Въпрос: Как се отнася кабала към идеологията на вегетарианството, основана на нежеланието да се нанася вреда и страдания на живите същества.

Отговор: Хората, които правят такива изявления, изобщо не разбират целта на творението и това как всеки вид в природата действа и съществува заради друг, по-висок вид същества.

Неживата природа съществува, за да се отгледат растенията, растенията – за да се отгледат животните, животните – за да израсне човекът, а човекът – за да изгради Твореца.

Всяко ниво на природата е задължено да поддържа по-високото ниво. И това се извършва по подобен начин, както задачата на земята е да поддържа растенията и да предоставя себе си в тяхно ползване, така и задачата на животното е да бъде използвано от човека. Въпросът е само в това как именно да се използват животните, в каква форма.

И затова са ни дадени закони, които определят как да отглеждаме животните, как да ги колим, как да готвим месото и как да го ядем. Всичко това е описано с всички детайли в законите на кашрута.

Ако ние правилно изпълняваме тези действия, то с тях освещаваме и растенията, и животните, повдигайки ги на нивото на човека, и заедно с него на следващото ниво. Защото човекът живее, за да създаде от себе си Адам (човек), „подобен” (доме) на висшата сила.

Така виждам това, благодарение на знанието на науката кабала и разбирам цялата система. Не принуждавам вегетарианците да ядат месо. Например, жена ми го яде много рядко, но не по идеологическа причина, а просто затова, че кръвта ѝ е от втора група, при която хората не обичат много месо. Тоест, това става по естествен начин.

Но проблемът е в това, че вегетарианците, обикновено воюват за своята идея. Аз още не съм видял нито един спокоен вегетарианец. Би изглеждало обратно, тези, които ядат месо, трябва да бъдат кръвожадни и агресивни. Но те изглеждат по-спокойни, може би защото са сити. А вегетарианците, възможно е от липса на наситеност, обикновено са много раздразнителни и взискателни.

Не разбирам, защо настояват толкова на своето. Нека всеки яде всичките продукти, които ни е предоставила природата. Ние не разбираме, че се намираме в затворената система на природата. И ако меним навиците си в нещо, то с това променяме законите на природата, дори на неживо, растително и животинско нива.

Да допуснем, че сега голяма част от човечеството решат да станат вегетарианци, т.е. да измени отношението си към неживата, растителната и животинската природа. По този начин, ние внасяме в общата система, интегрално свързваща ни заедно, ново отношение, противоположно на изначално даденото ни от природата.

Природата е предполагала, че всяко ниво ще храни и отглежда следващото над него ниво: неживото – растенията, растенията – животните, животните – хората.

Устроени сме така, че именно в такава форма трябва да използваме всички видове храна: сол и вода от неживото ниво, разрешените зеленчуци от растителното ниво и разрешеното месо от животинското ниво, изпълнявайки всички закони за тяхното приготвяне.

Става дума за законите на природата. Аз не просто ям, а изяснявам с това своето отношение към общата природа. Защото трябва да съблюдавам всички правила, които определят какво може да се яде и какво не трябва, и ако може, в каква форма. И ако нещо не трябва да се яде, тогава е възможно то да не се използва в храната, а някак по-различно, например, обработената кожа.

Всичко е изградено така, за да използва човек правилно цялата природа. Ако не прави това, то със своето неправилно отношение към природата внася изопачаване в общата система и променя физическите, химическите и другите закони на природата.

А след това се учудваме, че внезапно е изригнал някакъв вулкан, образувала се е вълна цунами или в Лондон е настъпила необикновена, до 50 градуса горещина. Ние не разбираме, защо изведнъж се случват такива катаклизми, а нали сами сме нарушили равновесието в системата.

От 592-а беседа за нов живот, 02.07.2015

[164543]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве - Няма коментари→

Мнение: През тези сто години, през които Западът загива, се случиха невероятни събития: заглъхнаха две големи и стотици малки войни, старите империи се разпаднаха, разцъфнаха и загинаха мощни тоталитарни идеологии, случиха се няколко глобални депресии.

Но съвременниците ни с прекалено чувствителната си психика са преизпълнени с усещането, че този път Западът няма да може да избегне историческото си поражение.

Днешната криза е присъща не само на Запада. Това е обща криза на човечеството. Няма разумен и ясен проект за бъдещето. Няма цел, заради които да си струва да се живее и умира, всички дружно блуждаят в тъмнината.

