Ние сме сериозно объркани, защото живеем без да знаем защо и за какво? По-лоши сме от което и да е създание, защото те дори не се замислят, те нямат още едно общо желание, което да се извисява над телесните им потребности. На тях им е напълно достатъчно да подсигурят базовите си нужди: храна, секс, семейство и това е. Такова е животинското стъпало. И сред хората някои се задоволяват само с това, т.е. с желанията на неживото, растителното и животинското на нивото човек. Но заедно с това, в нас има и човешко желание, което поставя въпроса за смисъла на живота, за същността: ”За какво живея?” – и се издига мъничко над животинското стъпало.

Тогава на човек не му е достатъчно просто да съществува в света. Той иска да знае кой е той и какво е той, от къде е и какъв е смисълът на неговия живот? Това желание се нарежда по скалата на желанията след желанията за храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Аз искам да опозная своята същност, своето предназначение и това искане затъмнява останалите. Тъкмо това искане ме изкачва на стъпалото над ”животното”. Всичко би било наред, ако живеех ”животински” живот и не се досещах за това. Но сега, в своите желания аз съм  човек, а в усещанията и разбиранията – ”животно”. Това ме унижава до нивото „прах“, аз просто не съм способен да съществувам по този начин повече.

В подобни ситуации хората не знаят как да си отговорят на тези въпроси. Те идват до отчаяние, захващат се с наркотици, сблъскват се с проблеми, създават революции, създават терор – само за да потиснат въпроса за смисъла на живота.

А след това започват да разбират същността на проблема: в началото на живота си човек е обкръжен от грижи, предназначени за неговото израстване, а след това сякаш го хвърлят и го оставят на произвола на съдбата: ”Прави каквото искаш и се грижи сам за себе си.” Това го хвърля в шок: изведнъж той сам трябва да се обезпечава, да работи, да се изхранва, да решава проблемите си. Това съвсем не му допада, той би предпочел да е малък, както преди и да се грижат всички за него. Но не, казват му: ”Времето изтече”.

Защо в живота е установен такъв ред? Защо е необходим такъв радикален поврат?

Това противоречие кара човек да търси отговора. Както пише Баал а-Сулам, от тук са произлезли вярванията, религиите и всевъзможните концепции. Всъщност, причината за тяхната поява е много сериозна и дълбока, тя е заложена в самото сърце на човек.

Хората не просто са се страхували от вятъра, слънцето или пък от луната, както ние си го представяме. Тъкмо обратното, в някакъв смисъл ние сме много по-примитивни, отколкото онези, които са изобретили религиозните представи. Много повече вярваме в митове и други бръщолевици. Примерно, днес светът е полудял с настъпването на ”Края на света”. А всъщност става дума за дълбоко вглъбяване на човека, замислен над своето битие, над Висшето управление, за случващото се в живота. Защо Природата ни пази до зряла възраст, а след това рязко променя своето отношение? Погледнете децата: те сякаш се намират под защита. Детето през цялото време пада, удря се и нищо, сякаш Висшата сила го пази, като добавка към човешкото му обкръжение. Но когато порасне вече нищо не му се прощава и му се налага да си плаща дълговете.

Ето върху това хората от древността са размишлявали сериозно. Те виждали как чрез родители и близки, чрез цялото общество, Природата до определена възраст проявява грижи към човек, а след това ”променя лицето си”.

Може би, в този скок, в разрива, в разреза между двата стадия можем да установим контакт с Висшата сила, която ни наблюдава и ни управлява. Може би наистина тук можем да съгледаме нейните изисквания към нас, да разпознаем какво иска от нас с тази промяна и това отношение – и да я разберем по-добре.

Освен това, хората от онези времена са били много по-близко до Природата, те са се опиянявали от нея, ”дишали” са с помощта на силите и са я усещали много по-добре от нас. И затова не трябва да се предполага, че древните вярвания са възникнали на празно място. Да, те са се видоизменили през хилядолетията, но отначало са се базирали на сериозните въпроси за човешкото битие, сякаш са разделени на добро и зло. До сега не е било по силите ни да съединим тези две повърхности на реалността, защото не можем да се издигнем над знанието. Силите на доброто и злото продължават да съществуват в нашето възприятие по отделно, без да се съчетават помежду си.

От урок по статията ”Мир”, 21.12.2012

[96102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако имаме само желанието да се насладим и нищо друго, то действаме като роботи. В момента, когато ни проблесне някое наслаждение, веднага се устремяваме след него, но веднага щом почувстваме болка, се опитваме да избягаме от нея. Това е естественото поведение на всичко сътворено: неживо, растение или животно.

