Въпрос: Може ли да се каже, че рано или късно човек разбира, че „Корах“, „проказа“ и всичко друго, за което се говори в Тора, са вътрешни свойства?

Отговор: Едва ли голямото количество хора могат да възприемат това правилно, но индивидуалистите са способни да се преобразуват така.

Обаче с масите това се случва много по-просто, тъй като тях ги променя природата и те дори не чувстват, че се променят. Как живеят обикновено масите? – Днес мисля така, а вчера дори не помня, какво съм мислил.

На индивидуалиста му е много трудно да повдига масите, защото у него има особено отношение към тях, особен егоизъм.

Въпрос: Значи на нас не ни достигат индивидуалисти, които да повдигнат народа?

Отговор: Не. Масите напълно се управляват и изменят в съответствие с тези сили, които се намират в тях. Те не се занимават с изследването на процеса.

В индивидуалистите има предишни, вчерашни, днешни и утрешни състояния, защото в тях е заложена система на вътрешна оценка, анализ на случващото се. Сами по себе си те представляват главната част на общата душа, и поради това, в тях има мисъл, насоченост, съгласуваност с Твореца.

Те се безпокоят за това и са длъжни всичко да погълнат, да абсорбират, да се съгласят със случващия се процес. След като бъде направено, всичко, което те са разбрали, осъзнали, съгласували в себе си със Твореца, именно на основата на състоянието от вчера, днес, утре – всичко това преминава надолу, към масите. От главата в тялото.

А масите не чувстват, че се променят: ние сме такива и това е всичко. В тях няма понятие за вчера, днес, утре, за анализ на своите вътрешни състояния, за еволюционно движение напред.

Те не усещат това, защото се намират на животинско ниво, а животното, както знаем, е просто привързано към времето и състоянието, в което съществува – за него няма проблем.

Кравата, пасяща на ливадата, с нищо не се отличава от оная крава, пасла там преди 500 години. А между човекът, който е живял преди 500 години и днешният човек, все пак има разлика.

Още повече, у хората изчезва усещането за хилядолетното им съществуване – няма го в нас. Миналите събития се намират вътре в нас, но скрити в кръгооборота на душите. Ето защо масите ще възприемат всичко абсолютно естествено, не съпоставяйки го с нищо: „А сега аз мисля така“

Разликата между масите или животното, от главната част на човечеството е, че те се прилепват към настоящия момент и това е всичко. А главната част – човекът, сякаш пътешества по всички оси на времето: него го интересува и палеонтология, и зоология, и биология, и кабала, и бъдещето и всичко останало.

Въпрос: А ако главната част усети, че казаното в Тора се случва в нея, какво ще се стане с масите?

Отговор: Масите получават всичко по естествен начин. У тях изведнъж се появяват съвсем други отношения един с друг: „Да отдавам – защо не? Аз виждам, че е полезно и нужно, значи така трябва да се живее“. Те не работят с егоизма. Тези мисли и усещания просто се вселяват в тяхното сърце и разум, и те ги изпълняват.

Реплика: Щастливи хора…

Отговор: Най-щастливият предмет в света е камъкът – от нищо не се нуждае, лежи си на пътя. А този, който „увеличава знанието – увеличава скръбта“.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 27.05.2015

[167903]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Мнение: Предстои внедряването на браузър, който може да превежда от всеки език на който и да е друг език неусетно, без усилия от страна на ползвателя. Това ще превърне света в глобално село и отново ще се получи Вавилонска кула. Този браузър ще бъде цялостната реализация на идеята за интернет.

Вестниците  се появяват в началото на XVII век,  в средата на XIX век  се появяват масовите вестници, възниква  журналистиката, формира се политическата система, която идва за гласовете на масовия читател.

 В началото на XX век се появява радиото, средство за масова информация, което не изисква грамотност, което  предизвикава формирането на фашистката, комунистическата и комерсиалните империи, реклами и пропаганди. По-нататък идват телевизията и интернет. Всяка нова медия  създава нови обществени отношения.

