните проблеми. Не бихме се въвличали от множеството действия, които в крайна сметка не водят до никаква полза, а само до вреда. Тъкмо обратно, бихме използвали това време за нещо полезно.

Целият проблем е в нашето отношение към бъдещето. И тъй като не знаем как да се докоснем до тази точка, ние се чувстваме нещастни. Подсъзнателно човек се захваща за мига, като животно, при всичкото си желание да разбере бъдещето. Усещането на това  несъответствие между ”аз искам” и ”аз съм неспособен” унижава човека и го превръща в още по-жалко създание от обикновеното животно.

Животното просто живее, както живее, а като му дойде времето – умира. То не се замисля върху живота и смъртта, действа инстинктивно. Обикновените хора се отнасят към живота по същия начин, без да си задават въпроси за бъдещето и за тяхната реализация. Но човек, който се е издигнал поне малко над ежедневието, замислящ се за съдбата си, изграждащ планове, надежди за светло бъдеще, вижда доколко това не е в негова власт.

Много човешки знания са посветени на този стремеж за разкриване на бъдещето, за прогнозиране на явленията, в краен случай, на времето. С това се занимават психологията, философията, политикономията, икономиката. Но всички тези икономически прогнози и многочислени графики в крайна сметка не отговарят на реалността.

Намесват се някакви неочаквани фактори: войни и отношения между държави и хора, които не могат да бъдат предвидени предварително. Цялата човешка история, в резултат на която ние сякаш натрупваме опит и поумняваме, изобщо не ни помага за бъдещото ни развитие. И това ни довежда до още по-голямо отчаяние, представящо ни бъдещето още по-тъмно и неизвестно.

Ние по мъничко осъзнаваме колко сме незначителни и нещастни. Нанотехнологиите се развиват до такава степен, че ни предоставят необикновени възможности, да изграждаме от молекулите всичко, каквото пожелаем, започвайки от храната. И в същото време, тази власт се разпростира дотолкова, доколкото ни е дадено в ръцете. А въпросът за бъдещето си остава тъмен: За какво и защо? Дори да удължим живота си до 200 години или до 500, бъдещето си остава не по-малко плашещо ни, отколкото днес.

Още като деца сме питали: ”Какво е това животът и смъртта? Какво е днес и какво е утре?”. Пораствайки, ние забравяме тези въпроси, отвлечени от тях от хормоните, учението, кариерата. Но каквато и да е продължителността на живота ни, ако в нея има нещо неизвестно и следващият миг не може да бъде предсказан, то това задрасква човешката ми същност.

Така стигаме до откритието, че съществува сила по-висша от човешката, която управлява човека и човешкото общество, еволюцията. Разбира се, че ние не създаваме сами историята, както някои обичат да казват. Съществува програма за еволюцията на човека, която се задвижва все по-интензивно, секунда след секунда, сравнявана с еволюцията на неживата, растителната и животинската природа.

И ние сме подвластни на тази програма на еволюцията така, както и животните. Ние само реализираме желанията си, мислите, които се пробуждат в нас всяка секунда – разкриваме ги в себе си съгласно някаква висша програма и сме принудени да ги изпълняваме.

Излиза, че в природата има някаква скрита програма, действаща относно цялото неживо, растително и животинско ниво в света, а също и по отношение на човечеството. Независимо, че човешката програма видимо се отличава от онази, действаща в останалата природа. В крайна сметка, в своето развитие ние все пак достигаме до въпроса: ”За какво живеем?”, а животните – не.

Този въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” ни безпокои все повече и повече. Аз мисля, че този въпрос вече е в центъра на човешкото общество и подсъзнателно човек се върти около него, правейки всичко, само и само да разбере, за какво той живее. Или в крайна сметка се опитва да изтрие този въпрос от своето полезрение и да не го забелязва повече, съществувайки днес, както вчера, а може и утре – без да си трови живота с липсата на отговора на този въпрос.

