Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 коментара →

В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Видният специалист в областта на управлението на риска, проф. Н. Талеб, смята, че ГМО представлява заплаха за целия живот на планетата. ГМО, в следствие на самата своя природа, неизбежно ще разруши екосистемите на планетата. Доколкото рисковете, свързани с ГМО, носят системен, а не локален характер, свойствените му черти се разпространяват в околната среда безконтролно и настъпва момент, когато ГМО преодолява така наречената „бариера на екоцида“, което ще доведе до екологична катастрофа.

Нищо не може да попречи на безконтролното разпространение на ГМО в природната среда.

Принципите на предпазливост отстъпват пред желанието животът да се направи още по-комфортен. За природата това може да завърши с екоцид, а това е необратимо изчезване на живота.

Освен математическите модели за оценка на риска, които говорят за невъзможността ГМО да съществува в природата (в края на краищата, целият свят ще се зарази с тези променени организми), съществуването на ГМО противоречи на принципа на предпазливостта заради риска, на който те подлагат системата.

Йерархично организираните изменения на системата, по пътя на внедряване на ГМО, категорично и статистически се различават от възходящата система на обикновеното селско стопанство.

Съществува огромна разлика между експериментите със селекция и йерархично организираното инженерство, при което определен ген се взима от определен организъм и се поставя в друг. Такъв продукт не може да се нарече „неутрален“.

Биотехнологичните компании продължават да разработват ГМО, пренебрегвайки предпазливостта и утвърждавайки, че без широкото внедряване на ГМО е невъзможно да се победи Господ. На практика е равносилно на това, да се борим с бедността, играейки на рулетка. Такъв подход едва ли може да се нарече научен или дори логичен. Тези хора не осъзнават, че измененията в семената в резултат ще повлияят на всички нас.

Реплика: Освен промяна в природата на човек от егоистична в алтруистична, няма друга възможност да се намали потреблението до рационално ниво и да се прекрати отношението към планетата не като към разумно същество, система, с която е необходимо да се намираме в равновесие. Това опира до изменение на съзнанието на човека, което може да се постигне само с интегралното възпитание.

[131888]

Filed under: Заповеди, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Намаляването на едрите хищници като вълци, тигри, мечки, променя облика на екосистемата на цялата планета. Техният брой е около 75% и постоянно намалява.

Частично това е свързано със стопанската дейност на хората: изсичане на горите и усвояване на нови площи необходими за селското стопанство – при това не се съобразяваме, че навлизаме в чужда територия. И още повече, не мислим, че по този начин нанасяме вреда на самите себе си.

”Хищникът е враг на човека” е остаряло в корена си разбиране. Човекът се е заселил на чужда територия и със своите действия е нарушил веригата на естествения хранителен поток. Само с изчезването на хищниците разбираме колко важна е тяхната роля в природата.

Хищникът е регулатор на тревопасните животни, които се изхранват със зелените масиви. Това може да ни се вижда не особено важен фактор за мащабите на планетата, но не трябва да забравяме, че в природата всичко е взаимосвързано.

Реплика: Само ако хората се спрат в своето непрекъснато потребление и преминат към рационално потребление, т.е. според необходимото, а останалото време отделят за своето духовно развитие, за да достигнат още в този свят разкриването на вечния и съвършен свят – само така ще излязат от кризата. В противен случай ги заплашва ужасният път на страданията, водещ към същата цел.

[126297]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Даже един поглед върху творението е достатъчен, за да се убедим в съвършенството на неговия Създател. А затова трябва да проявяваме разбиране и да се предпазваме от пренебрегване на която и да е част на творението като излишно и ненужно. Та нали това опорочава неговия Създател.

Човечество вече започва да разбира това, след като се е настрадало от ”умни” теории, изискващи изкореняването на ”излишното” в името на всеобщото благоденствие. Някога битуваше мнението, че в нашето тяло има ”ненужни” части. И досега практикуваме асоциалното регулиране по изкуствени, измислени критерии. Образование, култура, търговия – във всички сфери прибягваме до противоестествени мерки и форми на управление. В следствие на това се получават изкривявания, които повишават нивото на нашите страдания, достигайки до световна криза.

