Между хората съществува далеч по-тясна и взаимообвързваща връзка отколкото тази, която ни се вижда или която, при цялото наше желание, можем да разкрием. От гледна точка на природата тя представлява  единен организъм, който постепенно ни се разкрива.

Излиза, че цялата природа е единна. Тя е започнала да се развива от точка, в резултат на Големия взрив, и макар че се разделя в нашите представи на много различни части: нежива, растителна, животинска, човешка, на физически, химически, биологични, етични, морални и други закони, ние не виждаме всичко това заедно. Не виждаме как всичко си взаимодейства и е взаимосвързано, как моите мисли и чувства влияят на взрива на звездите или взрива на звездите влияе, да допуснем, на растенията в моята градина. Не виждаме всичко, но това не означава, че го няма.

Природата е глобална! И това, че днес все повече разкриваме нейната глобалност – това просто ние го разкриваме. Всъщност, всичко съществува в нея и се разкрива според степента на нашето развитие. Тъй като онова, което разкривам днес, а не съм могъл да разкрия вчера, става поради това, че съм се развил днес малко повече и затова съм го разкрил, а не защото в природата се появяват някакви нови функции, които по-рано не са съществували. То се появява в мен, защото аз се развивам.

Аз съм най-активният развиващ се елемент на природата. Развивам се като човек все повече, по-бързо, от всичко останало – в своите знания, в постиженията, усещанията, във всичко. И когато се развивам, започвам да виждам по – далеч, по – високо, по -дълбоко.

Нима Америка не е съществувала до момента, когато са я открили? Съществувала е! Или не са съществували някакви звезди, галактики, които не сме видели вчера, а днес виждаме? Съществували са! Всичко съществува, само че не сме го наблюдавали, защото не сме били достатъчно развити за това.

Започваме да разкриваме, че всички сме взаимосвързани на такива нива, които не усещаме. Тоест, не усещам тези взаимовръзки тактилно, зрително, чрез звук и аромат, но те съществуват извън моите усещания: в някакви мисли, в системите за връзка между нас.  И аз – правейки, мислейки, преживявайки нещо, влияя на теб.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56672]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестника ”Народ”: Да вземем за пример Земното кълбо. В течение на периоди на страшни схватки на две сили, заключени в Земното кълбо – позитивна и негативна – охлаждащата сила победила силата на слабия пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там. Но не утихнала борбата на силите и по някое време отново взела връх силата на слабия пламък.

И отново започнал период на битки, докато, в крайна сметка, охлаждащата сила отново не победила силата на огъня. И повторно охладила твърдата и студена обвивка около Земното кълбо. Но този път тя била по-дебела и устойчива на изригването на течности от недрата на кълбото и силите й били достатъчни за дълго време.

И все пак, в края на краищата, течностите отново придобили сила и изригнали от недрата на кълбото и разбили обвивката на парчета и отново се разрушило всичко и кълбото станало течно. Така се сменяли един след друг периодите.

И всеки път, когато охлаждащата сила удържала върха, извоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато в края на краищата, позитивните сили удържали върха над негативните и достигнали до пълна хармония: течностите заели мястото си в дълбините на земята, а студената обвивка намерила около тях окончателната си дебелина – и тогава от нея станало възможно образуването на органичния живот.

Тези противоположни сили могат да се наблюдават на всички нива на природата. И главното е, че посредством войните между тях, са достигнали до равновесие. В това е цялата работа. Където и да се срещнат тези сили, те се сражават една с друга. Но само отвън изглежда като борба, а вътре е помирение.

Помирявайки се, те всеки път създават по-развити форми. Отначало, по пътя на противоборството, тези сили се свързват една с друга и произвеждат атоми, молекули, съединения, всевъзможни видове нежива материя във Вселената. Затова тези две сили, позитивната и негативната, се обединяват вече за създаване на живот, започвайки от примитивното ниво до висшето. По такъв начин, тяхната война съвсем не е война, а връзка. Но можем да я разгледаме единствено в рамките на тази дълбочина, до която прониква погледът ни.

И затова днес можем да потънем в противопоставянето на тези сили, действащи в човешкото общество и да разпалим война по света. Обаче има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани, в крайна сметка, да се помирят помежду си. И този път нека да направим това предварително, да не се обременяваме с кръвопролития, които в крайна сметка ще ни покажат самото място на обединение. Можем да направим всичко това своевременно.

Обаче тук няма да помогнат преразпределението на парите и ресурсите от богатите към бедните. Справедливото разпределение за всеки е справедливо по своему и затова води към война и силово съперничество. Така че хайде да разберем какъв ще бъде следващият етап от развитието, каква форма ще приеме общото ни единство. Създавайки го предварително, сега вече ще избегнем войната, която пламти на пътя. Ще ”прескочим” над нея, за да се окажем веднага на добър етап на единението.

От урока по вестника ”Народ”, 20.09.2011

[55196]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие често се усмихвате на това, че човечеството е захвърлило космическите си програми. Но не се ли проявява в покоряването на космоса нашият разум и желанието да се постигне света и действията на Твореца?

