Въпрос: Как се реализират решимот?

Отговор: Всички решимот се сортират от висшата светлина (светлината АБ-САГ). Представете си каква работа е това – да сортираш всички решимот, останали след разбиването на общата Малхут, желаеща да извърши пълно поправяне (Гмар Тикун)!

Малхут на Безкрайността е извършила „зивуг” (Съединение, сливане) със светлината на Краят на поправянето, в целия си обем, създаден от Твореца, във всички свои стадии на далет (4/4). И всичко това се е разбило на най-дребните парченца. Няма нито едно свойство, сфира и всяка нейна под-сфира, която да е останала съединена с друга. Те се ненавиждат една друга.

Какво безкрайно многообразие от различни свойства има сега в Рош де-САГ от умножаването на тези светлини, издигнали се там след разбиването! Невъзможно е да ги преброим и да си ги представим. Светлината от Края на поправянето – срещу кли/ желанието в Края на поправянето, и вместо единство – ненавист помежду им. И цялото това кли е напълно разбито, разпаднало се на парченца.

И сега Рош де САГ трябва да сортира това кли, разбито във всички свои частни сфирот: какво да вземе оттам, за да направи първия парцуф, поправен поне в нещо, под второто съкращение и всевъзможните ограничения. Каква огромна и сложна работа е това!

От друга страна, когато идва Висшата светлина, тя наведнъж осветява цялото  множество разбивания, решимот, и незабавно в нейната светлина те се строяват подред – всеки заема своето място. Светлината ги подрежда, осветявайки кой дава повече, а кой по-малко, и в тази светлина всичко веднага се строява като по конец.

Тогава от безкрайното множество на тези форми САГ взима правилните форми и ги подрежда. Но как тя избира тези форми?

Това е работа, която върши същата тази висша светлина, която свети свише и по удивителен  начин незабавно изяснява какво е правилно, а какво не, съгласно какво свойство, какво направление, по какъв начин да ги построи, в три линии, отгоре надолу, с екрани, за да се съединят всички помежду си.

Тя събира разбитите части в първата капка семе, от която започва зародишът. Там има всичко, освен работата, която трябва да се добави. Но цялото сортиране прави светлината. И тогава низшият работи. Но низшият никога няма да може да направи изясняването.

Затова, ако искаме да изясним нещо в нашия свят, да сортираме, да се съединим един с друг – никога няма да ни се удаде. Никога и за нищо на света! На нас ни е необходима висшата светлина, за да съедини всичките ни раздробени части, защото ние също се намираме в разбит свят. А ние искаме сами да го подредим, пресъздадем и оживим… Каква глупост!…

От урока по “Учение на Десетте Сфирот””, 19.12.2010

[30185]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

“Народи на света” се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията ” Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако възможността за поправяне зависи направо от количеството поквара, то как се отнасяте към сайта WikiLeaks, публикуващ различна скандална, секретна информация за дейността на правителства и крупни чиновници? Това носи ли поправяне или вреда?

Отговор: Мисля, че това спомага поправянето. Когато истината се разкрива – това винаги е хубаво. Колкото повече хората знаят един за друг – толкова по-добре. А срамът, който ни заставя да се крием, като защитаваме своята гордост, само разделя хората.

Затова шпионинът прави добро, като прониква в другия човек през неговия срам, като разкрива какво е вътре в него. А той ще направи същото с мен. Ако ние не можем да бъдем открити един с друг – то ще се отворим в крайна сметка така… Това много помага да се разберем един друг.

А когато започваме по-добре да се разбираме един друг, дори чрез неблаговидни постъпки – ние толкова повече получаваме възможността да се свързваме един с друг. Ако двама лицемерят и се държат на разстояние, то те никога не могат да се съединят.

Затова всяко действие, водещо към разкриване, може да се приветства. И аз мисля, че благодарение на разобличаването на тези ”секрети”, на хората се е разкрил фактът, че властта над света се намира в ръцете на хора, които разбират и знаят за него не повече от всеки среден жител.

Разкрива се, че ”кралят – той е гол”, точно както в приказката! И на кого още ни остава да се надяваме – само на Твореца. Това заставя човек да се замисли как да се спасим от всички тези проблеми: в екологията, където е неразбираемо какво се прави с климата, във финансите, където всичко е подкупено и изпокрадено.