Цветните революции, религиозният екстремизъм, международното напрежение са  ”новото средновековие“, реакция на твърде бързата еволюция на медиите през последните години. Традиционалистичното съзнание, което се намира все още на стадия на информационното предаване „отгоре надолу“ встъпва в конфликт с публичната медия.

Печатното издание на Гутенберг е довело до религиозни войни, революционен и реакционен терор, прекроило е картата на Европа, заселило е три континента с политически, икономически и религиозни бежанци. Способността да се фокусира върху абстрактни мисли, физиологически е променила мозъка на милиони хора, което е довело до бум в развитието на науката.

Мозъкът при прехода на обществото от книгите към онлайн, губи способността си за концентрация. Децата мислят, че винаги е имало интернет и нямат опит с дългото четене.

По- нататък при нас ще дойдат пространствените медии, поглъщащите медии, предизвиканата реалност, имплантацията на устройства, включване на нервните окончания към мрежата…

Реплика: Всичко се развива само заради реализацията на плана на Природата: единство на цялото човечество във вид на системата на Адам, Единният Човек.

Всички медии, които  внедрява човечеството ще доведат до неизбежната потребност от пълно обединение на всички в един организъм, в „единно сърце“, желание и в „единен разум“. Но това ще се въплъти не в техническите постижения, а във волевият подем над нашия егоизъм по методиката на кабала.

[167142]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Поредица от стъпки се случват в световната икономика, за да се върнат доларите, блуждаещи по света, в САЩ. Рухването на китайския борсов индекс е начин за избавяне от излишната маса от долари. По същия начин е и в Европа.

След това американския индекс ще достигне своя връх. Веднага след изчезването от пазара на всички спекулативни (способни към движение) пари, може да се пристъпи към ликвидиране на дълговия пазар на САЩ.

Нека да направим кратко обобщение:

1. В света започна разглобяване на глобалната финансова система, основана на долара.
2. Всички пари се връщат обратно на местата от където са дошли.
3. Парите, връщащи се в САЩ, ще изчезнат заедно с дълговия пазар.
4. Парите, връщащи се в Япония, ще погасят кредитите.
5. Парите, връщащи се в Европа, ще изчезнат заедно с банките.
6. Дълговия пазар на Европа ще рухне.

Бурята ще започне, когато вследствие на борсовия индекс дълговия пазар ще рухне; тогава златото и среброто ще скочат.

Отговор: За нас, по принцип, не е важно по какъв сценарий ще стане преустройството на света.

Ние трябва да изложим мнението си, за да започнат хората да разбират планът на природата (на Твореца), защо и по какъв начин трябва да го следваме, т.е. не както в миналото да изменяме промишлените и финансовите отношения, а именно изначално да установим нови обществени отношения и връзки, както в едно единно общество, и тогава от тях да построим нови връзки във всички останали сфери на нашите дейности.

Тоест в началото трябва да има изменение на човека, а след това построяване на новото общество. И не трябва да повтаряме грешката на болшевиките, които по насилствено командни методи запращаха хората в обществени бараки и колхози. Виж статията на Баал а-Сулам „Мир“.

[165800]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Коментар: Междувременно, не всички хора разбират, че се намираме в системна криза. Дори и някой да го усети, той си мисли, че кризата скоро ще свърши: „Ще потърпим година-две, ще затегнем коланите и всичко ще си се върне по местата.“

Отговор: Не мисля, че кризата ще свърши скоро, защото на света няма сила, която да контролира нещата със здрава ръка и да ги постави по местата им.

Някога световните лидери бяха Германия и Англия, а по-късно още няколко държави. Дори опозицията между Америка и Русия правеше света по-уравновесен, тъй като двете сили се обуздаваха и ограничаваха една друга. Днес това не съществува.

Америка е изоставила ролята си на световен полицай и виждаме, че света навлиза в непредвидимо състояние. Няма сила, която да задържи световния ред, оказвайки натиск някъде, ограничавайки нещо, правейки възможно нещо друго. Чрез такава сила природата би могла да се намеси и да се запази поне някакъв ред. Днес това не съществува и не може да съществува, защото американското влияние и присъствие на световната сцена, което преди ѝ позволяваше да поддържа и закрепя реда в света, намалява.