По това, обикновеният човек от нашия свят не се отличава от животните, тъй като в него също действа желанието за наслаждение. Само че неговото желание е по-сложно и заплетено, тъй като човек не разбира откъде идва изведнъж.

Животните се подчиняват на естествените си инстинкти и не се поддават по никакъв начин на външно влияние. Един човек е движен от качества като завист, похот, амбиция. Той се впечатлява от обкръжението, което може да му внуши всевъзможни ценности, които са против неговата естествена природа и които са разрушаващи за него.

Обществото работи не в полза на индивида, а в полза на цялото егоистично, разбито общество. Ако един човек е егоист, то той действа като животно, със своя личен, малък егоизъм.  Опитва се да получи колкото може повече от  този свят: да си построи по-хубава къща, с по-здравословни условия и комфорт. Той се опитва да направи това, което е добро за тялото.

Така са се развивали хората в древността. Но след като техният егоизъм е нараснал и ги е заставил да се обединят един с друг, за да печелят повече един от друг, това егоистично съединяване поражда феномена „мнение на обществото“. И това влияние на обкръжението става вредно за всеки отделен човек, защото от такова съединение егоизмът не само се е увеличил, но и придобил различни изкривени форми, които са далеч от природата.

Това не е естествено, а изкривено съединение на желанията. Тъй като, когато се съединяват много егоисти, техните желания си противоречат едно на друго и непонятно как могат въобще да се съединят. И така влиянието на обкръжението върху всеки е довело до такова извращение на естественото желание: като завист, похот, жажда за власт и слава.

Така се е развивало човечеството. От една страна, във всеки е нарсвало неговото его. А в резултат на изкривеното съединение на такива егоисти заедно и под отрицателното влияние на тази обществена система върху всеки, обществото се развивало по посока, обратна на духовната, на поправеното състояние, което в крайна сметка трябва да достигнем в бъдеще.

Ценностите на обществото вече отдавна са отчуждени от естествените човешки потребности на милиони светлинни години… В резултат, всички ние действаме в съответствие с тези изкуствени, егоистични ценности, които само ни вредят. Но сме принудени да се стремим към тях, защото се подчиняваме на закона за влияние на обкръжението върху човека.

И целият проблем е в това, че това обкръжение не е добро, а нашият общ огромен и извратен егоизъм е преминал мутации от поколение на поколение. И затова дори не осъзнаваме, че той влияе на всеки и ни води в посока, противоположна на природната, правилна форма.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 29.11.2012

[94386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Материалът на творението е желанието за получаване на наслаждение и поради това то чувства удоволствие само от напълване или страда от отсъствието му – в зависимост от размера и качеството на напълване, и съгласно нивото на развитие на творението. Желанието се развива само от липсата на напълване. То получава само някакво малко подхранване, за да може да съществува, но като цяло е обезпокоено от това, че чувства празнотата и липсата.

Всъщност според степента на това опустошение, липса, обърканост, слабост, в човек се развиват чувства и разум. И тогава той започва да пита: защо при тази огромна мъдрост, с която е организирана природата, тя страда така? От една страна, тя развива голямо съвършенство, а от друга страна, липсва ред и има голямо объркване.

Баал а-Сулам обяснява в статията „Мир“, че има два подхода: отгоре надолу – тъй като всичко идва от Твореца, и отдолу нагоре – това, което се представя на човек. От една страна, виждаме как светът работи чудесно, за да  може тази реалност да съществува – но от друга страна, колко объркани и трудни са пътищата на всички творения.

Всички те страдат. И от това възниква въпросът за владетеля на този свят. Възможно ли е в този живот да има толкова много объркване и страдания? След като виждаме величието и мъдростта на природата, неизбежно правим извода, че над нея трябва да властва една, единна сила, защото цялата природа действа като единна, перфектна система. Оказва се, че тази сила трябва да бъде съвършена.

А съвършената сила трябва да бъде добра и да носи само благо. Защо тогава чувствам в живота си и в целия свят само болка? Ако това е перфектен механизъм и затворена система, то защо страда всеки неин елемент?

На лице е някакво раздвоение. Гледайки рационално на живота, в рамките на разума, непрекъснато виждам страдания. Но над разума си разбирам, че трябва да виждам друга картина. И тогава осъзнавам, че проблемът е именно в мен, в моето възприятие на реалността. Работата е в това, че моите желания не са поправени и затова не виждам света съвършен и не различавам перфектния управител в него.