Всеки, намирайки се на своето ниво и позиция, мисли само за себе си: как да използва целия свят в своя полза. Сега ще се разкрива цялото това лицемерие – и това е забележително! Това е разкриването на действителната природа. В резултат – светът много ще се измени и ще стане по-открит.

Връзките, които усилено са се опитвали да скрият – изведнъж се разкриват и виждаме, че светът е изцяло свързан. Той изведнъж намира много ”човечно лице” и всички ще видят, че тези висши политици са също хора. Всяка мръсотия излиза навън и това е много полезно.

Именно така става поправянето – отначало е нужно да се изясни разбиването, а вече след това от него да идват към поправянето. Това е правилният процес. Нима е по-добре, ако би им се удало всичко да се държи в тайна и да се покрива – ние да не разберем никога какво се скрива там вътре.

И в резултат, всичко идва свише, само се облича в нашия свят в някакви си хора, кръгове, правителства. Но самият факт радва много – ако в света се разкрият всички съмнителни неща, на нас би ни било по-лесно да решим: кои сме ние и какво да правим със себе си!

Ето, ако сега биха се разкрили секретните отчети за състоянието на екологията – най-големият проблем, който скриват днес от нас! Наистина няма да ни позволят да узнаем в какво опасно състояние се намираме. Хората биха видели, доколко сме безнадеждни, ако не искаме нещо да изменим в себе си. Ако се разкрият проблемите на природата, пред които ние сме съвършено безсилни и няма къде да се скрием – това ще убеди човека.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29554]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Проблемът не е в това, че пречупваме характера на човека и разваляме нещо в този свят. Но по този начин откъсваме от общото поправяне някакви части, без които общата система вече няма да е съвършена.

В духовното всичко трябва да бъде съвършено! И ако не достига дори една миниатюрна клетка в цялата огромна система – цялата система не е съвършена! Тя предполага тотално взаимно включване на всеки и във всичко. Всеки се включва във всички и съдържа всички в себе си.

Получава се, че ако дори един не е поправен – то няма нито една поправена душа! Ако една от душите е повредена, този порок се усеща във всички останали души и общо в цялата система.

И всеки порок  е комулативен, защото, оставайки в една душа, той се размножава и се разпространява на всички останали души, и влияе на всяка душа, многократно умножавайки се от тяхното включване една в друга.

Затова кабалистите, защитавайки свободата на личността, търсят не красиви човешки отношения, а се опират на устройството на творението, виждайки го от началото до края. Затова говорят, че не трябва да правим това , което ни се иска в момента, а трябва да изхождаме само от истинската форма – окончателното изправеното състояние /Гмар тикун/.

Трябва да дадем възможност на всеки да се развива в посока към изграждане на връзки с останалите. А не да развиваме единствено него, получавайки различни егоистични успехи и отличия – с каквото е заето средното училище, не възпитаващо човека, а само даващо му „професионално образование”.

Вместо това, училището е длъжно да се занимава именно с възпитанието на човека в обществото! Благодарение на това, всичките му природни склонности ще се развият в него правилно, защото те се намират в човека заради връзките му с другите: всичките му гени, хормони, вродени свойства. Всичко това е насочено в посока към обществото и съединението.

Иначе те биха били за нас незабележими. Ние ги виждаме само поради това, че сме преминали през разбиване. Тоест личните свойства на всеки са следствие от разбиването на общата душа и могат да бъдат поправени само с помощта на съединението.

И, наистина, човек няма с какво повече да се заеме в този свят освен със съединяването с останалите. По този начин той ще съумее да развие в себе си всичките си индивидуални свойства и природни наклонности в най-оптималния им вид. Това гарантира разцвет и на разума, и на чувствата в най- сбалансиран вид.

А освен това, чрез съединението с другите, той влага в тях всевъзможни допълнителни свойства, впечатления, усещания – всичко, което му е нужно. Той ще се храни от всички, от цялата тази система – и дотолкова правилно, че да се развива хармонично, в идеална форма.

От урока по статията “Свободата на волята”, 10.12.2010

[29370]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - No Comments→

На всеки човек му изглежда, че Творецът му оказва предпочитание в сравнение с другите.

Това е свойствено за всеки. Нали всеки усеща, че произхожда от особен/свой Висш корен.