Имало е такова предчувствие или увереност – но всички винаги са знаели, че зад хоризонта ни чака нещо повече, отколкото нищо. Очертанията на бъдещето можеха да бъдат различени в настоящето. Пътят към него водел нагоре и е бил павиран от обществените и технически усъвършенствания, изобретения и прогрес.

Някога животът в настоящето задължително е водело към бъдещето, бъдещето е било продължение на действителността, на линията на живота. Но внезапно човечеството загубва интерес към прогресивното развитие и загърбва бъдещето. Как да съхраним света макар и в най-общи лини?

Реплика: Всичко е вярно. Трябва само да се добави, че цел има, но тя не е определена от човека, а от плана на Природата – и точно него трябва да разкрием. Така че, на човечеството му е нужна науката кабала. Ето че  достигнахме до крайната точка от плана на творението!

[163868]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Откъде идва силата на живота, благодарение на която съществуваме – от Земята, от Слънцето?

Отговор: Силата на живота се нарича „светлина“ и излиза отвсякъде, от цялата природа. Ние съществуваме вътре в това поле.

Но понеже сме егоисти и искаме да получаваме само в своя полза, то можем да усвоим от нея едва мъничка искра от живота, минималната сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.

Цялата природа е напълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само мизерна порция, способна да оживи тялото ни за някакво ограничено време.

Докато човек е млад, той е способен да извлича от природата повече жизнени сили. Колкото повече остарява, все повече се уморява и получава все по-малко и по-малко жизнена енергия, докато съвсем не изсъхне.

Въпрос: Всеки човек мечтае да разкрие тайната на вечната младост, защо се изморява той?

Отговор: Защото хората не знаят тази тайна, която дава възможност да живеят вечно. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила на природата, толкова отдаващ и любящ. Тогава ще може да получи голямата енергия на живота.

Тази жизнена енергия е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. И само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си и затова получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота.

Човек сякаш стои край бурна, пълноводна река и загребва от нея с малка чашка енергията за поддържане на своя живот. Докато е млад, все още му се удава нещо да гребне. Но после старее, уморява се и не му стигат силите, за да си гребне от тази жизнена енергия.

Но той сам може да стане подобен на този поток от светлина и да съществува вътре в него. Засега човечеството не е разкрило тази тайна. Това е патент, предназначен за всички, но трябва да го разкрием постепенно. Необходимо ни е да сме готови за него и да сме развити толкова, че да разберем как да се възползваме от него.

Защото за това ни е нужно да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена към получаване, поглъщане, напълване на себе си.

А тук за човека е необходимо да достигне до противоположния подход, за да получи само необходимото за своето тяло и повече да не се тревожи за себе си, а да се грижи единствено за това как да предаде тази голяма жизнена светлина на цялото човечество.

Започвам да мисля не за себе си, а за всички останали и по такъв начин ставам подобен на висшата сила, на светлината на живота. Тогава влизам в нея, като в река и ставам също вечен и съвършен.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161138]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява висшата сила и каква е нейната връзка с природата?

Отговор: Чрез природата можем да разкрием висшата сила, както това е направил някога праотецът Авраам. Писано е, че Авраам е излизал през нощта, гледал е звездите, наблюдавал е заобикалящата го природа и е питал: „Къде е тази висша сила, която е създала целият този свят, която го поддържа и управлява?

Тя се опитва да ми каже нещо чрез всичко, което ме заобикаля, но аз не съм способен да я чуя. Моите уши са затворени и сърцето ми е глухо, аз трябва да ги разтворя, за да започна да чувам и усещам.“

Така Авраам е открил, че главната преграда пред възприятията на човека е неговият егоизъм. Затова е нужно да се повдигнем над егоизма и да започнем да се отнасяме един към друг с любов, както цялата природа. Авраам е видял, че природата се управлява от силата на отдаването и любовта, която се обръща към него чрез всичко наоколо.

Мисля, че нашият стремеж да се върнем обратно към природата се състои не в търсенето на естествена храна или отказ от обезболяващи при раждане, а в искрения стремеж на човека да открие вътрешната сила на природата, Твореца. Само когато сме във връзка с тази сила ние ще почувстваме, че действително се връщаме към природата.

