Entries in the 'Природа' Category

Докато висшият не се е обърнал с гръб към нас

Успехът в тези дни зависи от нашето изпълнение на програмата на природата. А природата се стреми да ни доведе до съединение и днес вече реално ни демонстрира това от своя страна, от страна на висшата сила. Тази сила се приближава към нас, за да я разкрием, но ние я усещаме като зло.

Висшият ти разкрива долната си част, АХАП, за да ти даде възможност да се прилепиш към него. Той се разкрива като форма на отдаване – но ти го възприемаш като тъмнина, объркване, безсилие. И сега трябва независимо от това да се присъединиш към Него.

Ние представляваме две съседни степени: висша и нисша. И сега висшата степен АХАП де-Бина – тоест Елохим, Творецът ни се разкрива в най-ниската степен. Трябва да приложим усилия, за да го възприемем с разбиране. Такава е природата и нищо не можеш да направиш против нея – тя ни се разкрива, показва ни се, че сме длъжни да се съединим.

АХАП на висшия иска това от нас, разкривайки ни желателната форма, която трябва да приемем – и тогава ще се чувстваме добре. А иначе Той ще ни свети, но Неговото светене ще бъде тъмнинан за нас, тоест не светлина (ор), а нощ (орта). И ще получаваме Неговото въздействие, докато не ни стане съвсем зле и под натиска на това зло ще ни се наложи да се изменим, да се съгласим с Неговата власт.

Това, което наричаме криза, в действителност не е криза, а разкриване на следващата висша степен, на която трябва да се изкачим. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече ще облегчим за себе си целия процес, който така или иначе ще трябва да изминем, по добра воля, или по принуда.

Затова отиваме при хората и се опитваме да обясням това на всички. И колкото повече хора узнаят за това, дори без да се вслушват и разбират много, но ако тази информация по някакъв начин проникне в масите, тя започва да влияе. Тъй като масовото мнение притежава особена сила, защото се опира на много хора и на народа и затова хората изведнъж започват да чувстват това и да го разбират.

Те ще започнат да действат на страната на обединението, дори без да знаят защо им е дошло такова желание. Тъй като, ако мнението се разпространява сред масите, то е достатъчно и половин дума, за да разберат всички, че си струва да се обединим и че е толкова хубаво.

Това състояние се нарича разкриване на Твореца от творенията, който е готов вече открито да влезе с нас в контакт на най-първата степен. Затова тази степен разкрива за нас своята долна част. АХАП-а. А ние наричаме това криза, т.е. несъответствие, дисбаланс, недостатък на връзка, на хармония, на хомеостатза – между нисшия и висшия.

Трябва да се сравняваме с Него по свойства, тъй като във всяко място действа закон, задължаващ ни да съответстваме на висшето управление. Ако не му съответстваме, ще ни бъде зле, а ако започнем да му съответстваме – ще ни бъде добре. А висшият не се изменя, Той само се старае все по-ясно да ни покаже свойствата си – своя АХАП, към който трябва да се прилепим.

И ако не го направим в текущото състояние, то неговият АХАП действа по готова програма и все повече се разкрива – още и още малко. Сякаш ни обръща гръб все повече и повече, докато идващата от него тъмнина не стане съвсем непоносима за нас. И тогава ще ни се наложи да направим нещо със себе си, под въздействието на удари и големи страдания.

А висшият винаги се разкрива в по-висока форма – т.е. под формата на идеи и ни дава възможност за сметка на това да се развиваме. Той не ни се разкрива като недостиг на препитание и безопасност, а основно като недостиг на разбиране, лутаница, неспособност да управляваме. Тъй като Той се стреми преди всичко да развие в тебе степента „човек“ – иска ти да разбереш, да се съгласиш и да започнеш да променяш себе си и обкръжението – да преустройваш своята степен, т.е. целият свят – в съотвествие с Него.

А ако не го направиш, Той се обръща още малко, тъй като в Него то работи като механичен двигател, което се нарича „в своето време“ (беито), точно като по часовник. Той все повече и повече показва своя АХАП, така че в крайна сметка ще ти се наложи да реагираш. Затова не си струва да чакаме!

Може да се каже, че тук вече имаме работа с практическата кабала.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.09.2011

[53701]

От вертикала на властта към кръглия свят

Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Как да се изравнят боксьорът и зубрачът?