Всъщност, от Природата трябва да се учим на правилно развитие. Тя цялата изначално е съвършена и ние самите се явяваме нейни следствия. Нашите мисли и усещания също произтичат от онова, което тя ни е дала. И затова трябва единствено да и подражаваме, да вземаме пример от нея.

И наистина, много от съвременните технологии се базират на знанията на природните системи и механизми, на опитите за тяхното възпроизвеждане по изкуствен начин.

Трябва да прилагаме същото в обществото, в нашите социални, икономически, търговски и други връзки. Ако копирахме природата, то бихме се избавили от всички проблеми.

Творецът не е завършил творението в момента на неговото създаване. Във всяко кътче на представената ни действителност виждаме, че тя, както в общото, така и в частното, се намира под властта на законите за поетапно развитие. И затова, усещайки горчивия вкус на плода по време на неговото узряване, ние не го смятаме за порок или недостатък. Тъй като причината е известна на всички: Плодът не е завършил процеса на своето развитие.

Това засяга и другите елементи от действителността: Ако някой от тях ни се струва лош или вреден, това означава, че той сам свидетелства, че се намираме в преходен етап от своето развитие. Затова не трябва да смятаме, че е лош и не е мъдро да го подлагаме на съмнение.

Може да се каже, че светът се развива и ние откриваме в него все по-сложни неща. Или може да се каже, че ние самите се развиваме и затова виждаме света все по-развит и сложен.

Или говорим за света отвън, или за света в нас – няма значение. Обобщението може да бъде много просто: ”Не пипай Природата. Не бъркай в нея с мръсните си ръце, с твоя бездарен разум, който е способен да види само онова, което е на милиметър от носа ти. По-добре е да се пазиш. Имаш земното кълбо – постарай се да живееш в мир с него. А ако не, то това няма да ти е от полза.“

Със своя порочен разум, с “мръсните“, т.е. егоистични ръце ние се бъркаме в работата на Земята, богатствата и ресурсите, на която са ограничени. Те са ни дадени само за да напредваме балансирано, съобразно с Природата, без да въздействаме негативно, въпреки тази универсална, всеобхващаща система.

Ако все пак реализираме своето отрицателно отношение, Природата веднага автоматично започва да се защищава и в нейния отклик ние се сблъскваме с последствията на своете нарастващи грешки. Това предизвиква големи страдания, криза, заплахи за нашето съществува – опасност от унищожение.

И всичко това, заради нашето неразбиране: Природата е съвършена и ние трябва само да се учим как пълноценно и балансирано да се присъединим към тази система.

Въпрос: Означава ли това, че трябва да преминем към вегетараинство, към натурализъм и прочие такива методики?

Отговор: Ако те произтичаха от дълбокото, основно изследване на природата, аз бих се съгласил с тях, дори без да се запознавам изчерпателно. Тук въпросът е в рационалното, в изследователския подход.

Принципът е много прост: на човек не му е забранено всичко онова, което не нарушава природното равновесие. Разбира се, че можем да ядем месо и риба, да сечем дървета, да садим растения, да се наслаждаваме на живота – но винаги трябва да знаем: докъде се простират границите на нашите действия, след които нарушаваме равновесието, доколко вярно се вписваме в системата на Природата.

Как да проверим това? Само по своя егоизъм: там, където го задействам, оттам започва вредителството. Тъй като природата е аналогова система, която е изцяло алтруистична и е основана на взаимно отдаване. Всичките и части са подобни на органите на тялото, грижейки се единствено за благополучието на цялото. Такава трябва да виждаме Природата, за да се проверяваме относно нея: действаме ли аналогово или не? Устремени ли сме към съвършенство или не?

Ето какво означава да се действа не изкуствено, а естествено – постоянно пребивавайки в любов и отдаване, която се явява като Природен закон, а не в егоизма, стремящ се към собствена изгода. Така на нашето ниво можем да изпълним закона на Природата ”възлюби ближния като себе си” – закон, по който съществува всяка една нейна част.

Хищникът, изяждащ жертвата си, никога не прави това, за да се наслаждава от чуждото страдание. Той само си осигурява прехраната, и нищо повече. Колкото по-дълбоко разбираме Природата, толкова повече се убеждаваме в това.