Да се надяваме, че ще успеем да направим това бързо и леко, а няма да тръгнем по дълъг заобиколен път, докато не стигнем до задънена улица и бъдем принудени да се върнем назад от отчаяние.

Трябва да разберем, че не си струва да се отделяме от природата, а заедно с това можем да си изградим добър, удобен живот. Не губим никое от преимуществата на техническия и технологичен прогрес, ако това връщане към природата се съпровожда от сливане с вътрешната част на природата, с Твореца.

Въпрос: Защо е толкова важно да не се отделяме от природата?

Отговор: Защото нарушаваме равновесието и след това ни се налага да заплащаме висока цена за това. Ние се храним със синтетична храна. Възможно е скоро да печатат храната на принтер: и месото, и сладоледа, и виното, и млякото – всички са пълни с химикали.

Човек ще яде и ще мисли, че това е кокошка с ориз, вино, салата, а в действителност всичко това е направено от една и съща изкуствена маса с различни вкусове и ароматни добавки.

Тоест, ако се движим само в посока на изкуствения живот, ние губим своята форма. Не се усъвършенстваме, не ставаме по-добри и богати вътрешно, а се превръщаме в роботи. Скоро и децата ще печатаме на принтер по същия начин.

Затова да се надяваме, че все пак ще се върнем назад към природата, което значи завръщане към вътрешната природа, към висшата сила, включваща всичко в себе си. Това по никакъв начин не противоречи на техническото развитие, а само го привежда в равновесие. По този начин можем да се придържаме към средната линия, както се казва, към златната среда.

От 591-та беседа за новия живот, 30.06.2015

[163176]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Природа - Няма коментари→

Въпрос: В статията на Андрей Курпатов „Смисловият херпес“ авторът споделя своята гледна точка за смисъла на живота: „Не мисля, че смисълът на живота притежава някаква сакрална съкровеност, която не трябва да се огласява напразно. Не, напротив: абсолютно съм уверен, че животът няма какъвто и да е смисъл.“

Отговор: Струва ми се, че авторът на статията се опитва да избяга от въпроса за смисъла на живота и затова го отрича. Той сякаш ни призовава благополучно да изживеем „особеното състояние на белтъчната материя“, наречено „живот“ и това е всичко. Колкото преживее този белтък, толкова и ние ще съществуваме. И нищо повече.

Абсолютно реален поглед върху нашия свят.

Но пробелемът е в това, че с него не е съгласно не само вътрешното усещане на човека, потребността от осъзнаване и постигане на смисъла на живота, а също и общата идея за съществуване на самата материя. Защото именно в тези белтъчни състояния възниква въпросът за смисъла на живота.

Защо се появяват такива въпроси? Ние съществуваме в желания над животинското ниво и именно в тези по-висши желания виждаме най-главното си съществуване. До там, че човек е готов да се раздели с животинското съществуване, ако по някакъв начин се убеди, че освен него няма нищо друго. Тогава за него се губи смисъла дори на животинския живот.

Второ, безусловно природата има смисъл. Не можем да отречем, че тъй като сме част от природата, макар съвсем да не познаваме нито себе си, нито природата, но наблюденията ни говорят за това, че цялата еволюция има огромна вътрешна логическа база, която движи всичко.

Днес и физиците, и химиците са съгласни с това. А религиите нямат нищо общо с това. Говоря само от гледна точка на чистата наука: не можем да отречем, че в природата има план за развитие, съгласно който ние съществуваме в определен процес. Този процес постепенно ни води към възникване на въпроса за следващото състояние. И то постепенно ни се очертава.

Затова, от една страна можем да говорим, че животът няма смисъл. Но тогава трябва да посочим, че правим такъв извод, изхождайки от сегашното си състояние. Не трябва да казваме, че в природата няма смисъл в абсолютен вид, просто сега го разбираме именно така.

Ние не знаем какво ще се случи с всеки един от нас след две минути или с човечеството след два века. Затова аз не бих твърдял без основание, че животът няма смисъл. Трябва просто добре да си го изясним

От ТВ програма „Беседа с Михаел Лайтман“, 27.05.2015

[160579]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Семейството е преди всичко майката. Защото детето пораства в ръцете ѝ, на гърдите ѝ, и това е за него целия живот. То обича мириса ѝ, топлината ѝ. При много народи майката носи постоянно детето със себе си, привързано на гърба или на гърдите ѝ, и така то расте.