Затова цялото развитие, което ни се е случило за последните години, е необходимо за изясняването на този въпрос. Човечеството все повече се стреми към това. И ако това не се случи, то човечеството напълно ще деградира, повсеместно ще се разпространят наркотиците, антидепресантите, семействата ще продължат да се разпадат, хората ще загубят вяра в бъдещето и няма да искат да имат деца. Ако няма ясен отговор за утрешния ден, то и днешният не струва нищо! Затова човек ще се старае да изживява всеки ден така, че да страда по-малко, т.е. ще глътне някакво хапче, за да се потопи в полу дрямка и така да приключи живота си.

Тоест, въпросът за смисъла на живота все повече се пробужда в човечеството и чака отговор. Тъй като някъде през 70-те години на ХХ век, т.е. преди около 50 години, човечеството се е развило до такова ниво, че теоретически може да обезпечи всеки спрямо нуждите му. Човек се избави от страха за насъщния. Ако някъде не достигат някакви продукти, то това е от липса на достатъчна организираност. Но по същество, цялото човечество произвежда стоки в достатъчен обем, за да осигури цялото земно кълбо.

Никога до сега в историята не е имало токова състояние. Хората винаги са живеели подобно на животните във вечно търсене на прехрана за днешния и утрешния ден. Ако днес някъде не достигат продоволствията, то това е поради липса на ред, на взаимна помощ, на правилна връзка между нас. На практика, може да подсигурим всеки. Но тъкмо в най-развитите държави проблемите са и най-големи, свързани с нежеланието на хората да живеят.

Всичко е в упадък: културата, образованието, науката – никъде в нищо не става обновяване. Няма устрем напред, няма мотивация. Младото поколение е наистина нещастно поколение. А нали вече не се борим за самото оцеляване и задоволяване на животинското тяло. Ние не можем да отговорим на човека в нас на въпроса: Какво ни носи бъдещето, за какво живеем? Излиза, че животното е нахранено, а човекът няма отговор на своя въпрос и няма и да го получи. Затова се спускаме до животинското ниво и някак си преживяваме. Хората не желаят да се учат, не искат да работят, задоволявайки се с минимума за съществуване, и така съществуват.

Тази тенденция се отразява на съвременна култура и образование. Затова, ако питаме за мястото на човека в природата, то е най-неблагонадеждно, по-лошо от цялата нежива, растителна и животинска природа. Човек се спуска по-ниско от всички останали – такъв се оказа крайният резултат на нашето развитие.

От 305-а беседа за новия живот, 23.02.2014

[128446]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В наши дни Творецът преднамерено дава на целия свят усещането, че висим във въздуха. Човек не знае, какво да очаква, какво ще се случи по-нататък. Наводнение в Европа, тайфун в Америка, пожар или масово убийство. Тресе се целият свят: арабска пролет, турска пролет, протести и вълнения в Сирия, Либия, Египет. И всичко това, когато със съвременните технологии и възможности, които имаме, бихме могли да решим всякакви материални проблеми и да превърнем земята в райска градина.

На всички е известно това: на политолозите, учените, социолозите. Достигнахме такива нива на развитие, че лесно можем да обезпечим цялото население на земята с всичко необходимо: храна, облекло. Нямаме друг проблем, освен с човека – това е единственото, което трябва да се поправи.

Сега имаме възможността да си осигурим пълно материално изобилие, без да се лишаваме от нищо, да разрешим всички проблеми, и в същото това време, половината от човечеството умират от глад, а другата половина се разболяват от депресии и губят интерес към живота, както в Европа, където няма проблем с прехраната, но затова пък има други проблеми.

Единственото, което може да ни спаси, е промяната на човешката природа. Всички трябва да разберем това и да си го поставим като основна цел. Нямаме избор, в нищо няма да видим успех, ако не се погрижим за промяната на нашата природа. Това трябва да стане ясно на всички, както и на нас, занимаващите се с кабала.

Можем да оставим всички други опити за поправяне на положението, всякакви достижения за осигуряване на прехраната, облеклото, тежката и леката промишленост, технологиите, това ни най-малко не ще подобри положението ни. Технологически можем да правим чудеса, но не можем да се ползваме  от тях за благото на човека.