Затова светът се влошава до състояние, което е непредсказуемо. Този план е бил предопределен от природата преди няколко хиляди години и е бил изследван в кабалистичните източници. В тях се казва, че накрая целият ислямски свят ще доминира християнския свят. Още повече, виждаме, че това не е военна намеса, а тиха и мирна окупация.

Вече е невъзможно този процес да бъде спрян; невъзможно е да бъде съпоставен прираста на арабското население в Европа с европейското население. Според изчисленията на експертите, след 20-30 години Европа ще бъде изцяло подчинена на исляма.

Светът навлиза в едно напълно окаяно състояние. Ако по-рано някои южноамерикански държави, като Бразилия, очевидно бяха тръгнали по пътя на социализма, то днес те се закопават в такива големи проблеми, които се превръщат в криза. Накрая светът ще стане съвсем еднороден и злото ще се намира навсякъде.

От предаването „Последното поколение“, 19.08.2015

[165797]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в стремително изменящ се свят, в който се случват вълни цунами, земетресения, екологични катастрофи, екстремални жеги, тълпи от бежанци.

Днес Европа е атакувана от стотици хиляди бежанци от Близкия Изток, а утре ще стане земетресение някъде в Индия, и оттам на север, в центъра на континента ще тръгнат тълпи от милиони хора.

Виждаме, че ситуацията може да се измени много бързо. Преди ни се струваше, че преселението на такава маса от хора от място на място изисква много време и сериозно планиране. И изведнъж ставаме свидетели на това как десетки и стотици хиляди хора се надигат, подобно на вълна цунами, устремена от океана към брега.

Нашият свят се променя пред очите ни. Намираме се вътре в мощен поток, който увлича цялото човечество и го спуска все по-ниско, в сравнение с предишното жизнено равнище, но в същото време строи и поражда в него някаква нова степен.

В резултат на това чувстваме как пропадаме в пропаст, и целият ни предишен свят се разрушава – руши се старият живот. Заедно с това се ражда нов живот.

Нужно е да изявим тези две тенденции, породени от нашето време, за да разберем с какви средства да изразим тази драма на века: разрушението и смъртта на стария свят и раждането вътре в него на новият свят.

В природата винаги става така и не може да бъде иначе. Докато предходното поколение не умре, няма да се роди ново поколение. Точно така се сменят годишните времена. Някои виждат в случващото се смърт, но аз виждам нов живот. Хайде да не мислим за това, което е било и умира, а за новото, което се заражда.

Човечеството сега се намира в процес на раждане, излизайки от родовите пътища през най-тясното, което ни притиска от всички страни. Болките ни бутат отзад и отпред и ни подтикват да се движим непрестанно. Свидетели сме на създаването на ново стъпало, на ново състояние на човечеството.

В историята е имало много такива критични, трудни периоди, наистина периоди на раждане. Затова аз гледам в бъдещето с надежда и радост, независимо от това, че е много тежко. Новият свят няма да се роди, докато не умре половината от стария. Ние виждаме, че се разрушава неживата природа, изчезват много видове растения, животни, умират хора.

Не е ясно какво още ще се случи с нас в условията на резки климатични изменения и катастрофи. Но това дава възможност за раждане на нов вид живот.

Излизаме от предната епоха, от предното поколение, от цялата измината човешка история и се раждаме в нов свят. И затова усещаме натиск, родилни мъки, губим цялото натрупано знание, вкус, култура, образование, традиции. Даже науката ще се обнови. Човек сякаш ще се роди отново, цялото естество ще се измени.

Любовта, съпружеската връзка и отношенията между родители и деца – всичко ще се измени до неузнаваемост. Не знаем към какъв свят вървим, но можем да се досетим и да прогнозираме какъв ще бъде, какво ще е бъдещото семейство, ще искаме ли да имаме деца, ще останат ли децата у дома или ще живеем по съвсем различен начин?