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Да се учим на поръчителство от природата

Всеобщата затворена система, която се разкрива днес в света, ни принуждава да стигнем до пълно взаимно разбиране и взаимодействие.

И затова днешните егоистични закони, които се опитваме да въведем в света, вече не действат. Затова не можем да намерим изход от кризата, макар че тя продължава вече много години, – нито в икономиката, нито в екологията, нито във възпитанието, в културата, в науката, в образованието, в семейството, в отношенията помежду ни и със света, въобще в нищо.

И затова кризта е всеобща и глобална, понеже тя е проникнала във всички човешки отношения, всичко, което човек прави в този свят. Тя поставя под заплаха цялото човешко общество.

Така, със силови методи природата ни въздейства, а ние трябва да се учим от нея и да стигнем до подобие с нея, тъй като това е именно условието, при което се чувстваме комфортно.

Ако се намирам в правилно взаимоотношение с обкръжаващата ме среда, в равновесие с всички всевъзможни външни и вътрешни условия (температура, налягане и прочие), във вътрешна и външна хомеостаза, то при това се чувствам добре.

А днес природата ни предявява такива външни условия, че ако бъда в равновесие с обкръжаващите ме общество и самата природа, с екологията, то тогава ще ми бъде добре. А, ако ли не – ще ми бъде лошо.

Днес, несъответствието ни с природата стигна вече до такова състояние, че с никакви наши способи и минали методи не можем да направим нищо. Никакви минали методики не действат: нито политически, нито икономически, нито силови – нищо! Виждаме това в течение на много години. И затова просто трябва да се учим от природата.

Затова ние не предлагаме никаква своя теория. По принцип, взаимното поръчителство се явява най-древната методика, която кабала е разкрила преди много хиляди години, просто не е предлагала това на хората досега, доколкото е чакала именно това състояние, когато човечеството ни ще се затвори помежду си в единно цяло, в единна система.

А законите на единната система са такива, че е необходимо да достигнем до всеобщо сътрудничество, – от това няма къде да избягаш. И затова просто трябва да го обясним на хората, на огромната маса по примера на учените, политиците, социолозите, които говорят за това. И постепенно тези учени, разбиращи природата на човека, природата на обществото, сама по себе си вътрешната природа, ще просветят днешните хора, че друг изход няма.

От друга страна, всички наши опити все пак нещо да променим със стари методи, довеждат до по-големи страдания, които ни убеждават, че те не действат.

В крайна сметка ще остане само този метод – взаимното поръчителство. Просто искаме да го достигнем бързо, с минимум загуби. И затова организирахме неполитическото движение ”Взаимно поръчителство”. По принцип, това е възпитателна, научно-просветителска организация, която никого насила не организира и не убеждава. Тя ти дава в ръцете инструментите, за да видиш сам, в какъв свят живееш.

Защото проблемът, който за пръв път възниква в човечеството се заключава в това, че трябва съзнателно да влезем в правилни взаимоотношения помежду си и с обкръжаващия свят. Съзнателно! И затова тук няма да помогнат никакви силови методи, убеждения или пропаганда. Тук е необходимо именно да се отворят очите на човек, за да види къде се намира той.

И само тогава, когато той сам се убеждава, изучава и разкрива това, става рационален, правилен член на това съобщество и разбира как да действа. Само от своето разбиране и осъзнаване!

[51593]

Опасните намерения на неудачниците

Мнение: Както историята сочи, единственият път за премахване на капиталистическата система се явява войната и по оценки на експертите тя ще започне по-скоро рано, отколкото късно.

Топ-съветникът на Обама, Нобеловият лауреат и икономист Пол Кругман, първи заговори за тоталната Световна война, за защита на американската и западната икономика, казвайки: ”От икономическа гледна точка Втората световна война беше взрив, финансиран от дефицита на държавните разходи, който не би бил иначе утвърден.

По време на войната, правителството е заело сумата, еквивалентът на която днес е 30 трилиона долара и този спад може да бъде преодолян. За това е необходимо ясно мислене и политическа воля”.

Към Кругман и неговите мисли за войната се присъедини и икономическият аналитик на CNBC М.Фабер предупреждавайки за връзката на глобалното претоварване и войната.

За това, колко близо е войната, може да се съди по думите на посланика на Русия в НАТО Д.Рогозин, че ако САЩ и Западът планират военна кампания в Сирия за сваляне на режима на Асад, с цел нападение на Иран, нещо което нито Москва, нито Пекин не ще позволят, то тази кампания разбира се би започнала Третата световна война.