Можем да създадем лекарства за всякакви заболявания. Вече има лекарства срещу рака, лекарства за лекуване на сърце и бъбреци, и разбира се, ще има много по-добри от тези в момента – но тяхното производство е неизгодно и затова не се изнасят на пазара. Много по-изгодно е да се произвежда скъпа апаратура, да се създава по-голяма суматоха, да бъдат назначавани повече лекари и медицински персонал – около всичко това е създадена цяла промишленост. Системата за здравеопазване е фабрика за здраве.

Затова нищо не можем да подредим, докато не поправим човешката природа. Трябва да вложим всички сили в това направление, и тогава ще реализираме успех. Иначе нищо няма да се получи.

Неотдавна ми се счупи почти новият принтер. Успях да отпечатам не повече от 50 страници и той престана да работи. Всичко преднамерено се произвежда така, че не след дълга употреба да се счупи и ние отново сме принудени да си купим ново. Нашата природа ни кара нарочно да правим всичко наопаки. Като че ли се развиват новите технологии, напредва техническият прогрес, а в крайна сметка, по всички направления произтича реакция назад. И всичко това се случва, за да осъзнаем своето зло.

Затова не трябва да се учудваме, че няма добра, хубава среда и безопасност за нашия живот и живота на нашите деца. В крайна сметка, ще стигнем до там, че няма да можем да предвидим какво ще се случи в следващия момент и ще се превърнем в малко плашливо зайче, скрило се под някое листо. Такъв ще бъде животът: от сутринта ще мислиш, как да оцелееш до вечерта, а през нощта ще чакаш кога ще съмне.

За съжаление не може, не е възможно да се живее без страх. Защото ако аз съм егоист, то може да ми се въздейства само със страх. Съществуват хиляди видове страх: добър страх или лош, страх от този свят и от бъдещия, страх, че няма да достигнеш до Твореца, или страх, че не можеш да Му отдаваш. Но във всеки случай, страхът е най-действащият стимул. Страх, да не достигнеш до желаното, т.е. производната от желанието. Искам да постигна някаква цел и се страхувам, че няма да я постигна, т.е. получава се страх от страха – това е истинският движещ мотив, така наречения ”трепет”.

От урока по статия на Рабаш, 11.06.2013

[109781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната цивилизация се основава на това, че всяка задача се решава само от групи хора. Обаче, по отзивите на специалистите, опитите хората да се съединят в такива групи често водят до противоположен резултат. След три-четири месеца групата се разпада, от нея остава само основната част от хората, предани на идеята, а другите се разбягват. В какво е причината?

Отговор: Причината е в това, че на хората не им достига обединяващ стимул, затова и се разбягват.

Ако преди 20-30 или дори преди 10 години колективът е могъл да се обедини в група, то днес това е много тежко – хората нямат стимул да работят. За какво? Поради какво? Защо? Не е възможно да ги включиш нито в комсомолските редици, нито в нещо друго.

Човечеството отклонява всички програми. Къде е стремежът към покоряване на космоса? Нищо не е останало. Всичко е концентрирано върху това само да грабне, да открадне, да се отдели далече от цивилизацията и да се топли там на слънце. Хората нямат мотивация, още повече за такива сериозни неща.

Когато хората са се запалвали от големи идеи, са се старали да ги осъществят за себе си, за своите деца, за Отечеството, за Родината. Днес са открити всички граници, и отношението на човека към мястото, където живее, е станало особено потребителско, впрочем, както и към своята държава и своя народ. Разселили сме се по целия свят, предишните ясни граници са изчезнали.

Изчезнало е и понятието семейство – то се разпада. Няма я отговорността на родителите пред децата и на децата пред родителите. Децата, в най-добрия случай, изпращат родителите в старческите домове. Да, и родителите спокойно реагират на това, че децата си тръгват от тях и водят самостоятелен начин на живот.

Рушат се традиционните рамки на семейството, на колектива, на района, на  държавата и т.н. В човек не е останало нищо свято, т.е. изчезнал е идеалът, заради който си е струвало да живееш, да работиш, с някой да се съревноваваш, нещо да постигнеш.

Такова отсъствие на мотивация започна да се проявява през 20 век, но още беше много слабо и го ”подтикваха” или комсомолските редици, или страхът, както при Сталин, или промиването на мозъци, както при Хитлер. Но това е можело да се направи само в отделни случаи, за кратко време и при специални народи.