Само над своето знание мога да кажа, че видимо този Управител съществува – единствен и безкрайно добър. Но не искам този Управител да се разкрие, а да поправя възприятието си. Искам да разкрия този добър Владетел в своите поправени желания, не за да Го видя, а да се насладя с това, което съм разбрал, научил, усетил, и съм се почувствал приятно.

Искам да чувствам Добрия и творящ благо Владетел над своите желания за получаване – не за да задоволя тези желания, които страдат, а за да не обвинявам Твореца и да се придържам към Неговото управление. И в знак на солидарност с управлението, се придържам към самия Управител.

Независимо от това, че желанията ми ще останат празни, искам да се присъединя към Владетеля само заради Неговото съвършенство. Благодарен съм за това, че Той ми е предоставил възможност да се прилепя към Него над празните си желания за получаване. Моята грижа е само как също да стана перфектен, а не да напълвам себе си до насита с всички блага и да се успокоявам с това. И само в този случай мога да видя истината.

От подготовката към урока, 25.11.2012

 [93960]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №1

Въпрос: В Кабала се предсказва абсолютно цялото развитие на човешката история. Какво казва тя за текущото хилядолетие?

Отговор: Кабала предсказва всичко, ако предварително знам цялостната система, нейното движение, защото всичко в нея е напълно определено, т.е. има сили, които са във взаимодействие по определена програма – и аз изучавам тази програма.

Програмата съществува – тя е перфектна, съвършена. И може и да не я познавам напълно, тъй като още не съм достигнал такова ниво, че да я видя цялата, но вече мога нещичко да предвидя, да предскажа.

Точно както в нашия свят. Ако съм научил някои закони на природата, например, определени метеорологични условия, тогава мога да предвидя всички метеорологични условия и да кажа, че през тази седмица с определена степен на вероятност ще има или дъжд, или сняг, или слънце, или облаци. Мога ли да го предскажа? Да. Тоест, въз основа на предишни изследвания и настоящото състояние мога да предскажа бъдещото състояние. Това е познаване на законите. Разбира се, това не е познаване на абсолютния закон, когато пред мен е формулата и ясно разбирам какво и как, но, примерно, вече мога нещичко да предскажа. Същото е и с Кабала. Имаме си работа със система.

Някога се занимавах с био кибернетика – там е абсолютно същото. Това е същата тази система. Също така работя и със силите, които влияят върху нашия свят. Ако познавам тези сили, ако познавам природата на този свят, мога да прогнозирам, т.е. да изчисля предварително как след определено време те ще влязат в контакт помежду си и до какъв резултат ще доведат. Няма нищо странно в това.

Ако за малкото дете е чудо, когато включваме или изключваме нещо, т.е. показваме му това, което не разбира, то за нас това не е чудо, защото знаем какво правим. Така и с Кабала.

Издигайки се на следващото ниво на разбиране, знания, виждаш какво става и за теб това става работа, защото, по принцип, кабалист е човек, който се занимава не само с изследване, а с практическо прилагане на системите за контрол, практическо изпълнение на програмата за развитие на света.

От 1-вия урок на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92309]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение на The New York Times: Ураганът „Санди“ е резултат от глобалното затопляне. Щурмовата вълна от „Санди“, заляла сушата, е била особено силна, тъй като нивото на морето вече десетки години се повишава. А това явление е свързано с изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. „Санди“ трябва да се възприема като предвестник на бъдещи бури, доколкото нивото на морето се повишава все по-бързо и по-бързо. Последните десетилетия ураганите станаха по-свирепи, но това може да се обясни и с естествените цикли на природата.

Съобщение на Time: Загубите от „Санди“ за сега (!) се оценяват на 60 милиарда долара, икономическият ръст на САЩ ще намалее с 0.6%, компаниите, авиолиниите и строителните фирми ще загубят част от доходите си. По-голямата част от пострадалите от наводнението няма да могат да възстановят загубите си с помощта на застрахователните компании – стандартните полици не покриват загуби от наводнения.

Прекъсването може временно да забави икономическото развитие, ресторантите и магазините да привличат по-малко клиенти, заводите могат да спрат или да съкратят работните смени поради намаляване на потребителското търсене, неизбежните разходи за ремонт на домовете могат да доведат до съкращаване на загубите в други сфери.

Съобщение: Причината за възникването на урагана не зависи от климатичните изменения, а неговата невероятно разрушителна сила се е появила именно в резултат на увеличаването на температурата на повърхността на планетата. Доказано е, че измененията в климата стават много по-бързо, отколкото би трябвало да бъде според наличните от климатолозите разчети. Какво ще стане, ако ураганите се повтарят всяка есен, а след тях следват анормално студени зими и горещи и сухи лета?