Как ще възприемаме света, каква ще е ситуацията в обществото, каква ще е културата, образованието, системата на отношенията, еталоните за красота, какви ще са песните? Всичко преживява истинска революция.

Още е невъзможно да се опише точно картината на бъдещия свят, но можем да не се съмняваме, че светът съвършено ще се измени и не е в нашите сили да спрем този процес.

Промяната произтича от природата и ни увлича в себе си, без да иска нашето съгласие. Новият свят просто е длъжен да се роди. Така че дайте да помогнем на самите себе си да се родим в новия свят – да положим усилия, за да излезем навън!

Из ТВ програмата „Да узнаем за себе си”, 18.09.2015

[166934]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма „Нов живот“ № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение - Няма коментари→

Мнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кой е кабалистът? Какво толкова вижда, което не виждаме, какво чувства, което не чувстваме? Обладава ли свръх сила? Как човек става кабалист? Разкрийте ни всичките тайни, с които e обвита кабала.

Отговор: Кабалистът, това е учен, само че не обикновен. Той изследва света и иска да постигнe корените на всичко случващо се, за да разбере, защо всичко е така подредено, откъде идва и накъде върви. Това е човек, в който има вътрешна потребност да постигне света, в който живее и да разбере какво този свят очаква от него.

Това е човек, който се ражда с въпрос, пламтящ в него и не му даващ спокойствие: ‘’За какво ни е даден този живот? В какво е неговият смисъл? За какво съм се родил? Днес този въпрос вълнува страшно много хора, но в миналото от него са се интересували само избрани хора.

Първият кабалист е бил ‘’първият човек’’, Адам, живял преди 5775 години. Адам разкрил тази тайна на живота и написал за нея книга. Разбира се, хора са живяли и дълго преди него. Но Адам се счита за първият човек, защото той разкрил вътрешната същност на природата и скритата сила, стояща зад всички външни частни сили, проявяващи се пред нас.

Живеем в такава реалност, част от която се проявява нагледно, а другата част е скрита. Всеки път разкриваме още някаква част на реалността и така напредваме. Но има такава реалност, която винаги остава скрита за нас, ако не променим себе си.

Скритата реалност е неуловима за нашите органи на възприятието. Ние сме ограничени с петте си сетива: със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, но реалността е доста по-широка от тях. На нас нищо не ни е известно за това, което не влиза в диапазона на нашите органи за възприятие.

Способни сме само малко да го разширим: да усилваме зрението с микроскопи и телескопи, слуха с радари и локатори, изобретяваме всевъзможни прибори и сензори. Но всъщност, това е малка добавка към нашите природни сетивни органи, за да виждат очите по-далече, а ушите да чуват по-добре.

Всъщност, въобще не се досещаме, какви още органи на възприятие не ни достигат. Светът е доста по-богат и разнообразен, но ние нищо не знаем за него. Има някакви други висши измерения, по-обширни, отколкото обикновената земна реалност, които биха могли да ни се разкрият, но ние не сме в състояние да ги открием.

Развитието на науката довежда човека до такова състояние, когато той чувства, че трябва да има още нещо зад границата на нашият свят. Но къде е тази врата, през която можем да излезем от своята природа и да влезем в такива измерения, които сега не знаем и не усещаме?

Да речем, че всички хора са слепи. По някакъв начин бихме се справили без зрение и бихме се уредили в този свят, дори не подозирайки, че то не ни достига. И точно по същия начин не подозираме, че не ни достига много важен сетивен орган, усещането на обща висша сила, която организира и управлява всичко.

Не усещаме тази сила и своята връзка с нея, тя е скрита от нас, все едно въобще не съществува. Но всъщност, просто не ни достига развитие, позволяващо ни да я познаем и постигнем.

Следва продължение…

От програмата по радио 103FM, 16.08.2015

[165302]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Творецът е висшият общ закон на природата. В Тора се описва как Мойсей вика, обръщайки се към Твореца, но няма към кого да се обърне – това се нарича „глас в пустинята“.

Обикновено, ние просто предаваме вътрешните си представи, впечатления и взаимоотношения на Твореца точно така както, да допуснем, своето раздразнение на лошо работещия компютър.