А днес, пътешествайки много по света и посещавайки различни страни, общества и цивилизации, виждам, че всичко това престава да работи.

Единственото, което може да даде стимул на човек, е напълването, което той получава непосредствено от работата в колектив, когато чувства, че именно в съюза с останалите намира някаква почивка.

Но за това трябва така да събереш, да съединиш и да издигнеш колектива, за да покажеш на хората как на нивото на сътрудничеството и взаимната поддръжка те започват да получават очарование от живота. Те създават помежду си изкуствено малко съобщество, даващо им чувство за живот, за съпричастност, за взаимно съединение, за съучастие, за грижа и за любов.

Ако всичко това се създаде в колектива, хората никога няма да си тръгнат. Те ще се връщат отново и отново, опитвайки се да работят, именно заради това. Не заради достигане на тези цели, които са нужни на тяхното началство или на стопанина, а защото, работейки по такъв начин помежду си, чувстват, че живеят, че съществуват, че се намират в някакво приповдигнато, възвишено състояние – над нашия еснафски живот.

От ТВ програмтаа ”През времето”, 20.03.2013

[108994]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване (компания uSamp): Болшинството млади американци не смятат традиционното семейство за обезателен атрибут на съвременния живот, 87% считат, че институцията на традиционното семейство е остаряла, в САЩ и западния свят се появяват все повече нетрадиционни семейства, все повече хората смятат, че може да се мине без семейство.

82% от американците считат, че майката е тази, която възпитава детето, а не тази, която го е родила, 86% смятат за нормално бащата да се грижи за децата, а майката да гради кариера. 84% вярват, че непълните семейства не оказват разрушително влияние на психиката на децата.

83% не възразяват на осиновяване на деца в еднополови семейства. А по-голямата част от младите американци днес изобщо не вижда необходимост в създаването на семейство.

Реплика: Всичко това  се явява  последният стадий от развитието на егоизма в човека и в обществото като цяло. С разрушаването на семейството завършва целият първи етап, егоистичният етап от развитието на човечеството. Нататък следва преход към следващия етап – алтруистичен, в който обществото ще бъде подобно на цялата единна интегрална Природа, сякаш съставя единно цяло с нея, а не раково образувание, както днес.

От нас зависи с каква сила на развитие ще се движим – осъзнато, доброволно, обучавайки се да бъдем единни или с ”пръчка към щастието”, чрез страдания. За усвояването на добрия път на човечеството се предлага методиката на интегралното възпитание.

[108209]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: На каква основа Вие правите изводи, какво ще се случи със света, с човека, с взаимоотношенията между хората? Какво лежи в основата на вашите прогнози?

Отговор: По принцип, много предсказват, че следващото крайно състояние на човечеството – това е състояние на равноправие, взаимна зависимост, защото виждаме, как светът се стреми към това. Нима някой е можел да повярва преди петдесет години, че в Америка ще има президент от афроамерикански произход? Това е било невероятно!

Природата постоянно се движи към равновесие от всякакъв тип: спад в налягането, разлика в температурата – всичко върви към равновесие.

Същото е с човешкото общество. Доколкото съответстваме на тази обща тенденция на природата, доколкото  проумеем, че разкриващата се днес всеобща зависимост ни тласка към общо равновесие, толкова по-просто ще стигнем към това състояние по лекия път, който се нарича ”с малко кръв”.

Въпрос: Може ли да се каже, че Вашите прогнози са построени на етапите на развитие на човешкия егоизъм?

Отговор: Разбира се. Аз не съм гадател, аз съм изследовател. По принцип моята специалност – това е изследване на егоизма като основа на природата на цялото човечество и обкръжаващата ни природа.

Но в човечеството този егоизъм се развива в отрицателна страна. Ако в неживата, растителната и животинската природа той се развива в полза за самия обект, то в човека се развива в негова вреда. Въпросът е в това, докога егоизмът ще тласка човека напред, показвайки му, че вече му вреди, и в човека възникне конфликт между движението напред и отрицание на това движение? Когато човек стигне до това състояние, тогава възникват всевъзможни революции, войни и други проблеми.