Съответно и ние трябва да разберем, колко и какво можем да получим от нея. Няма никакъв проблем, ако я използваме, за да живеем в равновесие с нея, с други думи, ако всичките ни действия са за благото на ближния, в полза на неживата, растителната и животинската природа.

Как да постигнем това? Първо, трябва да поправим собствената си природа. Тъй като това, което изпълняват низшите нива инстинктивно, ние трябва да осъществяваме, както се казва, ”над знанието” – над егоизма. И затова ние изучаваме методиката за интегрално възпитание.

Въпрос: В природата силните се хранят със слабите и не нарушават хармонията. Обаче сред хората това предизвиква разрушаващ ефект…

Отговор: В нас действа непоправеното его, а този закон трябва да се прилага и изпълнява сред хората по друг начин: силният помага на слабия да се поправи. Тъй като вълкът, изяждайки овцата, извършва поправяне – да допуснем, избавя популацията от слабите особи. Ето и ние трябва да си помагаме един на друг съгласно същия принцип за хармония и равновесие. Само че това означава вече не изяждане, а еднаква към всички любов на човешко ниво, само отдаване заради ближния.

Въпрос: С какво се измерва нашата сила или слабост в този контекст?

Отговор: Със служенето на ближния. Или му служа, или го използвам.

От урок по статията ”Мир в света”, 09.06.2013

[109666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес съвременната медицина не се основава на съответствието с природата. Алтернативната медицина, като например китайската медицина или хомеопатията, се базират на наблюдение на природата за това, как да се създаде баланс между човека и природата. Но те третират само тясно определени заболявания.

Отговор: Балансът ще излекува всичко от само себе си. Трябва само да му дадем тласък или да дадем на организма усещане за загуба на баланс, и той сам ще се поправи. В крайна сметка, нашият организъм се намира под влиянието на замърсена околна среда и отрови, които ни въздействат и той не усеща дисбаланса вътре в себе си, между себе си и природата.

Ако в нашите условия поставите човек, привикнал към нормална екологична обстановка, той ще изгуби ума си от шумове, аромати, вредни въздействия на обкръжаващата среда. Ако в добавка му дадете и от нашата храна, то трябва да го отведат в реанимация. А ние съществуваме нормално – в нас този дисбаланс постоянно се компенсира.

Затова всички натурални методи на лечение в наше време много трудно се възприемат, работят с труд. Затова трябва да се намираме в съответната среда.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, 07.04.2013

[105695]

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Становище: Учените са объркани – толкова многофакторна задача природата не е поставяла пред науката. Много учени са убедени, че предстои глобална катастрофа. Състоянието на слънчевата система е все по-чувствително към техническата дейност на човечеството и което е най-важното, към неговото психологическо състояние.

Слънцето се държи непредсказуемо. Има обръщане на полюсите на Слънцето, Земята и свързаните с тях чрез магнитните полета планети Уран и Нептун, рязко нарастване на мощността на електромагнитно излъчване на Юпитер. Връзката Слънце – Юпитер образува електромагнитна рамка в Слънчевата система, която определя времето и климата ни.

Тъй като всеки човек има електромагнитна активност в честоти от 0,07 до 60 херца, а всички сеизмични процеси в нашата околна среда са на същите честоти– психологическото поведение на човек е сеизмичен регулатор!

Психичната енергия, колкото и да ни се струва странно, е корекционен фактор за геоложкото, геофизичното и други променени в състоянието на Земята. Качеството на психичната енергия и нейното действие зависят от качеството на човешкото мислене. Като я опознаваме и управляваме, ние можем да участваме в управлението на Природата.

Човекът, като мощен психически фактор, влияещ на планетарните процеси, не само не се учи да ги управлява, но се опитва даже да отрече и самия факт за такова въздействие.

Не към повишаване стандарта на живот трябва да се стремим сега, а към  повишаване нивото на морала. В противен случай, човешката мисъл, влизайки в конфликт със Законите на Природата, може да започне процес на самоунищожение на човечеството. Но причина за гибелта ще бъде вече не потоп, а огън – признаците за това започнаха да се проявяват навсякъде.