Реплика: По този начин и кабала говори, че от безизходица, светът ще премине към война. Но ако се покаже възможността за друг път, който природата предлага, а именно обединение между нас и нея, то човечеството ще може да премине към окончателната си съвършена форма и без война.

Кабала показва, че вторият начин е реален и е по силите ни да го реализираме, всичко зависи само от обяснението по какъв начин да се действа, за да се преодолее този подем на следващото стъпало от нашата еволюция, а имено подобието на интегралната, глобална природа.

[51415]

Без съпротивление

Въпрос: Как да се обясни на хората ползата от обединението? Какво ще им даде то?

Отговор: Благодарение на обединението достигаш до равновесие с Природата и тогава няма да изпиташ недостиг от нищо.

Проблемът ни е в това, че всяко дело изисква от нас усилия, енергия. Но ако пребиваваш в равновесие с Природата, в съгласие с нея, то почти няма да прилагаш старание. Ти ще действаш като вечния двигател, на практика без гориво, без усилия, без съпротивление.

Днес всички твои действия са предизвикани от това, че си противоположен на Природата. Но представи си обратната ситуация: където и да отидеш, веднага всички са готови да ти помогнат изцяло, и ти на тях. Всичко става неизмеримо по-лесно, губиш неизмеримо по-малко енергия, материал и време, имаш неизмеримо по-малко проблеми. И така е във всичко.

Равновесието снема напрежението: ти встъпваш в такава връзка, която обезпечава свободното движение един към друг. Това се отнася до производството на каквото и да е и към всичко, което извличаш от Природата. Навсякъде възниква изобилие, защото във всеки елемент ни се разкрива вътрешната светлина, допълнителната енергия.

Навремето разузнавачите, изпратени по земите на Израел, след четиридесет години скитане из пустинята, разказвали за нейните огромни плодове. Именно това са имали те в предвид. Да, тежко е това, но друг изход няма. Aко искаш да добиеш блага за цялото общество, необходимо е да отмениш, да ликвидираш противоположността ни с Природата.

От урок по книга „Зоар”, 12.08.2011

[51082]

Перспективите са в зависимост от желанията!

Въпрос: Как оценявате перспективите на случващото се на борсите по света?

Отговор: Явно въпросът не е към мен, тъй като аз не съм икономист. Мога да кажа само, че светът започва да се уморява от случващото се и е лош признак това, че недобри предчувствия обземат много хора. Тенденцията на настроението върви надолу. Оптимистите намаляват, във възможностите на политиците никой вече не вярва, доверието към тях е изчерпано, няма очакване за нормализиране, има постоянни заплахи от нови банкрути.

Както пише в The Washington Post Е.Клайн, никой не знае, откъде ще дойде оздравяването на икономиката, по-сигурно е да се каже откъде оздравяването няма да дойде – нито от САЩ, нито от Европа, нито от Япония, нито от Китай – тяхната икономика е прегряла и властите мечтаят само за ”меко приземяване”, т.е. страхуват се от банкрути и народни вълнения.

Засега усещането, че сме се изтормозили от кризата е временно – природата ще ни доведе до разбиране, до подобие с нея. Ние трябва да станем едно цяло помежду си и с обкръжението. А между хората това се постига само при изпълняване на условията за взаимно поръчителство, за добра връзка и отношение към природата, както към себе си. В такъв случай светът ще достигне до хармония, равновесие и това ще се възцари между нас.

[50755]

Модели за посткризисно развитие

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (П. Раймонди, икономист): Главният проблем в текущата криза е в представата, че финансиите са способни да създават реални стойности.

Финансиите играят роля в кредитната система, обезпечаваща превръщането на научните открития в нови технологии. Следващата криза е ужасна комбинация от финансова и парична криза.

Реплика: Следващата криза е криза на обществото, което не е съгласно със сегашните обществено-икономически връзки и намиращо се в противоречие със задължаващата ни природа, с еволюционното развитие, с новите алтруистични връзки.

[50480]

Кризата – това е преход от локалното към глобалното

Мнение: (Я. Яскевич, PhD, проф., дир. НИИ БГЕУ): Кризата е преходен етап от локалното към глобалното, от националното към световното, понеже възниква проблема за радикално преразглеждане на ценностната система, на убежденията. Глобалната финансово-икономическа криза се явява криза на системата от духовни ценности в угода на материалните.