От ТВ програма ”Глобална криза”, 19.03.2013

[107614]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес на единството ”Следващо стъпало”. Урок №1

Когато започваме да изследваме природата си, основният пробив в разкриване на истината се заключава в това, да престанем да се концентрираме върху животинското си стъпало, с което обикновено се олицетворяваме: с тялото си, с всичките му желания, мисли, стремежи.

Това е примитивен егоизъм, заложен в човешкия род и всеки обитател от нашия свят усеща неговото проявяване, кой по-малко, кой повече – всеки съгласно своята природа.

Трябва да разглеждаме човешката история не като живот на животинските тела, а като развитие на желанието на човешкото стъпало. Гледайки на света, виждаме колко е тежък животът на хората, колко много трябва да се борят за него. Всеки се бори за своето съществуване – но защо е устроено така? Всичко е устроено така, за да разберем безперспективността на нашето желание.

Неслучайно се оплакваме от живота и страдаме. Този живот преднамерено ни кара да страдаме, за да разберем, че нашият егоизъм, желанието да се насладим ни убива, и да пожелаем да се издигнем от него на следващото стъпало. Ако престанем да обръщаме внимание на телата си, а погледнем към общото желание, ще видим, че то расте от епоха на епоха и в зависимост от ръста си, страда все повече и все по-качествено.

Независимо, че човек може да има всички материални блага, неговото желание е израснало до по-високо човешко ниво и не усеща удовлетворение от добрия живот. Ако някога хората са се борили за парче хляб, то днес те не умират от глад, но страдат по други причини.

Така се развива и напредва общото желание, чиито части сме всички ние, което накрая ни довежда до необходимостта да решим този проблем: не е възможно повече да живеем вътре в този егоизъм, който се поражда единствено, за да страдаме. Няма какво друго да правим, освен да решим, че искаме да се издигнем над него – и да израстем в друго направление.

Ние не искаме да увеличаваме повече това желание, вместо сто, да искаме двеста и съответно на това, да увеличаваме страданията си, а след това да поискаме четиристотин и да страдаме още повече. Трябва да използваме желанието иначе, за да се опитаме да напълним не животинското тяло, а своето истинско тяло, намиращо се извън животинското: да се издигнем над животното, над коня, на стъпалото на ездача. Такава задача трябва да си поставим и тя да стане цел на живота ни.

Човечеството сега разкрива това и се намира на кръстопът. То започва по малко да осъзнава, че ще стигне до тотален срив, ако не промени природата си. И тъкмо ние притежаваме знанието и разбирането, какво трябва да се направи. Ние имаме методика, която се опитваме да реализираме и да покажем нашия пример на целия свят, ставайки светлина за всички народи.

Ние искаме да се изскубнем от егоизма, който ни заявява: ”Аз ще царствам!” и ни кара да обслужваме своето животинско тяло – да се издигнем от това стъпало и да се свържем с човека в нас. Този човек в нас засега не съществува – имаме единствено точка, от нея трябва да създадем човека. Тази искра се нарича ”точка в сърцето”, такава има във всеки човек. Но има хора, в които тя гори и иска своята реализация. Затова, покрай нас са се събрали хора от цял свят, които са способни да реализират тази възможност и да изградят от тази точка конника, човека, който засега е скрит вътре в нея, като в семенната капка.

Тази капка трябва да се оживи от материалното лоно, което се явява групата. И когато прилепваме към групата, както семето към стената на матката, то започваме да получаваме от това сливане висшата сила – разкриване на Твореца. Тук присъстват три съставни: моята капка, групата и Творецът, който се разкрива в нея. Тогава аз започвам да получавам чрез тази група храна, сила и така започвам да раста.

Всъщност, започвам да раста за сметка на това, че през групата получавам силата на Твореца, а желанието ми да се насладя също постоянно расте и сякаш иска да ми попречи. Но за сметка на това, че привличам към него светлината, възвръщаща към Източника, този суров, безформен материал започва да придобива формата на човека, на Адам, подобния (доме) на Твореца.