Но всъщност, висшата сила е неизменният закон на природата. Така е и казано: „Дал е закон и не се изменя“. Затова няма към кого да се обърнем, освен към себе си!

Съществува неизменима програма вътре в която се намираме и в която трябва да работим. В противен случай ще се борим, докато не стигнем до осъзнаването как да продължим напред.

Нищо няма да се промени към по-добро, ако не работим над себе си, за да достигнем до добра връзка с другите, с всички! Няма да ни помогнат нито добрите отношения в семейството, нито дори в народа ни. Егоистичните съюзи тук няма да помогнат, те трябва да бъдат напълно алтруистични.

Трябва да действаме извън себе си, извън всякакви егоистични сметки, поддържайки с всички само алтруистична връзка.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163644]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Имам усещането, че според степента на техническия прогрес човечеството се е отделило от природата и това го е извадило от равновесие. Ако се върнем обратно към природата, към естествения, здравословен начин на живот, ще ни донесе ли това радост и щастие?

Отговор: За да направим нашия живот щастлив, е необходимо да променим много неща в него. Опитваме се да построим нещо ново в стария свят и носим със себе си старите методи в новия свят.

Не е възможно да се построи град с двадесетмилионно население в същата форма, както това е било в миналото. Би се получило огромно село с диаметър две хиляди километра, което е нереално да се осъществи. За това ще са необходими голямо количество улици, което ще е съвсем нерационално.

Струва си да помислим как да съчетаем ергономичният подход, който е подходящ за човешкото тяло, с всички наши съвременни технологии и изисквания за човека от 21 век. Вече не можем да живеем както някога в натурално стопанство и сами да си печем хляб в печката.

Но все пак, необходимо е да помислим, по какви пътища можем да се върнем обратно към природата – това е много важен, своевременен въпрос. И се надявам, че това завръщане към природата няма да се ограничи само в материалните неща, като природна медицина и органични продукти, а ще докосне също душата на човека.

Човекът трябва да почувства, че е задължен да се върне към природата и да се съедини с нея, тъй като е неразделна част от нея. Затова трябва, на добра воля, да се подчинява на природните сили и на нейните закони.

На нашето тяло трябва да дадем да съществува в най-правилна и свободна форма, доколкото това е възможно. И за това, безусловно, има всички възможности, въпреки многомилиардното население на Земята. Необходимо е да се даде възможност на всеки човек да бъде, колкото се може по-близо до природата, при всичките съвременни удобства, от които не искаме да се отказваме.

Това е проблем, който предстои да се реши. Защото, колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова повече страдаме. Отначало ни се струва, че правим по-добро за себе си, по-удобно и всичко може да получим с едно натискане на бутона.

Но след това, внезапно откриваме, че произведеното с помощта на бутона, ни носи повече вреда, отколкото онова, което някога сме правили с ръцете си, и тук е необходим разумният баланс.

Но основното е, възврата към природата да ни привлече към нейния вътрешен слой и ние да усетим, че явявайки се хора, трябва да намерим вътрешната сила на природата и да се присъединим към нея, не само с тялото, но и с душата си.

Ще ни се разкрият силите, скрити в природата и ще започнем да разбираме нейния вътрешен език, това е езикът на Твореца – висшата сила, затворена в природата и управляваща с нея всичко, включително и нас с вас.

Неживата, растителната и животинска природа, и човешкото тяло, което също се отнася към това ниво, ще послужат като преходна сила, която ще ни „сватоса“ с по-вътрешната, висша сила, скрита в природата, с програмата на творението.

Тогава ще започнем да усещаме в природата връзката си с Твореца в камъните, в растенията, в животните, вътре в своето тяло и по-дълбоко ще започнем да разбираме Неговия език, да чуваме как висшата сила говори с нас. Така, връщайки се обратно към природата, ще започнем да разкриваме своя истински живот – толкова вечен, колкото природата и толкова висш, колкото Твореца.

От 591-та беседа за нов живот, 30.06.2015

[163091]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве - Няма коментари→