А тъй като не усеща в другите този корен, му се струва, че той е особен. Така работи силата на разбиването.

Но няма лошо без хубаво – само е необходимо правилно да се използва това усещане за своите особености.

С други думи, вместо това да усеща себе си като царски син, роден в дворец, човек трябва със своите собствени усилия да достигне степента, която се нарича „син” („бен”). И това е голяма и трудна работа.

Човек трябва да изтрие от себе си тази своя „изключителност”, която преувеличено си е съставил, да приключи с всичките свои предтексти и надежди, на които разчита, и да разбере, че „ако не си приложил усилия – няма да намериш”.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора ” –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Киното и телевизията преминават на тримерни изображения. Така и на нас ни е нужно да се разделим с повърхностното плоско възприемане и да видим духовната дълбочина – в нашата реалност.

В моите възприятия има три измерения: ширина, височина и дълбочина. Това е моят екран. На този тримерен екран аз виждам хората, животните, къщите, слънцето, целия обкръжаващ ме свят.

Всичко това аз усещам в духовното желание. Само, че то ми рисува картината на света не в плоскост, а в обем, в мен. А доколкото около мен освен тази картина друга не съществува, аз я усещам истинска и единствена.

Такава картина е създадена при разбиването на душите/келим, когато от мен са се отделили моите части: моето АЗ – т.е. ГЕ, а отвън се намира моят АХАП, когото аз не чувствам като свой.

И ето сега, вместо проявлението на моя АХАП, аз започвам да работя с групата и да взаимодействам с другарите: те се стремят към мен, а аз – към тях.

Ние се опитваме да работим заедно, като че ли в поръчителство, и тези упражнения ми помагат да разбера, че и групата, и всичко останало всъщност са мои.

Променяйки отношението си към „външната” реалност, аз откривам, че тя ми става все по-близка и „се прелива” отвън навътре.

По този начин групата – е всъщност лаборатория, в която ние се стараем да изправим в себе си повредените желания (келим), за да придадат те на нашата реалност изгубената дълбочина.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Още от времената на древния Вавилон са останали хора, принадлежащи към „Исра-ел” (яшар-кел – желанието към Твореца).

С течение на времето, техният брой става все повече, поради взаимното включване на душите една в друга. И затова, сега има много такива хора, търсещи духовно освобождение – изход от свойствата на егоистичното получаване – към отдаване.

И вътре във всеки от нас протича такава вътрешна борба между желанията „Исраел”, стремящи се да постигнат отдаване и любов, и всички останали мои желания, които засега не искат и да чуят за отдаване и съединение. Така човек през цялото време се колебае, чия страна да вземе, на коя власт да се подчини.

Ако желанието е наистина за отдаване, духовната искра, останала след разбиването, то човек няма да може да остане потопен в своя егоизъм, в своите желания „народите на света”. Духовните искри неизбежно изплуват оттам.

Отначало те са паднали и са се смесили с това огромно егоистично желание, все едно са били хвърлени в този „бульон” и са просмукани от него, а след това биват извличани обратно, заедно с всичко, което са попили, желанието (авиют).

Тоест искрата (Г”Е) се връща на своето място, но заобиколена от желания, прилепнали към нея – те се наричат „АХАП де-алия”).

А докато „Исраел”, желанието към Твореца, е потопено в желанията на „народите на света”, то няма да намери покой и ще бъде избутвано от тях, като чуждо – за да се повдигне и извърши изправянето.

Съществуването във властта на тези желания – това се нарича изгнание. А подемът и изправянето – се наричат освобождение.

От урока по статията “Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако един недостатъчно подготвен човек, дойде на конгреса отначало той би казал: „Да толкова е приятно всичко това. Хората се обединяват и това не е лошо”, но той няма да почувства, че в това обединение има нещо по-възвишено, че то се отличава от другите обединения.

Нормално ли ще е, ако той си замине от конгреса с това усещане?

Отговор: В живота си всеки има собствената цел. Тук се събират хора, които желаят да достигнат Твореца. А Твореца, можеш да достигнеш, възлюбвайки ближния както себе си.

Ние не сме против при нас да идват най-различни хора. Нека да разберат какви сме. Дори ако човека е против кабала или против нас точно, това ще му помогне да узнае, защо именно той е против нас.