Аз не зная какво е да си подобен на Твореца и усещам различни пречки. Но самите пречки ми посочват как и в каква форма да им се съпротивявам, да моля за сливане групата, да искам въздействието на Твореца. За сметка на това, моето желание започва да придобива човешки очертания. Подобно на земния зародиш, който преминава през различни стадии на своето развитие, претърпява различни промени, приема различни форми, докато накрая не се обособи като човек. Така достигаме до състояние, в което сме готови да се родим в духовния свят.

А най-първият етап е прилепването към матката, стараейки се чрез нея да получим храна свише – светлината, възвръщаща към Източника.

От 1-вия конгрес на единството ”Следващо стъпало”, Урок №1, 26.04.2013

[106245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Яж и пий само тогава, когато ти се иска. Отстрани шлаките при първия зов на организма” (Рамбам).

Всички шлаки – слюнка, пот, естественните отделяния – е необходимо постоянно да се отстраняват от организма на човека, затова не трябва да има задържане при порива на организма да ги отстрани от себе си.

Освен това от човека трябва да излезе и нервното напрежение и другите емоционални изблици: не можеш да седиш – не седи, не можеш да стоиш – не стой, трябва да бягаш – бягай. Тоест не натрупвай в себе си никакво напрежение, никакви шлаки: духовни, морални, физически, ментални и т.н.

Това говори за много неща, защото човек трябва да работи над себе си, за да се уравновеси напълно. По принцип, ако сериозно мисли за собственото си равновесие, той мисли за сливане с Твореца, за това, как правилно да се свърже с обкръжаващия го свят.

Необходимо ни е да съответстваме на общото равновесие на цялата световна система, целия свят и Вселена. Но за това трябва първо да получим особени знания. Рамбам, разбира се, е бил на това ниво, а съвременният човек нищо не знае за тях.

При хората, живели преди стотици години, този механизъм се е регулирал автоматично, и автоматично е предизвиквал в тях пробуждане към тези или други действия, уравновесяващи ги с природата.

Те са лягали в определена поза, в определени часове: ако са имали запек, са ядели лечебни треви, т.е. с натурални методи са влизали в естествено равновесно състояние. При тях това е ставало инстинктивно, вътрешно, както при животните.

Но в степента на растеж на егоизма, човек е започнал да се отделя от своето природно животинско състояние, построил е около себе си изкуствена среда и е престанал да усеща естественото равновесие с природата, с обкръжаващите, със себе си, вътре в себе си, пропускайки големи вътрешни напрежения през организма и задържайки всички отделяния: ментални, морални, физически, физиологически. Това води до задръстване с шлаки и отравяне на организма, възникват всевъзможни ”отрови” във вид на лоши мисли, неправилно отношение, на междуклетъчно ниво и т.н. И всичко това е една система.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, част 3, 07.04.2013

[106239]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Науката кабала говори за това, че цялата природа е желание за наслаждение, желание да получи напълване. Това желание се е развивало в продължение на много милиарди години – от неживата природа към растителната, към животинската и до човека. При това, човек в течение на своя стадий на развитие, в хода на еволюцията, преминава през същите етапи на развитие – нежив, растителен, животински и човешки етап.

През всички тези етапи човечеството е преминавало от един стадий на друг, от една площ на друга. Животът се е зародил някъде в Африка, след това е завършил някъде на изток, след това се е разпространил в Европа…

И днес ние с вас достигнахме до определен, особен етап. Сега Европа се намира в центъра на света и по своето смесване, по своята интеграция представлява съвременен Вавилон. Тя дава тон на света: културен, научен, технически, технологичен. Независимо от това, че Америка е сякаш отделена от Европа, в действителност това е една и съща цивилизация. Така че сме длъжни да говорим за Европа като за център на света. Това, което става в Европа, най-общо оказва въздействие върху целия свят.

Някога човечеството се е разпръснало от Древен Вавилон по цялата земя. Там то е представлявало общност от огромно количество всевъзможни племена, които са били обединени на една площ, с относително обща култура, ниво на съществуване. И днес същото това се случва и в Европа.