Отговор: Творецът не се намира в космоса, не се крие зад мъглявините, стремежът към него се случва вътре в човека, а не вън от нас, в пространството на мъртвата вселена. По времето, когато бях студент, в ”Литературен вестник” (1967, №15) беше отпечатан диспут на великият физик Макс Борн с академика А. Благонравов ”Фатализъм или предвиждане?”- за необходимостта или ненужността от космическите изследвания и полети.

Макс Борн излезе за нравствено-етическото развитие на човека, т.е. вътре в себе си. Говореше, че е уверен в освобождаването на човечеството от властта на техниката, че човек ще престане да се гордее с всемогъществото си и ще се обърне към действително стойностните неща – към света, към човешката любов, към удовлетвореността от съдбата си, към голямото изкуство и настоящата наука.

Аз мисля, че той имаше предвид ”науката за себе си”, защото човекът е венецът и най-сложното устройство на света, в неговото изследване можем да постигнем цялата Вселена.

Макс Борн каза тогава, че макар космическите полети да се явяват триумф на човешката мисъл, то заедно с това, те се явяват следствие от трагичното поражение на разсъдъка ни. Защото, ако смисълът на нашия живот в духовното развитие на човека е като продължение на веригата на еволюцията, то трябва да се издигнем не в космоса, а към морално-етическите ценности!

Отговорът на А. Благонравов бе в това, че харчовете за космоса донасят на човечеството технически блага. Може да се каже, че и А. Благонравов, разбира се, не е бил против развитието на човека, но работата е в това, че това са две взаимноизключващи се направления  и трябва да се избере всичко това, което се определя от еволюционното ни развитие, в съгласие с Природата.

[55806]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кризата показа безпомощността на държавите и отсъствието на възможност за управление в световен мащаб. Тя сформира ново, глобално, планетарно мислене на световното съобщество. Следва да осъзнаем, че произтичащите изменения се явяват действие на основния закон за развитие на човешката цивилизация – Законът за глобализацията.

Глобализацията, като закон за развитие на човечеството, се проявява в обществото в наше време, но в природата този закон се явява основен и постоянно действащ.

Необходимо е да се обучаваме на закона за глобализация, защото само правилното му използване ни позволява да решим всички наши проблеми. Не можем да вървим против глобализацията, но изучавайки я, ние се преустройваме и ще успеем да извлечем от нея максимум полза.

[55377]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората, че законът за взаимното поръчителство, така да се каже е ”спуснат отгоре”?

Отговор: Не е отгоре. Той произлиза от Природата. Ние буквално се намираме в балон, където действа един закон, законът на взаимността, поръчителството, обединението. Наречи го глобален, интегрален, универсален, всеобщ. Този факт вече се признава от всички. Значи, всяко действие трябва да съобразяваме съответно с този закон.

В центъра на нашия балон се намира правителството, то е обкръжено от народа, народът е обкръжен от човечеството, а цялата тази система е обхваната от Природата. Как мислиш, какво ще стане, ако правителството и народът не действат съобразно с Природата? Самите те ще се окажат в още по-голямо противопоставяне с нея, толкова силно, че Природата ще започне да прилага твърди външни въздействия. Защото отвън еврейският народ е обкръжен от народите на света и в частност от най-близките наши съседи.

Сега разбери, какви последствия ще предизвикаме, ако не поставим обединението на челно място. Веднъж вече се върнахме в земята на Израел, защото преди всичко трябва да се сплотим като народ. Такова е условието, което не зависи от нас. Ако не направим това, ще ни дадат определен срок, за да извлечем поука от бедите и все пак ще изпълним предназначението си. Но в крайна сметка времето започва да работи против нас.

Така че друг изход няма, длъжни сме да се замислим над това, как да достигнем равновесие с поставените условия.

От урока по вестник ”Народ”, 31. 08. 2011г.

[53198]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (Ж. Делор, експредседател на Еврокомисията): Финансовата идеология продължава да доминира и да ни всява страх. Необходимо е да бъде възстановено равновесието между политиката, икономиката и потребностите на обществото. Еврото е на границата на краха, но всички си дават вид, че нищо не се е случило.

Днес съвсем ясно се усеща липсата на политика и смелост. В Европа не можеш да изброиш дори четирима ръководители, притежаващи перспективни виждания. Всички играчи правят това, което си искат. От началото на кризата Г20 не е могла да въведе даже минимума от правила.

Днес съществува колективна отговорност на членовете на еврозоната за настоящата катастрофална ситуация. Централната Евро банка не може да остане една, трябва да се намеси Фонда на стабилността. Държавата трябва да въведе режим на строга икономия.

Реплика: Програмата на природата действа безусловно и ще притиска всички, за да ни доведе до обединение на цялата ни дейност във всички области на живота, а от това към обединение на всички като един единен организъм.

Най-доброто за всички нас е да определим ориентирите на природата, нейната цел и да се съгласим с нея, иначе тя ще ни прекърши. Ние разбира се няма да умрем както динозаврите, но множество ще загинат в катаклизми, преди да се съгласим да вървим към подобие на общия закон на природата, а имено обединение в единна зависима система. (См. Раздел ”Обществото на бъдещето”)

[53440]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→