А нашето съприкосновение с който и да е човек, намиращ се заедно с нас в някаква връзка, ще му предостави порция светлина и по този начин целият свят ще напредва в своето поправяне. Точно така е станало разбиването, само че в по-драматично състояние.

Разбиването е било необходимо, за да се предаде искрата на светлината в келим, които иначе не биха я получили. А след разбиването посредством различни форми на съединение, дори и не особено приятни, ние можем да предадем светлината на всички.

Затова даже, ако нашите врагове и противници се свързват с нас – то това е хубаво. Това е форма на обединение, не „паним бе паним” (лице в лице), а „паним бе ахор” (лице с гръб) или дори „ахор бе ахор” (гръб с гръб), но по който и да е начин – това е форма на съединение.

И затова хората понякога се стремят да се поскарат, за да влязат в контакт…

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 26.10.2010

[24944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: “Аз – първи и аз – последен”, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа “ще направим и ще чуем”, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Отнася ли се жената на един човек към тези „ближни” или „приятели”, които той трябва да „обича, както себе си”?

Отговор: Нашият живот в този свят е устроен така, че и в семейството трябва да се свържем заради духовната цел. Това е следствие на най-високия и най-яркия духовен корен, който се отнася към всеки човек в този свят.

В резултат на разбиването, нашите души са се отделили и са станали противоположни една на друга. Това се отнася не само за „човек – Творец” или за „група – Творец”, но и за „мъж – жена”. Ние достигнахме до стадия на разбиване на семейството и съпружеските двойки трябва също да реализират принципа „обичай ближния, както себе си”.

Това работи между съпрузите по същия начин, както и към другите хора. Когато мъжът и жената се удостоят с такава връзка, тогава между тях ще се възцари Шхина, Творецът. Това означава, че във всички техни действия, от най-материалното до най-духовното, те ще се стремят да останат в едно намерение – да бъдат свързани единствено чрез взаимно отдаване, Твореца.

Всеки човек може да разкрие това – имено затова Творецът е разделил първия човек на две части: Адам и Ева. Тази възможност е вече заложена вътре във всяка съпружеска двойка в този свят. Аз съм уверен, че ние трябва да поправим тази част. В края на краищата, докато не доведем всичките поправяния до техния завършек на най-ниската степен, на нивото на този свят, поправянето не може да съществува и във висшето.

Не е достатъчно да се чувстваме свързани помежду си. Ние трябва да се свържем във всичките наши материални дела в този свят до идеалното им състояние, като в света на Безкрайността. И тези два полюса: нашия свят и света на Безкрайността ще се свържат и всичко ще се върне към съвършеното си състояние. Ние трябва да свържем тези два свята: най-висшия и най-нисшия.

Поради това в семейния живот и в отношението на човек към децата и към възрастните всичко трябва да се случва съобразно с духовните закони. И разбира се, когато жената и мъжът учат заедно кабала и могат да достигнат такова отношение и намерение един към друг, тогава това разкрива възможност за уникална работа, която е възможна само между съпрузите.

От урока по статията „Любов към Творец и творенията”, 28.09.2010

[22129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Йом Кипур, денят на изкупление, е състояние, когато Кли (желание), което трябва да поправим се разкрива. Рабаш пише в много статии, че човек стига до деня на изкупление според своето вътрешно състояние, което може да бъде разкрито без никаква връзка с началото на празника спрямо календара.

Всеки един от нас преминава през тези състояния в своето развитие, включително подеми, наречени Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (денят на изкупление) и други. Йом Кипур е много възвишено състояние. Голяма светлина трябва да ни въздейства, за да разкрием тази степен в нас и е необходима цяла поредица от действия. Човек трябва да положи големи усилия в групата, в нашето обединяване, където се е случило разбиването. Мястото на разбиване ни е дадено, за да можем да го поправим. Тогава ще разберем какво се нарича поправяне, каква е структурата на това място и как Висшата сила го е създала и продължава да го поддържа. Като резултат, ние разкриваме Твореца.