Това е огромна маса от хора, народи, ако може така да се каже, състоящи се от огромно количество племена, народи, правителства, които като цяло са обединени в една определена култура, едно ниво, разбиране за света, менталност. Макар и да се различават помежду си, като цяло, платформата им е една и съща. И тази платформа постепенно се разпространява по целия свят.

Самата Европа е източник на съвременното съществуване, на духа. Но самата тя преживява много болезнени изменения, доколкото се изменя целият наш свят – при това, не само технически, технологично, но и защото желанията, които се намират в нас, в базовата система, в последно време се изменят особено рязко и качествено.

В продължение на хилядолетия човечеството се е развивало по простия път на увеличаване на желанията. Човек е искал повече: повече да печели, повече да получава, повече да се разширява, да се наслаждава. Той просто е искал повече да напълни тези желания. Те се развивали най-общо количествено и практически малко се развили като качество.

Но днес протича много сложен преход към нови желания. Полека лека се отдалечаваме от традиционния вектор на развитие, водещ към богатство, към слава, власт, знания. Човечеството вече не се стреми към всичко това: към това, което по-рано го е напълвало и занимавало. Днес то преминава към пасивно, „аморфно“ съществуване, защото се намира на преходен стадий.

В нашите духовни изменения ние също пребиваваме понякога в голям подем, а след това се оказваме в падение и дори в отчаяние, равнодушие. Тогава не сме в състояние да правим каквото и да е – нищо не ни се иска. А след това, отвътре отново става „взрив“ и отново ни повлича нанякъде, и отново сме пълни с енергия. Така че тези състояния в нас се менят много бързо, а в човечеството, в неговото развитие, те се менят много бавно.

И днес ние преживяваме такъв етап. Това се случва отдавна:  отношението на нихилизъм, на отрицание, на апатията има своето начало от периода след Втората световна война, през петдесетте – шестдесетте години. След това то е приело нова форма: зачестиха разводите, хората престанаха да се интересуват от семейството, не искат да създават семейства, не искат да раждат деца, искат да са сами, изоставят родителите си. Няма я тази общност, която някога е била като едно семейство – общност от хора, свързани с родствени чувства. Това също пропада.

В крайна сметка, човек се оказа в неприятно състояние. И това особено се чувства именно в Европа, като най-развиваща се част от човечеството.

Но по принцип този процес е само преход към степента, към състоянието, когато търсим смисъла. Човекът загуби наслажденията, загуби желанията, загуби интерес към миналите напълвания. Нищо не можеш да направиш. Е, не искам! Трудно е да се заставят хората.

Самите вие и на работа, и в къщи, и на различни мероприятия навярно се сблъсквате с такива хора – малко разочаровани, празни, без интереси. Чрез различните средства за масова информация, по пътя на рекламата се опитват да ги пробудят към нещо: спорт, футбол, покупки и т.н. Всичко това като че ли възбужда, а в действителност – не. Човек го влече към това само защото трябва с нещо, с каквото и да е да запълни себе си.

Към всичко това, този процес в Европа се добавя към останалите процеси. Тъй като по принцип върху всички нас действа единната сила на светлината. Тя в равна степен въздейства върху менталната и морална сфера – на всички нива. И като резултат усещаме такъв общ упадък.

Но кризата е засегнала не само семейството, образованието, възпитанието, културата. Най-главното за нас сега е икономическата, финансовата криза. Тъй като икономиката, финансите винаги са свързвали хората помежду си. Ако хората бяха финансово независими един от друг, от необходимостта да работят, да живеят, да съществуват, то не биха били организирани в градове, в народи, в правителства, във всевъзможни съюзи – те не биха имали стимул за това.

По принцип, какво стимулира връзката между нас? Необходимостта съвместно да спечелим, да се изхраним, насладим, развием. А когато се случи криза, финансов, икономически разрив между нас – това вече е базово, фундаментално разделяне и то символизира сериозния преход към следващото ниво.

И тук ролята на Европа е много важна: намирайки се днес в епицентъра на събитията, тя може да покаже на цял свят правилния подход за решаване на тези проблеми, с които рано или късно всички ще се сблъскат.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103443]

Filed under: Древен Вавилон, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→