Необходимо е ценностно-революционно преосмисляне на съвременното устройство на света, отказ от егоистичния стремеж и силовото отношение към човека, природата, обществото, за неговото оцеляване е необходимо обновление на нравствените ориентири и духовните ценности. Световната икономическа криза следва да се откаже от откровения егоизъм на развитите страни в името на разрешаването на собствените стратегически проблеми като преразгледа приоритетите на свободния пазар.

Необходим е преход към постнационално общество, в извън националната, всеобща политическа култура, над всички различия и в намирането на национални държави от космополитически характер.

Като особен социален статут, имено науката по най-добър начин обезпечава подобаващото, отговарящо човешко поведение, което се явява предмет на анализ на социалната етика. Науката се явява подобаваща ценност на човешката култура, задаваща хуманистичен вектор на нейното развитие, на съединението на идеалите на доброто, безкомпромисността, сътрудничеството и възвишените помисли.

[50271]

Настана време да допишем историята си

До този момент човечеството не пишеше историята, а по-скоро се вписваше в нея. Днес обаче, на новия етап от развитие, ще допишем историята си сами. За пръв път ни се предоставя тази възможност след дългите хилядолетия детство.

В продължение на цялата история човек се е развивал под диктовката на егоизма, а неговият постоянен ръст автоматично ни е принуждавал да търсим средства и способи за удовлетворяването на собствените ни желания. Така природата е направлявала нашето движение, практически лишавайки ни от свобода на волята. Не човек се е променял съзнателно, а природата го е променяла, съгласно програмата си.

От наша гледна точка това изглежда така: по-рано по необходимост сме променяли обкръжаващата ни среда в пълно съответствие с изискванията си, а сега настана време, когато човек ще се променя в пълно съответствие с природата. С това учение вече започват да се съгласяват.

По принцип, какво представлява по себе си ”природата”, която толкова дълго и безуспешно се опитвахме да покорим?

Когато майката излиза от детската стая, оставяйки малкото дете да играе с играчките си, чувства ли се то свободно? Да. Чудесно прекарва времето си, дори не разбирайки, че се намира под надзора ù, под нейния остър и грижлив поглед. Свободно е в усещанията си.

Точно така е скрита от нас и ”природата,” т.е. системата на управление, в която се намираме. Тя поражда у нас усещане за свобода, макар че в крайна сметка тази свобода я няма. Нейната илюзия е била планирана от еволюцията специално за това, за да се развиваме свободно в егоизма си, ползвайки и следвайки желанията му, доколкото ни е позволявала нашата природа, свойства и възможности.

И смятахме, че това е хубаво, че така можем и сме длъжни да се развиваме. Сменяха се обществени отношения, технологии, през цялото време преобразувахме по нещо, бягахме някъде, действайки по волята на естеството, т.е. от нарастващите ни егоистични желания. При което се стремяхме все повече и повече към по-голяма власт над природата. Помните Мичурин: ”Да вземем от нея всичко – това е нашата задача…” Човекът не се замисляше над това което прави, а просто действаше, защото така му харесваше.

Ако природата ни зададе определени желания, то ще работим само в техните рамки. Няма да ни се налага да излизаме извън границите им. Храна, секс, семейство, знания, слава, пари, власт – комбинацията от тези желания я има у всеки и съобразно с нея, всеки ги реализира. Природата ни движи малко помалко, отвътре, ”отзад”. Поривите, които пробужда у нас, в съчетание с обкръжаващите ни условия, определят всичко.

Фактически, аз представлявам по себе си един механизъм. Пред мен възникват желания, струпват се определени обстоятелства, ограничен съм от физически, умствени, нравствени и прочие способности, а също така и нормите на обкръжаващото общество и общите закони на глобалната природа. В резултат на всичко само се опитвам максимално да реализирам желанията си в обстановка, която ми е зададена. Ето, излиза, че съм изпълнителен механизъм и нищо повече. Желанията са зададени, условията също – всичко това ме тласка към самореализация.

Такъв е бил пътят ни: грешките на човека, добрите му и лоши постъпки, всички те са били необходими и неизбежни на предишния стадий на развитие до наши дни. Не по свое желание е получавал вродени свойства и не по своя воля е попадал в една или друга среда.

И въпреки това не се е сещал, че всичко е предопределено. Като детето, което играе и се чувства свободно в отсъствието на майката, която просто е изчезнала от полезрението му.

От беседа за новата книга, 18.07.2011

[50176]