Именно увеличаването на температурата в света е виновна за силните щурмове, прекалено топлите зими в САЩ и прекалено студените зими в Европа. САЩ, Канада и Европа ще страдат или от екстремно студени или екстремно горещи сезони. През есента са възможни разрушителни урагани. През тази година спътниците регистрираха рекордно топене на ледовете в Арктика, повиши се температурата на океаните, поради затоплянето, атмосферата стана по-влажна. А това означава, че по-силните урагани поемат в себе си повече влага, която се стоварва след това на крайбрежията.

Забележка: Но по-силно от всичко ние влияем на природата не физически, а духовно – чрез егоистичното ни противопоставяне един на друг, макар природата да иска от нас активно включване в нейната система, която е система на хармонично интегрално взаимодействие. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно съблюдават това условие. А човек е длъжен да изучи системата на природата и да приеме осъзнато решение за своето равновесие с нея. А за да го съблюдава, е нужно да достигне до библейското условие „Възлюби ближния като себе си“.

[92103]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: Природата предупреждава човечеството за предстоящо бедствие, но човечеството не иска и да чуе за това. Последните природни бедствия стават все по-страшни и по-непредсказуеми, но на човечеството му е малко, за да се научи от бедствията. На пътя на торнадо и цунами все още стоят атомни реактори и беззащитни градове.

Ураганите стават все по-мощни и се случват все по-често. Техният път трудно може да се предскаже, все по-трудно е да се подготвим за тях.

Например, днешният „Санди“ върви по абсолютно нестандартен път. Той премина през Флорида, Луизиана и навлезе в по-северните ширини на континента. Това е доста необичайно – преди ураганите нямаха такова поведение. В допълнение, „Санди“ се оказа по размер два пъти по-голям от своите събратя.

Ураганите се увеличиха с повече от 20-30% и преди всичко, особено мощните урагани. Поради това е необходимо да се подготвим за по-широк кръг от изненади. Урагани с такава сила до Русия не могат да достигнат, а възникването им на място е невъзможно, тъй като тяхна родина е океанът. Но и за нас ще се намерят собствени природни бедствия. Резки увеличения на торнадо се появяват вече в централната част на Русия.

Забележка: Не изпълняваме условието за равновесие с глобалната интегрална система на природата чрез намесата си на всички нейни нива – на неживото, растителното, животинското и по-специално, на човешкото. Нашето общество не е интегрално, а индивидуално, не се намира в хомеостаза. Неспазването на правилата за единство на природата ни заплашва с бедствия.

Природата ще ни принуди да се променим против волята ни от състояние на ненавист и конкуренция към обединение и съдружие. Можем като умни деца да разберем и да съкратим предварително пътя на страданията, преди катастрофите, като се поправим.

[91936]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ураганът „Санди“ оставя след себе си не само разрушения, но също и един вид  „вибрация“ във въздуха. В крайна сметка, той докосна милиони хора, принуди сърцата им да бият по-силно. Какво е посланието, което те могат да научат от това?

Отговор: Преди всичко, аз не очаквам от тях самостоятелен доклад, свързан с висшето управление: „Защо това ни се случва? Какво направихме? Какво не направихме?“  Тук всеки има своя собствена сметка.

Въпреки това, като цяло, американците трябва да разберат, че нещо се случва в Америка. Някога тя беше мечта, пример за демокрация, търсене на нещо по-добро. Въпреки цялата тази мръсотия, която носи нашият егоизъм, до каквото и да се докосне – било то и нещо  добро. Този позитив обаче отдавна завърши, превръщайки се в експлоатация на целия свят за нуждите на американците, които също са горди от създалата се ситуация.

Напоследък това явление е достигнало такива размери, че при сегашните обстоятелства, Америка няма право да съществува. Така се оказва, ако правиш всичко, за да  навредиш на останалите – просто, за да добавиш още малко полза за себе си, дори и ако в действителност не се нуждаеш. Подобен подход е неприемлив – тъй като той е диаметрално противоположен на Природата и не води до поправяне.

Висшето управление приема всички форми на човешкото поведение, които могат да извлекат морал, да се направи правилен извод, да се разбере, кое е добро и кое лошо. Но управляващите кръгове в Америка прекрачиха тази граница още миналото лято, когато в Израел започнаха „Арабската пролет“, желаеща да организира отстраняването на държавата по пътя на революцията. Всичко това, което се случи аз почувствах и видях от първа ръка.

Те насаждат в народа си идеята, че за Израел няма място на картата. Това е намерението на администрацията, с изключение на няколко разбиращи човека – да се промени  общественото мнение в тази посока. И по този начин те губят почва под краката си.