За да постигнем това, ние полагаме усилия съгласно главното правило на Тора „Обичай ближния като себе си”. Както кабалистите ни съветват, ние първо го реализираме в една или в няколко малки групи, а не в цялото човечество, защото това е невъзможно. Като се опитваме да реализираме това правило в съюза между нас, съгласно метода на кабалистите, ние преминаваме от любов към творението към любов към Твореца и разкриваме до каква степен ние не сме в свойството на любов и отдаване.

Ние не говорим за живота в този свят и за това колко добре или зле се чувстваме. Ние не проверяваме добро и лошо спрямо това, нито пък стигаме до деня на изкупление по този начин. Само като съм в група, като се стремя към връзката между нас и като пробуждам Поправящата светлина, аз мога да видя колко съм завладян от омраза и отхвърляне по отношение на моите приятели, които се опитват да се обединят, за да разкрият Твореца в групата.

Аз разкривам силата на разделение, силата на разбиване в мен и само по отношение на тази сила аз мога да кажа, че съм разкрил злото. Тогава, с това зло, аз мога да дойда при Твореца и да изискам поправяне от Него. Денят на изкупление тогава става ден на радост, защото аз разкривам болезнения егоизъм, моята същност, която трябва да бъде поправена. Аз разкривам условието „Аз създадох егоизма” и сега аз мога да помоля Твореца за Тора, която е силата на поправяне. Написано е „Аз създадох егоизма и Аз създадох Тора за неговото поправяне, защото Светлината в нея връща човек към Източника (към Твореца)”.

Първо ние трябва да работим много върху обединението между нас и тогава Висшата светлина ще засвети върху нас от нивото на ЕЛУЛ (аз Го обичам и Той ме обича). Тогава ние стигаме до Рош Ашана – състояние, в което ние желаем ново начало, нови промени по пътя, единение между нас, раждането на нова система или нов човек (Адам) в нас. И само, след като преминем през всичко това, достигаме състояние, в което проверяваме всичките 10 наши свойства. На десетия ден след Нова година, която отбелязва началото на нов път, ние стигаме до деня на изкупление.

В този момент, от една страна, ние наистина сме в състояние на пълно отчаяние и липса на сили, а от друга страна ние усещаме голяма радост, защото сега можем най-после да помолим Твореца да ни помогне с пълната увереност, че Той ще ни помогне. Ние имаме тази увереност, защото вече сме проверили себе си и сме достигнали до осъзнаването, че живеем само в злото, без да можем да направим нищо за това. Но сега, с връзката между нас, ние имаме увереност, че Творецът ни помага и само чака този момент.

Баал Сулам пише, че „Няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той разкрива, че е напълно безсилен и губи вяра в своите собствени сили, защото той е положил всички възможни усилия, които е могъл, но не е постигнал нищо. Това е защото точно в този момент, в това състояние, той е готов за пълна и чиста молитва към Твореца!”. Този момент се нарича ден на изкупление. От този момент нататък човек може да бъде сигурен, че той ще получи Поправящата светлина.

От ежедневния Кабала урок – 15/09/2010, „Йом Кипур”

[#21245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Личното и общото се съединяват и включват едно в друго. Затова тези, които идват днес, могат, съединявайки се с нас, да използват нашия опит за вътрешна работа и да получат същото разбиране.

Виждаме как лесно и естествено младото поколение усвоява всички съвременни прибори, мобилни телефони и компютри – това, което ние с труд сме разкривали и развивали. А младите идват наготово и с лекота използват всичко, без да ни обръщат внимание.

Така и в духовното – начинаещите в заниманията с кабала могат да придобият по-големи успехи от нас! Всъщност те „стоят на нашите рамене”.

Първото препятствие по пътя – разочаровайки се от собствените си сили, да се радват на падението. Да се обясни това е възможно само чрез висшата светлина, но не сам с нея, а в група, където разкривам разбиването помежду ни, което ми е нужно, за да се изправя.

Аз трябва да стана отдаващ по отношение на това разбиване, но не съм способен. И тогава идва светлината, която ме прави способен да се присъединя към другите и в тях да открия Твореца, за да отдавам на Него.

Аз трябва да разкрия тази ситуация  в цялата й дълбочина и да очаквам спасение в същата тази вътрешна точка. Ето такава картина ни е нужно да си представим – и тогава можем да бъдем сигурни, че човек стои точно пред духовната стълба нагоре.

От урок по статията от книгата Шамати, 06.09.2010

[#20892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - No Comments→