Когато човек порасне и вече не се нуждае от родителска грижа, той трябва да излезе в живота, сам да заработва хляба си и да се издържа. И тогава из-под майчиното крило, той преминава към жена си, в собствено семейство, което се получава по естествен начин.

Преди е съществувала много силна връзка между снахата и свекървата. Снахата отивала да живее в дома на мъжа си и неговата майка я обучавала какво обича той и към какво е привикнал. Снахата трябвало да приеме всички традиции от родителския дом на мъжа, привичните му блюда.

Така е прието, кухнята да съответства на вкусовете на мъжа. Жената са нагажда по кулинарните вкусове на мъжа си и трябва да научи от майка му как да приготвя обичайната за него храна.

Тоест, мъжът преминава от майка си, към жена си и добрата жена, доколкото е възможно, създава около него същата атмосфера, за да се почувства той също както в майчиния си дом. Така е устроена природата и ако следваме това правило, то се чувстваме добре.

Мъжът ще цени жена си не за нейната красота, тъй като знаем че тя не е дълговечна, и не заради младостта ѝ, която също бързо отминава. Разбира се, невъзможно е без спорове и караници в семейството, когато двама егоисти живеят заедно. Но ако жената взема пример от свекърва си, тя самата става за него като майка.

Той ще се отнася към жена си като към майка: със същото уважение, почитание, топлина. Това сработва подсъзнателно, благодарение на познатия мирис на домашна храна, по вътрешен инстинкт.

Ако искаме институтът на семейството да продължава да съществува, трябва да обясняваме тези принципи на младите двойки. Снахите трябва да получат възможност да се обучават в дома на свекървите си, за да разберат с какво е свикнал техния жених.

Не е важно, ако той вече много години живее самостоятелно, а не в родителския дом, може дори зад граница. Но до 15г. той е живял там? Значи, жената трябва да бъде заинтересувана да пресъздаде същата атмосфера в своя дом.

По такъв начин мъжът ще се почувства сякаш отново се е оказал в майчиния си дом. И тогава той подсъзнателно ще се отнася към жена си със същото почитание и дори страх, със същото внимание, както към майка си. Той ще поиска в неговия дом да има същите отношения, както в детството му.

Мъжът иска да бъде около майка си! Мислим, че момичетата искат да останат с майка си, но момчетата желаят това не по-малко. Макар да заминават надалеч от дома, но те вземат със себе си този вкус – неповторимият вкус на майчиния дом.

От 521-та беседа за новия живот, 15.02.2015

[158573]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: Днес младите хора възприемат новия материал бързо и в друг обем,  те не четат книги, не чувстват необходимост от книгите, скоростта на промените около хората се е увеличила 50 пъти, възникват нови начини за обработване на информацията.

Децата по друг начин гледат на света. Тяхното възприятие не е последователно, не е текстово. Те виждат картината като цяло и възприемат информацията на принципа на видеоклипа. Нужен им е само общият рисунък.

На принципа на клиповото мислене работи и училището. Учебниците не са книги. Учениците четат един откъс, след седмица – друг, а през това време прочитат още по откъс от други десет учебника. В крайна сметка училището реално предлага клипове.

Но, разбира се, се запазва и определен брой деца с последователен тип на мислене, на които е необходим монотонния и последователен обем на информацията, за да се стигне до някакво заключение. Неслучайно, психолозите наричат хората от стария тип хора на книгата, а от новия – хора на екрана.

Измени се системата за техническо производство. Още преди 50 години колата е имала 500 детайла. И е бил нужен добър специалист, който би намерил детайла и да го замени. Сега вече техниката се изработва от блокове. Ако има счупване в някой от блоковете, целият блок се изважда и бързо се поставя  друг. Затова такава квалификация, както по-рано, вече не е нужна.

Става понижаване на квалификацията. Хората с клипово мислене не могат да направят дълбок логически анализ и не могат да решават достатъчно сложни задачи.

Не е голям процентът на състоятелните и професионално напредналите хора, които обучават децата си без компютри, по класическа музика и на подходящи видове спорт. Тоест те им дават образование по стария начин, който способства за формирането на последователно, а не на клипово мислене. Именно живото общуване дава нещо незаменимо.

Съвет за преподавателите във вузовете: „Не препоръчвайте на студентите си книги, а глава от книга, а още по-добре – параграфи.“ Продавачите в магазините обръщат внимание, че книги по-дебели от 300 страници рядко се купуват и дори не се разглеждат. Хората се насочват към други видове развлечения.