Всеки от нас има реална възможност да оказва влияние върху всички протичащи процеси. Именно тази проста идея е в основата на всички учения от древността.

Реплика: Радостно е да се види как бавно сред учените, въз основа на наблюденията, възниква вярна представа за интегралността на Природата и необходимостта човек да се приведе в равновесие с нея.

[99337]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Характерът на отношенията в една глутница е алтруистичен. Тоест всяко животно подчинява своите лични интереси на интересите на ”колектива”. При каквито и да е други взаимоотношения глутницата не може да съществува като единен организъм. Рангът на животното зависи от нивото на развитие на неговата психика, а не само от физическите действия.

Защото както е известно, не оцелява най-силният, а най-умният. А на водача му се налага да организира лова (при вълците ловът е групово заграждане, което изисква добра организация), и да взема решения при поделянето на лова. Затова в глутницата цари ред и спокойствие. По-младите слушат по-възрастните и се чувстват защитени, а по-възрастните носят бремето и отговорността за всички.

Вълчата глутница има седем ранга, това е много добре организирано общество, където всеки знае своите права и задължения. Управлението се прилага без силова намеса, всичко е добре организирано, ролите са разпределени, никой никого не удържа, но непонятно защо всички избират съвместното съществуване. Отделянето на социалните рангове в глутницата е слабо свързано с пола и старшинството по възраст. Тези фактори, както и физическата сила, подсигуряват изпълнението на полезните функции, и нищо повече.

Убивайки елен, вълците прекратяват лова, докато не свърши всичкото месо и гладът не ги подгони, те не ловуват.

Водачът е най-висшият социален ранг. Това предполага отговорност за цялата глутница. Водачът решава въпросите за место-обитаването, лова, защитата, организира всички, определя ранга на всеки.

С предимството си за право на храна водачът се ползва по собствено усмотрение. Например: отстъпва своя пай на малките вълчета, ако храната не достига. Негова задача е да се грижи за всички, а малките вълчета – това е бъдещето на глутницата.

Ако гладуващият водач не е в състояние да води глутницата, то всички ще се окажат в беда, затова неговото право за храна не се оспорва. Той сам би отстъпил последното парче, само и само да се чувства защитен.

Интересно е това, че водачът е лишен от право на защита, тъй като в момент на опасност само той взема отговорните решения.

Воин – този ранг може да се заема и от двата пола. Ако това е вълчица, то тя не трябва да е заета с възпитанието на потомство.

Войници – това е отборът на водача, обезпечаващ прехраната и безопасността на глутницата. В случай на нападение, защитата е поета от воините, а останалите членове на глутницата имат друга задача.

Старшият воин организира лова и охраната, претендент е за мястото на водача в случай на неговата гибел или неспособност да ръководи глутницата.

Майката – възрастна вълчица, която има опит във възпитанието на вълчетата. Това задължение тя може да изпълнява както към своите, така и към чуждите вълчета, чиито майки нямат достатъчен опит. Раждането на ”деца” не издига вълчицата автоматично в ранг майка. Както за всеки ранг, тук трябва определено психо-физическо развитие, способност да се вземат жизнено важни решения.

В задачите на майката влизат отглеждането и възпитанието на потомството. В случай на нападение, тъкмо майките извеждат на безопасно място слабите и малките, а войниците в това време поддържат отбраната.

Възрастната майка при необходимост може да изпълнява и заема ранга водач. Със старшия воин тя не се конкурира никога. Освободеният ранг се заема от най-достойния, способен да управлява глутницата. Не се водят кавито и да е борби за излъчване на най-силния.

В периода на захранване и отглеждане всички майки от глутницата се намират под особена опека.

Размножаване – при вълците и тази страна е много красива. Веднъж в годината глутницата се разделя на семейства, за да създаде и отгледа потомство. До размножаване не се допускат всички. Основното условие  е всеки да си знае мястото и статута в глутницата. Затова онези, които си нямат двойка, заемат трето място в глутницата, като помагат в лова и в отглеждането на малките.

Двойките вълци – те са за цял живот. Ако единият от тях умре, нова двойка не се създава.

Опекун – носи отговорност за възпитанието на вълчетата. Разделят се на два подранга: гледачи и „чичо“.