Ако те продължават и за напред тази тенденция, внезапно ще видим,  колко лесно може  да дойде разпадане. В крайна сметка, модернизираната и подобрена инфраструктура, е както винаги слабо място: свали я – и нищо не остава. Например, какво струва Ню Йорк без наводненото метро, което доставя милиони хора до работните им места? Техническата модернизация е нож с две остриета. Тя е признак за развитие и в същото време е уязвима. Така, както елементарни форми на живот могат да оцелеят в най-суровите условия, а по-усъвършенстваните и сложни организми са крехки пред заплахите. И затова е много лесно да се разклатят основите на модерния начин на живот.

Американците не разбират какво е това – закони на природата. Днес, в съответствие с общата програма, всяка страна, желаеща благополучие, трябва да помогне  на народа на Израел в поправянето му. Разбира се, че е необходимо да му се окаже  натиск на този народ – в противен случай нищо няма да се получи. Но натискът – е само едно от условията, които в комбинация следва да насърчават народа на Израел към действие: „Вие сте длъжни да се поправите – това е, което очакваме от вас“. В идеалния случай, именно така трябва да върви този процес.

Въпреки това, американците действат по противоположен начин – и сами покриват за себе си „инфузията“, режат клона, на който стоят. Така няма да напреднат, макар сега да изглежда, че ситуацията се подобрява. Не се подобрява. Цифрите могат да бъдат прекрасни – нали „балоните“ се раздуват вече десетилетия. Но и ще ги пробият скоро.

Аз предвиждам тежки условия в Америка. Разбира се, че ще се опита да прехвърли тежестта на останалата част от света, както го е правила в продължение на много години. Въпреки това, страната  ще трябва много да се стегне, ако подхода остане един и същ. Надявам се той да се измени, ако на изборите победи Мит Ромни. А ако не, ситуацията ще бъде много лоша – наистина ще се отвори пътя на страданието.

Казвам всичко това единствено от позиция на програмата на творението, без да смесвам никакви други съображения.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 31.10.2012

[91802]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Интегралното възпитание – това не е набор от някакви правила, кодекси, условия, които учиш, явяваш се на изпити и готово, вече си възпитан. За съжаление, ние въобще нямаме възпитание, защото то е свързано с подема на човек към следващия етап, а човечеството не разполага с такива средства. Ако отидеш в армията, там те обучават на инстинкти: да действаш така, а не иначе, дори автоматично. Същото е и при астронавтите – без значение кого.

Под интегрално възпитание се разбира, че на човек трябва да му покажат, да го научат как да извлича от природата такива сили, които да му дадат възможност да се издигне на следващото ниво, над това, в което е днес. Тоест, ако днес си егоистичен индивидуалист, то утре трябва бъдеш алтруистична, интегрална част от цялата природа, от цялото човечество.

От къде да получим такива сили?

На това ни обучава интегралното възпитание: как можеш да получиш, да извлечеш от самата природа интегралната сила, която се намира в нейната основа: как можеш да я привлечеш така, че тя да те промени и ти сам да започнеш да влизаш в интегралната система „по своя заповед и желание“, а не въпреки себе си.

Тогава тази интегрална, огромна сила на природата, която лежи в нейната основа, тази сила на отдаване, сила на любов, сътрудничество, ще ти повлияе и изведнъж ще започнеш да се променяш, и по естествен път ще се устремиш към обединение с другите. В теб изведнъж ще се появи съвсем друго отношение към всичко: ще се изменят възгледите ти, парадигмата, в съответствие с които ще започнеш да действаш.

Тоест интегралното образование и възпитание предоставя само такава промяна в човек. По това се различава от всичко останало.

Затова ние винаги подчертаваме, че в нашия свят възпитание изобщо няма. Съществува трениране, налагане на определени инстинктивни действия, предупреждения, ограничения, поощрения, което по принцип не се различава от това, как дресираме животните.

Интегралното възпитание е единственото, което можем да дадем на човек. Наричаме го „интегрално“, защото това е неговата цел. Но по принцип, това е Възпитание с главна буква, когато човек изменя себе си.

Никой не може да измени човека. Затова съществува метод за косвено привеждане на човек към такова възпитание – „чрез тоягата към щастието“. Той не може да се измени инстинктивно: „Тук се чувствам зле – и бягам. Там ми е добре – и тичам натам“.  Това ли се нарича с „тоягата към щастието“? – Не! „С тоягата към щастието“ се нарича, когато все пак го довеждат към възпитание, когато трябва да разбере: „Аз трябва да променя себе си“ – и тогава навлиза в това възпитание.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 25.09.2012

[90989]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→