Клиповото мислене е неизбежно следствие от развитието на съвременното общество, то е пътят на развитие на цивилизацията. Но който е тръгнал по тази посока на клипово мислене, от него няма да стане елит. Обществото се разслоява. Така че тези, които позволяват на децата си с часове да седят зад компютрите, не им подготвят най-доброто бъдеще.

Реплика: Изобщо, бъдещето е в проникването вътре в природата, в нейната система на управление, която науката кабала обяснява. Системата на обучение  е близка до традиционната, но задълбочава човека в света на вътрешния анализ, над природата му, извежда го от клиповото мислене. Точно тях кабалистът трябва да овладее, за да съумее накратко да обясни на масите начините, прилагани от кабала, за да се разкрие системата на тяхното ниво.

[158017]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Генетикът Б. Липтън твърди, че изключително за сметка на силата на мисълта човекът е способен да се избави от всякакви болести – насоченото психично въздействие е способно да измени генетичния код на организма.

В продължение на столетия на медиците е добре известен плацебо ефектът: с помощта на вяра в целебната сила на лекарствата човекът изменя протичащите в организма му процеси, включително и на молекулярно ниво, променя своя генетически код.

Това може да се постигне и с помощта на специални диети, въздействие на силен екстрасенс, по пътя на определени физически упражнения. Липтън смята че главното въздействие, способно да промени състоянието на здравето ни, е именно силата на мисълта.

Най-голямата разлика между човека и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да променя тялото си, сам да се изцелява от наследствени и смъртоносни болести чрез психически настройки на организма.

Проблемът е в това, че само единици, които са повярвали във възможността за самоизцеление с мисъл, в действителност вярват това – и затова успяват. Болшинството от хората на подсъзнателно ниво отричат такава възможност.

Тоест, за да успеем да се самоизцелим, трябва да сломим бариерата, установена от подсъзнанието за въздействие на мислите ни на клетъчните процеси и върху генетичния код.

Реплика: Няма нищо по-силно от силата на мисълта. Овладяване на мислите се получава при екстрасенсите, на които това е дадено от природата, или при тези, които придобиват тази възможност чрез тренировка. Но по-леко това се случва в колектив, когато човек отменя себе си, своята психологична бариера и  дава право на останалите да му въздействат.

[158229]

Filed under: Здраве, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Защо живеем на този свят?

Отговор: В детството си, всяко дете пита за това, като се започне от 5-6 години и дотогава, докато започнат проблемите с половото съзряване.

Ние си задаваме тези въпроси защото в нас се намира така нареченото „решимо” – духовният ген, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване, отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо живеем? В какво е смисълът на живота ни?”

Впоследствие, ние забравяме за този въпрос и в препускането в живота си не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване.

Но виждаме, че този въпрос не ни оставя намира дори при всевъзможни житейски ситуации. А в наше време броят на хората, които са изпаднали в отчаяние, които се развеждат, употребяват наркотици, приемат антидепресанти, расте достатъчно бързо, за да видим, че все пак този въпрос е много силен.

Този ген е заложен в нас до такава степен, че в резултат на нашето развитие, на нашата еволюция, ние трябва да достигнем до състояние, в което всички да си зададем въпроса: „За какво да живея? Какъв е смисълът на това? Трябва ли да живея?”

Можем да се запитаме по друг начин: защо природата, щом е толкова съвършена и целенасочена е създала човека с толкова големи възможности и го е оставила без отговор на въпроса: ”Как да изгради животът си? Какво да постигне в живота?”

Ние виждаме каква огромна мъдрост е заложена във всяка клетка, във всеки организъм, във връзката между тях. А колко още не сме разкрили! Но дори от това, което разкриваме с помощта на науката, ние виждаме каква потресаваща мъдрост се крие в целия този най-богат механизъм.

А ние като върхът, като резултата на цялата тази потресаваща система, не виждаме смисъла на своя живот. Как е възможно това? Безусловно има цел в нашето съществуване, но ние още не я знаем и трябва да я разкрием.

Затова този, който си задава въпроса за смисъла на живота, в крайна сметка идва при науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[155154]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала - Няма коментари→

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Filed under: Възпитание на децата, Празници - Няма коментари→