Гледачи – отговарят за възпитанието на малките, без да имат претенции за ранга на воин. Гледачи са младите – от миналогодишно кучило. Те се намират под ръководството на майките и изпълняват техните нареждания, получавайки възпитателни навици и обучаващи подрастващите. Това е основното им задължение в глутницата.

Чичо – това е стар вълк, нямащ собствено семейство, помагащ за отглеждане на малките.

Сигнализатор – съобщаващ на глутницата за опасност. Решението вземат по-старите и отговорни в глутницата.

Кутре – това е шестият ранг, никакви отговорности, освен послушание пред по-възрастните, но това им дава право на храна и защита.

Инвалид – не е завиден ранг – това е сакат, или стар вълк, имащ право на храна и защита. Вълците се грижат за своите старци.

Реплика: Красива структура, нали? Надявам се, че образът за кръвожадния вълк е поомекнал в читателя. И се е появил образът на звяр, живеещ по законите на Природата, живеещ по законите на глутницата. И тези закони ни удивяват със своята красота и практичност. Има какво да научим от природата. Всъщност, вълците, с които ни плашиха в детството – това сме ние, глутницата – това е нашето общество, човечеството. Няма нищо по-ниско и презряно от човечеството, когато цялото могъщество на разума се обръща в ненавист към себеподобните. Колко ни се иска да сме членове на вълчата глутница!

[96498]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за интегралното състояние, имаме предвид обществото или съгласно кабала – единен духовен организъм?

Отговор: Това е едно и също. Ние говорим за обществото, което започва да се усеща като едно общо цяло. В него се проявява колективният разум, колективното чувство, колективните потребности, колективният поглед върху всичко. Тоест цялото общество става едно единно цяло и започва да чувства всички нива на природата напълно взаимносвързани. И когато човек включва в себе си цялата тази огромна природа, вижда я и я усеща вътрешно, той започва да разбира нейната програма.

Явявайки се част от програмата, той започва да я възприема изцяло. Той като че ли се вижда при зараждането си преди милиарди години и продължаващ своето развитие милиарди години напред, тъй като започва да се включва в този огромен организъм на интегралната природа. Започва да усеща всички сили, вътре в които се намира той самият, и разбира как работи това, как му въздейства, как той може да си самоповлияе, да повлияе на своята съдба, на своето бъдеще, като единствен активен елемент в природата – не инстинктивен, а съзнателен.

Но ще получи това само тогава, когато бъде интегрално включен във всички нива на природата. Тогава ще се издигне на най-високото ú ниво – на нивото на Твореца, ако може така да се каже. Творецът не съществува, самата природа се явява Творец. Но човек достига до това ниво.

Въпрос: Как да определим самото понятие общество, тъй като обществото и организма се възприемат като различни неща. Понякога сравняват обществото с организма, но това е метафора, образ.

Отговор: Тези понятия се възприемат като различни неща за общество, в което елементите не са взаимно свързани. Ако това е организъм, разпръснат на части, на парченца, като болен, намиращ се в лошо състояние, когато всичките му системи са извън равновесие, то тогава вие сте прави. В такова състояние се намира днешното ни общество, което се опитваме да спасим някак си от гибел, от пълно разлагане на всичките му системи. А когато всички системи се намират във взаимно поддържане, в равновесие, всяка от тях и всички заедно, подобно на човешкия организъм – то тогава това е интегрално общество.

Реплика: Тоест трябва да прекараме ясна граница между представите за обществото, които господстват в социологията. Там всичко е много просто: има обикновено, просто общество – първата община, племе и сложно общество, което трябва да бъде много силно диференцирано.

Отговор: Първобитните общини, както казват, са били интегрални общности. При тях това се е базирало на ниво инстинкт, както в света на животните.

Но ние се различаваме от животинския свят по това, че в нас егоизмът е пораснал. И сега започваме да се съединяваме на друго ниво.

Животните инстинктивно са обединени в интегрално общество. Така ги подържа природата, нейният общ закон. А след това, над нашето животинско тяло израства егоизмът и ние трябва да се интегрираме над него, заедно с него. Тоест егоизмът ни дава ново ниво за интегриране.

От ТV програмата ”Интегрален свят”, 26.11.2012

[96031]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→